Фотогалерия на нашите сладури
#549
Публикувано: 12 September 2008 - 11:17 PM
hrisi, темата е обсъждана много пъти. въпросът ти е отговор на темата за кокер за 100 лв. но не мисля,че има някакво значение изобщо дали е кокерче. тя си е твоята малка сладка принцеса :wub: :wub: :wub: би било глупаво да мислиш за това, бъди щастлива, ще си от малкото деца, които са осъществили желанието си да имат куче. много деца на твоята възраст, това не им е позволено :) много целувки на Викито...как върви аджилитито?
Ивелине, кой от форума ти е казал,че не прилича на кокер Тара?и моля те, не са хубави тези разговори... има ли значение дали е или не е.... нека всеки сам си преценява, мисля,че това е маловажно,щом ги обичаме...
Ивелине, кой от форума ти е казал,че не прилича на кокер Тара?и моля те, не са хубави тези разговори... има ли значение дали е или не е.... нека всеки сам си преценява, мисля,че това е маловажно,щом ги обичаме...
#556
Публикувано: 13 September 2008 - 04:41 PM
Цитат
hrisi, темата е обсъждана много пъти. въпросът ти е отговор на темата за кокер за 100 лв. но не мисля,че има някакво значение изобщо дали е кокерче. тя си е твоята малка сладка принцеса :wub: :wub: :wub: би било глупаво да мислиш за това, бъди щастлива, ще си от малкото деца, които са осъществили желанието си да имат куче. много деца на твоята възраст, това не им е позволено :) много целувки на Викито...как върви аджилитито?
Ивелине, кой от форума ти е казал,че не прилича на кокер Тара?и моля те, не са хубави тези разговори... има ли значение дали е или не е.... нека всеки сам си преценява, мисля,че това е маловажно,щом ги обичаме...
Ивелине, кой от форума ти е казал,че не прилича на кокер Тара?и моля те, не са хубави тези разговори... има ли значение дали е или не е.... нека всеки сам си преценява, мисля,че това е маловажно,щом ги обичаме...
Така е, аз в началото когато ми позволиха да си взема куче, бях готова да си потърся и от приюта, а после баща ми намери Бъди и така :blink:Радвайте се че имате кучета, които ви обичат, обичайте ги и вие, без значение с порода или не :wub:
#557
Публикувано: 13 September 2008 - 05:09 PM
абсолютно съм съгласна! знаете ли колко деца умират за кучета или каквито и да е любимци, а си остава само мечта?? замислете се и си дайте сметка какво богатство имате в къщи, това е по-важно. първото му куче беше безпородно, от един двор на село. казваше се Джени, кръстено на името на първото куче на мама и тате. живяхме заедно цели 13 години! аз съм самичка, нямам брат или сестра и това куче беше моя сестричка. преминали сме толкова трудни моменти заедно. тя нямаше порода, но се молих три години за нея. в целия квартал бях единственото дете, на което позволиха куче. все още нося нейната снимка в портфейла си и никога няма да я забравя.когато умря цялото семейство плакахме като деца за нея. не сме имали пари за хляб, но купувахме за нея лекарства, когато се разболя. та сега мисля,че въпреки,че наруших разделението по теми във форума, това е от полза и се извинявам,че го публикувам не на място.
просто се замислете!
:blink:
просто се замислете!
:blink:
#558
Публикувано: 13 September 2008 - 05:24 PM
Аз също съм сагласна.Едва аз накарах родителите ми да ми вземат куче,а от кога искам...
Моите братовчеди искат много.На едната и казват-Виж какати колко е голяма,че има кучети не мисли ощте за куче.На другия-За какво ти е куче не ти трябва.Ами приятелите ми като я видат започват..Ох Дари,Ох дари.Как и аз искам куче но не ми дават.Това не са 1или2 а много довече. :( :( :(Не се беспокой за вики на мен ми изглижда на чисто кокерче.
Цитат
абсолютно съм съгласна! знаете ли колко деца умират за кучета или каквито и да е любимци, а си остава само мечта?? замислете се и си дайте сметка какво богатство имате в къщи, това е по-важно. първото му куче беше безпородно, от един двор на село. казваше се Джени, кръстено на името на първото куче на мама и тате. живяхме заедно цели 13 години! аз съм самичка, нямам брат или сестра и това куче беше моя сестричка. преминали сме толкова трудни моменти заедно. тя нямаше порода, но се молих три години за нея. в целия квартал бях единственото дете, на което позволиха куче. все още нося нейната снимка в портфейла си и никога няма да я забравя.когато умря цялото семейство плакахме като деца за нея. не сме имали пари за хляб, но купувахме за нея лекарства, когато се разболя. та сега мисля,че въпреки,че наруших разделението по теми във форума, това е от полза и се извинявам,че го публикувам не на място.
просто се замислете!
:blink:
просто се замислете!
:blink:
Моите братовчеди искат много.На едната и казват-Виж какати колко е голяма,че има кучети не мисли ощте за куче.На другия-За какво ти е куче не ти трябва.Ами приятелите ми като я видат започват..Ох Дари,Ох дари.Как и аз искам куче но не ми дават.Това не са 1или2 а много довече. :( :( :(Не се беспокой за вики на мен ми изглижда на чисто кокерче.