[IA---]

Furia_S, напълно съм съгласна с теб ,че да преспиш един агресивен мъжкар не е никакво решение ,а трябва да се работи .Също и че кастрацията е помощен инструмент в този случай.Сещам се за един доста фрапиращ случай ,който повечето от форума знаят.Всички си спомняте Принц -Рики ,който намерихме .Трябваха 3 дни за да го хванем и някой видяха за каква агресия става на въпрос.Когато го закарахме в клиниката и го прегледаха се останови ,че е кастриран ,но крайно агресивен.Тогава като говорих с ветовете за вариянти какво да го правим.Основното предлужение беше да го преспим.Няма да забравя и тъгата на Гери и болката в очите и при мисълта ,ще такова хубаво куче и толкова усилия ще отидат на вятъра.С две думи намерихме вариянт и оставихме красавеца жив, а той по късно заплени и новите си стопани.Те ни изпращаха снимки и ни разказваха за него , а аз си мислех ,че става въпрос за друго куче.Хората явно имаха подход и с много любов го промениха.Е друг е въпроса ,че вече нямаме връзка с тях.

[Furia_S]

Furia_S, напълно съм съгласна с теб ,че да преспиш един агресивен мъжкар не е никакво решение ,а трябва да се работи .Също и че кастрацията е помощен инструмент в този случай.Сещам се за един доста фрапиращ случай ,който повечето от форума знаят.Всички си спомняте Принц -Рики ,който намерихме .Трябваха 3 дни за да го хванем и някой видяха за каква агресия става на въпрос.Когато го закарахме в клиниката и го прегледаха се останови ,че е кастриран ,но крайно агресивен.Тогава като говорих с ветовете за вариянти какво да го правим.Основното предлужение беше да го преспим.Няма да забравя и тъгата на Гери и болката в очите и при мисълта ,ще такова хубаво куче и толкова усилия ще отидат на вятъра.С две думи намерихме вариянт и оставихме красавеца жив, а той по късно заплени и новите си стопани.Те ни изпращаха снимки и ни разказваха за него , а аз си мислех ,че става въпрос за друго куче.Хората явно имаха подход и с много любов го промениха.Е друг е въпроса ,че вече нямаме връзка с тях.

Още не мога да му свикна на това новото оформление на форума, за това ти отговарям с копиране. Чакайте да се ориентирам малко от към отговорите и няма да го правя вече, обещавам.

Кастрация не е вълшебната пръчка, точно това го казвам и аз. Не може да си кастрираш кучето и да си мислиш че с това ще решиш цялостен поведенчески проблем. Да разчиташ единствено на това е също толкова глупаво, като да си мислиш че ако дадеш учебник по кинология на кучето си то ще го прочете и всичките команди ще ги научи тутакси.
В основата на едно възпитание, обучение и корекция - ако се наложи такава - винаги е контакта със стопанина.

Хайде да разгледаме това понятие, за да съм сигурна че хората ще ме разберат правилно. Контакта със стопанина се гради от самото начало, когато взимаме кучето вкъщи. Изгражда се върху доверието на кучето към човека, чрез игри и с помощта на знанията на стопанина как да му обясни на любимеца си някои неща. От там нататък, ако стопанина е изградил контакта със кучето си, задачата на човека е в това, да е наясно как приблизително ще реагира кучето му в една или друга ситуация. Приблизително, забележи, не казвам дословно. Тоест именно за това аз помолих когато ми бяхте на гости да оставите Лео малко да посвикне с вас, да не го хващате веднага за холката - за един самоуверен побойник като моя то си е чиста порвокация - да го оставите да ви огледа, да ви подуши и когато си реши ще дойде сам. Точно това се получи, помниш ли? Той е видял че тези двукраки са готини, не са натрапници, и ви е приел.
Но бях длъжна да предупредя, нали? Защото знам много добре че точно фамилярното държание адски го дразни и му трябва време за да позволи на някой да го мачка. Недоверчив по характера си, който изобщо не се промени с кастрацията. Поведението му се промени - да, но то се промени благодарение на това че много четох и много се занимавах с него. Лабрадорката, например, ако беше вкъщи, щеше да е кучето-убиец, което облизва до смърт. Единствена опасност, която лабрадорката представляваше за гостите ми бе в това, че тях ги заплашваше всмукване от темето до обувки в любвеобилната й паст. Тя обожаваше всички, типично за характера на тази слънчева порода, до която имах удоволствието да се докосна. Нея да я хванеш за холката?! Иххх че кеф!!! Ако може и по ушите, лапите, дупето, езика. Ще дойде за нова порция дори. В това отношение спрямо ТОВА куче аз бях спокойна. Но относно Лео - предупреждавам: при първоначалното запознанство оставете го да се поопознаете, не е нужно да го мачкате с резки движения, не му досаждайте, той в един момент ще дойде и ще ви легне върху краката - това също го помниш. А в основата на всичко е изградения контакт, който ми помогна приблизително да прогнозирам в една хипотетична или фактическа ситуация поведението на кучето ми.
И пак изтървах момента, в който той реши че дъщеря ми е като лабрадорката - тоест малкото кученце и реши да я разкара чрез повърхностно ухапване.

Разбрах мотивите му, разбрах реакцията му, разбрах и какво да правя.
Но около това по-подробно после, че тук отново цял чаршаф извезах, май съм най-многословната в целия подфорум.

Извинете ме за което.

[IA---]

ЯЯЯЯ какво четене настана каква посещаемост много се кефя

Някой от постовете не свързани с темата ще ги прехвърля в говорилнята.

[danny]

"Я многословен и в быту,
да и в стихах - вам на беду..."

Преди да се спрем на лабрадор преди, Бооооже, преди почти 5 години, искахме чау. Но изборът беше на дъщеря ми и тя избра лабрадор - заради характера. ("Куче прилича на стопанин", а стопанин явно избира куче, което да прилича на него...)
Страшно инетересни сравнения правиш между двете кучета. Аз пък сравнявам лабрадора с шелти (то пък е моят избор по-късно).
Кастрацията сама по себе си наистина не означава някаква коренна промяна в характера, макар и изводите ми да са само свързани с лабката. Щура е за 3 малки кучета, а е кастрирана преди 2 години. Иначе е същата лигла, каквато описваш ти. А шелтито има общо с поведението на чау - не обича да се втурват отгоре му ревящи от възторг хора (особено деца), не обича да го мачкат непозанти - първо трябва да прецени хората, да ги огледа, да ги подуши - ако ги одобри, великодушно позволява да бъде галено. Но все хвърля по един поглед към мен - "ти съгласна ли си? да им давам ли, или да си дойда при теб?". Ако предварително забележа "натрапника", сложа я да седне и й кажа да мирува - търпи досадника. Но ако не съм внимавала - може дори да излае срещу натрапника (принципно не лае - разбрали сме се, че не е възпитано).
Макар и обучавана, ми е трудно да накарам лабрадорката да дойде при мен, особено ако си е намерила нещо вкусно за ядене (ъъъ - не коментирам кое прхосмукачката ни смята за вкусно и кое за НАЙ-вкусно). Шелтито спира подскока си по средата, за да се обърне и да хукне към мен (дори да се е втурнала да си играе с друго куче - любима дейност), въпреки че, признавам си, изобщо не съм положила нужните системни усилия за възпитание.
Лабрадорката иска да си играе с хора. Шелтито умира за кучешка компания.
Интересно как се държи едно чау. За пръв път разбирам, че можели да бъдат агресивни - този мечешки вид създава впечатление като за играчка.

[Furia_S]

Някой от постовете не свързани с темата ще ги прехвърля в говорилнята.

Ти пък и се върза)))Аз те бъзикам, ти ми се връзваш, веднага престани)))

Относно обучение и възпитание на чау-чау искам отново дебело да подчертая: това е куче като всички останали кучета и начина за обучение при тях е същия. бедата на нашата порода е в това, че през последните 100 години тях ги смятат за домашен любимец - демек възглавница на дивана. А породата е известна с охранните си качества от 2000 години. Две хиляди години срещу 100 години урбанизация. Инстинктите и гените не се размазват с пръст. За това тези стопани, които имат чау, трябва да четат същите книги и да се учат на същите неща, както и други стопани на средна порода с височина в холката от 46 до 55 и тегло от 20 кг до 40. Защото този кожух с очи има зъби, не го забравяйте. Той не е пухена възглавница.

[Furia_S]

danny

"Я многословен и в быту,
да и в стихах - вам на беду..."

Еееееееееейййййй тва съм аз. С най-голямото огорчение и посипвайки главата си с пепел трябва да призная че сте права с тоз цитат. Уви за мен, горката.
Е, поне стихове спрях да пиша, какво облегчение за невинен читател, а?

Сега малко по-сериозно.

Относно кастрацията - при мъжките и при женските това са две различни неща, категорична съм. Обаче пак ще кажа - зависи от кучето и стопанина. Женска алфа-дог кастрат или мъжки такъв нямат нищо общо с некастриран плашлив и несигурен екземпляр, който не смее да мръдне и да се отлепи от стопанина си поради собствената си несигурност.


А с вашата лабрадорк а защо имате проблем при идването? Ми не я викайте когато си играе с другите, това е опция за напреднали - игра с четирикраките е доста сериозен дразнител, нека си играе, стига преди това и след това да сте упражнили командите. Аре викнете ме мен като си играя с децата ми да дойда по команда, такива нови неща ще чуете, мамйкоооооооооо:-)))

Сега, искам да кажа следното - кучето не е робот. Има моменти в които има сривове, неизпълнение на команди и т.н.
Това не прави едно куче лошо, тъпо, зле обучено, с кофти характер. Тези неща се случват. Има моменти когато едно куче просто отказва да ви слуша, и не винаги грешката е във самият стопанин/дресьор/инструктор/хендлер.

Трябва да се зачитат и реалните обстоятелства - женската се е разгонила, например (то ние, жените, имаме понякога поведенчески проблем, какво да говорим за кучета), или мъжкият отвсякъде само следите на разгонената женска е надушил.
поведение на кучето като цяло е много любопитна тема.
С интерес наблюдавах поведението на кастрираната женска, мелез между хъски и някой си. Женската бе вече кастрирана. Бе бездомна, с каишка от общината, намерили са я на улицата - фантастичен мелез между хъски и някой, който и да си. Получи се едно симпатично същество - черно, със сини очи, бели "чорапи" на лапичките и бял връх върху опашката като самата тя бе черна. Ако някой е любопитен - може да я види в градинката край църквата на Опълченска и Пиротска в София. Стига все още да е жива.
Игриво и прекрасно създание беше.
Вдигаше лапа да пишка като мъжкар. Препикаваше всяка една отбелязана за мъжкар пикня - пардон - като вдигаше лапата възможно по-високо.

Сега, при условие че тя НЯМАШЕ проблеми със стопанката си, аз просто го отбелязвам това поведение като любопитно. Но АКО тази женска е имала някакви поведенчески проблеми за които стопанката не ми е споделила (не е задължително заради нежеланието си, може би и поради незнанието), то кратината щеше да е съвсем друга.

За това мисля - о, аз мога и да мисля, не само да пиша стихове - че поведението на едно определено куче зависи от много неща.
Има породни признаци вповедението и обучение, да, това е факт. Това са препоръчителни неща, общо мнение, тъй да се каже. Но всяко едно куче трябва да се разглежда отделно, като отделен екземпляр, имайки предвид произхода и средата на обитаването му плюс контакта със стопанина.

Четете по-бързо че е много дълго, та да ходя да си пиша стихчетата за вашата беда:-))))))))))))

[danny]

Оххх, на Вие ли ще си говорим? Не обичам хич във форум на Вие... Ама ако се налага!

Това ми е един от любимите цитати на Евтушенко - мислех, че за мен го е писал. Ама на - и друг си го припозна...

Та за лабрадорката... Една позната се майтапеше за възпитанието на щерка си: "Не я учим, пък после я бием, че не знае..." Не са проблемът другите кучета. Тя не си пада особено по себеподобни. Сигурно смята, че е човек... :) Не! Тя обича да си търси храна. Като куче, дето го държат на 1 хляб и паница вода седмично. Заравя нос и търси. А да открие не е никак трудно - около нас между боклуците тук-там расте трева (която пасе) или има кал (да се цопне вътре). Изхвърлят от пазарчето, изхвърлят от прозорците, изхвърлят ВСИЧКО, че и мили хора хранят клетите бездомни с кокали различен формат - идилия. Но най-хубавото са няколко шахматно разположени храсталака, които двукраките използват за нужник (то как иначе да го наречеш по-прилично). Тъкмо отминем единия и хоп! - задал се друг! (Всичката тази прелест не е в горите тилилейски, а на Окръжна болница...) Дъщеря ми успява да я удържи - с лека промяна в тона и лакомства. Е, веднъж на 10 пъти кученце свива уши, забива в храстите и се наплюсква здраво, след което пристига, гледа отчаяно и у дома примирено отваря уста да й мият зъбите. При мен е всеки втори път. Не е виновно животинчето - аз съм крива, че не я уча. Ама - времето все не стига. А и мисълта, че нещо ще й се случи и аз ще трябва да гледам дъщеря си в очите и да й кажа, че не съм опазила кучето й ме вцепенява. Затова с мен е на повод. Нямам нужния контакт вероятно. Не съм й интересна. Не иска да гони пръчка или топка - иска да си души и да яде боклуци. А шелтито е истински ретривър! Гледа ме в очите и търчи - я след топка, я след шише, я след пръчка, носи и чака пак да мятам и да гони. И се мъчи да лови с поглед всяко мое настроение (не че не си търси и наградка, но отскоро - под влияние на лабката). Ха - и шелтито вдига крак като пишка. Уж прикляква, но вдига крак - да не си измокри "панталонките" (пухкавата козина около опашката).

[Furia_S]

danny
Вижте какво прави интернета с хората - вие едно пишите, аз друго разбирам.

Относно лабрадорката - ами стимулирайте я с пълни джобове наградки. Щом е такъм бесен гурман, че да яде повръщаното и лайната (пардон) в храстите, то коригирайте рациона: непочистеното шкембе подпомага да откаже кучето да яде изпражненията. Всъщност, когато кучето е с диагноза "лайноядство" то в повечето случаи става дума или за недостиг на витамини, или - ако това се случва в апартамента ви - за почистване (автокопрофагия).

Сега, аз говоря САМО за моите кучета, за това разбирам че лабрадорката, оставена на възпитание при мен, е имала проблем с храната и витамини. Ах как ядеше лайната и повръщаното. Ням-ням-ням, тортичка. Храстите в парка ние ги наричахме "Сладкарница Неделя". Непочистено шкембе и намордник ни спасиха.
Апропо - кучетата ми са приучени към намордник, естествено. Правих го за собственото си удобство: преставете си ситуацията когато трябва да влезете някъде, където задължително кучето ви да е с намордник. И то, горкото, да не знае, що е то? Плюс - удобно е - през намордника лакомника няма да всмуче... Знаете какво.

Шкембето непочистено (онова гнусното и мирището нещо) осигурява точно тези ензими, от които кучето има нужда, когато поглъща фекалии. Това НЕ Е поведенчески проблем, а е хранителен. Нещо, като ядене на тревата.
Разбирам гнусливостта и потреса на стопаните - то тревата мирише и изглежда къде по-добре.


Поздрави:-)

[sara92]

Разбирам! Някой подробности допълват картината за кастрацията, напълно бодробно.

[Furia_S]

Разбирам! Някой подробности допълват картината за кастрацията, напълно бодробно.

Сега вече оправдана ли е тази мярка във вашите очи?:-))))

[danny]

Хм, нашата лабрадорка е естет - не яде какви да е лайна (пардон и аз), а само човешки... В апартамента - нивгаш! Като бебе, ако имаше вестник наблизо, пробваше да ги загъва, щото е чистофайница.
Намордник... Знае тя какво е намордник. Слагахме го, докато беше разрешено да пътуваме с градски транспорт. Ама на разходка с намордник... Е толкова сдухано куче не сте виждали - върви, плете крака и гледа тъжно. Виж - демек - как страдам. Ама заради теб търпя и мълча. Търпя и мълча, търпя и... Не мога да си сдухвам така животното - на разходка все пак съм го извела, не на мъчение. А шелти с намордник е просто виц. Няма такава смешка. Но като си беше задължително - слагахме го.
При нас проблемът е по-скоро в моя страх да не се случи нещо. Затова аз я водя на повод, но разходките са разделени - едната с мен, другата - с щерка ми илии с двете заедно, та не й липсва свободната обиколка.

[Furia_S]

danny

малеееееее падам от смях!

Е толкова сдухано куче не сте виждали - върви, плете крака и гледа тъжно. Виж - демек - как страдам. Ама заради теб търпя и мълча. Търпя и мълча, търпя и...

Ахахахахахахахах!!!!!!!! виждала съм! виждала съм! Виждала съм!
И ще ме уморите млада от хилеж, ей.

значи....
ох, чакайте да си избърша сълзите от хилеж.

Колко е познато.
Невероятно е, толкова е вярно че просто няма как да не се разпознаем - и кучето и себе си. Върви едно поникнало добиче и те гледа в очите с онзи поглед, където се е побрала мъката на целия еврейския народ.
Вярно с оригинала, ооооо да))))


Ся, знам какво да ви посъветвам, но ще ви отнеме време и търпение.
А също така и МНОГО псувни под носа.
Нарича се "игнориране на нежелателното поведение".
Ако кучето ви се прави на най-нещастното на света, било то с намордник навън, било то защото му подстригавате ноктите - игнорирайте нежелателното му поведение.
Ако кучето ви с намордник ви гледа нещастно - нали знаете колко умеят да ни манипулират те? - просто се движите по маршрута.

В момента в който разбере че номера не минава започват за се държат нормално))))))))))

Как ме разсмяхте, ние с лабрадорката имахме същите истории. Колко е познато.

[Nexxita]

Ох... С Майкъл имаме проблем с това обучение...
Той е доста див, но много ме слуша и усещам че може да стане много възпитано и сериозно куче, обаче нямам никакво време.. А като чета какви тренировки провеждат по училищата за кучета направо се отчайвам. Лошото е, че го виждам че помни много бързо и е много умен, но просто времето не стига :(.. Някакви съвети за... бързо обучение или някои метод..

[Furia_S]

Ох... С Майкъл имаме проблем с това обучение...
Той е доста див, но много ме слуша и усещам че може да стане много възпитано и сериозно куче, обаче нямам никакво време.. А като чета какви тренировки провеждат по училищата за кучета направо се отчайвам. Лошото е, че го виждам че помни много бързо и е много умен, но просто времето не стига :(.. Някакви съвети за... бързо обучение или някои метод..

Все 15 минути на ден можете да заделите за упражненията, нали? 15 минути не са много никак, важното е постоянство и другите във вашия дом да поддържат едно и същото поведение спрямо кучето. Вие започнахте съвсем от скоро, няма да стане с магическа пръчка, просто бъдете последователни и търпеливи:-))) Той е само на 5 месеца до колкото си спомням. Играйте с него, социализирайте го, разхождайте се и по 15 минути на ден упражнения - всеки ден, просто се запасете с търпение, вие сте още в началото, всичко ще се нареди, ако сте последователни:-)) Успех.

[FEAMMA]

Здравейте! Имам едно питане към Фурия... Много внимателно прочетох постовете ти. Явно имаш доста опит и познания. Разкажи ни моля те кои са били онези сигнали, които не си успяла да уловиш в промяната на кучето ти, кое по-конкретно ги е провокирало, как трябваше да ги парираш.... всичко. Ти разказваш доста интересни неща, така че не се протеснявай пак да пишеш повечко

[Furia_S]

Здравейте! Имам едно питане към Фурия... Много внимателно прочетох постовете ти. Явно имаш доста опит и познания. Разкажи ни моля те кои са били онези сигнали, които не си успяла да уловиш в промяната на кучето ти, кое по-конкретно ги е провокирало, как трябваше да ги парираш.... всичко. Ти разказваш доста интересни неща, така че не се протеснявай пак да пишеш повечко

Много просто - провокира цялата история появата на лабрадорка на възраст 2.5 месеца от училище "Очи на 4 лапи", тя като поотрасна моето крокодилище започна да се налага над нея като по-старши, до последно не я прие, от там са тръгнали опитите му и да се налага над другите кучета, а после и хората в опита да се издигне в иерахията за да се самоутвърди. Тук става дума за различни характери и темпераменти на двете кучета, бебе-чау бе прието от него на третия ден, но онова досадното нещо дето скача непрекъснато наоколо за игра започва да я прогонва с повърхностни ухапвания. поведението му е било напълно адекватно, просто сигналите се промениха - например, когато към нас се носеше глутница бездомни - той съкрати всякакви предварителни ритуали като ръмжене или озъбване, а директно атакуваше този, който бе достатъчно глупав за да дойде в обсега му. Отстрани изглеждаше така, сякаш той "се радва" - трепването на опашката често заблуждаваше бабичките на спирката в това. А всъщност той леко я помахваше от възбудата в очакване на евентуалния бой - нали сега е старши, има си по-малката която да защитава.
Не беше весело никак - лабрадорката радостно дърпа към глутницата, защото си мисли че ще играе, той дърпа защото му е ясно каква ще е точно играта... Командата "Редом" важеше и за двамата, но докато бездомниците разберат че тоя чау няма да изквичи и да легне в позата на подчинение, докато отработих командата с лабрадорката - имах усещането че ще направя бицепси като на културист. Глутниците свикнаха с нас - а и ние ги избягвахме по широка дъга и на пръсти, но остана една до сградата на САП, която непрекъснато се разраства, та тези там атакуват и до сега и то доста нагло. Особенно при късните разходки.
При което моят веднага застава в стойка, уж разсеяно гледайки в небето я, какви звезди и едва забележимо трепвайки с опашката - но не от радост, каква радост - от усещането на възможен търкал.
Веднага го викам редом и се изнасяме от там, само че трябва да внимавам да не ни атакуват в гръб, както глутницата си обича.

П.С. Забравих да добавя: има предразположеност към агресия поради силно изразените си охранни качества - едно на ръка, но и сериозен пропуск в социализацията още от бебе - бил е продаден в зоомагазин на възраст 45 дена. И седеше без никаква игра с другите кученца цял месец в аквариума там. Купих го на възраст 2.5 месеца, започнаха карантини и вакцини, така че в най-ранната му възраст доста сериозен период е бил абсолютно изолиран от себеподобните и общуването с тях. Социализирах го, но на възраст 9 месеца го натупа една каракачанка от неговата възраст и от тогава вече желанието му за бой е голямо. Желателно с повече противници или по-едър съперник. Точно поради тази причина на срещата на чау той бе с намордник... Че като го знам как мълчаливо и без предупреждение гледа да покаже на другите мъжкари кой по-велик...

[Furia_S]

Попреведох едни неща - крайно време беше:-)))

Защо кучето хапе детето?

"А защо да не хапе? Нали в очите на кучето същото правят и другите членове на семейството – тати, мама, баби, дядовци, понякога дори и гости. Припомнете си на кого най-често му повишават тон и викат (облайват, от гледна точка на кучето), на кого говорят с подчертана заплашваща интонация (ръмжат, според кучето), а понякога и напляскват (хапят)?
На детето.
Още повече че всичко това става пред очите на кучето, което много добре разбира какво става и си прави изводи че по този начин да се държиш с най-малкия в семейството – добра традиция, нормално поведение и е разрешено за всички.

Кучето ухапва детето далеч не за да го изяде. Ухапването служи за да причини болка, а болката служа за да накара детето да разбере че дадено поведение не се харесва. Още повече че малцина кучета ухапват веднага – първо ръмжат, ако не ги разбират – удрят със зъби (много често удара със зъби се бърка с ухапване) и час тогава, обезверени в ефикта на превантивните мерки, кучето хапе.

Често се случва - незлобно към други хора, кучето хапе своите” деца и членовете на семейството, а страничните хора или ги обича или се страхува от тях. Това е защото между двете неща има голяма разлика, не напразно зоопсихолозите подчертават така наречената иерархична агресия, с която са тесно свързани проблеми вътре в семейството. Но за това после, сега нека да приключим с отрицателното подкрепление, което много често го използват животните, за да възпитават децата и да управляват поведението на членовете на колектива.
Към условното отрицателно подкрепление (аналогично на удар със зъби или ухапване) се отнасят: зъбене, ръмжене, облайване, специфичната заплашителна поза.
Към същинското отрицателно подкрепление се отнасят: блъскане с муцуна, удар със зъби, разтърсване зад врата, блъсване за да падне детето, и - най-накрая – ухапване.

Ако на подчинен, обучаем, подопечен не действа условното отрицателно подкрепление, вие имате право да премините към същинското.
Точно по този начин се държи и кучето ви.
Защо? Нали помните, че кучето възприема човешкото семейство като аналог на глутница? А всяка глутница, от гледна точка на кучето, трябва да има водач и подчинени, за да осъществят успешно съвместна дейност – тоест, глутницата трябва да има добра структура. Потребност в иерархията е заложена в кучето от самата природа, и, искаме ли го или не, кучето бързо се ориентира кой какъв е в нашето семейство и се стреми да заеме мястото най-близкото до лидера. Или да стане лидер.
А най-голямото право на лидера е правото да управлява поведението на другите и да наказва неподчинените.
По този начин, ако кучето заема в иерархичната структура на семейството достатъчно висок ранг, то започва да управлява поведението на другите, а ако те не й се подчиняват – наказва ги чрез ухапване. Формиране на иерархичния статус на кучето се изгражда в процеса на възпитание и обучение, зависи от тяхното качество, породата, индивидуалните особености и членовете на семейството."

Автор:Конрад Лоренц, австрийски етолог, зоолог, зоопсихолог и голям почитател на чау-чау.
преведох този откъс от Човекът намира приятел”.

Сега, като преразглеждам моята ситуация с удара на зъби върху главата на малката разбирам че тогава прецених ситуацията правилно - с появата на лабрадорката дъщеря ми започна да се държи като малко кутре: лягаше с кутрето по пода, играеше с кутрете в еднакви игри, тичаше до нея, с нея и само дето не ядеше от кучешка паница.
Моят философ и интроверт реши че това дете е на същата иерархична стълба, на която се намира и лабрадорката.
За това, когато тя тръгна да го гняви по холката, я е разкарал чрез удара.



Изобщо нашата порода не обича фамилярно отношение.

[zvaneca]

napulno sum obeden che tova sa edni ot nai umnite kucheta samo da znaesh kak da podhodish i nai interesnoto e che ispulnqvat samo na stopanina si koeto e mnogo dobre razbira se a moqt sum go uchil dosta malko no kogato mu kaja neshto vednaga go pravi ima sluchai kogato ne me otrazqva no tova si mu e haraktera inati sa mnogo kogato shte e na negovata shte e

 245.bmp (95.68K)
Брой сваляния: 223
Кирилица, Моля!
Мод.

[Furia_S]

zvaneca, в 17 May 2010 - 06:40 PM, написа:

napulno sum obeden che tova sa edni ot nai umnite kucheta samo da znaesh kak da podhodish i nai interesnoto e che ispulnqvat samo na stopanina si koeto e mnogo dobre razbira se a moqt sum go uchil dosta malko no kogato mu kaja neshto vednaga go pravi ima sluchai kogato ne me otrazqva no tova si mu e haraktera inati sa mnogo kogato shte e na negovata shte e

На кирилица, моля. Това е едно от правилата на форума.

[zvaneca]

ок съжалявам за това не съм разбрал няма да се повтори