[MiragE]

Цитат

Аз правя грешка,преди да и кажа команда ''Седни'' тя вижда,че крия нещо в ръката си и поради това след като повторя поне 10 пъти тогава сяда  :huh:

сигурно е поредният досаден въпрос за доста по-запознатите от нас, но кажете как да се коригира това, което тя споделя, а и е явление при нас :(
сяда, ако съм я хванал за кайшката или трябва да я реша, или държа пръчка, следователно следва игра.......

[Apso]

MiragE , може ли по подробно? с детайли

[MiragE]

Ами мисля си, че се получава някакво привикване към наградките, а след като се премахват постепенно хранителните поущрения желанието на кучето намалява  :huh:

90% съм сигурен, че не е така, и че можете да ми дадете обяснение, но като го прочета от вас и ми олеква  :Абе, ти чуваш ли ме?!:

да дадете примери за хранителни "стимуланти" - добре сварено месо, или да си я награждавам с храната, с която си я храня(гранули)? ;)

[bushkata]

Цитат

да дадете примери за хранителни "стимуланти" - добре сварено месо, или да си я награждавам с храната, с която си я храня(гранули)? ;)

В тази полезна тема, освен отговори на някои въпроси има и няколко думи за лакомството.

[Apso]

Главна и най често срещана грешка при обучение на кучето с кликер метода.
Кога човек иска да научи кучето си на команда Редом или Седни той има в своята глава някаква представа как това се прави. И следва тази инструкция. Подава команда Седни и след това започва да прилага своите усилия върху кучето то да седне.
Тук има 3 грешки.
1. няма смъсл да давате някаква команда, кучето не зная какво е тя. Това се равнява на това , аз сега ще започна да пиша всичко това на френски или китайски и след това ще очаквам - чи вие ще разберете това което аз искам да ви кажа.
2. Правите усилие над кучето, никак не е добре. Същият вариант аз говоря на китайски и искам вие да говорете на него, при това механично да повтарете думите без да разбирате за какво е.
3. В края дава награда....компенсация за тормоз. Ако аз ще ви обучавам така за кликер-метод, 1 на китайски,2правите нещо, без да разбирате и 3 дам "диплома" или "подарък" какво ще направите след това? Дори да искате подарък, но няма да дойдете за да търпите тормоз над себе си.

Как изглежда команда Седни с кликер метод.
1. даваме награда, за да куче знае че има в тези занимания нещо приятно.
2. Куче вече иска още една награда и започва да ви тормози за да получи й. Ходи около Вас, рови с лапи, скаче и в някой момент то сяда. Клик! даваме награда. Ок! дават награди...куче пробва с още "тормоз" прави разни неща и сяда-Клик!още награда. Кученце вече разбира ако аз седна дават награда.
3. Кученце вече тормози със сядането ,сяда -вие говорите Седни! и давате награда. Сега вече куче знае че това което прави се нарича Седни! Няколко пъти то сяда, след това ви казате Седни и давате награда. И най накрая проверявате казвате Седни! и ако то седнало давате награда. Сега вече куче знае Седни!. И само след това започваме де тренираме Седни! във другата стая, в банята, на улица.... След това сега даваме награда, 2 пъти не, 3 пъти даваме и други произволни комбинации за да куче не знае кога получи наградата- това е принцип на Хазарт.
В случай ако вашето куче знае Седни! като тормоз над него и вие искате да го научите то да сяда, смете думата на Сит! или друга удобна за вас и почвайте от началото!Успех! :wub:

[Galiadogs]

Apso,много ценна информация.В сп.дресура това се нарича Дискриминационен тренинг.Цитирам Иван Балабанов./за мен този човек е гении/Така се нарича обучението при което,на кучето му се дава възможност само да открие кое поведение му носи награда.Веднъж разбрало какво ще му донесе награда,кучето няма да се изкуши да я загуби.Методът елиминира възможността,животното да бъде стимулирано за неподходящо поведение.
Още веднъж ,.благодаря за информацията. :blink:

[hihik]

Тази тема ми е безкрайно интересна. Бях си купила кликер, имам милион играчки и т.н. Проблемът обаче е че кучето ми не се интересува от играчки, а повярвайте ми какво ли не правих за да го заинтересовам, нито е лакомо. Много ми се иска да го възпитавам по тези методи на позитивно обучение, но те просто не действат. Види ли катерица, няма наградки, няма кликери или викове- кучето търчи с бясна скорост. Лошото е че корекциите също не работят добре, защото кучето е от този тип, който в най-буквалния смисъл се смачква като го коригираш. Засега действам с комбиниран метод и съм доста доволна от резултата, но искам повече, а не напредваме изобщо.

Изчела съм тонове писания за позитивните методи на обучение, но никъде не казват какво се прави, ако храната или играчките или погалването не е стимул.

[Galiadogs]

Да ,не всички породи имат развити инстинкти за игра. Има техники за тяхното развиване,Една от тях е движенията на играчката да наподобяват тези на плячката.Примерно,парцал закачен на въдица и влачен би предизвикал все пак някакъв ловен инстинкт.Добре е обаче да ви го покаже опитен човек.Колкото до храната,може да се опита да постои гладно кучето 1-2 дни и тогава да започнете да го мотивирате с лакомство.Дано не ви звучи много краино,но наистина помага.

[hihik]

Гладът е изпробван, не работи  :angry: И всяка хранителна награда му писва бързо и ако е много хубава го мотивира само ако няма по-интересни неща- катерици, котки, мишки, коне и крави (дам, изкараха конете и кравите по полетата и е АД  :rolleyes:). А това с ловния инстинкт не го бях чувала, ще се опитам да намеря информация в интернет, дано намеря и специалист. Но имам въпрос, такъв тип игра не рискува ли да му изостри още повече инстинкта и да приема лова на катерици, котки и мишки като игра, при това позволена и поощрирана от мен?

Не знам, до скоро дори си мислех че просто връзката ми с кучето куца, затова не иска да си играе с мен, с играчки и наградки. Но пробвах да тичам с него и там не откъсва поглед от мен- явно като няма време да души и гони, успява да се концентрира изцяло върху мен. Съдя и от много други признаци че все пак е МНОГО силно привързан към мен. На всичкото отгоре без дивеч наоколо изпълнява на 99.9% командите. Явно просто не съм открила метода да му влезна на 100% под кожата при наличието на много силни външни стимули. Защото иначе е наистина чудесно възпитан, чак хората се чудят от какво се оплаквам, защото кучето ми изпълнявало супер, държало се чудесно и т.н. Просто ловът му е най-важен, а разходката навън е нищо друго освен с цел ЛОВ.

[Galiadogs]

Колкото до това да провокира буквално ловен инстинкт,абсолютно не. Не си позволявам да пиша нещо ,ако не съм го проверила.Незнам ако отидете в Сириус и споделите,че искате да занимавате кучето с мотивиращи техники/те работят изключително само с такива/и да ви покажат как да играете с него,може би ще ви помогнат.Успех.

[Мърфи]

Ами ние сме с такова куче! Бигъл! Като хване някоя миризма и си тръгва след носа, няма кой да го спре!

Първоначално го учих по системата на К9, за която благодаря на Бушката. Действаше безотказно. След това докъм 6 месец с лакомства, веднага идваше и изпълняваше всяка команда, при това енергично. Например "седни" беше придружена с тръшкане на дупето! Тъкмо когато мислех, че няма да ни се наложи курс за общо послушание, Мърфи влезна в пуберитета! Почна да си обикаля, където иска, лека полека загуби интерес към лакомствата и го интересуваше единствено "следата" и да обикаля, по възможност далеч от полезрението ми. 6!!!! месеца кучешко училище (почти всеки път бягаше от училището), Руми и сега като го види почва да се хили!, нямахме виден успех в пуснато състояние, докато на каишка беше перфектен!

В един момент нещата ескалираха при едно мое необмислено поведение. Бях се разсеяла за секунди и той избяга (но не видях накъде). След един час търсене, трябваше да ходя да взимам детето от училище и седях пред дилемата дали да го оставя сам или да оставя детето. Тъй като беше ясно, че трябва да тръгвам, оставих указания на останалите на поляната и тръгнах към колата. И какво да видя, нашичкия лежи зад близкия блок и сладко похапва кокал. Веднага "изплю" и дойде при мен. Но аз бях вече в истерия и като го вързах, го налагах с дамската чанта, докато стигнем колата. Абсолютна грешка - не го е заболяло, но съм го обидила. И в този момент командите спряха да действат - всички!

Почнах да търся индивидуален треньор и трябва да кажа, че почти никой не иска да се занимава с "бигли". Най-накрая намерих нашия, който преди да приеме се разхожда няколко пъти с нас, за да наблюдава кучето. Та нашето куче е емоционално студено (почти няма награда, с която да го зарадваш) - играе с играчка, когато той иска, но може да не поиска, само за лакомство няма да дойде, ако си е наумил да ходи нанякъде, иначе с удоволствие, не го вълнуват погалвания, гушкания, апортиране. Иначе, ако някой друг стопанин му я хвърли топката и пръчката - носи по команда и я пуска в краката като перфектна немска овчарка  :rolleyes: и много гордо - веднага се обижда зловещо, ако смята че е наказан неправилно.

Като за начало се наложи да сменим повечето команди. В първата фаза не трябваше да давам никакви команди в свободно състояние, за да не изпадна в ситуация да не ги изпълни. Ако знаете как се притесни това куче. Вече не чуваше неистовите ми крясъци и непрекъснато притичваше да види дали не съм сдала багажа като не викам. Повечето време треньорът работи с мен, оказа се , че правя много неща грешно, въпреки че бях чела много, ама на практика нещо не ставаше явно.

Обучението беше изцяло с мотивация и без корекции (такива, каквито ги познавах отпреди). Разликата може би, беше, че той знаеше всички команди и как да ги изпълнява перфектно. Започнахме с даване на команда когато е наблизо и ме гледа (т.е съсредоточен в мен) и с изразяване на бурна емоция - радост. Само неистовото "квичене" от моя страна даваше резултати. По едно време мъкнех цял чувал с играчки на поляната и всеки път вадех нова (мотивацията му беше да дойде да види какво сега съм извадила - т.е. любопитство).

Напредваме, лека полека! Все още бяга - горе долу един път на седмица. Според трениращия и аз го виждам, това му е единствената мисъл в главата, как да духне и да търси "глигани". Когато стане бой с кучета, нашият вместо да се "включи", използва моментът и "бяга". Напоследък знае кога има урок и се държи перфектно (ама толкова перфектно, че другите хора викат - "бре, направо е като сменен този Мърфи") и в момента, в който свърши урока "хуква...".

Та, така сме от една година. Напредваме, бавно, ама много бавно! И само с мотивация и поощрения.  :blink:

[Мърфи]

Колкото до Сириус, те май не "взимат" ловни кучета. Първият път бяхме объркали училището с Мърфи и вместо при Стрелбището отидохме при Сириус. Те ни казаха, че мястото ни не е там, и че ловни кучета не се обучавали за "спортна дресировка". Между другото не особено мило!

[mil_]

Ами Мърфи, на хората им е писнало от Дог.бг да ходят при тях за общо послушание. Имаше хора, които отидоха със средноазиати, съжалявам, но за мен това са много объркани хора.
Те не са училище, а клуб за спортна дресура. Подготвят се за състезания. А тук не знам как се появи от много време нагласата, че са панацея за всеки поведенчески проблем, мине не мине се дава съвет да ходиш в Сириус. Уважавам това, което правят и редно да се знае, че то няма грам общо с голяма част от кучетата ни.

[Мърфи]

Съгласна съм! Със сигурност им е писнало на хората. Познавам някой от тях, сладури са! Предполагам, че описанието на училището на Руми подвежда много хора и те отиват там по погрешка (зад Хилтън - е точно мястото на Сириус). Училището на Руми е между Хилтън и Стрелбището или ако седиш с лице към Хилтън от дясната страна.

По-скоро исках да подложа на съмнение мнението на Galiadogs, че чак ще покажат някакви техники. По-скоро като видят ловното куче на  hihik, ще запищят от ужас от поредният не на място кучешки стопанин.

[shadow]

Цитат

Имаше хора, които отидоха със средноазиати, съжалявам, но за мен това са много объркани хора.

;) И единия даже бе упорит и посещава заниманията около година и нещо. Резултат нямаше- без повод и с дразнители кучето не "работи". Така е с нашите кучета и аз не виждам смисъл да се бутат между шамарите стопани на такива животни.. В крайна сметка, ако съм искала служебно куче, щяла съм да си взема НОК или белгиец. Но аз ценя именно едни други качества в аборигените- способността да взимат самостоятелни решения. И изобщо не искам да им се бъркам в това. Както се казва "всяка жаба да си знае гьола".

[Galiadogs]

Опитвах се да помогна,не ме разбираите погрешно.Знам ,че някои от тях дават индивидуални уроци.Както и да е.Това ,което Shadow,написа много ми хареса.В смисъл,че си харесва кучето такова ,каквото е,а не иска от него невъзможни неща-IPO например.

[hihik]

Мърфи, той моя може за някой с голям диоптер и за овчарка да мине, ама като завие опашката нагоре и да е полу-сляп човек, пак ще види че НОК е правил бели с хъски.  ;D Това в кръга на шегата разбира се, искам да кажа, че дори си няма порода. Някои неща от описанието ти са същите като при мен, училищата например не работят изобщо, също така тази душевна "студенина". Слагам го в кавички, защото иначе той е куче-слънце, вечно усмихнат, интересува се от всичко. Просто му писва всичко бързо, освен ако не е лов или игра "на лов" (гоненица). Но той изобщо не бяга, за самото бягане. Дори като не ме види изпада в паника и започва да ме търси. Проблемът е че като хукне след някое животно, дори не му хрумва че може да ме изгуби- той изпада в едно, как да го нарека, вторично състояние, което аз не успявам да овладея вече година и половина.

Galiadogs, не съм казала че ми предлагате неизпитани неща, моля за извинение ако е излезнало по този начин. Просто се зачудих как кучето ще успее да направи разликата между играта ни и неговото желание и действие на ловуване- просто въпрос, чуденка  ;)

[mil_]

Ние се Реджо сме горе-долу в положението на hihik, но инстинктът за преследване отстъпва на някои други неща, ще се опитам да обясня.
Например риджбек как апортира (този разказ съм го чела с различни думи в риджбек форуми от най-различни части на света):
Той е лоялно куче и иска да направи много за теб. Но трябва да вижда своя смисъл в цялата работа. Играчката не го интересува особено, но вижда, че ти го приемаш много вътрешно и ти я носи 3 пъти с голям ентусиазъм. На четвъртия го прави по-колебливо, един вид добре де, толкова пъти ти я донесох, хайде от мен да мине ето пак ще я донеса, щом е толкова важно за теб. На петия път застава на три метра, не тръгва, а те гледа от упор с голямо недоумение и леко съчувствено - абе ти ум имаш ли, колко пъти едно и също, като държиш толкова на това нещо какво го разхвърляш само.

Обаче от вода носи като луд. И петдесет пъти ще донесе и го прави много съсредоточено и напористо, все едно светът ще свърши ако не я донесе. След време разбрах, че пустинното куче всъщност спасява имуществото от водата. Това има смисъл за него.
Значи в задачата трябва да има предизвикателство. Смисълът не е в самото гонене и носене на предмета, а в справянето с предизвикателството.
И така, ако искам да го отвлека от обекта на преследване му измислям задача с предизвикателство. Например да скрия играчката и да го карам да я търси. Да се скрия аз самата или да бягам, а той да ме гони. Да прескача препятствие. Да хвърля играчката в най-гъстия шубрак. Тези неща му харесват много. Но трябва да започна с тях преди той да е заел позиция пу аз гоня, с изпреварване.
Паралелно работихме много по задържане когато няма дразнители. Ама до припадък. Съжалявам, но без желязна принуда не стана. И така с комбиниране на двете неща - изнамиране на интересна задача в началото направихме преследването не чак толкова интересно. После вече се справяхме и с командите за задържане без да се налага да си играем цирковете всеки път. Е, пак се случва да ме издебне и да накачури цялото котешко войнство по дърветата, но само когато види, че съм разсеяна.

Ловните породи не са селекционирани така, че да се представят най-добре рамо до рамо с човека. Те се отдалечават много от него и тогава трябва да решават сами какво да правят. Затова аз не искам да му отнема възможността да решава, а просто му предлагам интересна задача. Е, аз знам как ще я реши, защото е праволинеен, но той не знае, че аз знам  ;)

[Galiadogs]

Аз не казвам апортиране,а игра с играчка,наподобяваща движенията на плячка.Колкото до Сириус,някои от тях/по напредналите/дават индивидуални уроци.

[Galiadogs]

Mil,много интересно написано.Аз пак виждам поощрителни методи и то съобразени с породата.Какво удоволствие е да чета и пиша тук.