[AnubisA]

;D
първо и се карам, вадя и онуй нещо дето е лапнала от устата и я пускам, отдалечавам се на две крачки и има айде фаби, ела маме, идва щраквам я, и отиваме към буклука отново. тя пак посяга, коригирам. пак посяга, пак я дърпм. на трети- четвърти път разбира, зависи колко я привлича въпросния буклук. при следващи рацходки не го пипа повече ако го срещнем пак :)

[Didka_puppy]

Добре, аз изпълних препоръката на Apso и направих такъв експеримент (ако мога така да го нарека, защото и преди това съм изследвала поведението с и без каишка). Отиваме на нашата площадка, засега я разхождам само на едно определено място, защото се учим там да вършим всичко. Напоследък, когато се отдалечим достатъчно от оградата, откъдето тя знае, че може да се излезе, я пускам от повода. Наблюдавам я- сядам на едно определено място, където винаги сядам, тя започва да се дундурка наоколо, души, прави едно кръгче, обръща се, там ли съм или не, после пак играе. Където и да ходи, винаги ми хвърля по едно око. Не се отдалечава на повече от 3- 4 метра. Стана ли от камъка- незабавно идва. Ако седи до мен, когато стана пак веднага тръгва след мен. Независимо че е без каишка и знае, че немога да я контролирам тя ми остава "вярна". Дотук добре, предполагам, че това трябва да се постигне. Но....веднъж, преди всичко това да се случи, стана следното: седи до мен абсолютно свободно- аз седнала и тя седнала. Започна обаче отатък оградата на площадката зверски лай и вой- улични кучета бяха влезли в хватка. Видимо се притесни, изправи се уплашено в позиция "готовност", макар, че тя невиждаше какво всъшност се случва.(оградата е висока и ламаринена) Тъкмо да посегна да я хвана, се чу скимтене на набитото куче и нашата, като реши, че не е безопасно със страшна сила се втурна към изхода! Аз търча след нея- викам я, но тя продължава да бяга. Спря се до изхода, но не излезе- седна и ме дочака да я настигна. Това истински ме притесни- за мен това значи, че тя ми няма доверие. Трябва само да поясня, че тази случка се разигра в самото начало на разходките ни (на 2 или 3 разходка) още не беше опознала терена, беше изплашена и още не я бях пускала от повода. Въпроса ми е- дали сега ще реаргира така? Вече има опит без каишка, никога не е тръгвала сама към изхода, но в такава ситуация отново ли ще се втурне?
И въобще- как да изградя у нея доверие към мен, така, че дори и в такава заплаха за нея да потърси моята закрила а не да избяга към вкъщи?
Благодаря предварително!

[AnubisA]

Фабела като я доведох в София я беше шубе от всичко- като се почне от гълъбите, мине се през децата и кучетата, та се стигне до тролеите и колите. Първите два три дни упорито се разхождахме вързани на оживени места, дето има всичките тия дразнители, вкл улици. Като се стресне от нещо  обеснявах че няма нищо мами, всичко е наред, нали мам е тука  ;D и разбира се успокоителния тон и свикването си свършиха работата- една седмица и три дни  в София вече, не ни е страх от тези неща, даже всички без колите и тролеите са ни интересни :)) При мен тази стратегия работи за втори път.

[Apso]

Ще отговарям на всички, само че нямам сега много време. По бавничко ще стане от колкото аз това искам.

[Apso]

Цитат

Накрая намери кръчмата, намери майка ми и при първото повикване се спря пред нея и позволи да я хване. Това ли трябваше да е резултата?...Това е защото само аз повишавам тон, защото само аз се опитвам да я науча да се държи прилично. Аз се карам когато тя лае по каруца или по друго куче, или по човек, карам я да сяда, а майка ми я взема в ръце и я гали или целува и така се постига мълчание докато отмине дразнителя. Аз ли трябва да съм по - мекушава или майка ми трябва да е по - строга за да спре кучето да мисли, че трябва да бяга от мен?

Погледни на фактите
1. намери майка ми и при първото повикване се спря пред нея и позволи да я хване.
2.Това е защото само аз повишавам тон
От това което ти написала виждам че кучето слуша твоета майка и, извинявай, ако някой така крещи на теб и ти би със сигурност избягала  ;)
И така, още веднъж това което ти правиш не дава никакъв резултат.Ако така обичаш да крещиш идвай на някой футболен матч там това е неоценим принос към победа на твоята любима команда  :yahoo:
И сега, ако искаш кучето да теб слуша, то трябва да теб "види" и да има доверие към теб.
Помисли, как би ти могла да убедиш своето куче в това че ти си най добрата приятелка за нея? Това е домашно

[Apso]

отговор за Didka_puppy
При теб, не знам колко е голямо кученце то ти. И така (този упражнение важи за всички) има упражнение "очички". Ние учиме куче да гледа в очи. Нищо по вече.
1 стъпка. Преди да дадете храна на своето куче, взимете купичка с храна в ръка, така да куче вижда че сега ще получи своята храна и чакате до този момент кога куче не погледне на вашето лицо и най добре в очи- ХОП! веднага давате храна.
2 стъпка. Куче вече веднага гледа в вашите очи, ако имате купичка храна в ръце? Удължаваме "контакт"- считаме до "едно" и даваме храна, след това до "1.2.3", след пак "1", или "1.2" вече правими различни вариации, така за да куче не знае веднага ли получи храна или със "секундно" закъснение. Може да броите на глас или да казвате "Хубово куче" или " днес е сълнечно время". Няма никакво значение дали говорите или не, важно куче да държи вас "под око"

Didka_puppy, след като твоето куче започне да гледа теб в очи, бавничко пробвай(на каишка) да излазеш със своето куче в нови места и да търсете "бели" и "гафове" малки и забавни- целта: куче трябва да е наясно(знае) че с теб интересно и забавно и каквото да ни стане ти ще й помогнеш. Ако измислиш някое "приключение" пиши ни. Не напайде котките те са опасни  ;) Може да идвате в кучешки магазин и купете някаква лакома хапка и торжествено донесете това лакомство в къщи. Не знам. Мисли.

[Didka_puppy]

Apso, Благодаря! Съветите ти наистина са ползотворни. Първо да уточня, че кученцето ми е на 3 месеца и половина. Принципно винаги гледам когато я храня първо да установим визуален контакт и след което и давам храна. Значи да обобщя, да видя дали съм разбрала (бавно загрявам  ;D)- първата стъпка е да я накарам да ме гледа в очите- така предизвиквам интерес в нея и я карам да мисли, че ще се случи нещо интересно. Постепенно започвам да забавям даването на храна за да удължим визуалния контакт- това предполагам е поддържане на интереса и първата крачка към навика. След като куче ме гледа в очите преди ядене или въобще по време на някакво занимание това значи, че тя вече знае, че при мен е интересно и хубаво. А крайната фаза е навън, при рискова и нова ситуация, тогава ако съм направила всичко точно, трябва да ме погледне в очите и да дойде при мен. Така ли? А всъшност тогава кучето защо идва- защото знае че ще е интересно или защото знае, че ще и помогна? В смисъл- дали тя прави връзка между интересната ситуация и закрилата или всичко е от навика и обвързването към стопанина? А тогава въобще дали тя сама няма да придобие вяра в мен постепенно докато се привързва и свиква с мен? Абе въпроса ми- как по този начин кучето придобива сигурност в теб? Аз не искам тя просто да идва- аз искам да ми вярва.
Благодаря отново.

[lonesome]

Цитат

Помисли, как би ти могла да убедиш своето куче в това че ти си най добрата приятелка за нея? Това е домашно

Тук определено ще ми е нужна помощ! Майка ми прекарва много повече време с кучето. То спи при мама и татко, живее си на техния етаж, когато съм навън или на училище те са постоянно заедно, защото майка ми работи вкъщи, да не говорим, че от време на време и позволява забранени неща като човешка храна. За момента спрях да я мачкам, защото наистина попрекалявах. На всяко минаване покрай нея да я помачкам, да я почопкам... вероятно не и е било приятно. Сега я пипам когато дойде при мен, гоним се както тя обича по двора. Наистина незнам какво повече от това бих могла да направя.

[Apso]

"Малко за извънземни" ;D

Има кучета кои изобщо не се сетят че имат стопанин. Нещо ги храни, Нещо ги извъжда на расходка, и това нещо горокото куче трябва да тегли след себеси целата расходка. По някога на куче случват хубови неща, а по някога...стават лоши. Това нещо напада на горкото куче, незнайно и неочаквано.Нещо като вие се расхождате така през юли и на вас пада голяма топка сняг  :rolleyes: или "-Нападат марсианци!" :sos:  Куче се вижда "чудеса"(храна, расходки,...) но не вижда "господаря". Куче не се сеща за връзката. И точно за това продолжава "напред" да върхи същото как и преди, прави какво то смята за найдобре за себеси. И всичко ще повторява- нещо й напада, куче ще плаши, и след как се вземе продолжава същото.Ако би куче чело вестници, то най вероятно би ходило към някаква врачка за да попита защо има лош късмет? лоша карма или гороскоп. ;D
Как да поможем на кучето? Само ако престанем да бъдем "извънземни" и станем Приятел на кучето. Ще погледнем на него от негова височина и на негов свят с негови очи, за да го разберем и за да станем негов ПРИЯТЕЛ!

[Apso]

Цитат

Принципно винаги гледам когато я храня първо да установим визуален контакт и след което и давам храна. Значи да обобщя, да видя дали съм разбрала (бавно загрявам  ;D)- първата стъпка е да я накарам да ме гледа в очите- така предизвиквам интерес в нея и я карам да мисли, че ще се случи нещо интересно. Не просто трябва да види че ТИ й даваш храна, или още и нещо интересноПостепенно започвам да забавям даването на храна за да удължим визуалния контакт- това предполагам е поддържане на интереса и първата крачка към навика.Да След като куче ме гледа в очите преди ядене или въобще по време на някакво занимание това значи, че тя вече знае, че при мен е интересно и хубаво. Да, от една страна. От друга-куче вече знае че има Теб- "някой с кого мога да намеря нещо интересно, хубово, закрила, от кого мога да уча как се правят "бели" или нещо полезно( сядам дават награда, скоча- хващам топката...) ТИ! Ти- този  кой е моята По Голям Брат- ВОДАЧ!А крайната фаза е навън, при рискова и нова ситуация, тогава ако съм направила всичко точно, трябва да ме погледне в очите и да дойде при мен. Така ли?Куче ще попита - какво сега?И ще направи това кое ти й "покажеш" дали да се дойде при теб или да продолжи напред  А всъшност тогава кучето защо идва- защото знае че ще е интересно или защото знае, че ще и помогна? В смисъл- дали тя прави връзка между интересната ситуация и закрилата или всичко е от навика и обвързването към стопанина? А тогава въобще дали тя сама няма да придобие вяра в мен постепенно докато се привързва и свиква с мен? Абе въпроса ми- как по този начин кучето придобива сигурност в теб? Аз не искам тя просто да идва- аз искам да ми вярва.

Хиляди години човек казва "кучето е най добрият приятел на човека". Хиляди години! Казва, но дали човек пробвал да помисли за това което казва?

[Мърфи]

При нас "доверието" се получи съвсем спонтанно. Мърфи беше малко кученце, а на нашата улица живеят 2 бездомни кучета - братя и си пазят територията, като лаят всяко минаващо куче. Няколко пъти минавахме така прилепени до сградата, като Мърфи се страхуваше много. Докато един ден едното куче се спусна и захапа Мърфи по гърба. Не силно, но така наказателно, "да видиш кой е шефа тук". Аз се обрърнах, застанах между него и Мърфи и толкова силно ритнах кучето, че то излетя 2-3 метра и изкимтя. Оттогава Мърфи като че ли разбра, че го защитавам и като има някаква опасност, тича към мен да потърси закрила.
Даже, миналата седмица като бяхме на морето имаше буря. От една близка гръмотевица явно се е уплашил, защото направо скочи върху корема  ми да се сгуши (в тъмното не уцели  ;D) и ме събуди по неприятен начин.

Това разбира се не значи, че в много други ситуации Мърфи не бяга, разбойническото куче  :rolleyes:

[Apso]

Цитат

Тук определено ще ми е нужна помощ! ...да не говорим, че от време на време и позволява забранени неща като човешка храна. За момента спрях да я мачкам, защото наистина попрекалявах. На всяко минаване покрай нея да я помачкам, да я почопкам... вероятно не и е било приятно. Сега я пипам когато дойде при мен, гоним се както тя обича по двора. Наистина незнам какво повече от това бих могла да направя.
Аз пак имам въпрос. Как да науча кучето да идва при мен когато го повикам. Понякога идва, когато е от другата страна на къщата и аз я повикам идва, но ако сме си играли и е дошъл човек, но тя не се е набягала отказва да бъде хваната. Върти ме около дърветата на двора като... все едно съм малоумна. Межо другото одеве и подхвърлих камъче, не за да я ударя или нещо, просто да видя реакция. Тя отиде, взе си камъчето и избяга. Постепенно хвърлях камъчето все по - към мен и разяждана от любопитство тя се приближаваше. Накрая когато се приближи достатъчно я хванах и я похвалих. После пробвах същото и с гранули, но явно не и хареса. Ако успея да намеря нещо, което да мога да използвам като награда, защото тя не харесва повечето гранули и кучешки бисквитки дали това, че и подхвърлям лакомство би могло да бъде разтълкувано правилно от нея и тя да започне да мисли, че колкото повече се приближава толкова по - добре ще е за нея?

Справяшся чудесно, само не бързай! не ти трябва сега никакви команди! сега ти трябва да спечелиш доверие на своето куче. Само! Не й глези! Трябва да ий даваш това което тя иска- глези, но и не глези! Играй с нея, давай храна но! Внимание! Това е важно- СПИРАЙ НАВРЕМЯ! Играеш с нея- супер! Виждаш че тя още иска да играе с теб- СПРИ! Спри още кога тя иска да играе с теб. Ако тя спре игра с теб първа - тя "господарката", ако ти спреш първата -значи ти сега "господарка". Спри кога тя иска още вкусни хапки. Така ще й подържаш интерес към себе. Пробвай да стане така - тя да търси теб за игра  ;) Това е за начало. След това, ако тя вече започне да теб тормози ще продължим....

[Didka_puppy]

Разбрах! Apso, благодаря ти за съветите и вниманието. Сега вече се уверих, че съм в правилната посока и постепенно откривам грешките си (или по- точно неща, които не съм правила). Ще разигравам интензивно методите, за които говорехме по- нагоре и ще кажа, как върват нещата. Успех на всички!

[Apso]

" От балерина много трудно да направиш шахтер, и от шахтер балерина"
От един сеттер няма как да стане куче пазач, от овчарско-ловно. Всяка една порода има своите породни белези,темперамент и способности. Това трябва винаги да помним, но не за да откажем, а за да исползваме в правилна посока.
Помня едно куче, обажава да бяга- и така бягайки ние учили Редом. Ако то станало до моят крак- значи сега БЯГАМЕ  :yahoo: След това да бягами с разно темпо, в разни посоки и така ние научили да ходим, или ходим много бавно, или пък бягаме Редом.
Моето куче иска да прибере у дома, шом това иска- получи. Преди да се приберем скачеме през пейката, друг начин да дойдем у дома НЯМА  ;) Само през пейката. И така Скок! а след този друг, а след время и не веднага идваме у дома, а след время правиме скокове на всякъде, дори през други кучета .

[Face]

Относно нашийника тип Юзда, аз съм доволен. Имаме го вече от около 10 дни. Поръчахме си два от от Англия и взехме един от тук (преди няколко дни), подобен, има малко разлика, и двата вида вършат чудесна работа. Няма дърпане, няма мятане, просто се движи до мен. Нарочно си правя експерименти, като вървя максимално бавно, повода винаги е отпуснат и няма дърпане. :blink:  На Енцо му трябваше малко повече време 15-тина минути докато свикне с него, на Адела няколко минути.
Аз съм доволен, друг може и да не е, по-важното е че на мен ми върши работа :)
Собствениците на далматини могат да опитат :)  :P

[Chiita]

Apso,много са ми полезни твоите съвети затова ще те помоля за малко помощ.
Кучето ми е женска , едногодишна , енергично куче , обожаващо да играе с играчките си и с други кучета , на лакомствата също реагира много добре , положителната мотивация при нея действа бьрзо , не мога да се оплача от непослушание, по принцип изпьлнява с удоволствие , но имаме проблем , когато срещаме кучета на разходка и сме на повод .
Общо взето реакцията и при среща е една и сьща , голямо дьрпане да се иде кьм кучето  :huh:, ако отсреща започнат да я лаят , сьответно и тя започва да се ежи и отстрани изглежда че ако ги пуснем ще се сбият.В такива моменти трудно изпьлнява команди и единствената врьзка е повода . В момента в който се разминем с кучето отново става напьлно управляема.
Ако се приближат едно кьм друго да се душат , тя общо взето реагира доминантно спрямо кучето или ще го захапе(не зверски а леко , обикновенно дьрпа козината ) или ще скочи ,ако е по голямо от нея вьрху главата му.Няма страх ,че са по-големи или по-силни , а аз си давам сметка каква беля може да стане.А и тактиката която си е изградила обикновенно е печеливша спрямо другите по несигурни в себе си кучета,което затвьрждава още повече поведението и.
Пробвах докъто се разминаваме с кучета да я поставям седнала и да и давам лакомство , с едното око гледа кучето с другото лакомството и яде и сьответно похвали или да и показвам играчката и като се разминем да и я дам ако ме  е гледала през цялото време .Общо взето се получава ,но не винаги , пак много зависи от отсрещното куче.
Някьде бъркам ...да тя най -много иска да отиде при кучето , и аз я спирам и "ред" до посиняване , похвали , награди , но май е трудно да се коригира това желание за лидерска позиция в кучешкото общество .
С приятелите си ,с които играе си имат йерархия и почти всички и отстьпват , сега се надявам на един нов младеж , който не и се д ава лесно.
Забравих да спомена , че когато е без повод няма такива прояви , общо взето само желание за запознанство и игра , а ако отсеща не проявяват интерес и тя губи моментално такъв .

[mil_]

Проблемът ти е "Агресия на повод" - On-leash agression, ако потърсиш ще намериш тонове инфо. Няма много общо с доминантността. Проблемът се изгражда от стопанина, за съжаление го имат 80% от кучетата... и хората. Вкл. и аз го имам, да не решиш, че те назидавам.

[Chiita]

Няма да реша такова нещо  ;D
В крайна сметка всички знаем ,че за проблемите на кучетата ни сме виновни ние .
Мисля че даже тук се е писало по този пробем , но неможах да го намеря .Ще разровя старите теми .
  С положителната мотивация как мога да се справя с това или тук и корекциите са си нужни?

[mil_]

Корекциите задълбочават проблема. Възможен е единствено подход с понижаване на дразнимостта.
Отвличане на вниманието става, но много зависи от другото куче. Трудно е, защото се получава омагьосан кръг - другите кучета също имат този проблем и при среща на повод все едното реагира зле.
При нас се формира от два фактора:
- няколко срещи с глутници, които изскачаха изневиделица да бранят територия, а аз размятам моя на повод;
- насадено у мен напрежение поради факта, че първото ми куче много се биеше. Това напрежение положих огромни усилия да скривам от Реджо, но не мога да скрия такова нещо.
Аз все още не съм се справила, но съм се амбицирала да се занимая сериозно и нарочно само с това, всъщност то ми е единственият проблем с моето куче.

[Chiita]

Всьщност аз не сьм сигурна ,че  е точно агресия , но ако оставя така нещата може след време и до това да се стигне. Първоначално е едно огромно желание за контанкт с другото куче . В последствие нещата се развиват в зависимост от реакцията на отсрещната страна и както ти казваш стопанина е най-важния фактор.
Интересно е , че когато е на места с много кучета (изложби напр.) и кьдето не може да подуши всички , няма и следа от такова безумно дьрпане , а там всички са вързани.
http://www.clickerso...sensitizing.htm :palec:
Открих каква грешка правя . Когато види кучето или се разминаваме не трябва да седим на едно място и аз да я хваля , а по скоро да я накарам да се движи като сьщевременно и давам лакомства , сьответно я разсейвам с тях, но не и да я фиксирам на едно място .