Цитат
Васко,ти знаеш ли,че поне десет км трябва да навъраш на ден с това куче,за да се чувства то добре?
Привет на всички тук! Името ми го пише, от 30 години съм само с истински санбернари (родословието се подразбира). Изкарах и първия курс за съдии през 1987г, но не ставам за съдник! Имам огромен опит с тази порода, така че който желае да пита нещо за тях - отговарям веднага и тук, и по мейл.
Преди всичко да уточним породата! У нас са единици "чистите" бернари с родословие и то само от внос - тук няма кой да издаде такова! Можете да ги различите веднага по цената - в манастира стои от години твърдо на 1200$, сега е толкова в евро. В развъдниците на Чехия и Унгария е наполовина - 600 евро! Така че предложат ли ви бернар за 200-300лв - помислете си! Има нещо гнило... Не искам да засягам собствениците на "сторожевици", но нека не бъркаме нещата - смесването на бернара с кавказката овчарка е допринесла много за репутацията му като "пазач". А това са две много различни неща! Ако ми дойде крадец у дома, моят добряк ще му помага да изнасят... b)
Възпитанието започва още след като прогледне - имате само 3 месеца, за да го научите на "кухненски обноски". Те се равняват на първите 7 години при човека - след това е много трудно да се променят. Дресировка на бернар е невъзможна - те са работили сами в планината, човека не е бил до тях да им дава заповеди, както става с вълчетата, следователно сами е трябвало да решат какво да направят в дадена ситуация. От тук и огромната им самостоятелност във вземането на решения, изразяваща се в собствено мнение по всеки въпрос (и обикновено разминаващо се с това на стопанина). Но стопанина е "водача на глутницата" и кучето трябва да се подчини. Не го ли направи - този човек не му е господар!
Дали ще е злобно кучето или не - пак зависи 95% от стопанина и само 5% от характера на животинката. Не съществува добър стопанин и лошо куче, както и обратното! Ако стои вързано - винаги ще се озлоби. Бернара иска свобода и знае как да си я пази, за да не я загуби.
Преди 2 поста видях друга огромна заблуда - бернар да тича по 10км! Това е убийствена подготовка за кардиомипатия. Сравнение между вълче и бернар - първият е маратонец, втория е щангист! Вдига щангата, свършва си работата и ляга да спи! За едрите породи е противопоказно продължителното безсмислено натоварване на сърцето и белите дробове - при игра вече е друг въпрос.
За желаещите да си вземат "играчка", трябва да ги предупредя, че синоними на породата са "лиги" и "козина" - конструкциата на челюстта е такава, че в задния й край винаги "тече"... И отглеждането на малкото кученце е много трудно до навършване на 1 година. Труден е баланса на калция - необходими са не конски, а "слонски" дози и е нужно да има едно голо парче стена с мазилка, която да лиже. С това можете да регулирате нуждата му от Са - ако му е малко и лиже стената, увеличавате дозата. Спре ли - намалявате я, защото може да попречите на растежа - бързо калциране на костите и намалена височена.
За храната - най-доброто е да бъде пълен "помияр", да яде всичко! В планината няма "мултивитамини", а треви, които съдържат всичко необходимо за организма, затова ги и ядат! Не ползвам суха храна или консерви, а само сварени пилешки или патешки крилца, шийки, фенери и т.н. Два-три пъти седмично по някой добре сварен кокъл за занимавка - от тях няма полза като хранителна стойност, но след разграждането в стомаха служат за прочистване на червата.
Ако имате въпроси... b)