[dimow]

аз лично отглеждам кавказки овчарки и охраната
нямам проблем но със санбернара е много сложно
ако си взема ще ме изгонят от къщи(само мене естесвено) s)

[Хинко]

Колегата е прав - второто куче изпълнява функцията на "звънец" и буди "спящата красавица". Който може да си позволи комбина от бернар и пинчер - на мен ми е мерак... И при това пинчера ще върши "мръсната работа" - да хапе... b)
Едно от качествата (добро или лошо - не зная) на бернара е, че не може да хапе (макар че и аз имам смазано пръстче от кътниците при игра). Винаги избягвам игрите, при които има дърпане на пръчка, хващане на нещо хвърлено (в това са пълни инвалиди) и т.н. Белята става, ако при хващането на ръката човек я дръпне от страх - тогава зъбите просто раздират кожата. Но да стисне и отхапе - просто не му е по нрава. "Ухапан от санбернар"?! - ще го впишат в Гинес!
Той има друга защита - прекрасно знае как "да изкара въздуха" като боксов удар и човека "обезвреден" сам си сяда на земята.
Сигурно сте обърнали внимание, че конструкцията на лапите е подобна на коня - при ходене се огъват много към корема и понеже няма "калобрани", всичката мръсотия се полепва отдолу. Може да го научите (но от бебе - всичко, което трябва да знае се учи когато най-много му се радвате като на жива кукла и го глезите, после е късно!) след разходка да му се измият лапите в леген (обикновено стои като паметник и чака) и да му избършете корема с мокра кърпа. Ако някой все пак държи на красотата, може да ползва стария сапун за бръснене или в краен случай някой неутрален сапун за бебе, но да не се прекалява със сапунисването. Все пак не искайте чистота като при човек - това не е декоративен пудел...
Всичко за кучето?! Търговията винаги е вид измама! "Всичко, което се рекламира, или е скъпо, или не струва!" - цитата не е мой. Никой не може да ви гарантира ползата от това, което ще купите - единствено валиден е метода на пробите и грешките... b) Вече развивам параноя относно всякакви храни и хранителни добавки. Последния ми случай бе с нашенски таблетки калций, имитиращи френски такива, които се оказаха просто смляна суха храна, красиво опакована в блистери. А аз се чудех защо куча толкова упорито ближе мазилката... l)
Свинските крачета са идеална храна за маляците още след първия месец, но при добро разваряване под налягане. Така не се товарят зъбките, а и те има с какво да се занимават, а не с обувките ви... d)

[Ancheto]

Някъде бях чела , че бернарите са били почти на изчезване в манастира и им е влята къв от нюф, защото вече е било много силно близкородството.
Хинко , чудесно е , че се включи и ще споделиш опитът си с нас cheers ,а имал ли си от късокосместите бернари?

[dontihon]

Моята много обича да гони пръчки и да ги носи обратно,но след 10-тата просто я захапва, отнася я в къщичката и почва да гледа с един поглед,който сякаш ти казава:"Абе ,човекооо,ти нормален ли си?!?!?Колко пъти да ти я нося?Ааа?Аз да не съм кокер??Я ме остави да си хъркам!!!" b) l) r) Иначе ,когата захапва нещо ,обикновенно си прехапва и собствените бърни до кръв.Просто тази порода не е създадена за да хапе,но ако се наложи моето не се замисля много.За хапане наистина пинчера върши чудесна работа b) bravoS

[Vasko07]

Цитат

Той има друга защита - прекрасно знае как "да изкара въздуха" като боксов удар и човека "обезвреден" сам си сяда на земята.

Как точно става таз далавера , че нещо него разбрах това изречение , а ми стана интересно ?! :))) d) d) d)

[Хинко]

Любопитковци, бе! Също като бернарите... b) Поред:
През 1956г поради отпадане функцията им на спасители (тунела под Алпите им отне "хляба"), монасите построяват нов манастир в Хималаите в близост до манастира Тянгбоче и част от тях отиват там с истинските спасители за истинска работа. От тогава манастира Сан Бернар служи само като музей и основен развъдник на породата. Намира се на италианска територия на около 30км от град Аоста. Достъпен е само през трите летни месеца. Не вярвам да са на изчезване - и при двете ми ходения съм виждал около 30-40 кучета. За експерименти със "свежа кръв" не зная - може би прилагат инбридинг за поддържане на качествата, но не съм сигурен.
Бернара не хапе, но по-точно казано - "не стиска". Той само задържа противника и го мачка с тялото си. И захапването на собствените си бърни при такова спречкване е много често - набожда ги като на карфица на зъбите си... b)
Ваденето на въздуха е прийом, който прилагат, когато решат, че стопанина му е застрашен. Понеже не обича дългите приготовления с ръмжене и риене на земята, прикляка и отскача като от пружина като боксер (или боксьор?!) с насочени предни лапи в стомаха на човека, "вади му въздуха" и след това сяда и му гледа сеира, докато си поеме дъх... l)
dontihon много добре е прочел погледа и "изказването" на куча за пръчката. Те говорят и с мъничко желание човек може да ги разбере - това е огромното удоволствие от контакта. Ние с моя куч почти не разговаряме с думи, а команди няма - разбираме си прекрасно жестовете, настроението и интонациите.
Първите ми бернари бяха семейство дългокосмест и късокосместа - канадец и латвийка (от зоологическа градина). Имал съм котила до 14 "беснотии" - практически до 1990г почти всички бернари в страната бяха мои маляци и затова нямах право да бъда съдия на собствени кучета до ІV коляно. Например Ромбис в Стара Загора направи много поколения и града стана известен не само с ветеринарната си клиника. r)
Интересното бе, че никога нямаше "среднокосмести" - винаги бяха поравно с дълъг и къс косъм. А дължината му зависи от това в какви условия живее кучето - на свобода с достъп до вода или на разходка на каишка (последното ми/ни е отвратително, но така пише вече в Закона) d)
Да добавя и нещо много важно за всички мераклии за разплод - породата е много взискателна към партньора/ката. Когато са семейство, мъжкият категорично отказва да запложда друга женска - май ние, хората, сме "кучките" като нарицателно! Двамата държат един на друг почти като прословутата моногамия при щъркелите. Затова преди да има сношение е задължително да са се опознали повечко време. И след самия акт трябва да им се помага, за да не стигне до "откъсване", докато се разделят сами.

[Vasko07]

Цитат

Любопитковци, бе! Също като бернарите... b)

Абре Хинко гледам та че разбираш много добре ама да питам пак нали съм любопитен .. би ли ми препоръчал някоя книга която би ми помогнала в отглеждането на бернар... искам предварително да се запася.. ако някои друг също знае такава книга да казва ... ;)))) щот практиката е наи добрия съветник ама откъдет и да го погледна пак е по добре да чета книга за кучета отколкот урок по история cl) d)

[Хинко]

Цитат

.. би ли ми препоръчал някоя книга която би ми помогнала в отглеждането на бернар...

За съжаление не зная ръководство за отглеждане на бернар - прекалено специфични са и не може някой "специалист по всичко" да го напише. За вълчета има много, но и те са много, а са и служебна порода, но разликите в отглеждането са огромни - дори да вземем само храната като пример. За бернара е недопустимо "суровоядството" на месо, докато за вълчето е препоръчително. Проблема идва и от това, че има курсове за кучетата, но няма курсове за стопаните и човек не знае с какво се захваща. И затова "не питай старило, а патило..."! Ако зная нещо - ще го кажа, ако не зная - ще си призная! b)
Само като допълнение, куча от миналата година е болен от "дилатативна кардиомипатия" (същата болест при хората се казва увеличено "слонско сърце") - при голямите породи е много често срещано заболяване, което не може да бъде открито в ранен стадий по никакъв начин. Предишния ми куч почина на 5 години от нея, но тогава ме заблудиха със бронхопневмония и късно разбрах. Сега го хванах много по-рано, но лекарите ми вдигнаха ръце, отписаха го и му дадоха 3-6 месеца живот. Разрових руските сайтове (има всичко, което бихте потърсили) и открих нужната ми информация. Научих за болестта може би повече от докторите и с помощта на ежедневните лекарства го върнах в предишния му ритъм, като се надявам да "дивее" (а той наистина "дивее" да играе с котките) поне още 5-6 години. Така че "Човек се учи, докато е жив!", важното е да не се предава и да не предава другарчето си! d)

[Vasko07]

Цитат

Цитат

.. би ли ми препоръчал някоя книга която би ми помогнала в отглеждането на бернар...

За съжаление не зная ръководство за отглеждане на бернар - прекалено специфични са и не може някой "специалист по всичко" да го напише.

ее мерси много брато начи знам , че ако ми се наложи нещо мога да разчитам на теб ;)) ае и казваи още интересни неща за бернара да се уча .. че мъчения ми предстоят d) d) d)

[soikata]

За новомераклии като Васко ето малко мой личен опит:Относно храната е напълно непретенциозен. Храня го със всичко - от гранули за голями кучета до сух хляб и хранителни отпадъци. Няма нещо което да не обича, но не е алчен. Дори да му дам повече храна той не се стреми да изяде всичко. Винаги трябва да има вода и често да се сменява защото кучето много я лигави. Избягвам да му давам пилешки кости. Кокали, лопатки, хрущяли и варени карантии са задължителни поне веднъж през седмицата. На всеки 10 дни го оставям един ден гладен. Трябва да знаете ,че в момента на хранене мойто не допуска никакво живо същество около него , а след това съм виждал как спокойно котката ми и гугутките дояждат храната а кучето си лежи спокойно без да ги закача.Може би е изключение но той е много агресивен към мотори, коне и най-вече цигани. В двора до него се доближаваме само аз и семейството ми. cheers

[Vasko07]

Цитат

На всеки 10 дни го оставям един ден гладен.

Мерси много за съвета мисля , че това мнение или подобно на него го четах на скоро пак във форума или някъде другаде... а това с оставянето гладен защо го правиш ?! :)

[soikata]

Просто за прочистване на организма. Каза ми го ветеринар и аз просто го послушах без много да мисля.

[Хинко]

Цитат

Трябва да знаете ,че в момента на хранене мойто не допуска никакво живо същество около него... Може би е изключение но той е много агресивен към мотори, коне и най-вече цигани...

Блазе ти, че си пази храната от "авантаджии", докато се нахрани! А моят не мога да го предложа за депутат - дава си кокъла на всеки, който му го поиска... b)
Кокали може да се дават и по-често - трошенето им доставя удоволствие. Опасност от пробиване на червата от пилешките почти не съществува - тънкото му черво пропуска несмляни парчета кокал с диаметър до 4см и дебелина 1 см. Веднъж го "запекох" след едно "парти" с пържоли от 50 човека (кокалите естествено бяха за него) и се наложи да му правя 8 клизми, докато го "отпуша". Тогава видях това парче и се изумих...!
Без храна може да издържи повече от 2-3 седмици, така че един ден почивка винаги идва добре - съвета е правилен. Аз също го правя, макар че мненията ни с него по този въпрос се разминават... b)
Пропуснал си една разновидност при антипатията - пияните. Органически не ги понасят, въпреки че по природа са алкохолици! Предишният ми куч започваше от две бири (никога само една и мразеше наливната бира и пяната) и не отказваше на никакъв твърд алкохол... l)

[soikata]

Аз имах на няколко пъти случай когато кучето ми ядеше и част от хавлиен парцал и след това го изкарваше отзад целия. Имах чувството че така само си почистваше червата.

[Vasko07]

ее добри съвети давате вие .. то де се вика непитаи старило а патило .. квото можете казваите примерно ако е на 2-3 месеца да речем ще тръгва ли да гони котката докато се сприятилят или котката ще гони него ;) ? d) d) d) d) c) d)

[dontihon]

Васко,казах ти и в скайпа,щом имаш котка c) d) s) кучето трябва от колкото се може по-малко да свикне с нея.Това си е куче,не е шега работа.Моята веднъж хвана една улична котка и беше грозна гледка....и доста кратка с леталтн за котката край.Изобщо не можах да реагирам и да я спра.

[soikata]

Всичко зависи от котката. Докато е малко кучето ,то иска да си играе с всичко и с всички. Ако котката ти му се съска ще я търпи до едно време и като порасне просто ще я сгази като луда крава -теле. Ако се гали и си играе просто ще си спят заедно и в последствие кучето ще пази котката.

[Хинко]

Цитат

Всичко зависи от котката. Докато е малко кучето ,то иска да си играе с всичко и с всички.

С малка добавка: Винаги едно малко коте свиква с голямо куче, но никога голяма котка - с малко кученце. Тогава терора над куча все ще е е налице, независимо колко голямо става. А може и да израснат заедно - те не са врагове! Ние, хората ги правим такива... c)
До преди 3 месеца имах удоволствието (отровиха го) да гледам играта на 1/2кг коте с 80кг куч - не е по-малко от удоволствието от бернар-бебе. Да наблюдаваш все едно микро-ягуар как скача на муцуната на слон и то с хъс... b) И целодневно да досажда и да му хапе бърните, а куча с голямата "джапанка" да го "подмива" под опашката. r)

[soikata]

още една съществена добавка oleeee Санбернара ревнува много и ако пред него си галите котката и в същото време му се карате не очаквайте двете животни да се сдобрят по ваше желание. Аз имах случая на Хинко. Имах персиика когато си взех кучето и то все искаше да си играе а тя му се съскаше постоянно. Един ден кучето просто я удари с лапата по гръбнака по-злобно и котката се спомина.

[Хинко]

Не е баш така - ревността не е вградено, а придобита качество! Ако позволяваш всеки да гали кучето ти, можеш да разчиташ и на неговата толерантност и ти да можеш да погалиш всяко куче, което срещнеш.
С мен поне е така - няма куче, което да ме лае и всички ми се качват на главата при среща. Какво да се прави - човек можеш да излъжеш, че го обичаш, но куче не можеш! Веднага те е разпознало, че му се "мазниш" и вече ти е "скроило капата"... b)