Публикувано: 10 June 2007 - 08:01 PM
Знам ,че това е единственото възможно решение,но майка ми е категорично против /живеем заедно и не мога да тръгна против нея/,нямам сили да се боря с нея и за това страдам тихичко....сърцето ми е изтръгнато,а в душата ми е буря....жилището ни е пусто и стъпките кънтят....бих ви показала снимки,много снимки за да разберете що за приятел съм загубила,но не съм сигурна е знам как да ги кача на сайта....сега отварям дневника на ерик и виждам че това е лятото на 2002 година....първо спаси един пиян човек,който получи сърдечен пристъп като влезе в студените води на дунава-доплува до него а човека /казва се юри николов/ се хвана за нашииника му и така се измъкна,а на брега вече бяхме повикали линейка....вторият път пак по ''самоинициатива'' ерик спаси едно детенце-циганче ,което беше стъпило на стъкла във водата,нарязало си крачетата и в уплахата си беше тръгнало на вътре във водата - дунав не е безопасен за големите,комо ли за малките...влезе във водата и с муцуна започна да го избутва към брега....това е моят ерик...моето ангелче...моето сърчице...моето съкровище...беше любимец на всички в града,не само в квартала или блока....казваха му '' онзи страшния дето гледа тъжно'' или ''биг бадър'' или ''синята каска'' защото не позволяваше други кучета или хота да се карат в негово присъствие,дори котките защитаваше от уличните кучета или лоши хора които ги тормозеха....моят ерик...моето слънчице.... angelpik