Санбернар
История: Потомък на римския молоски дог. Името му идва от названието на манастира Св. Бернар в швейцарските Алпи. Става изключително популярен като куче спасител на изпаднали в беда хора в планината.
Достойнства: мощен, но великодушен. Обожава децата, изключително предан, лесно се поддава на обучение
Недостатъци: не живее дълго време
Разходка: кратки и редовни разходки
Грижи за козината: всекидневно почистване с четка
Хранене: една и половина до две и половина стандартни дневни дажби.
Общ вид: облик, характеризиращ се с миролюбивост, величие и мъдрост
Размери: колкото по едър, толкова по добре, стига да е пропорционален
Окраска: ярко-риж, червено риж и кафяво риж с бели петна, а също бял
Глава: голяма, масивна с широко чело, плоски страни, къса и широка муцуна, с черни, месести устни.
Опашка: дълга, в спокойно състояние увиснала, при възбуда и движение никога не се извива над гърба.
Лапи: големи, компактни, със сводести лапи.
История на Сан Бернарското куче
Произходът на Сан Бернарското куче се свързва с планинския проход и манастир, които носят същото име. Този проход, който е проправял път от Швейцария и Италия, има доста богата история.
През 57 век пр.хр., Цезар се опитал да завладее алпийските племена и да подсигури спокойно преминаване през Алпите. Чак през 7, 6 век пр.хр. римските легиони, командвани от Август, успяват да осъществят това. "Tropaeum Alpinum" в La Turbie, е паметник, който отбелязва римските победи и посочва победените племена.
От начало проходът е наричан Summus Poeninus и е бил една малка пътека. След време той е бил оголемен от императора и приспособен за каруци. Римските гарнизони от Aosta и Martigny са били отговорни за безопасното преминаване на пътниците. В чест на Юпитер е бил построен малък храм на височина 2464м. и малка сграда, за подслон на пътниците. Проходът е бил с изключителна важност по това време като е бил най-краткият път до новозавоюваната провинция Britannia. В чест на Юпитер планината е била преименувана на "Mons Jovis".
Около 500та година проходът изгубил влиянието си и започнал да бъде използван все по-малко през последвалите векове. Пътищата, водещи някога към прохода започнали да опустяват. Проходът възвърнал важността си през средните векове, но станал опасен с множеството крадци и бандити, които често ограбвали пътниците.
Легендата разказва, че манастирът е бил основан през 950 год. от Светия Сан Бернар (монах в Aosta, канонизиран през 1123). Историческите факти обаче говорят за среща между Бернар и Хенри ІV през 1086 год.. Бернар е починал малко след тази среща на 12ти Юни и е бил погребан на 15ти Юни. Ето защо изглежда невероятно той да е основал манастира 130 години преди смъртта си. Счита се, че манастирът е основан през 1050 год.. Злите духове, които най-вероятно Бернар е победил са били крадците, обитаващи прохода по това време.
Проходът през Mont-Joux, като е бил тогава наричан, възвърнал важността си. През следващите 400 години манастирът се развил, достигайки днешния си размер. Чак през 16ти век проходът и манастирът получават името Сан Бернар (Saint Bernard), т.е. Свети Бернар.
Въпреки че няма писмени доказателства за произхода на Сан Бернара е прието, че тази порода произлиза от римското куче Mollossus (вероятно мастиф с голяма глава, едри кокали и по-късно смесен с порода, даваща началото на днешния вид на кучето), пренесено в манастира около 1660-1670 год.. По-късно кучето приема името Сан Бернар, кръстено на манастира и прохода. Предполага се, че тези кучета са били използвани за охрана. Много скоро монасите от манастира разбрали за невероятните способности на породата - изключителна чувствителност за намиране на следи, комбинирана с безгранична сила. От тогава Сан Бернарите са тренирани като спасителни кучета.
Най-известното куче се е казвало Бари. Счита се, че е спасило повече от 40 живота. От тогава до ден днешен в манстира винаги има по един Бари.
