[mmouse]

Да, това е кучето, но вече е с 2 месеца по-голямо b)
Това, че върви в крак е много добре, на нас това ни беше най-трудното.
Имай предвид, че всички команди на които ще научиш кучето си, трябва постоянно да се отработват в ежедневието.
Отново повтарям, прочети много внимателно темата за обучение на кучето и най-вече на нещата, писани от mil, тя наистина знае какво говори!!!
Успех!

[gulev_1991]

b)преди малко се върнах от стадиона и сетерката е пребита от умора! b) Гони пръчки до спукване! b) Но когато я виках тя носи пръчката,повъртява се малко около мен и ляга на 2,3метра и започва да я гризе!когато отида до нея я пуска и аз и я хвърлям!незнам защо не иска да ми я даде доброволно а аз трябва да отивам до нея да и я взимам от устата!!!!иначе преди да й я хвърля я карам да сяда и да чака докато пръчката не падне! b) Умна е и е изпълнителна ама като че ли й се свиди да ми я даде!!! r)

[gulev_1991]

всъщност това на подписът ми не е моето куче DessyD!ето това е малката! b)

[DessyD]

gulev_1991 кучето е много хубаво. Пак ти казвам, сетерите са си твърдоглави. Няма значение, че сега изпълнява разни команди, още дълго време ще затвърждаваш наученото. Всички ловни кучета учат много бързо, но и са такива тарикати, че .... 1super . Като прибавим факта, че е женска, нещата добиват още по-завършен вид. НОМЕРА, КОЙТО ЕДНО ЖЕНСКО КУЧЕ МОЖЕ ДА ТИ СПРЕТНЕ, МЪЖКОТО НЯМА ДОРИ ДА СЪНУВА. super best Просто природата се е погрижила женския пол да има това предимство. В този дух на мисли, се сещам за оня виц:
"Дядо Господ се събудил след като направил Адам, плеснал се по челото и си казал "Леле, кво направих аз, бе?!" и направил Ева за да се грижи за глупчото."
Гледам кучета и от двата пола ... и какво да ти кажа, женските са професори, а най-дъртичкото ми е направо академик. Такава хитруша и интригантка е, че върти цялата глутница на последния си нокът, а накрая е "винаги в бяло" - "Аз съм най-доброто куче на света!!!! bl) Как може да си помислиш, че аз съм в основата на всичко?!" А мъжкарят ми, горкия, все опира пешкира. К'во да правиш - съдба!

[Dara]

Цитат

b)преди малко се върнах от стадиона и сетерката е пребита от умора! b) Гони пръчки до спукване! b) Но когато я виках тя носи пръчката,повъртява се малко около мен и ляга на 2,3метра и започва да я гризе!когато отида до нея я пуска и аз и я хвърлям!незнам защо не иска да ми я даде доброволно а аз трябва да отивам до нея да и я взимам от устата!!!!иначе преди да й я хвърля я карам да сяда и да чака докато пръчката не падне! b) Умна е и е изпълнителна ама като че ли й се свиди да ми я даде!!! r)

Предложи й замяна, пръчка срещу лакомство.

[gulev_1991]

добре,днес като отидем на стадиона ще го изпробвам това та дано да стане! b)

[lusi_ta]

Здравейте на всички!
Невероятна тема с невероятни мнения!
Благодаря много на всички който сте си изказали мненията....
Искам  да кажа на Мини,че  това с боклуците  който взима от земята е  много лесно за отработване.Тази тема е има в форума,но аз не знам къде точно.Само ще ти кажа,че можеш много лесно да отучиш кучо.Като вземеш някакво лакомство примерно салам-че,нарязваш го и го поръсваш с лютиво(Чили)разпръскваш салам-четата навсякъде около вас и го пускаш да се разхожда.Като хапне 1-2 ще се откаже.Така в продължение на 5-6 пъти вече ще знае.
Моето мнение за кордата е,че е много опасна и не бих могла да работя с нея.
Аз имам шар-пей и той ми прави същите номера.Не иска да идва при мен макар,че др. команди ги изпълнява перфектно.Много е своенравна и може би имам голяма вина,че тя се държи така.Защото повечето от нещата който сте написали,че не трябва да се правят-аз вече съм ги правила,затова вината си е в мен! :blink: ;)

[pe4eniq135]

Здравейте, аз имам боксер на 3г. и бяга посъщия начин ,но от днеска започнахме  да се обучава ме не с въже ,а с намордник я пускам и  :yahoo:започна да схваща.

[MiragE]

...офтопик:

Баща ми ми дава зор да питам ветеринарката за специфична си кучешка свирка. И аз не знам за какво служи точно, но предполагам, че с нея например може да се научи една или две команди?! Някой имал ли е опит и има ли смисъл да взимам такава свирка и с какво може да ми е полезна?

По темата: с Линда се учим на команда седни и до като не подам следваща команда; "дръж"-държа топка или пръчка в ръката си или след като съм направил 10-15 крачки и я оставя някъде и като подам командата "дръж" идва и захапва пръчката/топката...

"ела" - просто идва при мен и я награждавам с гранулка или и давам играчка и си играем :)

...с Линда имам едно проблемче, което си е чист ПРОБЛЕМ! Когато иска да си играем или по време на игра ме хапе по ръцете. Ок, като беше малка 2-3 месеца разбирам, но вече и порастнаха зъбите и като ме "ухапе" си ми оставя чат-пат драскотинки, което не е много приятно, но се преживява. Някаква идея за начин, чрез който ще я превъзпитам да не хапе? Иначе като и казвам "НЕ" спира, но след 20 секунди пак същата работа..

[mil_]

Трябва да й покажете, че това не е позволено.
Когато хапе демонстрирайте болка и прекратете играта. Обърнете й гръб и се отдалечете.
По принцип играйте с играчки и хвалете когато хапе тях, а не ръцете ви.
В игра на "дърпаница" винаги "побеждавайте" на финала.

[roughdog]

Разбира се, на думи е по-лесно...
Но: първо, необходими са ти нашийник-душачка (не бодилка!) и така нареченият "дълъг" повод - около 5 метров платнен повод; ако не може да се намери по магазините, може да си ушиеш (не бива да е кожен, малко по-надолу ще се изясня защо).
Второ, НЕПРЕМЕННО смени командата: ако досега е била "Ела тук!", започни да работиш с "При мен!" да речем.
Отработката на новата команда започва, както с всяка една, с лакомство в джоба и НА ПОВОД.
Свободно шматкащото се на повода куче викаш с новата команда, показваш лакомството едновременно с повикването и, ако кучо доприпка щастлив, черпиш; ако не - попридърпваш го и пак черпиш, като го издърпаш до себе си... Добър съвет е ВИНАГИ да го хващаш и за нашийника ИЛИ да го караш да седне пред теб КАТО част от командата и завършек на изпълнението й.
След 1-2 дни, когато кучето вече е "стоплило" за какво става дума и че новата команда значи да дойде до теб, преминаваш на дългия повод ИЛИ на рулетка, ако имаш такава.
Пак по същия начин - свободно шматкащото се на по-голямо разстояние куче викаш, ако трябва придърпваш и т.н. Разумно е да използваш момента за провокации: пръчки, съблазнителни боклуци и прочие, които кучо да награби - разбира се, ако го прави, когато е "на повод" - кучетата не са тъпи и знаят кога имаш достъп до тях и кога не.
КОГАТО започне да изпълнява командата и в това положение (но поне след 1-2 дни), започваш да слагаш дългия повод и да пускаш кучето да го влачи след себе си. Номерът в случая е, че ако кучето не се подчини да дойде при повикване, гониш края на повода вместо самото куче; настъпваш го и ето ти кучето под контрол отново... след което следва придърпване; идване по принуда и почерпка - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, дори ако кучето пътем е награбило боклук...
След известни тренировки по този начин, кучето би трябвало да усвои факта, че ДОРИ когато е пуснато, човекът пак успява да го докопа и, иска или не, трябва да идва.
В случая има три важни елемента:
1. Повикването - и съответно идването при стопанина - ВИНАГИ трябва да е приятно за кучето упражнение, ДОРИ ако междувременно кучето е направило беля. Тоест, то трябва да знае твърдо, че ако се подчини и дойде, не го очакват шамар, крясъци и неприятни преживявания - напротив, ще му се зарадват и ще го почерпят. Ако нещо е сгрешило, човекът ВИНАГИ може да си изкара яда малко по-късно, като го излови в някаква мизерна грешка и го накаже ЗА НЕЯ, а не за направеното преди повикването.
2. НЕ ТРЯБВА да се допуска неподчинение. Ако човекът е сигурен, че командата няма да бъде изпълнена, той НЕ БИВА да я подава. Звучи малко идиотски, но е така: ако човекът половин час се хаби да вика кучето, което си пита ушите, то изводът за животното е, че може да си прави каквото си ще. С други думи: ако кучето се разсейва и сте уверени, че няма да дойде, тогава привлечете вниманието му по друг начин - използвайки името му, свиркайки, пляскайки с ръце по бедрата, с пръчка в ръка и т.н., но БЕЗ командата за повикване. Едва когато обърне внимание, ТОГАВА го викнете - когато вече тръгне да идва.
3. ВИНАГИ човекът трябва да държи на намерението си. Не бива след първоначалното подаване на една команда да се отказва от нея. Примерно - да викнете кучето и, след като при 1-2 повиквания не се е подчинило, или пък е тръгнало към човека, но не се е приближило съвсем, човекът да се откаже от командата. Ако човекът нареди нещо на кучето, той трябва да очаква изпълнението "докрай" и да не си сменя мнението по средата на изпълнението.
Спазването на тези три правила би трябвало да доведе до нормално поведение на животното...
Впрочем: дългият повод е платнен, защото коженият се мокри, докато се влачи по земята - примерно в роса... и после става гаден за пипане. Желателно е при повикване кучето да седне пред/до/около човека или човекът да го хваща всеки път за нашийника, за да свикне животното, че НЕ ВИНАГИ след повикване го закачат на повод и го прибират. Последното много често е пряката причина за неподчинение - ако кучето знае твърдо, че викнат ли го, значи си отиват у дома, то естествено няма да идва охотно при стопанина си... Добро разнообразяване е след повикване закратко да бъде закачано на повод и после пускано свободно отново, да речем. И почерпката, особено при голдени, лабрадори и овчарки, е също важна част от играта...
Самата смяна на командата се извършва, защото кучето вече знае, че при повикване с първоначалната команда няма НУЖДА да идва непременно, а целта ни е да го научим да се отзовава безпрекословно.

Аз съм чел, че когато кучето дойде, не трябва да се задърва против волята му, даваш наградка, хвалиш, освобождаваш, не му казваш да сяда или да ляга, за да не бърка че получава наградата за това, че е седнало или легнало, а не заради това, че е дошло. Това знам аз, не знам дали е правилно, просто и аз намирам логика. Аз също имам проблем, позлван дългото въже, но виждам, че съм допускал някои методически грешки, от утре почвам да се поправям (между другото, кучето ми е почти на 9 месеца и е стафордширски териер). Имам също и въпрос, когато кучето не идва, добре ли е да отидеш до него да му се скараш, за това, че не идва, и после да му кажеш определената команда, дали ще е ТУК, дали ще е ЕЛА и да го поведеш към мястото, където искате да дойде и като го постигнете, веднага да го наградите? Добър ли е подходът или е задължително винаги да се придърпва към теб? Благодаря ви за вниманието!

[Мил@]

Аз съм чел, че когато кучето дойде, не трябва да се задърва против волята му, даваш наградка, хвалиш, освобождаваш, не му казваш да сяда или да ляга, за да не бърка че получава наградата за това, че е седнало или легнало, а не заради това, че е дошло. Това знам аз, не знам дали е правилно, просто и аз намирам логика.

Ако говориш за периода на обучение, когато "обясняваш" на кучето какво е команда "ела тук" - и на мен ми изглежда логично. Обаче, по-нататък, когато командата е усвоена, като го извикаш, може да му дадеш и 10 други команди, защото то постепенно свиква, че не идва при теб само заради лакомството, а защото ти, водачът, си го извикал.

Аз също имам проблем, позлван дългото въже, но виждам, че съм допускал някои методически грешки, от утре почвам да се поправям (между другото, кучето ми е почти на 9 месеца и е стафордширски териер). Имам също и въпрос, когато кучето не идва, добре ли е да отидеш до него да му се скараш, за това, че не идва, и после да му кажеш определената команда, дали ще е ТУК, дали ще е ЕЛА и да го поведеш към мястото, където искате да дойде и като го постигнете, веднага да го наградите? Добър ли е подходът или е задължително винаги да се придърпва към теб? Благодаря ви за вниманието!

Две неща тук си мисля (не съм треньор), на базата на нашия опит. Първо, да имаме предвид, защо кучето не идва - дали в момента пишка, или души нещо, което му е много интересно и все още не е свикнало да идва моментално в 100 % от случаите, дали има някаква заплаха около него и т.н. може да има сто други обяснения. Т.е. командата да се дава тогава, когато има всички условия то да я изпълни. Например - повикал си го по име, кучето се е обърнало, т.е. прекратило е други занимания - и тогава подаваш команда ела тук.

Второ, и ние се учихме "в ход" и мъжът ми точно така правеше. Ако не го послуша да дойде, отиваше много тихо до него, грабваше го за каишката, малко го сдрусваше и надвесен на него му говореше с нисък ръмжащ глас - "абе ти защо не идваш, като ти се каже, калпазанин такъв" и т.н. И когато кучето направи виновна муцуна или дори лягаше -тогава пак го пускаше, подаваше командата ела тук и ако дойде веднага - много радости и наградки. Но не наблягахме на наказанията много, защото кучето става плашливо и не разбира много защо му се караш. По-добри и по-бързи успехи постигнахме, когато сме играли с него. Като знаеш кое е нещото, което кучето най-много иска - му го показваш и му казваш - ела тук. То търчи като изоглаво и получава нещото. При нас с храна не се получиха кой знае какви резултати - обаче с хвърлячката с тенисна топка - ела да видиш. После всяка нова команда сме я учили по същия начин - ако изпълниш командата, ще можеш да тичаш след топката и да играем. Какво старание пада - не ти е работа. Но трябва да му е интересно да играе с тебе, което се постига с игра. При нас храната му действа така само ако е много, ама много гладен.

Т.е. ние не сме свързвали "ела тук" с определеното място, на което е човекът. Където и да е, трябва да дойде при нас - а не да дойде там, където сме били, когато сме казали командата. В някои случаи, казвам ела тук, но продължавам да вървя - то трябва да дойде при мен, а не на онова място, където съм била, когато съм казала ела тук. Надявам се, обясних смислено идеята си.

[Rusty]

Здравейте !

Съжалявам за латиницата, но нямам кирилица. Моят проблем е по голям. Имам микс териер, който е на около 10 месеца. Имам го от три месеца. Преди това е бил в кучешки приют и на улицата. Историята е дълга, за това минавам към проблема.

Проблема е, че не се отделя от мен, но в последно време започна да изчезва, докато е без повода си. По време на разходка просто изчезва и се прибира след няколко часа. Причината е че си търси кучешка компания. Никога не съм го лишавала от контактите му с други кучета, дори и улични, но явно не му е достатъчно.

Как да го науча да се прибира с мен ?

Моля за приятелски съвети, ще бъда много благодарна.

Мод: Моля, пишете на КИРИЛИЦА!

[charly_92]

Vabank, в 03 July 2005 - 07:53 AM, написа:

Разбира се, на думи е по-лесно...
Но: първо, необходими са ти нашийник-душачка (не бодилка!) и така нареченият "дълъг" повод - около 5 метров платнен повод; ако не може да се намери по магазините, може да си ушиеш (не бива да е кожен, малко по-надолу ще се изясня защо).
Второ, НЕПРЕМЕННО смени командата: ако досега е била "Ела тук!", започни да работиш с "При мен!" да речем.
Отработката на новата команда започва, както с всяка една, с лакомство в джоба и НА ПОВОД.
Свободно шматкащото се на повода куче викаш с новата команда, показваш лакомството едновременно с повикването и, ако кучо доприпка щастлив, черпиш; ако не - попридърпваш го и пак черпиш, като го издърпаш до себе си... Добър съвет е ВИНАГИ да го хващаш и за нашийника ИЛИ да го караш да седне пред теб КАТО част от командата и завършек на изпълнението й.
След 1-2 дни, когато кучето вече е "стоплило" за какво става дума и че новата команда значи да дойде до теб, преминаваш на дългия повод ИЛИ на рулетка, ако имаш такава.
Пак по същия начин - свободно шматкащото се на по-голямо разстояние куче викаш, ако трябва придърпваш и т.н. Разумно е да използваш момента за провокации: пръчки, съблазнителни боклуци и прочие, които кучо да награби - разбира се, ако го прави, когато е "на повод" - кучетата не са тъпи и знаят кога имаш достъп до тях и кога не.
КОГАТО започне да изпълнява командата и в това положение (но поне след 1-2 дни), започваш да слагаш дългия повод и да пускаш кучето да го влачи след себе си. Номерът в случая е, че ако кучето не се подчини да дойде при повикване, гониш края на повода вместо самото куче; настъпваш го и ето ти кучето под контрол отново... след което следва придърпване; идване по принуда и почерпка - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, дори ако кучето пътем е награбило боклук...
След известни тренировки по този начин, кучето би трябвало да усвои факта, че ДОРИ когато е пуснато, човекът пак успява да го докопа и, иска или не, трябва да идва.
В случая има три важни елемента:
1. Повикването - и съответно идването при стопанина - ВИНАГИ трябва да е приятно за кучето упражнение, ДОРИ ако междувременно кучето е направило беля. Тоест, то трябва да знае твърдо, че ако се подчини и дойде, не го очакват шамар, крясъци и неприятни преживявания - напротив, ще му се зарадват и ще го почерпят. Ако нещо е сгрешило, човекът ВИНАГИ може да си изкара яда малко по-късно, като го излови в някаква мизерна грешка и го накаже ЗА НЕЯ, а не за направеното преди повикването.
2. НЕ ТРЯБВА да се допуска неподчинение. Ако човекът е сигурен, че командата няма да бъде изпълнена, той НЕ БИВА да я подава. Звучи малко идиотски, но е така: ако човекът половин час се хаби да вика кучето, което си пита ушите, то изводът за животното е, че може да си прави каквото си ще. С други думи: ако кучето се разсейва и сте уверени, че няма да дойде, тогава привлечете вниманието му по друг начин - използвайки името му, свиркайки, пляскайки с ръце по бедрата, с пръчка в ръка и т.н., но БЕЗ командата за повикване. Едва когато обърне внимание, ТОГАВА го викнете - когато вече тръгне да идва.
3. ВИНАГИ човекът трябва да държи на намерението си. Не бива след първоначалното подаване на една команда да се отказва от нея. Примерно - да викнете кучето и, след като при 1-2 повиквания не се е подчинило, или пък е тръгнало към човека, но не се е приближило съвсем, човекът да се откаже от командата. Ако човекът нареди нещо на кучето, той трябва да очаква изпълнението "докрай" и да не си сменя мнението по средата на изпълнението.
Спазването на тези три правила би трябвало да доведе до нормално поведение на животното...
Впрочем: дългият повод е платнен, защото коженият се мокри, докато се влачи по земята - примерно в роса... и после става гаден за пипане. Желателно е при повикване кучето да седне пред/до/около човека или човекът да го хваща всеки път за нашийника, за да свикне животното, че НЕ ВИНАГИ след повикване го закачат на повод и го прибират. Последното много често е пряката причина за неподчинение - ако кучето знае твърдо, че викнат ли го, значи си отиват у дома, то естествено няма да идва охотно при стопанина си... Добро разнообразяване е след повикване закратко да бъде закачано на повод и после пускано свободно отново, да речем. И почерпката, особено при голдени, лабрадори и овчарки, е също важна част от играта...
Самата смяна на командата се извършва, защото кучето вече знае, че при повикване с първоначалната команда няма НУЖДА да идва непременно, а целта ни е да го научим да се отзовава безпрекословно.

Здравейте,
темата е доста стара, но пък е точно за нашия случай.....Проблема е, че куч е вече на година и отскоро спря да изпълнява команда "При мен". Да ясно е, че тепърва трябва да сменим командата и да започнем отначало, но си мисля, че за всички начинаещи и бъдещи кучкари ще бъде добре ако се уточни в темите за обучение, че "Отработката на новата команда започва, както с всяка една, с лакомство в джоба и НА ПОВОД. " Защото аз изчетох доста теми от форума /е не се върнах чак до 2005/, но честно казано никъде не е написано, че отработването на командите започва на повод - първо къс, а после и дълъг....и сега започваме отначало....ама куч вече знае, че отвреме на време номера му може и да мине

[blood]

Здравейте, снощи реших да почета по-сериозно и попаднах на тази тема. Най-вече първия пост описва положението ми най-добре, с разликата, че имам хибрид между хъски и сибирска лайка. Зимата като хукна да тича съм го гонил до центъра на селото. (с. Белащица, Пловдивско). От тогава не съм го оставял без повод. Към днешна дата е на осем месеца. Въпреки, че прочетох, че трябва да се обучи на други команди първо, днес го заведох на една огромна поляна, завързах за повода му около 10на метра сезал и го пуснах да се шляе. На първото повикване 'при мен' не ми обърна внимание. Издърпах го и му дадох парче кремвирш. От второто повикване нататък не щеше да се отлепи от мен. Чаках го да се разсее, да изтича на някъде, да пообикаля и само като му кажа 'При мен" и довтасваше. Даже имам чувството, че по едно време нарочно тичаше до края на въжето, за да му кажа да дойде и да му дам награда. Голямо сладурче е, струва ми се много умен, защото просто го направи от първия път, но се страхувам, че после като го пусна да тича без никакъв контрол никоя корекционна верига няма да го върне, но това упражнение мисля да го направим поне 10на пъти.
Имам няколко въпроса обаче. Колко време се отработва дадена команда? След като кучето започне да я прави, колко време е нужно да се повтаря? Всеки ден или през ден примерно се прави? На ден по колко време също така се тренира?
Гледам, че по правило повода стоял отляво, но аз като го взех ми казаха да го държа отдясно. От тогава само отдясно го държа, но и е по-удобно, защото като го разкарвам с колело се пада, че е отвътрешната страна на пътя и е по-безопасно.
Всъщност ето го и него. На 8 месеца и 5 дни е. На самата снимка сме направили една 12 км разходка двамата.

[Frroggy]

blood, в 19 April 2012 - 03:48 PM, написа:

Имам няколко въпроса обаче. Колко време се отработва дадена команда? След като кучето започне да я прави, колко време е нужно да се повтаря? Всеки ден или през ден примерно се прави? На ден по колко време също така се тренира?
Гледам, че по правило повода стоял отляво, но аз като го взех ми казаха да го държа отдясно. От тогава само отдясно го държа, но и е по-удобно, защото като го разкарвам с колело се пада, че е отвътрешната страна на пътя и е по-безопасно.
Всъщност ето го и него. На 8 месеца и 5 дни е. На самата снимка сме направили една 12 км разходка двамата.

Здравей и от мен! имам книжка за обучение на кученца в която пише че всяка нова команда е хубаво да се повтаря всеки ден в продължение на 1 месец , на ден според мен винаги когато го извеждате ( някой с друго мнение ? )

[rejo]

Здравейте!Наистина много полезна тема,има много неща събрани на едно място,изчетох я,но конкретно решение на моята ситуация не намерих,има споменато,но не и подробно обяснено.
Кучето ми в момента е 4 годишен абсолютен мелез с корени от хъски(твърдоглава му работа) и овчарка(тя преобладава повече от хъскито).Взет е като бебе на не повече от 3-4 месеца и е обучаван на основни команди които хич и не ни топлят към днешна дата.В началото до към 8-9 месечно кутре направо до към година се държеше отлично.Подвикнем му веднага тръгва,на някоя полянка ако сме с колата и трябва да тръгваме без да е на повод се мяташе вътре.Правил е "шашми",но не ме е въртял повече от 5 минути и пак си е идвал макар и да му се е шматкало още.Вярно има безкрайна енергия,пренасочваме я на някъде,но както много хора ни съветват за апортирането(кучето се изморява,на тебе работата ти е да хвърляш топката)няма начин,на дълго въже изпълнява,ако го пуснеш отнася на някъде предмета и бяга от теб едва ли не.
Та след време стана така че гонитбите(няма как просто да замина на някъде и той да ме последва,защото ако ме последва въобще ще е в радиус от бая метри и ще се озове на улицата или ще изплаши някого)се превърнаха в над 40 минутно чудене и маяне как да надхитря проклетникът.Приклещвах го в някой вход,даже се е случвало да търчи и по улиците,хващах го докато си върши нуждите и т.н.,хвалех го естествено въпреки че ме правеше на маймуна,но много му дреме че съм го похвалил като го хвана,знам че никак не е правилно от моя страна така да го гоня едва ли не, но в близост до оживена улица само мислех как да го хвана а не как да се шматка още докато не уплаши на някого детето и онзи не го нарита и сам дойде да ми скимти.После все на повод,пуснех ли го чат пат лесно го хващах но пак с надхитряване,извикам ли го-пълен игнор.
Заминах за чужбина,нашия образ живя при родителите ми и все е бил на повод,тях ги слуша и по малко от мен,поне при мен изпълнява нещата докато е на повод или дълго въже.Обаче има и друго изградил е пазачески инстинкти,тоест напада хората,не знам пазачески ли са,защото напада хората извън двора си,не само тези на негова територия.
Сега вече(от началото на лятото) постоянно ще съм си в БГ и искам да мога да си пускам кучето по полянки,то да не се отдалечава и попада на улиците,а аз да го гоня,да ходи да се зъби на някой случаен минувач или да се залепи за някоя болонка и да седи часове там,а мен да не ме отразява каквото и да направя.
От да речем месец се учим да идваме при повикване с метода с дългото въже,първо бяхме на 5-метрово,сега на още по дълго,обаче както пише и в тази тема кучето много добре знае че като е с въжето,дори да се намира на 10 метра от мен не съм безпомощен и си изпълнява стриктно командата за идване,че даже и награда взима,какво губи.Доста така се учихме и беше безпогрешен,дори не е пробвал да ръмжи и напада хора въпреки че имаше възможност да ги стигне и с въжето.При първото пускане обаче нашия се залепи за едно кученце и до там,като оставихме кученцето и го повиквах когато мислех че вниманието му е към мен пълен игнор,забива муцуна в земята и си души там нещо и край,не мога да го доближа.
Ще помоля ако някой е имал същия проблем кучето да си слуша с въжето и много добре да знае какви са фактите,а пуснеш ли го да не знае какви ги върши.Как да разбере наш Реджи,че не трябва да тича и да се зъби на хората които просто минават и не са му сторили зло?Явно с въженцето няма да се научи да идва когато е без него,та какви са другите варианти,към телетакт не ми се прибягва,освен че са скъпи ами и не знам как да го използвам и да не стане още по зле.

[ShiBumi_GirL]

Отидете при треньор да види къде бъркате.
Ако с храна не можеш да го привлечеш пробвай с играчка,нампример тези пищящите почти на 100% привличат вниманието на кучето.

[sazo]

Пробвай като излизаш на разходка да му поставяш едновременно повода за ежедневна разходка и дългото въже,въжето го навий и сложи в джоба.Когато стигнете някоя поляна го пускаш от късия повод и то остава на дългия,но си мисли,че е напълно свободно,ти естествено няма да опъваш въжето веднага,че да се усети ще го оставиш да подуши,да пообиколи така и въжето да ти е винаги под ръка.Когато решиш да го викаш не опъвай въжето,просто го дръж и клекни и продължи да го викаш може и без да го гледаш(знаеш,че имаш контрол чрез въжето),целта тук на въжето е да не се отдалечи кучето от теб и да губи контакт, не да е средство което да го докара до тебе.Това е от мен,а иначе имате ли обяснение за това поведение на мен ми прилича на страх от наказание или нещо друго което е сринало доверието на кучето у вас.А и друго предполагам,че като почнете да го викате сте предварително с нагласа ,че ще има проблеми и гласът ви издава вашата нервност,работете и върху това.

[rejo]

Забравих да отбележа и при "треньор" сме ходили,но друго освен да озапти кучето да не лае самия него не направи(урокът беше как аджеба да не напада хората) и не стига че посегна и да го ухапе защото оня щеше да го обеси на душача ами че и се изнерви и просто нищо не стана.
Не мисля,че е страх от наказание,по скоро "страх" че е повикване за прибиране и го обръщаме на игра да бяга.Като започна още да ми прави номера си идваше преди това,галех си го,давах му някоя играчка,но както казах по горе някак си знае кога ще се прибираме и започва да ми бяга,явно е решил без повод да се прибира.Как кучето да знае,че ако днес като се прибираме даде да го хвана и вържа на другия ден пак ще е пуснат,а не да седи след това със седмици на повод,защото ме е страх да не стане нещо.
Искам да отбележа че и като е ПРЕУМОРЕН няма проблем с прибиране(тоест не сме ходили на полянка да тича на едно място,ами сме ходили по планините),просто тогава вниманието му не е насочено към къде да опикае,ами към мен и само чака да го извикам,награди има разбира се ;)