Кучето ми не иска да идва при команда
#42
Публикувано: 13 April 2006 - 02:29 PM
Цитат
щото като му е писнало ве4е той се дърпа, аз коригирам през 10 кра4ки, и кефа от разходката тотално се изпарява.
Ох, stoyka, някъде грешиш. Тренировките не са самоцел, да направиш 5 минути едни и същи неща и айде, готови сме, свърши учението за днес. Нали трябва да напредваме? Да въвеждаме дразнители, после задържане, после команди от разстояние... Идване на повод, идване на дълъг повод, идване от легни или седни, та чак тогава идване от далеч ...
Кой е казал, че е лесно? Как така ще му писне и ще забрави, че е имало такава команда редом? Не знам, наистина не знам за начин, който да ти помогне сега веднага да може да идва кучето и да изпълнява каквото му кажеш. Те и обучените престават да изпълняват като видят, че ето, сега изучихме се и спираме да изискваме дисциплина ... Да, сетерите не са от най-лесните за обучение, но са си кучета.
#43
Публикувано: 13 April 2006 - 03:19 PM
Цитат
Захари е на аватара на 2 м ...миш маш е той...мама чау тате НОК
а това е Лъки
Insult: размераааа!!! n)
Прикачени файлове
-
post_35_1144934369_edited.jpg (43.36K)
Брой сваляния: 269

Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи!
#44
Публикувано: 14 April 2006 - 10:28 AM
А пък за тренировките- де да знам, не казвам 4е никакъв напредък няма, ама не мога да кажа 4е лесно, бързо и трайно нау4ава вси4ко.
Едно, 4е аз наистина така процедирам- отиваме на поляната, пиш...друга работа, после малко бягане - игра, (ако това го няма, не можеш да го накараш да ти сяда, каквото ще да става), и после по мойте мерилики "тренировката". То не е кой знае какво 5-6- пъти седни, 5-6- пъти тук, 2-3- пъти легни. И после "ред", ама трудна работа, то е едно дърпане, едно бутане...не е истина.
И после какво- пак малко дълъг повод за дивеене. Не играем с другите ку4етата, щото нали сме уж куци...:)
та така, цялата работа за около 40-50 минути.
И така си тъп4ем на едно и също място май.??????
#45
Публикувано: 14 April 2006 - 10:39 AM
Стойка,
Лъки го няма отдавна, но спомена си остана. Знам, че с него ми беше най-трудно за командите.То тая дебела ирландска глава не увира лесно. По погледа му виждаш, че всичко разбира , но прави просто това което си е наумил.
Със Зак все още се учим да идваме при повикване, но най се получава , когато го разходя 20 мин на повод и като му мине първата енергия започва да се заслушва ( разбира се ако не види приятелче и не драсне). Днес сутринта се лепна за една НОК и след като го виках, просто се обърнах и си тръгнах. Не беше на повод и вървейки си мислех " край...упущих кучето"...ама то взе че стана. На втората мин ме беше настигнал. Не знам дали е правилно и ако не е някой да ми каже къде греща моля.

Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи!
#46
Публикувано: 14 April 2006 - 10:44 AM
Цитат
- Не го викай, ако вероятността да изпълни е малка!
- Не тичай след него, напротив, като не идва, обърни му гръб и с твърда крачка се отдалечавай, без да се оглеждаш.
- Понякога го викай за награда или лакомство, след което го пусни да играе пак.
- Щом дойде, не го пускай без освобождаваща команда от типа на "играй".
- Не го викай повече от 5-6 пъти на разходка. По-добре 1 изпълнение, но правилно.
По-късно работете по начина, описан тук (гледай втората статия, ако не знаеш руски, ще го преведа):
Отработка на команда "тук"
Не четете ли първите страници на темата?
#48
Публикувано: 14 April 2006 - 11:03 AM
Не казвам, че вие постъпвате така, но внимавайте с тези неща.
Аз също имам един проблем, никой не е робот. В парка, където се разхождаме, има някаква загубена къща, в двора са приютили няколко бездомни. Единият от тях е много серт и с моя имат стара вражда. Ако моят реши, хуква към къщата, двамата започват ритуален лай със зъбене (вече не се бият, в началото го правеха), вдигат шум до бога. Вариантите ми са 3:
1. Наблюдавам моето куче. Щом видя, че впери поглед в тази посока и се натегне като пружина, го разсейвам с нещо или подавам забранителна команда. Предотвратявам ситуацията.
2. Ако вече хукне е абсолютно безмислено, даже вредно да го викам. Вторият ми вариант е - отивам там, подавам команда легни и тогава му се карам. Опасното, обаче е, че врагът неведнъж се възползва и се прибираме с рани.
3. Зарязвам го и се отдалечавам. Няма начин да не доприпка.
Когато се занимавахме сериозно и ежедневно с обучение, идваше по команда и при положение 2. Значи сме се върнали назад и си отчитам и моята грешка.
Освен това в тази ситуация идваше по моя команда, но не и по команда на мъжа ми. Защото именно аз се занимавах с обучение и корекции, а при мъжа ми чудесно си знаеше, че има луфтове.
#49
Публикувано: 14 April 2006 - 11:16 AM
Аз имам един друг въпрос. Той е много общителен и с дом и с улични кучета без подбор на порода и големина. Аз го пускам спокойно да се приближи и да контактуват, въпреки че отвътре си ми играе. НИКОГА не сме имали проблем дори с кучета пазачи за които ми казват " внимавай той не понася кучета". Има обаче един двор където държат една кавказка и тя като ни види почва да се мята по вратата ще я изкърти с пантите. Първия път Зак се уплащи ( 3 м) , но аз продължих да минавам оттам при разходки и да се старая да не обръщаме никакво внимание. сега изобщо не реагира на кавказеца освен да го изгледа страно. Та въпроса ми е....ако се случи някога да го оставя ли да се доближи до него или не?! ;)

Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи!
#50
Публикувано: 30 December 2006 - 02:11 AM
#52
Публикувано: 03 January 2007 - 10:45 AM
#55
Публикувано: 03 January 2007 - 12:03 PM
#56
Публикувано: 03 January 2007 - 12:15 PM
#57
Публикувано: 03 January 2007 - 12:30 PM
Доколкото разбрах, твоята Зиа е на около 5 месеца. Тя си е дете. Хубаво е човек да работи още от самото начало по възпитанието на кучето, но максимализма не е най-добрата позиция wink . Това е като при хората - по-добре тинейджър-клоун отколкото възрастен с детинско поведение.
Въздишаш дълбоко и продължаваш с повторенията, без особени очаквания. 1super Така с времето нещата ще заемат правилните места, защото явно се занимаваш с нея.
И не се притеснявай, тя прави разлика между твоя тембър и този на другите хора. Няма как да се обърка. Когато порасне може и да се обръща към тези, които биха я повикали, може дори да отиде да ги подуши, но никога няма да сбърка твоя глас.
П.П. - иди в някой детски магазин, обикновено продават гумени играчки с много писклива и силна свирка, вземи една от тях. Вършат същата работа.

"Животът е трагедия за този, който чувства и комедия за този, който мисли" Фрасоа дьо Ларошфуко
"Можеш да победиш другите със собствените си доводи. Но да ги убедиш можеш само с техните."
Жозеф Жобер, "Мисли, максими и есета"
God says: Animals are my quite beings. Now they remain silent to cruelty but the day of reckoning they will talk!.." Mevlana Celaleddin Rumi
#58
Публикувано: 03 January 2007 - 12:48 PM
Благодаря! bravoS l) b)
#59
Публикувано: 03 January 2007 - 01:00 PM
Виж какво ще работи при теб и с повече постоянство кучи ще се научи.
Едно уточнение - името не е команда, с него можеш да привлечеш вниманието на кучето и тогава да му подадеш командата - в твоя случай :"Зиа, тук!" или "Зиа, ...свириш!".
И един съвет - за основна дресировка на кучето, още от ранна възраст, прочети линковете в подписа на mil, от нея ще научиш много неща!