От известно време излизам с една дама на име Арра. До онзи ден всичките ни разходки бяха из полянките на Родопите. Реших да си направя експеримент и да пробваме гъсто населена, централна улица - голяма грешка! За 2 часа на центъра събрахме ето това:
абсурд #1
- На колко месеца е?
- Близо 30
- Хъммм....Що е толкова дребна???
- Щото е Хъски тип Джудже!!!
абсурд #2
- Това Хъски ли е?
- Така мисля
- Ха,ха,ха,ха..Ако беше щеше да е сиво
- Тя е сивичка, просто сега е с тен!!!
абсурд #3
- Това куче твое ли е?
- Защо? Да не е ваше?
- А не...Аз просто...Мммм... Хапе ли?
- Не
- Чувал съм, че са като вълците
- Тоест??
- Ако го гледаш в очите, ще те нападне!
- Ооо..да. Тя винаги така прави. Аз за това съм със слънчеви очила!!!
Ха-ха, разсмя ме от сърце... Това много свежо...
Да спомена, че във Франция където живеем не съм имал никога подобни ситуации... Напротив...
Явно хората тук са по-културни, незнам..., но никога не се "нахвърлят" така да галят и пипат чуждо куче... Дори и най-малките деца се радват от растояние, питат ме дали хапе и дали може да го погалят, как се казва... после поглеждат към майка си, а накрая казват благодаря и довиждане и на мен и на кучето...