Към Devilin
Благодаря за интереса към Хер (по-напред). Неговата история е особена, точно интересна не бих казал.
Ще използвам това описание, за да илюстрирам едно приложение на горните си хипотези.
Той е намерен през пролетта на 2005 г. - изоставен на произвола на съдбата в центъра на София. Предполагаема възраст: около 1,2- 1,4 години. Намери го момиче и го гледа известно време. Заляха интернет с обяви, но никой не откликна. Ходиха при д-р Георгиев, но той какво да направи човека: да започне да осиновява всяко изоставено куче ли? Така и не се намериха стопани, а и никой не искаше. И с право, не можем да ги упрекваме, защото това куче физически си беше отблъскващо. При 80 см. холка тежеше около 30 кг., главата на фона на тялото изглеждаше неестествено голяма. Кожата беше хлътнала под ребрата, а гръдният кош (никога не бях виждал подобно нещо!) беше широк точно колкото кутия Виктори /!?!/. Един приятел не спря да твърди, че това е особена жълта хрътка, а не дог.
Със случая се ангажира половината Борисова градина, компанията в кафенето до телевизията и още около петдесетина души. Еуфорията беше голяма, всеки му носеше по нещо за ядене, той беше хита на сезона. Аз категорично отказах да го вземем, но когато се изчерпаха всички възможности, моята приятелка изведнъж реши, че има хубави очи, по-точно поглед. Може би надделя това, че имаме 1 напълно излишна стая, която е точно до кухнята и беше любезно поканен.
В началото бях много внимателен, не го прехранвах: около 3 мес. изяждаше до 1 1,3 кг. дневно, с постепенно нарастване. Подобрение почти никакво!!!
Оказа се, че има и заболяване (не зная точно какво), но задните му лапи са толкова слаби, че той изобщо не може да седне, направо ляга. Освен това (отделно) почти не използва едната задна лапа, реално се движи на три крака, а деформираната лапичка само я мести. Гръбнака е ужасно изкривен, вероятно заради това, че държи цялата си тежест отзад само на една лапа. В добавка са му били извадени и някои зъби. Със сигурност е прекарал кучешка болест или тежка пневмония. Истинска трагедия!
Ужасът започна после. Оказа се, че е страшно капризен и изобщо не иска да яде всичко. Просто не дебелееше и това си е. Много неприятно се изненадах, когато установих, че никога преди не е бил по-пълен и всъщност няма какво да възстановява При този тесен гръден кош!
На снимките