Цитат
Цитат
Моите догове умряха на 7, 9, 11 и 12 години,но мисля 'е няма да издържа дълго без дог.
http://amstaf.hit.bg
Наистина си много прав,заслужава си!
Сега си спомням момента, когато у нас дойде последният ми дог...Тогава женската ми имаше бебета и у нас беше голяма навалица. Като видях Адриан обаче, в същия момент вече знаех, че това е моето куче...или по-точно, че аз съм неговата какичка. Той бързо се ориентира в навалицата и зае покровителствена спрямо бебетата позиция- беше цели 2 месеца по-голям от тях. После започна да се хвали на всичките ни познати, че вече притежава любим човек - с жестове показваше на приятелите ни, че това съм аз. През всичките страхотни години, които прекарахме заедно, поведението му ме е изпълвало винаги с особена гордост. w) Когато тръгнахме на "кучешко училище", той беше любимото плюшено бебе на всички - огромно удоволствие доставяше да го галиш по големите клепнали и лъскави като кадифе уши / phoenix, колкото и да подскачаш в момента, си е велико удоволствие да галиш тези плюшени уши /. Не знам дали можете да си представите как се пръсках от гордост, когато изпълняваше командата "Ела тук!!" - който и от компанията да го викаше, той идваше право при мене- с мене свързваше командата!! dribble Още като го взех ме учуди един факт - дотогава бях имала само тукашни догове, а той дойде от Чехия. Въпреки големите размери и яката набита фигура, бях направо потресена от движенията му - леки и грациозни, като на пантера - дотогава не знаех, че такива трябва да бъдат движенията на истинския дог, а не тромави и спънати....
През годините научих толкова много неща от него - включително как да вървя по улицата !! Един от последните ми спомени е от Декември 2005. Излизаме на сутрешна разходка, а навън студ, виелца и сняг...и вървим...аз съм се превила и сгърчила дълбоко в яката на якето и извъднъж усещам до себе си особено излъчване...Поглеждам го...а той върви изправен, наперен, горд, че сме заедно и целият му вид излъчва достойнство и достолепие!! Вднгага си взех пример - изправих се гордо и аз - беше страхотна разходка. w) w) w) d) d)
Та такива ми ти работи за характера на немския дог и поведението му !! Разказах ви тази лична история, защото досега си говорихме все общи работи. Наистина е голямо щастие "да си собственост" на немски дог - кара те да се чувстваш така, както никой друг не би могъл!! w) w) d) d)