[Петър Маринов]

Написах тази тема не за да ми олекне или да се почувствам по-добре. Написах я за да могат максимален брой хора да разберат що за ветеринарни клиники са Амивет (и прословутия професор двмн Аминков), 101 любимци и Син кръст. Колкото повече научат за тази история и никога повече не заведат своите животни там - толкова по-добре ще бъде. Това е най-малкото, което мога да направя за моя Макс след неговата нелепа смърт.

А иначе той винаги ще живее в сърцето ми и в спомените на моето семейство.
_________________

http://petiofi.spaces.live.com/photos/

[vlado zoo]

Пешо, вземи си пак куче. Знам, че на всички ви е много мъчно, но го направете.
http://dog.bg/forum/...pic,4410.0.html

[goldroks]

Много съжалявам за Макс! Нямам какво да кажа... да опиша...
За щастие не ми се е случвало и се надявам да не ми се случи!
Всъщност имаме една случка. Водихме кучето ми за ренген и преглед на очите. Първо започнаха с ренгена. Докато чакахме отвън, до клиниката, аз по едно време влязох и отидох до стаята където бяха и гледам  :o удрят кучето ми по главата за да си отвори очите /още беше под упойка/ за да ги прегледат :angry: Стана ми супер гадно! Нищо не направих де-излязох си отново, но просто този безчувствен начин по който се държат с животните...  :(

[Петър Маринов]

Здравейте,

С мен се свързаха други пострадали собственици от професор Аминков, прочитайки тази тема в Internet. Подели са съвсем сериозна инициатива да съдят клиниката и професора със свидетели и доказателства, както и да организират отзвук в популярно телевизионно предаване (нещо, което аз не намерих сили да направя). Тяхната голяма молба към всички пострадали от работата на клининика Амивет и професор Аминков да ги подкрепят в този момент, както ще направя и аз.

Всеки, който желае повече информация - пишете ми на petar.marinov@gmail.com

Предварително Ви благодаря!

[Bebe_mi6ka]

Колкото и да ги съдят жалкото е че горките животинки са си отишли :'( Съжалявам за вашето куче ! Не предполагах че в София няма кадърни доктори  :rolleyes: . Лекуващия на моите кучета които е в Кнежа се бори до последно опитва какво ли не но винаги резултата е с щастлив край , не един път е спасявал живота на мое куче , или просто там в големия град на хората по не им пука че някой ще страда за животинката си ако ме разбирате.... :'(

[Хамър]

....Прочетох цялата случка и видях всички снимки на Макси..разтроих се старшно много...сълзите ми не спират,живота на най-добрите ни приятели е в ръцете на зли хора..съчуствам ти с цялото си сърце!!!!!!!!Аз имам подобен случай,които остави отпечатък дълбоко в мен.Прекалено малка бях за да се сблъскам с неодачниците-ветеринари и загубих НАЙ СКЪПОТО МИ!!моят Робин.Бащта ми пътува често и ми беше донесъл чистокръвна немска направо от Германия,и вече бях на 18,когато тои беше на 8 годинки,родители те ми заминаха в чужбина и ме оставиха сама с Робин вкъщи.Всичко си беше наред,докато не забелязах,че не се храни както преди и сякаш задните крака му бяха някак вдървени,веднага тръгнахме към ветвринара,а Робин едва вурвя до там.Ветеринарите в Сливен представете си нямали ренген,взеха му кръв,урина и го сложиха на системи,изписаха ми безбожно скъпи хапчета и ми казаха да го доведа пак след 3,4 дни докато свършат хаповете и че кучето може би има ЛЕКА бъбречна недостатъчност и това е временно неразположение,ама още на втория ден кучето видимо беше много изтощено и като се има предвид,че отказваше храна вече 5-ти ден,лежеше на двора целият в урина и така виеше,така крещтеше,че ми спря даха,моят силен иунак беше като дете на земята,веднага се обадих пак в клиниката и помолих някои да дойде и да го види.Едно младо стажанче пристигна след 20-тина мин и ми каза че главният лекар въз основа на всички изследвания е предпоръчал кучето да буде откарано по спещност в Стара Загора,но как като бях сам маса само с моята приятелка която беше по ошашавена и от мен????!!!!!тогава тя бурзо отиде да вземе тайно колата на брад си без дори да има книжка,издърпах ме Робин за лапите върху едно одеало и го сложихме на задната седалка,беше огромен немец,приклекнах до него м/у седалките и тръгнахме към С.Загора кадето бяха оведумени за случая и ни чакаха подготвени,молих се всичко да е наред,очите му бяха толкова студени и уплашени...тресеше се,виеше и получаваше комвулси като опуваше цялото си тяло назад..слунката му се сгустяваше и я вадих на топки от устата му за да може да диша-БЕШЕ АД!!!Моят герои,които не ме предавал никога и ме е пазил повече от собствения си живот,с него израстнах и научих много!!!На около половината път разбрах че се умори да се бори..зенниците му станаха огромни и сини ,тои се напишка,нададе вой за сбогом и издъхна в рацете ми.. Няма сили да коментирам жестокостта на нашите "пазители" на домашните ни лиубимци,просто мъката ме задушава и се моля за справедливост!!!






П.П. Мило кутре,прости ми,че не оспях да ти помогна когато имаше истинска нужда от мен......Обичам те и нещте те забравя Робчо.

[Dante_french]

Аз също съм претърпяла трагична загуба/по вина на "ветеринар"/. Гадно е, не знаеш на кой свят се намираш. Но наистина помага като си вземеш ново куче.

[Хамър]

Права си да!!!Дори смятам,че това е единстеното утешение,след загубата да си вземеш ново куче...то няма да замести така скъпия МАКС...но така ти ще се справиш по лесно с болката

[hwarang]

За съжаление това е действителноста в България......... оставам без коментар.
Мисля , че ако си вземете ново куче ще ви бъде по-леко да живеете с мисълта за Макси.
Но не си взимайте същата порода , защото така винаги ще тъжите.Живота продължава колкото и да е лесно да го кажа........ :(

[yoana]

Съжалявам за случилото се макар и малко късно . Наисина вземете си нов домашен любимец така децата ви ще го преживеят по-лесно както и вие със съпругатата ви . Преди няколко месеца загубих котката си (няма да обяснявам как , защото е нелепо и сърцето ми се къса като си припомня ) Нека приемем, че просто избяга.Все още вярвам сляпо , че ще се върне вкъщи.Взимането на нов домашен любимец ми помогна много да го преживея.Казах си , че живота продължава и , че сега е на по-добро място.Напревете го и вие , ще ви олекне

[pompei]

Гадна история,насалзиха ми се о4ите докато 4етох,много е жалко не го пожелажам на никои.Това което про4етох тук ще ми се запе4а в сазнанието далго,а можеби ве4но.Но истината е 4е факт неоспорими е: Докторите са некадарници и погубиха толкожа много хоора,а какво остава да кажа за ветеринарите .............

Това е България все пак-една гадна даржава

[micha]

с медицина трябва да се занимават хора,които оби4ат хората,съответно с ветеринарна медицина трябва да се занимават САМО ХОРА(с главно "Х"),които обичат животните!за Бога!има мн по-доходоностни професии!спрете да убивате животинките!

[ShushoNi]

Моите съболезнования и пълна подкрепа. За нещастие пострадах, а най- вече моята сиамска котка Пуфи от некадърността на т.нар. доктори. Мога само да ти кажа: тези хора са влезли да учат ветеринарна медицина или само с оценка от матура по биология (и то първо равнище), не всички разбира се. Повечето са пълни мошеници. Защото аз слушах отзиви от изпитите на мои съученици: "ако не ме приемат никъде, ще кандидатствам с матурата ветеринарна медицина".
България няма да се оправи. за нещастие има животни, които са тук и неможем да ги изселим другаде. Аз нямам смелост да си взема ново коте. Никога няма да замести моето.

[xael]

И ние без малко да не пострадаме от ветеринар, заради една проста раничка на крака.
Първият каза-няма нищо.
Добре де, ама мен продължи да ме притеснява.
Вторият каза-"ооо, това е демодекоза."
Без изследвания? Демодекоза на 4 месечно куче?
"Ми ще ви дам адрес на ветеринар, който прави изследвания, за мен това е демодекоза, не се притеснявай, лесно се лекува."
Отидохме при трети, който само ме наплаши колко всъщност е опасна демодекозата за кучета с подобен косъм. Аз бях пред нервен срив. Направи изследванията, обади се вечерта и съобщи "Колежката не е права, на кучето нищо му няма. "

Та оттук вече си имам едно на ум-никога при нещо, което ме притеснява няма да се доверявам само на един ветеринар.

[Exodus]

Доста късно чета тази тема и доста късно пиша, но моите съболезнования. И да, както казаха другите: "Това е България". Всеки гледа да си напълни гушата с пари и нищо повече..

[tyana_lil]

Моите съболезнования.... Напълно разбирам и разделям болката ви...
http://forum.dog.bg/-t28455.html

[catanddog]

Съболезнования и от мен. Преживяла съм го (не смъртта на любимец, а некомпетентността и безразличието на ветовете) и знам как боли и колко отчаян и безсилен се чувства човек. Тук в Сф положението е маааалко по-добре, а имате ли представа в провинцията как е? Как цяла нощ не можеш да намериш един лекар, който да се отзове за умиращо животно? И стари и млади и всякакви. За жалост в БГ ако животинка се разболее сериозно само Господ може да й помогне.