Имах 9 години прекрасен, породист Дог, с породисти родители, с редица отличия и награди. Дог, който от клуба искаха да е баща на кученца. Той и беше и направи стрхотни бебета. За съжаление, почина.
Не мисля, че тук някой говори за породистите кучета, членове на съответния клуб, покриващи съответните изискванията за разплод. Макар че понякога и такива мъжки кучета се пускат на бездомни женски и после резултатът е ужасен за нещастните бебета, които нямат вина. Същото важи и за палетата на разгонени породисти женски, които някой изпуска, и които биват оплодени от някой непородист мъжки.
Когато с приятеля ми решихме да си осиновим непородисто кученце, аз му казах, че категорично то ТРЯБВА да бъде кастрирано. Той искаше момче и мъжката му солидарност не му позволяваше да "отреже топките" на момчето. Предложих да търсим и женско куче, така това му чувство нямаше да е фактор. Накрая все пак си взехме момченце. Младежът се е опитвал да пресече бул. България и бул. Евлоги Георгиев на "завидната" възраст от месец и половина. Само жалостивостта на една прекрасна дама му е спасила живота. На няколко пъти след като го взехме, приятелят ми отново се опита да протестира, но не защото не знае защо е нужна кастрацията, а заради пустата мъжка солидарност. Знаейки, че съм права, капитулира. Сега чакаме звярът да поотрасне още малко и прекрасната ни лекарка да ни "клъцне". А през това време думата "кастрация" не се споменава през кучето
Междувременно, преди около месец (точно денят преди да падне снега) бяхме на бунгала в Цигов Чарк. Един приятел дойде от София с колело. На около 2 км от бунгалата се обади, че има нужда някой да дойде да го вземе с кола. Решихме, че е премръзнал и приятелят ми и още едно момче отидоха да го вземат. Когато се върнаха, приятелят ми ми подаде една малка черна топка - котенце. Взех го, прибрах го под суитчъра ми и то заспа. Оказа се, че момчето с колелото го е намерило на пътя до язовир Батак. Седяло по средата до трупчето на сгазеното си братче или сестриче. Преместил е трупчето, взел е мишката със себе си и близо 2 км е бутал колелото, защото не е имало къде да прибере животинката. Нахраних я и цяла вечер стоя при мен, а за през нощта отиде да спи при спасителя си. Оказа се, че от 20 човека, които бяхме, никой не иска да вземе котето. И двамата с приятеля ми предпочитаме кучетата и никога не сме гледали котка. Аз имах много тежка алергия към котки, която се проявява от време на време. Убедих го, че взимаме котето временно, докато му намерим дом. Той не беше много сигурен дали ще стане точно така, но въпреки това склони. Прибрахме се в София с надеждата, че бебето-коте (на около месец-месец и половина) и нашият малък звяр ще се разберат и ще се гушкат. Не се случи. Поради късния час, нямаше как да го заведем на лекар и го оставихме за следващия ден. Пуснахме историята му във ФБ и само след 20 мин се обади моя позната 20-годишна девойка, която каза, че иска да го вземе още сега. Беше мечтала цял живот за коте, на следващия ден имаше рожден ден и се влюби в малкия вързоп. Предвид отношенията куче-коте и показващата ми се отново алергия, не се противихме и го дадохме на момичето, което го обожава. Тя се грижи с много любов за Ария и съм сигурна, че съм я дала на правилния човек. Но, както казах, аз никога не съм гледала коте, нито някой около мен, нито момичето. Благодарение на форума разбрах някои неща - например, че има ваксини и за котетата. Моля, не се смейте и не ме нападайте - поради здравословния ми статус никога не съм се интересувала от котки и съм се старала да стоя на разстояние. Утре с момичето и котето сме на доктор - ще прегледат принцесата и, ако се установи, че е наред, ще бъде ваксинирана. Казах на девойката, че е препоръчителна кастрация, ще помоля лекарката да й обясни по-подробно, а и самата аз ще й надуя главата

.
Пиша този дълъг пост, не за да спамя, а за да подкрепя кастрацията с 2 ръце. Кастрацията за всички кучета и котки, които не са породисти, не отговарят на съответния стандарт, нямат нужното потекло, не членуват в съответния клуб и не са допуснати до разплод от същия този клуб. Специално за клубните кучета - фактът, че моят Дог беше с добри родители, освен че спомогна да доживее до 10 години, смятам, че спомогна и да избегнем превъртането на стомаха - нещо, от което умират доста представители на породата. Но за тези, които не покриват горните критерии, да ги кастрираш означава да спасиш живота поне на една невинна душица.