Разбира се всеки има собствен вкус към определен тип, а породата е доста полиморфна и позволява това. Но тя все пак е швейцарска, стандарта не е променен и в него пише, че бернерът трябва да е agile, тоест пъргав! Това отразява работната същност на породата - пастирско куче, което трябва да е мощно, но и пъргаво за да може да ходи с кравите по над 20 км в денонощие! Това, че породата като работна вече практически не съществува не е съвсем вярно. Тя е запазена точно в Швейцария, Австрия, Германия, донякъде Италия където бернерите все още
са работни кучета във фермите. Майката на Мони тази година навършва 10 години, а до миналата-по-миналата година все още излизаше "на работа" с кравите. Работното предназначение предопределя по-сухия, по-скоро по-малко напомпан изглед на кучетата, но това не значи, че те нямат добре развита костна система /не говорим за случаи с лош фронт, а и за лоши фото- снимки/ Е, не са и старателно грумирани както сме виждали да го правят рускините. Това също е заложено в стандарта - бернерът се показва в естествения му вид. Но изместването към шоу-плоскостта е налице и при тази порода фермерски кучета.
Ако се вгледаме внимателно в победителите от големи изложби, обаче, независимо от техния произход - скандинавски, американски,белгийски типичен швейцарски или какъвто и да било, ще се убедим, че титулувани са
хармонични кучета, които нямат нищо общо със залитането по свръхмасивни, свръхкосмати, с изразен нюфски стоп на главата представители на породата. В основата си всички кръвни линии са "швейцарски" (а какви други биха могли да бъдат???) и разнообразието (а и несполуките и неудачите, както и гранд-шампионите) са резултат на човешките знания, усилия, труд, опит - там закъдето ние тепърва се опитваме да прекрачим и да се запътим...
За илюстрация - тазгодишния световен шампион EBNET'S MOJO и подгласника му BERNERDALENS UNO AMIGO BUENO