[bushkata]

А те не знаеха ли за пъпната херния?

И все пак - не го давай на първия срещнат. Обяснявай абсолютно всичко за него, за да се знае какъв характер да очакват.
Виждам, че искаш просто да го дадеш на някого и да приключиш, но се опитай да му осигуриш живота, ти си отговорна за него. Най-добре го върни на хората, от които си го взела.

[mary_vn]

bushkata, бъркаш, не искам да се отърва от него, аз бях пуснала обяви. Но отказах на всички, защото останах с впечатление, че неонка наистина го искат и ще се грижат за него. Прочетох всичките и постове преди въобще да й го предложа, подлъгах се. Иначе още когато им го показах по скайп, обясних, че в момента му се спи иначе е много игрив, даже груб на моменти, но аз се опитвах да го отуча. При условие, че им изпращам здраво същество, какво се очаква, всички кученца са такива като малки... чак чехли дъвчат(е Тони не го прави, поне за сега).
Колкото до пъпната херния ми беше обяснено, че не става дума за толкова сериозна операция. А в един момент ми се заявява : "днес го водихме на ветеринар и той каза че има херния и трябва да се оперира -а това е голяма грижа защото немога да поема такава отговорност и няма как да го скрия от моя син".

Няма да го дам на първият срещнат, затова пиша тук, а не по сайтове за обяви.
Характерът на мъника е като на всяко малко бебе. Иска внимание и грижи, не е нито звяр, нито агонизиращо същество.
И ако не ми пукаше за него щях да направя точно това което ми казваш: да го пратя на тези от които съм го взела. Да пропътува още няколко стотин километра!

[mary_vn]

И последно да те питам ти на мястото на моите родители какво би направила? Само да кажа, че искат да си го задържим, въпреки че на мен ми тече кръв от носа, получих обриви и ми предстой здраво набиване на инжекции в дупето. Малко ми е рано на 22 години да вися повече време по болници от колкото с близките си хора. Много си го обичам затова го дадох точно на тях, но не може да ми се поставя въпроса, че не ми пука за него при условие, че става дума за здравето ми.

[Майкенце]

:huh:

Аз да си побуча....

Неонка, Майки явно е бил изключение, защото както и Габито така и моят Майки са изключително енергични кучета. Съвсем нормално е да се държат така. Незнам какво си очаквала, честно. Дали поне за малко помислихте за това куче, преди да го подложите на този стрес?!

Ако пак попиташ дали да си вземеш куче.... ТВЪРДО НЕ

[lutova_83]

Оффф ще се повтарям ама няма как.... в по горни постове съм писала, че и Габето има херния и до сега сме нямали проблеми с това.Ветовете казаха, че тя ще се прибере сама, но ако случайно стане нещо по сериозно ще се оперира, НО това не е тежка операция, от която може да има някакви тежки последствия. Хернията е вродена много кученца се раждат така.
Неонка, знаеш ли колко пъти Габито е хапала дъщеря ми, колко пъти е плакала заради това, имаше ранички на носъ си, на ръката, на крачето но никога не сме си помисляли да я даваме на някого.Пак ще се повторя Те са още малки, така си играят и за тях това е игра.
И си мисля, че е трябвало да уточните тези неща преди кучо да пропатува страната  :o

[Zahir]

Не знам как точно да реагирам в ситуацията без да обидя някого.....обаче това животинче си го подмятате като пакет със стари дрехи, не бил тих и кротък  - еми то всяко животинче  си има характер. ако си го бяхте взели такъв от малък и нямаше на кого да го върнете, на улицата ли ще го пуснете... :'( ако имахте куче като моя Скорострелчо, който за една секунда не спира на едно място, който хапе с малките си зъбки и понякога не се усеща , че прекалява - тогава какво? никой не знае какъв точно ще е характерът на кучо, но за това има дресировка. а относно това, че от радост ви е напишкал и някой бил много ядосан от факта, просто...... :huh: :huh: :huh:
:mazohist:
не знам, ама в случая ми става много , много тъжно за малкиото сладурче, а той е толкова мил.... :(
дано има късмет.... :kuchence:

[Zahir]

Цитат

:huh:

Ако пак попиташ дали да си вземеш куче.... ТВЪРДО НЕ

дамм...за съжаление, ще трябва да те подкрепя в този съвет.  :gnqv:

[lutova_83]

Цитат

Цитат

:huh:

Ако пак попиташ дали да си вземеш куче.... ТВЪРДО НЕ

дамм...за съжаление, ще трябва да те подкрепя в този съвет.  :gnqv:

Присъединявам се и аз

[lutova_83]

Цитат

И последно да те питам ти на мястото на моите родители какво би направила? Само да кажа, че искат да си го задържим, въпреки че на мен ми тече кръв от носа, получих обриви и ми предстой здраво набиване на инжекции в дупето. Малко ми е рано на 22 години да вися повече време по болници от колкото с близките си хора. Много си го обичам затова го дадох точно на тях, но не може да ми се поставя въпроса, че не ми пука за него при условие, че става дума за здравето ми.

Това, че си на 22 не зависи от нищо,има много хора който от ранна детска възраст са принудени да висят по болници така, че ....но това е друга тема.
22 години никой ли не разбра, че ти си алергична???

[LP]

Напълно споделям мението на Майкенце и Zahir. Решението да си вземе куче човек би трябвало да е сериозно нещо, а не моментна прищявка. Трябва добре да се обмислят всички плюсове и минуси, защото да много е хубаво когато всичко е о.к. ами ако се разболее, ако му се наложи операция..? Човек поема отговорност за това животинче и трябва да е с него както в радост, така и в беда.За добро или за зло кучето става част от семейството не би трябвало да се отнасяме лековато към този факт.

[michelangelo]

Ако пак попиташ дали да си вземеш куче.... ТВЪРДО НЕ
[/quote]
дамм...за съжаление, ще трябва да те подкрепя в този съвет.  :gnqv:
[/quote]

Присъединявам се и аз
[/quote]

Аз направо нямам думи, какво очаквахте от едно кученце пътувало толкова много, стресирано, как мислите се е чувствала тази душичка ??? Та вие не му дадохте шанс да ви опознае, как за един ден го преценихте, горката душица. Кученцата са игриви, хапливи, пишкат често като малки - точно за това са кученца- не плюшени играчки, които да си ги сложите на леглото и само да бършете прахта.
Просто не знаете какво сте изгубили, но може би да е по- добре за Тони, всяко животинче освен голяма любов изисква много грижи и отговорности, изисква тотална промяна от досегашният ви живот. За сметка на това се отплаща с невероятна любов и преданност, дори по-голяма от тази между хората. Смея да твърдя, че моите деца станаха много повече отговорни, организирани и дори ми се струва,че се опитват да не си повишават тон, за да не притиснят кученцето ни. То е част от семейството ни, едно малко бижу, с което всеки в къщи се съобразява доброволно, просто защото му е влязло под кожата. И в същото време е толкова добричко, опитва се да копира всяко наше движение. Имахме проблеми съм други кучета и чужди хора. Опитваме се и вече имаме резултати, имаме си едно приятелче дакелче с което вече се разхождаме. Свикваме и съм приятелите, които ни идват на гости - всичко това постепенно, но кучето разбира нищо че е толкова малко... Защото 24 часа се опитваме заедно с любовта, която му даваме да го приучим към нашият начин на живот.  И успяваме :blink:
Май доста написах, но много се ядосах от това, което се случи на Тони, дай боже мъничката животинка да намери топъл дом и по отговорни стопани. Направо ми се иска аз да го взема, но точно защото съм отговорна, смятам, че на този етап не мога да си позволя да гледам две кученца /не да ги гледам в очите а да им подсигуря необходимите грижи и всичко от което имат нужда/
Неонка, твърно НЕ СИ ВЗЕМАЙТЕ ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ, КАКЪВТО И ДА Е ТОЙ, НЕ СТЕ ГОТОВИ ЯВНО ЗА ТАЗИ ОТГОВОРНОСТ. КУПЕТЕ СИ ПЛЮШЕНО КУЧЕНЦЕ И КАТО ВИ ОМРЪЗНЕ ДА ГО ГАЛИТЕ ПРОСТО ГО ПРИБЕРЕТЕ В КАШОНА С ИГРАЧКИТЕ. :( :(
На Тони - много късмет пожелавам.

[Zahir]

да, между другото, ние хората, които сме свикнали и сме адаптивни и тн само от едно такова пътуване ще сме различни и кой знае на къде ще ни избие, пък камо ли малко бебе.....мисля , че трябваше да му дадат повече време за да го опознаят и той тях. но, дано си права, може така да е по-добре за Тончо... :'(

[Zahir]

малко да разведря обстановката след новината за Тони...(онези бебета чихуахуа, които бушката беше пуснала на клипче съм ги изпратила на всички в адрс бука си и сега само ме питат от къде да си вземат такива  ;D) , та ето още един, ако имате нужда от миене на прозорци:
мониторо-прозорецо-чистач

[michelangelo]

ето едно и от мен  ;D
http://www.vbox7.com/play:a39b7056

[Zahir]

хахахахахахахаха,  ^_^ е, не мога да си представя как някой би се отказал от радостта, която носят тези щурчовци , всеки със своя номер... :wub:

[lutova_83]

Цитат

ето едно и от мен  ;D
http://www.vbox7.com/play:a39b7056

Хаха това ^_^ го бях гледала....ама пак се посмях  ;D...много е яко

[Richeto]

Аз пиша за пръв път във вашия форум, но смятам да го посещавам в бъдеще, защото също имам пинчер.

Много мъчно ми стана за това малко същество, което още не може да намери своите истински стопани  :(
Ни мога да укорявам никого, но искам да разкажа за нашият Ричи.
Когато го взех беше на 40 дни, и беше едно търкалящо се игриво кълбо, което само ядеше и пикаше и акаше навсякъде. Опитът ми да го науча да спи сам не постигна успех и още на третата нощ се отказах да го уча. В момента, в който го сложех в леглото той заспиваше. Така и продължава до днес.
Когато се обадих на майка ми и казах за всичките му бели, тя само ми каза - "поела си отговорността и връщане назад няма, ще бъде грях ако го върнеш". Започнахме да се учим всичко да правим навън, което беше свързано с редовното му извеждане. На два пъти прегризваше кабели и по едното чудо оцелявахме. Докато бях на работа скривах и изключваш къде що има кабели. Но нито за миг не съм спирала да го обичам да се грижа за него със всичките му екстри.
След няколко години ми се появи астмата, която бях излекувала преди 10 години, но и това не стана повод да го махна. Сега си взимам лекарствата и всичко е наред.
Обичта ни към него е толкова голяма, че нищо не би ме накарало да се откажа от това същество.
То е част от нас, то е равно на всеки един член от семейството ми, и любовта ни е взаимна.
Ето една снимчица, която е показателна колко много всички са щастливи заедно.

[michelangelo]

Браво на Ричи :->) :->) Да ви е жив и здрав и още много години да му се радвате цялото семейство. Страхотен сладур  и е във великолепна форма. Я кажете рецептата, какво си похапвате ?? :rolleyes:

[mary_vn]

Ние ще си приберем Тони пак в къщи, но аз ще спя при приятелка, защото днес отидох у приятелят ми(също има куче) за 2 часа и още на 15-та мин. вече пак кихах и ми течеше кръв от носа. Така се налага някой мен да ме приюти. Много ме е яд, че не послушах родителите си, когато искаха да го дадат на техни познати, които също търсеха. Сметнах, че неонка като са имали ще се грижат много добре за него и ще го обичат не по-малко от мен. Това стана причина за скандали в къщи.
Сега пак ще му се налага на миличкото да пътува посред нощите, направо съм бясна. Не мога да ида да го взема, защото работя във Варна, а  уча във Велико Търново. Нашите също нямат възможност.
А за алергията, до сега ако бяхме разбрали някак си не мислиш ли lutova_83, че въобще нямаше да се подлагаме на този тормоз. Имала съм котки, риби, хамстери, даже катерица и никакви проблеми. Всички много обичаме животни и ако има един начин зоо ще си направим в къщи. Няма нужда точно за това да ме нападаш достатъчно ми е тежко,... На никого не го пожелавам  :'(  :'(  :'(

[neonkaa]

Момичета всички сте прави и си заслужавам обидите и укорите. но ние искахме като че ли да се успокоим в едно малко създание и да заменим мъката ни по нашия Майки! Както и стопанката така и аз не съм спала цяла нощ и чаках да се съмне за да отидем да си вземем. каката даже неотиде на училище тоя ден от радост. но още с влизането ме поби някакво лошо чувство -притеснение и за да го разсее таткото ни и той не ходи на работа. ами ни заведе до ветеринара за да го прегледат все пак имаме деца. а и ново куче влиза в нашия дом. и той като взе та каза -О ама то има пъпна херния и трябва капки за рахит да се дават че е крехко!
И на моя мъж само това му трябваше. като почна да ме хока. че пак болно куче съм взела.че вместо любов и игри пак ще трябва по болниците. и вместо радост пак ли ще страдаме ако нещо му се случи. писах на стопанката му и тя е знаела за този проблем. но са и казали че така ще мине -а нашия вет каза че трябва оперативно и от там всички в къщи се настроиха против мен и малкия Тони и не искат да му дадът шанс да се докаже какъв сладур е в същност. Даже вечерта бяхме в един комшия който е зооинженер и той повика негов приятел ветеринар да опровергае или потвърди диагнозата. но и те двамата потвърдиха! Той също много го хареса мъника но тази сума за която го взехме е непосилна за него. та да му усигури дом!
И сте прави -НИКОГА няма да взема друго куче в къщи и това ще ми е обица. защото от този мъник като го гледам -прилича на сина ми и ми е болно да се разделя с него но в къщи всички са против него и немога да въстана против домошадието си -особено сега като цялото семейство го издържа таткото ни!
Наистина много съжалявам и като говорихме със собственичката -която в момента ни мисли за лоши -а то е точно така след като ни се е доверила / да и върна Тони и да е близо до нея. за да може тя да му се радва така както ние неможахме! Много ми е притеснено за бъдещено на Тони и единсвената упора е че собственичката на Тони си го иска за да му усигури по добър живот. той днес ще пътува обратно -даже се обадих да се запозная с куриера който ще го транспортира -а той ми отвърна - Че много кученца е превозвал и няма страшно защото ще пътува при него и ако има нещо може и да го гушне по пътя -все пак бил човек а не звяр!
Момичета пак се извенявам. знам че това не стига. и стопанката му е накърнена че е била подлъгана. но тя подобре го познава и ще му помогне! А мен вече няма да ме видите -защото докато не се оженят децата не ще си вземем даже и канарче!