[radost84]

Стоя си в офиса и си плача тайничко скрита за д монитора:(.Дано не влезне шефа.
Всикчи стихчета и разкази са много хубави!

[radost84]

И съм неграмотна.

[pami]

http://lifestyle.ibo...ws/id_695274146

[Мъни]

Много ме развълнува тази история.
pami, благодаря ти, че я сподели!

[kamkata]

Много хубава история

[lizata]

Няма защо да се повтарям с предните потребители.
Много трогваща история...

[shrekky]

... просълзих се ..много мъка

[maya_mai4ety]

Историята разплака и мен ужасно е но за съжеление истина и това няма да е първият и последният случей с такива кученца и не само а има и котета и много други видове животни ;(

[shrekky]

Много тъжна история ... дано някои ден тези гадни ферми изчезнат от лицето на Земята,за да няма повече такива страдания!

[pami]

http://tomich.blog.b...istoriia.187271

[rodegunda]

Само искам да кажа, че и двете истории /ревах естественно и на двете/.... да тъжни са, но са и щастливи.
И двете кучета са били обичани, за тях това е най-важно, да имат Човек, да имат дом.
Независимо, че в първата история това беше кашон, вярвам, че Пешко е бил щастлив със своя човек.

[pami]

http://liternet.bg/p...a/kucheshka.htm

[chocolate80]

оооффффф какво да ви кажа.........преди да вляза в тази тема бях в In Memoriam,и направо ми дойде в повече,толкова сълзи не съм проливала в живота си освен при загуба на близък човек.

[huBBa__buBBa]

pin4er111, в Oct 13 2008, 11:29 AM, написа:

:'(това беше ужасно тъжно.....мисля че ни разплака всички

Определено

[mi6eto_i_ashley]

Наистина много се плаче на този разказ... Не веднъж съм казвала, че съм работила в зоомагазин и наистина беше така... за тези "хора", животните които продават са ПРОСТО СТОКА и нищо друго! Много тъжно... Съдбата им наистина е като историята която е написана тук!

[dog.bg]

Темите са сляти от три сходни теми от различни форуми.

[pami]

Когато бях малко кученце аз те забавлявах с моите лудории и те карах да се смееш.Ти ме наричаше свое дете и въпреки няколкото изгризани обувки и oбити декоративни възглавнички аз станах твоя най-добър приятел.Когато бях лоша ти размахваше пръст срещу мен и питашеКак можа?,но после се размекваше и ме търкулеше по гръб,за да ми почешеш коремчето.
Приучаването ми да пишкам навън отне по-дълго време от очакваното,защото ти беше ужасно зает,но и това отработихме заедно.Помня онези нощи,когато се гушках с теб в леглото слушайки твоите уверени планове и тайни мечти и вярвах,че живота не би могъл да бъде по-хубав.Ходихме на дълги разходки в парка, возихме се в колата, спирахме за сладолед(аз получавах само фунийката,защото сладоледа е вреден за кучетата каза ти), дълго подремвах докато те чаках да се върнеш вкъщи в края на деня.
Постепенно ти започна да прекарваш повече време на работа и да развиваш кариерата си,повече време в търсенето на човешка прятелка.Аз те чаках търпеливо, утешавах те когато разбиваха сърцето ти или те разочароваха,никога не те упреквах за лошите ти решения и лудувах от радост щом се връщаше вкъщи.И тогава ти се влюби.
Тя,сега твоя жена,не е по кучетата- и все пак аз я посрещнах в нашия дом,опитах се да й покажа привързаност и да й се подчинявам.Бях щастлива, защото ти беше щастлив.После се появиха човешките бебета и аз споделих твоето вълнение.Бях запленена от розовата им кожа,от миризмата им и исках и аз да се грижа за тях като майка.Само че тя и ти се тревожихте, че мога да ги нараня и аз прекарах повечето от времето заточена в друга стая или в кучешката клетка.Ох,как исках да ги обичам,но бях затворничка на любовта.
Като започнаха да порастват станах техен приятел.Придържаха се за козината ми и се изправяха на клатушкащите се крачета,боцваха ме с пръстчета в очите,изследваха ушите ми и ме целуваха по носа.Обичах всичко у тях,обичах докосването им(защото твоето докосване беше вече много рядко)и бих ги защитила с живота си ако е нужно.
Промъквах се в леглата им и слушах техните тревоги и тайни мечти и заедно ние чакахме да чуем колата ти да спира отпред.
Преди време ,когато някой те попиташе имаш ли куче ти вадеше моя снимка от портфейла си и им разказваше истории за мен.През последните години ти просто отговаряшеДа и сменяше темата.Бях се превърнала от твоето куче във просто едно кучеи ти ненавиждаше всеки разход направен заради мен.
Сега имаш нова възможност за кариера в друг град и ти и те се местите в апартамент ,където не позволяват домашни любимци.Ти взе правилното решение за семейството си,но имаше време когато аз бях единственото ти семейство.Вълнувах се ,че ще се возим с колата докато не пристигнахме в приюта.Миришеше на кучета и котки,на страх ,на безнадежност.Ти попълни документите и казаЗнам,че ще й намерите добър дом. Те вдигнаха рамене и те погледнаха с болка.Те разбираха реалността,която стои пред едно куче на средна възраст,та било то и с документи.Трябваше да изкопчиш пръстите на сина си от каишката ми, докато той крещешеНе,татко!Не им давай да вземат кучето ми! И аз се тревожих за него и за това какъв урок му даде току що за приятелството и лоялността,за любовта и отговорността и за уважението за цял живот.Ти ме потупа по главата за сбогом,избягваше очите ми и учтиво отказа да си вземеш каишката и повода ми.Имаше краен срок, който да спазиш,сега и аз имах краен срок.
След като си тръгна двете добри жени казаха,че сигурно си знаел за предстоящото преместване още преди месеци,но не си направил опит да ми намериш друг добър дом.Поклатиха глави и попитахаКак можа?
Тук в приюта са толкова грижовни към нас колкото им позволява натоварения график.Хранят ни разбира се,но аз загубих апетита си преди дни.Отначало,когато някой минаваше покрай клетката ми бързах към вратичката,надявайки се че си ти,че си променил решението си,че всичко е било само лош сън....или се надявах че е поне някой,който го е грижа,който и да е ,някой да ме спаси.Когато осъзнах,че не мога да се меря с игривите и щастливи малки кученца,неосъзнаващи собствената си съдба аз се оттеглих в един далечен ъгъл и зачаках.
Чух стъпките й когато дойде за мен в края на деня, пристъпвах след нея по коридора до една отделна стая.Блажено тиха стая.Тя ме постави на масата, потърка ушите ми и ми каза да не се тревожа.Сърцето ми биеше в очакване на това което предстоеше,но чувствах също и някакво чувство на облекчение.Затворничката на любовта бе привършила дните си.И понеже такава ми е природата аз се тревожех за нея.Знаех за товара, който носеше тежеше на плещите й така, както винаги знаех в какво настроение си.
Тя нежно сложи турникет около предния ми крак и сълза се търкули по бузата й. Близнах ръката й по същия начин по който те успокоявах преди много години.
Тя вещо плъзна иглата във вената ми.Когато усетих убождането и хладната течност потичаща в тялото ми аз легнах сънливо,погледнах в милите й очи и промърморих
Как можа?
Може би защото тя разбра кучешкия ми език казаТолкова съжалявам.Прегърна ме и забързано заобяснява,че работат й е да направи така ,че да отида на по-добро място,където няма да бъда отхвърлена, измъчвана, изоставена, където няма да трябва сама да се грижа за себе си-място изпълнено с любов и светлина толкова по-различно от земния свят.С последната ми останала енергия опитах да й покажа с помахване на опашката,че моето Как можа? не беше насочено към нея.То беше за теб,мой обични господарю,аз мислех за теб.И ще мисля за теб и ще те чакам вечно.
Нека всички в твоя живот продължават да ти показват такава лоялност.
Край.

[pami]

http://yatanski.blog.../blog-post.html

[nivea]

Mimeti това беше уникално и наистина трябва много хора да го прочетат, но не смятам, че нещо ще стигне до съзнанието и ще докосне сърцата, именно на онези които трябва. а е толкова жалко, че невинни човешки животи си отиват ей така, от безрасъдството на пияни шофьори...
Уникални неща има написани тук, само трябва да отворим сърцата си и съзнанието си тях

[pami]

КУЧЕТО НА КРАЙНИЯ КВАРТАЛ

Заклевам ви: Не убивайте никога животни
и хора, и човешки души ...

Родил съм се случайно
край кофите за смет
и цял живот си патя с моя скапан късмет.
не познавам баща си, той не знае за мен,
а майка ми избяга още същия ден.
Аз съм кучето на крайния квартал
и тази нощ ще си полегна
във лепкавата кал.
Нямам порода, родословно дърво,
но имам природа и набито око.
Не ставам за изложба, помияр ненадарен,
дори и котките не ги е страх от мен.
Аз съм кучето на крайния квартал
и не мога да си спомня откога не съм ял.
Гладен и жаден дочаках нощта,
отчаян и тъжен, пак съм сам на света.
Самотен и беден във жега и мраз
от теб господине, по-свободен съм аз.
Аз съм кучето на крайния квартал
и някой ден ще свърша под гумите на някой самосвал...