С някакъв Борислав говорих за тях. Връзката е Радостина - Илит - аз.
Да, две се некастрираните, но всяка година двете общо раждали по 34 кученца. И успявали да задомят бебетата. И трябвало да им се издигне паметник за това добро дело. Казах му, че не паметник, а бой с пръчки им се полага за това, че допускат кучета, за които се грижат, да се плодят като зайци.
Екото са ходили многократно там, вече екипите отказват. Кучките живеят в гората, появяват се от време на време. Идиния път едната са я уцелили с 3 стрелички, и пак не я хванали. И аз му казвам, че трябва да се следи леко и внимателно кучето, че за такива трудни трябва да има предварително разположени "постове", за да видят къде ще заспи, и т.н. А той - да, аз пускам питбула си, който може да гони по следа, и разкъсва всичко, което улови

?!? Тръгнах да му обяснявам какво става с адреналина на кучката, когато след нея грухти озъбен питбул, и как така и пет упойки няма да я хванат, а той - не, той бил писал докторат не знам си за какво,... абе, разбирач отвсякъде. И докато гонели кучката, той си водел питбула на повод - все тая, стресът за животното е същия.
Та, с една дума, кучките са доведени до пълно изтерясване, бягат и се крият непрекъснато. Ако довечера се разберем правилата за утре да ги определям аз - става, ще се опитаме нещо да помогнем. То какво, ще висим 2-3 часа в колата, ако някоя к. мине покрай нас - действа се. Предимството ни е, че не ни познават.
Ако ще идват с кучето - "следотърсач и разкъсвач", без нас.