Спомняте ли си Бекс?
Тригодишен домашен, след смъртта на стопанина си доведен в изолатора. Добър, спокоен, дисциплиниран, послушен - това беше единодушното мнение на доброволците и персонала за него. Освен това напълно здрав, гладък, лъскав, сложихме му и ваксина и го включихме в Соня го предложи за осиновяване в Австрия.
Но малко след това, преди около два месеца, беше осиновен от семейство англичани, живеещи в село на 150км от София. На снимката изглеждат симпатични хора, но не се е получило. Онзи ден са върнали Бекс в изолатора, ние точно пристигахме там. Казали са, че първите седмици ?!? е нямало никакви проблеми, но след това ухапал човек, който го пипнал, после човек, който го бутнал... Но пък ние видяхме, че Бекс има няколко петна по краката, около ставите - залежаване или кожно? и голямо нещо, като брадавица, на долната устна, освен това беше много изплашен. Ето го, току що оставен в изолатора. Държа го аз, защото служителите тръгнаха да го хващат с ласото, той се задърпа още щом видя пръта:
Вървейки към старата му клетка, Бекс успя пътьом да се мушне в колата, и седна, и чака. Соня използва да му сложи и на него една противопаразитна каишка.
Видях сълзи в очите му. И всичкото това - при пълна тишина, гък не каза момчето, само потреперваше лекичко. И този поглед...
После го подръпнах - слезе веднага, и го оставих в клетката. Господата англичани го бяха оставили с неподходяща каишка, та му я сменихме. Нямахме толкова дълга червена, затова - жълта.
Това е историята на Бекс, засега. Ще му се намерят подходящи стопани, и то скоро, но дотогава момчето има нужда от временен дом. Нужно му е спокойствие, защото това повторно влизане в изолатора е голям шок за него, вижда се.
С Бекс завършвам понеделнишкото посещение, той ни дойде като капак на всичко останало.