Вчера, "по график", бяхме при сладурковците. Добавихме към полагаемата им се храна още 70кг вкусни гранулки и ваксинирахме още пет кучета. Снимките правих с телефона, защото забравих фотоапарата:
Вече седмица един невероятно мил и гушкав куч /Руфус/ е с мокра рана на хълбока. Там го пръскат с някакво лекарство, но за всеки случай Соня реши да го закараме в клиника. Руфус пък е неразделен с Тоби, затова Тоби го закарахме в хотел, да не страда чак толкова много от липсата на приятелчето си. Натоварихме ги в клетките. Руфус е на първата снимка:
И потеглихме, на среща с Армани. Трябваше да предадем паспорта му на приемната стопанка, че от много емоции предишния път това го забравихме. Явихме се първи на указаното място, и зачакахме. След малко в дачелината, на фона на есенните листа и панелките, съзрях едно малко оранжево петънце. Петното се движеше към нас, на повод, и това беше Армани! Образ невероятен, вижте го:
Невероятно сладък маймунчо, вече няма да му се налага да се маскира като куче-водач, за да пътува в градския транспорт, защото ще си носи паспорта в джобчето

.
Продължихме към клиниката. Междувременно минахме през нас и си взех фотото, та следващите снимки са по-добри. В "Амивет" очакваха Руфус, прегледаха го, назначиха лечение - разни антибиотични мазила, дексаметазон и за да не изяжда лекарствата - пластмасова яка. Та ще се поизмъчи момчето, но щом трябва...
В клиниката дойде наш човек, който да откара Тоби в хотела. Много сладко куче е и Тоби, един тихичък такъв:
А ние се отправихме към автосервиза, където оставихме изключително полезната ни "баничарка" за смяна на масло, филтри, накладки и още нещо. И мъж ми не бива да се усети, че колата ми навърта годишно километри колкото неговата и на дъщеря ни коли, взети заедно. А техните коли пътуват и до чужбинско, и до морето - многократно... Защото, ако се усети, ще трябва да покрия плащането, около 400лв., с лични средства

, които иначе си отиват за кучета и те.
Та така ни мина денят вчера, сигурно защото имаме "средства и контакти". А дали нямаше да ни е много по-лесно и прекрасно, ако нямахме средства и контакти? Със сигурност да.
За
kai_tina и други, които искат да помогнат - пишете тук, питайте. В Сеславци има много кучета, които
със сигурност ще бъдат осиновени, така че който ги вземе като приемен дом, няма да останат вечно негови. Освен това има кучета, които биха били осиновени, ако се научат да вървят на повод и се посоциализират малко - искат ги, но така няма да ги изпратим. И не можем да обясним на германките как например кучета, за които толкова много хора сме се застъпвали да не бъдат евтаназирани, все още не могат да вървят на повод поне.