[Nort2005-2]

Мърфи, в 28 April 2014 - 09:58 PM, написа:

Уффф, най-редовно ми се насълзяват очите!

Мърфи, и аз така - уж се държа, но когато ги видя "нежеланите", че са се измъкнали от лапите на безвремието, мъката, болестите и смъртта, неминуемо си поплаквам. Например след всяко пътуване - задължително роня сълзи. Това са нерви, няма какво друго. Защото точно за задомените защо да плача, ама на...

А сега - нови снимки на Ники, правени от стопанката ѝ. То тя вече си имала и ново, немско име - Хилда.
Първите две снимки - как се събужда, следващата - от първата разходка на малката принцеска извън Сеславци. До нея е Мара - една прекрасна кучица, също сеславче, която беше осиновена от сестрата на Хилдината осиновителка преди няколко месеца.




- няколко часа след кастрацията Хилда се радва на новия свят, в който се озова.

[Nort2005-2]

Вчерашни снимки на Хейзъл, за която се грижи Мърфи . Много е сладка, и много лакома . След като я разходихме , я наснимахме, след това си получи и вкусните десертчета.
Оставих да ѝ дават и един много хубави таблетки за козинката - бирена мая с витамини. С огромен апетит си ги схруска и тях /полагащата се дневна дозичка/, въобще куче-мечта! Беше ѝ тъжно, когато си затръгвахме, но така е, трябва да потърпи, за нейно добро е.

[Nort2005-2]

Късметлийчето Хилда /Ники/ вече е в Германия . На снимката я виждате в транспортната чанта, със стопанката си. Пътувала е като "ръчен багаж" , нали е дребничка. Междувременно, рентгеновата снимка на крачето е показала, че Хилда има надробена ябълка на тазобедрената става /горе-долу това запомних от обясненията на проф.Аминков/. Т.е. за малкото време /месец - месец и половина/, които е преживяла на улицата, малката кукла е успяла да се срещне с човешката жестокост. Така че на бебката ѝ предстои операция, но това е бял кахър... по-важното е, че вече си има дом и е защитена от всякакви злини.
Момичето извади още едно сеславче, на което тепърва ще търси стопани там, в Германия :

[Nort2005-2]

Търсим човек, който да пътува със самолет до Франкфурт на Майн - за придружител на едно двукилограмово четиримесечно кучешко сладурче.
Много ще сме благодарни, ако можем да спестим на животинката дългото автотранспортиране .

[Nort2005-2]

Nort2005-2, в 07 May 2014 - 10:42 PM, написа:

Търсим човек, който да пътува със самолет до Франкфурт на Майн - за придружител на едно двукилограмово четиримесечно кучешко сладурче.
Много ще сме благодарни, ако можем да спестим на животинката дългото автотранспортиране .

Благодаря на предложилите помощ , въпросът вече е решен.

[Nort2005-2]

Соня пак ме е затрупала със снимки на щастливи сеславчета, надявам се утре да мога да ви ги покажа. Но има една душица, която ще споделя с вас още днес.
Рафи - осиновена в Германия през 2011г. / Соня - /. Беше в Сеславци, не си спомням нищо за нейната история. Обаче в новия си живот Рафи е много обичана от семейството си, като им отговаря със същото - много преданост и обич.
Преди три години ви представих осиновителите - семейство с двама сина, единият е голям батко, а другият беше още бебе. Рафи е взела много присърце ролята на бавачка, не - на фея закрилница и вярна приятелка. От снимките недвусмислено се вижда как детенце и куче се обичат. Междувременно бебчето е пораснало и е вече момченце, и то в една от най-досадната възраст /когато дърпат кучетата за опашките и гонят котките по двора /. Но в нашия случай това явно не се случва. Иначе от очите на Рафи нямаше да струи толкова обич, спокойствие и преданост...
По мои изчисления Рафи в момента е на около пет годинки. Дай боже да е жива и здрава още много, заслужава си! Дай боже и да успеем да помогнем на повече душици...
Снимките показват още, че и големите в семейството обичат безпределно Рафи, иначе нямаше да се получават такива прекрасни фотосесии:

- първата германска снимка на Рафи, с баткото и бебето.


И следващи снимки, бебето вече е станало момченце. А на първата има цитат на Вагнер "Да си приятел на животните е най-висша душевна добродетел":
















Един ден, когато малкият порасне и на свой ред стане татко, ще показва тези снимки на децата си и ще им каже: "Това беше моето първо куче - милата Рафи. Обичах я много, и тя мен, и бяхме неразделни. И вижте очите ѝ, тя ми говореше с тях, и се разбирахме прекрасно..."

[Nort2005-2]

Осиновените - задомени, но борбата за щастието на останалите сеславчета продължава. Много е трудно, тежко е, но успяхме да помогнем на много животинки.
Последните щастливци са тези две захвърлени животинки, зарязани в Сеславци от собствения им стопанин. Мъжко и женско дого аржентино, най-вероятно ползвани за разплод. Собственикът-идиот е видял, че няма да забогатее от това, и хоп - кучетата в Сеславци. И за да ги вземат въобще там, собственикът е излъгал, че са агресивни.
Животните дойдоха много изплашени, гладни и супер кльощави. Първите дни лаеха непрекъснато и се катереха отчаяно по железата в клетката, търсейки начин да се измъкнат навън. Много тъжна гледка бяха.
Много ме беше страх да не ги вземат някои откачалки - за побоища, или пък за двор, на задължителната верига... Затова писах за тях в клубния форум дого аржентино тук, и о, чудо, след два дни кучетата вече бяха изведени от Сеславци!
Да благодарим на ATANASOVA , която организира спасителната акция, и на всички останали замесени!
Ето как изглеждаха душиците в Сеславци:

[Nort2005-2]

Да ви запозная с този нещастник - на десетина месеца, страхлив /но не хапе/ и доказано крастав /до скоро/. Заловен е по сигнал на граждани, че "разнася зарази". Преди два месеца, когато дойде в Сеславци и го снимах, изглеждаше така:



Тъжна и жалка картинка. Веднага започнах лечение, а и качествената храна /Соня/ три пъти седмично си казва своето. Но не хранех много надежди за излекуване, защото кученцето на всичкото отгоре беше настанено в северните клетки, където слънце не достига, само влагата и ветровете са в изобилие, а и знаете какви потопи бяха...
А то горкото кученце взе, че се оправи! Но за да го спасим от нерадостния /и кратък обикновено/ приютски живот, Демо /ясно защо така го нарекох/ има нужда от социализация. Запазила съм му място в хотел, откъдето минаха много сеславчета, които след успешна рехабилитация бяха щастливо задомени, но трябват пари - по 200лв. на месец.
Така че Демо чака - дали някой от вас ще се включи в неговата история, за да я доведем до успешен завършек /щастлив дом/?
Ето го как изглежда сега момчето сега:



- вече и главица надига милото, и има козинка навсякъде!


Последния път не бях с моя фотоапарат, затова снимките са така "далечни". В събота ще го снимам пак, за да го видите и отблизо.

[Nort2005-2]

Намерих снимки на оздравелия Демо и в по-близък план, от по-предното ми посещение в Сеславци, ето го:

[tkusa]

Пуснах парички за Луси. Как е момата, диванчето по мярка ли и е? Целувки от мен.

[Nort2005-2]

Момата е добре, диванчето е по мярка и Луси с пълна сила живее живота, който ти ѝ осигури, tkusa ! От нежелана и преследвана, ти превърна Луси в щастливо домашно кученце - по цял ден се изтяга на диванчето, хапва вкусни манджи и се препича на слънце в разкошния си двор. И е кротка, гальовна и послушна /почти винаги /.
Аз малко я попритесних с нахалния си фотоапарат, но няма как, нали повече хора трябва да я видят колко е прекрасна . Та ето я Лусита, в нейния си малък свят, доволна и щастлива:


- готова да се отдаде на сладката дрямка...

[Nort2005-2]

Мърфи , ето нови снимки на Хейзъл - краставата кучица, на която ти осигури хотела, та да можем да се справим и с кожното! Щеше да е ужасно това жизнерадостно същество да свърши живота си в рани, изядено от мухи... Никой не заслужава такава съдба.
Та в неделя бях при момичето, за да направим поредното вътрешно и външно обезпаразитяване, да се поразходим малко и да се поглезим - тя набляга на последното . То не беше скачане, не беше глезондене, не беше фръцкане. Много е жизнено детето /ама и малко ли витамини излапа, нали беше на специален хранителен режим заради крастата/. Така че, енергия - бол, само да има кой да ѝ обръща внимание... много е сладка.
Ето я Хейзъл, която изпраща целувки на Мърфи и на всички, които ѝ стискат палци за по-скорошно намиране на хубав и сигурен дом:

[Nort2005-2]

Щастливите вече Авва и Вон. И колко бързо са започнали да изглеждат прекрасно! Новите им стопани казват, че са и гальовни, и игриви, и послушни...
А на бившия им стопанин ясно какво ще му пожелаем, от сърце !






Още веднъж много благодарности за ATANASOVA и всички замесени в тази щастлива развръзка за тези изтормозени кучета.

[Nort2005-2]

За следващото щастливче ще благодарим на Соня ! Много благодарности, защото от това безумно изплашено и оцеляващо на ръба кутре, без капка самочувствие и на практика без бъдеще, Съни се превърна в перфектно домашно кученце!
На всичкото отгоре нашето сладурче съвсем е вирнало нослето, защото отскоро вече си има и медал, спечелен в някакво кучешко състезание /може би за най-красиво куче ?/. Е, вярно, медалът е бронзов, но за догодина се надяваме на повече .
Има голяма разлика между двете снимки на Съни, нали? Първата е тук, в градския приют, а втората - в Германия, на мекото легло с възглавничките и с гордостта, че е медалист!
И забележете, колко различни са очичките на двете снимки, те казват толкова много... А Съни замина само преди 3-4 месеца...
Ето затова са тичането, нервите, безсънните нощи и неприятностите - за да бъдат щастливи нежеланите. Това компенсира всички трудности и неприятности.

Снимка (и)

• 
• 

[Nort2005-2]

Хайде сега да си спомним за Крис - от три и половина години вече е щастлива германка, хората са изпратили много снимки, но съм публикувала само няколко през тези години, времето не достига. По-важни са ни тези, които са все още застрашени и нещастни.

Та ето, нови снимки на нашата Крис:

- в Сеславци

- в Германия, на разходка със стопаните си;

- и сладка дрямка в леглото им.

Крис е единствен домашен любимец в семейството. Животът ѝ тече тихо, спокойно и щастливо - мечта за всяка животинка. Гальовна и послушна, остава само здраве да й пожелаем - всичко друго си го има.
Соня !


И все пак, ето няколко от предишните снимки, хубави са:

[ane_lia]

Норт безкрайно много благодаря за новините и снимките на Рафи.С Кики отдавна не сме влизали в дог-а и не бяхме видяли,но снимките определено я разплакаха. .Усмивката ми е до ушите и не мога да си я прибера Много съм щастлива.А Рафи беше майка с 6 или 7 бебенца в изолатора.За съжаление в последствие бебенцата починаха.Още веднъж много много се радвам на снимките и се извинявам за спам-а./вече започнах да пиша несвързано от радост/ Норт ,Соня

[Nort2005-2]

Да, Анелия, разбрах, че вече не влизате тук и затова писах на Кики във Фейсбук, не биваше да пропуснете тези снимки!
Спомних си историята на Рафи, но като физиономия я бях забравила и ако Соня не ми беше казала кое е кучето, нямаше да я позная.
Обичана е, много е обичана душицата, то и се вижда де. А с малкия са неразделни /това е бебето от количката на първата снимка от Германия, вече е пораснало/.
Тези снимки са съвсем скорошни. Може да е имало и други през тези години, но Соня буквално е зарината с писма - за осиновени и търсещи дом наши животинки, а вторите са с предимство, то е ясно.
Дано Рафи живее дълги години, има защо!

[Nort2005-2]

Поредния питбул в Сеславци, който търси дом. От преди близо месец момчето е там. Спокойно и разбрано куче, не лае и не хапе.

[Nort2005-2]

А сега историята на още едно щастливо сеславче. То е щастливо, защото LKK му помогна - осигури му безопасно място, където да изчака истинския си дом. Щастливката се казва Ники, ето нейната история.

Прибрана в Сеславци по сигнал за агресия?!?, красавицата си висеше и страдаше в клетката. Страдаше, защото тя много обича хората. Иска да се гали, да играе, да контактува - с хора. Плачеше и протягаше лапки да докосне всеки преминаващ покрай нея:




И не се знае какво можеше да се случи с нея, ако LKK не се беше смилила над нея - тя пое разходите за хотел на сладкото момиченце. Хотел, който гарантира, че Ники ще дочака истински дом. В хотела Ники беше вече много по-спокойна, спря да плаче, научи се да върви на повод като истинско домашно кученце:




След няколко месеца Ники замина за Германия, където дружество за защита на животните я настани в тяхната база. Отзивите за нея бяха - социална, игрива, гальовна и много добричка. LKK , виж я нашата кукла, досущ германка:




И я осиновиха бързо, разбира се, как няма! Много сме щастливи, че стопаните на Ники ни изпратиха снимки:




LKK , много ти благодаря, че помогна на Ники! Направи щастливи и нея, и нас, и всички четящи тук /така е, нали?/.
Благодарности и на Дора и Соня, които финализираха тази поредна спасителна акция!

[LKK]

Съвсем друг имидж има това куче! Много се радвам за нея и от сърце благодаря всички помогнали за задомяването й!