[Nort2005-2]

ATANASOVA и нейните приятели помогнаха пак! И се надявам очите на този нещастник никога повече да не са тъжни, и късметът да не го напуска!
Оказа се, че Питчо е много мило и социално животинче. Веднага се харесаха с момчето, направиха една разходка с цел опознаване, и се осиновиха. А кучето за пръв път от един месец насам се изправи на крака, може да се каже - обикновено лежеше на скарата, тъжен и замислен в малката клетка. Ето го щастливеца:

[Nort2005-2]

"И още малко снимки на Спайк <br style="color: rgb(93, 93, 93); font-family: tahoma, arial, verdana, sans-serif; font-size: 13px; line-height: 19.5px; background-color: rgb(250, 251, 252);">Момчето е добре,и се оказало много послушно,ходи редом на повод и без повод,и както го описаха се преобразил изцяло,превърнал се в едно много игриво и лигаво куче :).Имал поносимост към всякакви животинки-кучета,котки...с всички искал да играе..."


Ето това се случва вече с питчо ! ATANASOVA и приятелката ѝ Мариела изпращат снимки на Спайк от днешната му разходка:

[Nort2005-2]

Ето историята на още една кучица, на която успяхме да помогнем. Нарекохме я Мая. Името ѝ отива - много е добричка и мила.
Мая е била докарана по сигнал, че "разнася зарази", в общинския приют Богров в окаяно състояние - с напреднала демодекоза и много изтощена. Имаше шанса да я видим /там са 900 кучета, а ние ходим в Богров само по един път седмично, защото сме само двама човека и не можем да огреем навсякъде/, преди девет месеца. Веднага я настанихме в клиника, защото кожата вече беше разранена и инфектирана. Страшничко беше:

- снимка в трансп.клетка, на път към клиниката. И в клиниката:





Момичето се лекува няколко месеца, успешно. После постоя в приемен дом:







А от миналия месец Мая вече е едно наистина щастливо кученце - здрава, красива и с любящи стопани! Хората не могат да я нахвалят - колко е кротка и добричка. Имаме и снимка от лятната къща на семейството - в Германия, естествено :

- препатилата Мая.

И накрая да кажа, че цялото лечение на Мая излезе няколко хиляди лева, а и платения приемен дом... Соня е герой, че успя да набави средствата. В същото време с тези пари бихме могли да спасим живота на няколко други сеславчета... Но как да я оставим в този вид, та те мухите жива щяха да я изядат... Въобще мъката е голяма, а и когато трябва да правиш избор кой да живее и кой не /на практика така се получава/, става направо ужасно.

[kai_tina]

Много моля тези, които ходят по-често до приютите в Богров и Сеславци да поглеждат и за черно женско куче с дълъг косъм с малко беличко на гърдичките. Кастрирана доста отдавана още 2009 г, голяма колкото овчарка, около 30-35 кг. Много кротко и тихо същество. Изчезна на 04.06.2014. Проверих и в двата приюта, но я няма. Обиколих района доколкото позволява това, защото е много голям терен и тревата е над 1.5 м, а има и доста дупки и незатворени шахти. Никога не е изчезвала за такъв период. Надеждата ми е, че все пак ще се появи някой ден, но малко съм необнадеждена. Все пак, ако забележите такова куче по описанието, моля да ми пишете. Благодаря предварително.

[kai_tina]

kai_tina, в 10 June 2014 - 08:05 AM, написа:

Много моля тези, които ходят по-често до приютите в Богров и Сеславци да поглеждат и за черно женско куче с дълъг косъм с малко беличко на гърдичките. Кастрирана доста отдавана още 2009 г, голяма колкото овчарка, около 30-35 кг. Много кротко и тихо същество. Изчезна на 04.06.2014. Проверих и в двата приюта, но я няма. Обиколих района доколкото позволява това, защото е много голям терен и тревата е над 1.5 м, а има и доста дупки и незатворени шахти. Никога не е изчезвала за такъв период. Надеждата ми е, че все пак ще се появи някой ден, но малко съм необнадеждена. Все пак, ако забележите такова куче по описанието, моля да ми пишете. Благодаря предварително.

Кучето все още го няма. Кръстила съм я Рокси. Живея до оживен булевард, но тя никога не е ходила до него. Живее в района от около 8-9 години и е много странно как изчезна, при все че всичко и е до болка познато. Моля от сърце, ако я забележите в един от двата приюта да ми пишете
.

[ATANASOVA]

До скоро тъжното сеславче Спайк...все по-красив

Снимка (и)

• 
• 

[Nort2005-2]

Голям късметлия е този Спайк, да е жив и здрав, и много послушен!

ATANASOVA , супер сте - толкова бързо успяхте да се организирате!

[Nort2005-2]

Ужасен ужас! Писах, писах, и когато почти привърших, всичко изчезна! Затова този пост ще го пускам на порции, че немам нерви вече .

Та така, сега ще ви пусна снимки от последните две седмици. Съжалявам за закъснението, но наистина времето не ми достига. Три пъти седмично дохранваме, носим храна по приемни домове, трябва да наглеждаме и сеславчетата, които са в хотели и клиники. Освен това ваксини, обезпаразитявания, осиновявания - в старанието си да помогнем на повече кучета сме на границата на силите си /двама човека сме/. Ако някой се включи с помощ, би било чудесно. Всеки ден почти изминаваме по над 100км, което и финансово си е ужасно...
И да ви кажа пак, че не ни е разрешено да снимаме кучетата, които са във вътрешните клетки /в сградата/. Затова не мога да помогна на тези, които търсят конкретни животинки - ще трябва всеки да отиде лично до приюта.
Снимките:
















Обещавам утре да направя повече снимки, въпреки че рядко остава време и за това, но ще се постарая.
Соня осигурява храната, ваксините и домовете.




tkusa , нямам търпение да ти съобщя, че твоята подопечна Лусита вече е в приемния си дом в Германия - при една приятелка на Соня, в апартамент, отзивите за нея са отлични! Оцеля момичето с твоя помощ, и от едното диванче се телепортира на другото . А е толкова добра и послушна, като една мушица е. Ще бъде идеалният домашен любимец и много щастлива, сигурна съм! Благодаря ти, tkusa !
Ето последните снимки на родна земя:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

tkusa , нямам търпение да ти съобщя, че от вчера милата Лусита е в приемния си дом, при една прекрасна жена в Мюнхен.
Това много добро и кротко животинче надали би дочакало истинския си дом без твоята помощ. За което пак много, много ти благодаря .
От българското диванче - на немското, на Луси нищо няма да ѝ липсва. Сладка и послушна, тя ще бъде идеалният домашен любимец и ще е много обичана, няма как. Дори не лае, перфектна е! Хем е гальовна, хем не досажда... наистина е куче-мечта.
Ето последните ѝ снимки на родна земя. Определено не ѝ се тръгваше, усети, че нещо ще става и не искаше да се отлепи от земята, носила съм я на ръце до колата. Но след това се успокои и по пътя не е имало проблеми.

[tkusa]

Много се радвам за Луси, дано се радва дълги години на немско диванче. Пуснах парички за следващата душа. На седмата снимка има един мечок/ бяло и черно/ наместил се в мястото за хапване, може ли него/ нея/ ?

[ATANASOVA]

Ето ги и другите бивши сеславчета-Вон и Авва(вече Белла),месец след осиновяването си,изглеждащи вече далеч по- добре и доволни....<3

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

Вон и Авва - още две щастливи сеславчета ! Много години щастлив живот с новите стопани им пожелавам, да са живи и здрави!

А за ATANASOVA - !

tkusa, в 17 June 2014 - 08:15 AM, написа:

На седмата снимка има един мечок/ бяло и черно/ наместил се в мястото за хапване, може ли него/ нея/ ?

tkusa , това не е мечок, а мецана . Тя е едно безкрайно добро, гальовно и социално куче, но си има един недостатък - не дава на "съквартирантите" си да ядат . Гони ги от купчинките с гранули, ако трябва и ги поступва, но това е положението. А след като се нахрани, ляга в купата и я пази.

Има си и име - Найра. Търсим ѝ дом, но ще стане по-бавничко, защото търсим семейство, където тя да бъде единствен домашен любимец.
Най-добре би било Найра да се изведе от Сеславци, за да не тормози кученцата там, така че твоето предложение идва точно навреме! Ще настаним още утре тормозилката на диванче, където да няма с кого да дели скъпоценната храница и тя ще е безкрайно спокойна и щастлива.
Благодаря ти, tkusa , за навременната помощ!

[Nort2005-2]

Мърфи , ето я Хейзъл, вече здрава и чудесно изглеждаща. Бях в неделя при нея, малко се разходихме, похапна лакомства. Много е щастлива и игрива, няма нищо с унилото същество, което беше в общинския приют... И това в хотела. Представям си какво ще е, когато отиде в истински дом, което ще е скоро, надявам се.
Благодаря ти, Мърфи , и за тази спасена душа!

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[lingo diesel]

Chервеникавото куче с рязаната опашка азиятоподобвно ли е,какъв пол е и колко е голямо като размери и години ?

[Nort2005-2]

Не виждам червеникаво куче с рязана опашка. Кажете номера на снимката, моля.

[Nort2005-2]

tkusa , ето я лакомницата , на път за мечтаното диванче. Много е добричка, без проблеми влезе в клетката и беше спокойна през цялото време в колата. Доста килограми и сила е насъбрала в Сеславци и добре, че е добра и послушна, та може да се удържи на повод.
След ден-два, когато се поокопити на новото място, ще ѝ направя снимки.
И наистина е като мече, много е приятна за гушкане!
Найра много ти благодари, tkusa , за осигуреното диванче и за това, че няма да се налага да бди денонощно над купата с храната ! С оглед последното, и останалите сеславчета ти благодарят, че фурията Найра вече не е при тях !





И още малко снимки от Сеславци. Кучетата си търсят приемни домове или средства за настаняване. Ето например този жълтурко, безкрайно добър и социален, постъпи в приюта с краста. Излекувахме го, търсим му дом, но винаги за предпочитане е кучетата да бъдат междувременно изведени на по-сигурно и спокойно място:

- сладък, дебеличък и послушен;


Или черната кучица, перфектна, търсим ѝ дом. В клетката ѝ няма "прахосмукачки" като Найра, но пък там винаги е мрачно:

- гальовна и послушна.


Още снимки от вчера:




И на този добрушко търсим временен подслон, защото определено не се чувства добре в Сеславци. Ксавер /така се казва момчето/ е обезпаразитен вътрешно и външно, с две поливалентни ваксини и кастриран. Но е много слабичък. Явно се притеснява от нещо, винаги е последен на паничката, другите кучета го избутват. Дано има късмет момчето:





- а ето това им занесохме на кучовците вчера /в заден план виждате Найра, вперила жаден поглед в гранулките; последната ѝ снимка в Сеславци/ .

[lingo diesel]

На снимките който са веднага след последните с питбулчето Спаик, се пада 7ма .Кучето което души алуминиева кофа и,съседната на него снимка е човалчета с храна.

[Nort2005-2]

Кучето е 65см в холката, доста едро, мъжко, 7-8-годишно, опашката не е рязана. Не е азиатскоподобно. Има някакъв израстък в устната кухина, може би ще се наложи операция.

А сега ви пускам снимки на още задомени от нас общински кучовци. Общински, защото щом са в общинските приюти и са престояли там повече от 15-на дни, значи никой не се интересува от тях, никой не ги обича. Всеки, който е правил това /истинско задомяване, а не връзване на синджир/ знае колко трудно и бавно се случват нещата и колко нерви и пари струва това. Който не го е правил, той не знае.
Далеч не всички щастливци мога да ви покажа, нямам време за това, но колкото - толкова. Искам да започна със скелетче, на ръба на изтощението. Бяла питбулка, захвърлена на площада на софийско село, следва сигнал от кмета, че има агресивно куче, заради което бабите ги е страх да стигнат до хлебарницата, и хоп - в Сеславци. Кучката изглеждаше толкова зле, че не посмяха да я кастрират, оставиха я в една клетка, за да се позахрани малко. На всичкото отгоре нещастницата беше и напълно глуха. Не разбирам от породи, може да е микс някакъв, но така я наричахме - "питката-глухарче".
Трябваше да я вземем веднага, Соня пое ангажимента да осигури медицински грижи и дом, писахме молба до д-р Нейков /че нали се води "агресивна"/. Показахме му и снимки, а той: "какво куче бе, то само една глава виждам на снимките". Ето как изглеждаше Сноубел /хубаво име, нали?/ преди няколко месеца:








Заведохме кучицата на доктор, кръвта беше горе-долу добре, възраст - 6-7 години, раждания - много. Някой идиот се е скъсал да произвежда глухи питчета, по вида на кучето е ясно и при какви условия е живяла, ужасът е пълен,отвратително и гадно!
След това - на хотел. Оказа се, че Сноубел е изключително мило същество, гальовна и добричка. Общува безпроблемно с други кучета и хора, обича деца:












Преди няколко дни Сноубел /ваксинирана и кастрирана/ - това толкова добро и изстрадало същество, потегли по пътя към новия си живот, със стопани в Австрия, които я очакват с нетърпение и вече я обичат:

[Nort2005-2]

Още щастливци:

- Той - прибран по сигнал за агресия. Живял си е много години пред квартална кебапчийница. Някои хора са му подхвърляли храница, други не са го забелязвали. Но има и злодеи - например като този, който му е наранил непоправимо очето, или този, който е подал "сигнал за агресивно куче". И добродушкото е прибран в Сеславци, без възможност да се върне след кастрацията.
Ето го Той, вече германец:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

Половината ми писания изчезнаха, но нищо - вие се сещате, че и останалите снимки са на сеславски кучовци, които са вече щастливи домашни любимци.