tkusa, в 05 October 2014 - 11:50 PM, написа:
има един май е младеж, сив , височък, показал си е цялата глава през решетката. Пускам парички другата седмица, но ако има някой по- належащ, аз съм О.К.
tkusa 
, благодаря ти много за помощта, наистина сме в невъзможност да помогнем на всички сеславчета и това ни съсипва. Както и сега с Амелия - това е кучето, което непрекъснато стои с глава, промушена през решетките. Момиченце е, на около годинка, много гальовно и добро. Соня усилено ѝ търси подходящо семейство, но дотогава с тези нейни акробатични изпълнения не се знае дали ще оцелее милото. Снимката, която показваш ти, е направена в първата клетка, където беше настанена. Преместихме я в една голяма външна клетка, която има покрив от мрежа и е с уплътнени решетки, за да не може да промушва главата си. Но тя пък направо избяга оттам, намерила начин да разкъса и избута мрежата в единия ъгъл, и на сутринта я намерили да се разхожда по двора.После я преместихме в друга клетка, където пък я намерихме със заклещена глава, може би от предния ден... Затова я преместихме пак във вътрешните клетки, където поне като си вади главицата през решетката, би могла спокойно и да си я прибере отново в клетката.Но ето какво намерихме на следващия ден:




И така, стои си спокойно във висините и не мисли, че ако се подхлъзне, ще си счупи врата! Четири часа бяхме в Сеславци, и тя през цялото време си стоя така. Ако беше момче, щяхме да го кръстим Худини.Не можех да си тръгна и да я оставя така. Взех я при мен, вкъщи, преди седмица беше това. С моите кучета нямаше проблеми, но ме е страх да я оставям, когато ме няма /че очичките ѝ все навън гледат/, и я водя навсякъде с мен - в Сеславци, на пазар, навсякъде. Ето снимки:




Днес Соня ми съобщи радостната новина, че има кандидат-стопанка за Амелия, но жената била с две котки, та тествахме кучанката и за това. Резултатът - блестящ - котето иска да си играе с нея, а тя го близваше по главицата:




Въобще, веселба! Само дето по цял ден я размотавам напред-назад с мен в колата, и на нея не ѝ е хубаво, и го показва. В чудо се бях видяла как ще я караме с Амелия. А сега, с твоята помощ
, ще я настаня в приемен дом, където ще ѝ бъде много по-спокойно.Поздрави от кучето-алпинист с най-прекрасните очи - Амелия!