[Nort2005-2]

Задомявали сме много бебета. При тях, милите, основното препятствие е да оцелеят първите 15 дни, след като сме ги поели. Защото повечето пристигат в приюта със стомашно-чревни проблеми, следват доктори, системи, лекарства... Някои не успяват да се преборят, много е тъжно!
Трудно е започнал и живота на Йоши - нежелан още от появата си на този свят и натоварен в буса на Екото като ненужен отпадък. Видях как го свалиха и ми беше ясно, че не го ли вземем веднага, до два-три дни животът ще напусне това измъчено телце:

- слабичък и обезводнен, тъжен, но все още с желание за живот.

Настанихме го в приемен дом. Приемната стопанка го взе много присърце, положи огромни грижи за него и Йошка се посъвзе и започна да се превръща в истинско кученце:

- доста време беше малко като наплашен, но и това го преодоля, с обич и грижи.

Соня му намери прекрасни стопани в Германия и от няколко месеца вече Янош /така са го преименували хората/ е пълновластен господар на сърцата им. Обожават го. А той се радва на грижите и обичта им, много е послушен и им дава в замяна цялата си обич.
Та така, далеч не можем да помогнем на всички, но полагаме много усилия и резултатите ни правят много щастливи.

Снимка (и)

• 
• 
• 

[Nort2005-2]

Още едно много трудно бебе - Шадоу. За него съм ви разказвала - полицай го чул да пищи откъм Перловската река, на Орлов мост, по време на протестите преди две години. Човекът го извадил от дерето и го откарал в общинския приют. Там го видяхме ние - слабичък и крастав:

- Шадоу, чудейки се какво ще стане с него.

Взехме го, лекувахме го и Соня му намери прекрасен дом в Германия, вече година и половина е там момчето. Вижте го със стопанката и другото куче в семейството. Денят му минава в игри, разходки и сладка дрямка, много е пораснал и със сигурност е щастлив:







Жалко, че в приюта не са записали данните на полицая, защото той със сигурност също щеше да е щастлив да види историята на кученцето, на което е дал шанс да оцелее в труден момент.

[Nort2005-2]

Още няколко сеславчета с осиновителите си в Германия. За домовете си трябва да благодарят на Соня ! Много е трудно, отнема много нерви и време /който не го е правил, той не знае/, но пък резултатът си заслужава усилията


Кафевия кучо на първата снимка - Кито, е трикрачко:

[Nort2005-2]

Чакат и се надяват да имат съдбата на приятелчетата си от предишния пост:

[Nort2005-2]

tkusa , ето го Ари какъв е вече голям и хубав, но кожната проба показа, че момчето още е с демодекоза. Върви към оправяне, но трябва да се полекува още.
Изследването го направихме онзи ден в Амивет и да знаете каква беля направи... изака се в центъра на приемната! Голяма излагация, големи извинения след това, но докторите казаха, че е толкова сладък и слънчев, че не могат да му се сърдят! Иначе приемната му стопанка казва, че има хигиенни навици, но на, изложихме се.
Благодаря ти много, tkusa , че осигуряваш престоя му на хубаво место, дай боже с новото лечение бързо да се оправи момчето!

[Nort2005-2]

Още една от щастливките - Антония. Милата, беше толкова тъжна. Прибрана в Сеславци по сигнал - много е пречила на някого. Добро куче, спокойно, но повече от година вися в приюта, без да я забележат дори и обичайните осиновители - от околните села, дето търсят куче за синджир. И по-добре, естествено, защото от няколко месеца Антония вече е домашен любимец и се наслаждава на новия си живот в Германия - обичана, осигурена и спокойна. Соня, и за тази спасена душа!

- Антония в Сеславци.


И Антония в новия си дом:




- сбъднатата мечта на всяко куче - да си има диванче!


И няколко снимки на едно нейно приятелче от Сеславци - Тео. Заминаха заедно, в началото на годината, и той вече е със собствен дом, благодарностите пак са за Соня :




- той нали е по-дребничък, стига му и един фотьойл .

За тези щастливи муцунки правим и ще направим всичко, за да ги има. Свикнали сме с многото трудности от обективен и субективен характер, преодоляваме ги успешно.

И още една щастлива муцунка - сеславчето Моли. Преди две години замина за Германия, бързо я осиновиха, а миналата седмица Соня е получила пак снимки от осиновителите. Моли си има семейство и четириного приятелче, с което да играе. Любимото място е кухнята, естествено:

- в Сеславци, изплашена и самотна.





- и красива, и фотогенична!

[Nort2005-2]

Снимки от онзи ден, понеделник. Нашите приятелчета си хапват добре, останалото е скука. Ние докато сме там, храним, ваксинираме, снимаме и какво ли не, време за разходки няма. Извеждаме само този кратунчо, защото е много кротичък и не създава никакви проблеми. Свикнахме го така покрай опашката, докато го лекувахме, и сега си иска разходката, нищо че вече всичко му е наред:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

А вчера водихме Лили на доктор. Ето я Лили, Соня ѝ търси дом, но трябва да изясним защо стои така неестествено дебеличка, като подпухнала, и какъв ѝ е кожният проблем, след като не е демодекоза или микроспория...

- симпатичната бабичка Лили. Години - неизвестни, много кротко и мило животе.


В Амивет докторите я гледаха подробно на ехограф и не видяха нищо тревожно. По тяхна заръка няколко дни ще я следим колко вода пие и други неща, после - пак в клиниката. Да е жива и здрава една приятелка, че я взе у тях. Соня ще плати сметката в клиниката.
А по всичко личи, че някога Лили е живяла с хора, в дом. Защо ли са я изхвърлили? Може би, защото козинката е започнала видимо да оредява, и са побързали да се отърват от нея, за да не "прихванат" нещо. Гръм да ги удари тези лоши хора !
И две хернийки има Лили.

Снимка (и)

• 
• 
• 

[Nort2005-2]

Нарекохме я Кичка. Защото живеела пред дома на една друга Кичка. Втората Кичка се обадила в Екоравновесие и се оплакала, че първата Кичка ѝ пречи - много лаела, била едва ли не агресивна и др. подобни. Няма как, това е "сигнал от гражданин", и първата Кичка беше докарана в Сеславци. От което втората Кичка се е превърнала в една щастлива и удовлетворена Кичка, надявам се.
Та първата Кичка се появи в Сеславци и беше много изплашена и изнервена. Дето се казва, "ни се води, ни се кара". Страдаше горката, никак не ѝ харесваше да стои зад решетките. Но полека-лека животинката прие новата си съдба, примири се. Правехме каквото можем за нея - разхождахме я, поглезвахме я с вкусна храница, даже я подстригахме, и така минаха 5-6 месеца.
Слава богу, Соня успя да намери прекрасен дом и за тази изстрадала душа, захвърлена зад решетките от бездушни хора. От близо година вече Кичка си има топъл дом и обичлива стопанка.
Така че историята е с щастлив край - и втората Кичка е щастлива, със сигурност повече от първата.
Показвам ви снимки на Кичка от Сеславци и от новия ѝ дом:







И Кичка като щастлив домашен любимец, чете вестници и прави големи разходки :

[Nort2005-2]

А това е Жасмин. Не знаем какви драми са съпътствали живота ѝ, но така или иначе, след като стоя 5 месеца в Сеславци и никой не ѝ обърна внимание, камо ли да ѝ помогне, Соня се включи с помощ и сега това добро животинче си има дом, стопани и приятели. Дано повече кучета имат нейната съдба. Жасмин е хъскиподобното, а кафявото е първото куче в семейството.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

Още една щастливка, от трудните - Сноубел.
Прибрана по сигнал за агресивно куче от центъра на село Сеславци /непознато за хората там куче, явно подхвърлено/. Беше като скелет и безумно изгладняла. Изчакахме да минат две седмици, преди да я вземем - да не би някой да си я потърси. През това време започнахме да я захранваме, а тя - непрекъснато гладна.
Когато минаха тези две седмици, пуснахме молба за осиновяване до директора на Екоравновесие /така се прави, когато сигналът е за агресия/. А той изкоментирал "абе тия какво ще осиновяват, на снимката аз виждам само една глава".
Така или иначе, взехме я момата, настанихме я в кучешки хотел и установихме колко е добричка - и с кучета, и с хора.
Соня успя да ѝ намери прекрасен дом в Австрия и там нашето момиче живее наистина нов живот. Ето снимките - първо от Сеславци:




И сега в Австрия:




От нещастно скелетче сега Сноубел се е превърнвала в едно щастливо прасенце.

Късметлийка е Сноубел. За разлика от Тоби - домашен пит, добро момче, изоставено в Сеславци от стопанина си, с официална декларация. Виси в хотелската клетка и нищо не се случва. Ето го Тоби, ако някой си го хареса:

[Nort2005-2]

Още сеславчета от петъка. Много тъжна гледка - кучета зад решетки. На това не се свиква.
На всичкото отгоре дойде един глупак да си търси кучето, което често се разхождало само навън и видите ли, преди два месеца изчезнало! И той чак сега благоволява да го потърси в приютите?!? Защо - защото били далеч, нямал време и т.н. ... Бездушен и мързелив глупак, горкото животинче!

[Nort2005-2]

И една от щастливките, която отскоро е в приемен дом - при Петя.
Видях Ами в приют Богров. Хем искаше да я погаля, хем се страхуваше. Там тя си имаше и къщичка, и храна, но кучетата не са роботи, те са щастливи, когато имат дом и стопани.
Петя взе Ами, докато Соня ѝ намери истински дом. Сега Ами е много щастлива, гальовна и игрива. Настроението и състоянието на кучанката се четат в очите ѝ, тя даже се е научила да се усмихва!
Вижте я, първите две снимки са в приюта, останалите - при Петя:









- все едно ново куче!

[Nort2005-2]

Още едно "ново"куче - Амиго-Ари. Той беше останал "сираче", а трябваше да се пребори и с коварната демодекоза, но благодарение на tkusa и за него ще има хепи енд.
Храни се като за двама и щурее като за трима - това е Ари сега.







А беше такъв:

[Nort2005-2]

tkusa , имаме новини за Ема, на която ти подсигури приемен дом и лечение тук, в България. Градчето, където тя е осиновена от "мила семейна двойка", е курортно - има минерален извор. Тишина, спокойствие, уют и красиви гледки - това ще бъде вече ежедневието на нашата Ема.
А когато я изведохме от приюта, Ема беше отчаяна, демодекозна и безкрайно тъжна. Затова много, много ти благодаря, tkusa , за помощта! Без теб Ема още щеше да е едно от многото нежелани кучета, прибрани по приютите.
За Соня, естествено, също много - щастливият край на историята го дължим на нея!

- ето я късметлийката.

[Nort2005-2]

Май сме на път да преборим жегата. Сеславчетата стоически се справят и с жега, и със студ. Ето ги геройчетата, снимките са от петък:

[Nort2005-2]

Май сме на път да преборим жегата. Сеславчетата стоически се справят и с жега, и със студ. Ето ги геройчетата, снимките са от петък:

[Nort2005-2]

Още няколко от спасените сеславчета/:
Амиго-Ари, който е настанен в приемен дом, със съдействието на tkusa, и лекувахме кожно заболяване. Снимките, естествено, са направени в любимата му цветна градина, където стои с часове през деня. Понякога прави някоя и друга поразия, но жената не му се сърди, защото то на такъв чаровник как да му се разсърдиш! Вкл. вчера презасадил една роза с корените нагоре :




- надявам се скоро и той да намери истинския си дом.

Блеки - куче на годинки, което престоя няколко години в Сеславци. Почти не излизаше от къщичката си, много тихо и кротко животинче. От пролетта вече си има свой истински дом, с диванче и всичко останало. Стопаните му го обожават и се надяват съдбата да им е отредила дълги години живот с това съкровище Блеки.
На първата снимка Блеки е в Сеславци. Голям зор беше да го измъкнем от любимата му къщичка, за да го снимаме:

- колко е чаровен с тези очи, милия Блеки!


На останалите снимки Блеки вече е германец - на чисто, топло, меко и безопасно местенце. В Сеславци си имаше къщичка, където да се изолира от света, а сега си има цяла къща със стопани:




- куче само за гушкане - голямо, мекичко и кротко. Стопаните са късметлии!



И Мона в новия си дом, в Германия. За Мона вече ви разказах какви ужасни брадавици имаше и как д-р Станкова я оперира:

- направо си беше страшно.


Това е новата стопанка на Мона, в Германия -

И снимки на Мона в дома ѝ. Беше се наложило и друга операция да ѝ направят там, но всички тези здравословни проблеми вече са в миналото и Мона е едно щастливо младо куче, което дълги години ще се радва на късмета си:




- животът е хубав, когато нямаш грижа за нищо...

[tkusa]

Пуснах парички за момчето. Влече го градинарство какво да се прави. Дано му се падне къща с двор, че да градинарства на воля.

[Nort2005-2]

Благодаря ти, tkusa, и Амиго ти благодари! След извеждането му от градския приют той е като ново куче, различен е, не е същия. Раздава целувки, тича, скача и се радва на всяка минутка от новия си живот. Всяко куче, което отива в дом, се променя, но той просто разцъфна, не съм виждала досега такава голяма разлика между "преди" и "сега". Това всичкото е твое дело, tkusa, дано ти се върне стократно доброто, което правиш за тези нещастни затворници!
В дните, през които не съм писала, свършихме много неща - хранихме, водихме по доктори, лекувахме, задомявахме, ядосвахме се. Това последното е свързано с двукраки същества, естествено. Понякога така ми писва от тях, че ми идва да захвърля всичко, да си затворя очите и ушите и да започна да живея нормално. Повярвайте ми, има с кого и с какво. Все пак ми се иска да издържа повече време, дано.
Та след това "лирическо отклонение", сега по същество - снимки на софийските уличници, озовали се в градския приют:
























- осиновен в Годеч и върнат след два дни, защото "изцапа двора с ла_на". Бях там, когато жената го докара и говорих с нея. Това беше обяснението, добре че все пак не са го натирили някъде в нищото.

А тази хубавица, която се катери по решетките, слава богу, вече е задомена. То всъщност слава на Соня, защото иначе някоя сутрин щяхме да я намерим... по-точно нямаше да я намерим.