Много нежелани в Сеславци, СОФИЯ
#542
Публикувано: 01 May 2009 - 08:38 PM
вторият ей го е -
http://www.vesti.bg/...=40&oid=2127791.
Сигурно ще има и още.
#544
Публикувано: 01 May 2009 - 09:10 PM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#545
Публикувано: 04 May 2009 - 05:42 PM
И четирите кучета са в Сеславци повече от година. Знаете в какво състояние бяха, когато започнахме да им помагаме. Най-драстичния случай - Дългунчо,приличащ на ходещо пособие по анатомия, имаше и демодекоза за капак. Благодарение на Лили, която направи темата за тях; на Бушката, която я пусна в нашия форум, на д-р Станкова, която излекува Дългунчо и всяка седмица полага грижи за нещастниците, и на Кикита и Вайолина, които се бъхтят до изолатора с градския транспорт, и на всички съмишленици, които не останаха безразлични към съдбата на "затворниците", осигурявайки им средства за добра храна, животинките доживяха този момент. Това е поредното доказателство, че когато сме заедно, можем да постигнем много.
Дана и Съни са в Германия, близо до границата с Швейцария, във временен дом. Бързо ще си намерят истински, толкова са мили и добрички.
Кучето-лепка Рони е в Швейцария, тирхайм Щрубали - www.strubeli.ch
А Дългунчо-Макс, също вече швейцарец, ще пребивава временно в www.tierheim-surber.ch
Другата седмица вече трябва да са им публикували снимчиците.
А след малко Бушката ще ви припомни кой кой е. По реда на снимките: Дългунчо-Макс, Дана, Съни и Рони.
#546
Публикувано: 04 May 2009 - 05:45 PM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#548
Публикувано: 04 May 2009 - 06:54 PM
nort2005, в May 4 2009, 03:42 PM, написа:
И четирите кучета са в Сеславци повече от година. Знаете в какво състояние бяха, когато започнахме да им помагаме. Най-драстичния случай - Дългунчо,приличащ на ходещо пособие по анатомия, имаше и демодекоза за капак. Благодарение на Лили, която направи темата за тях; на Бушката, която я пусна в нашия форум, на д-р Станкова, която излекува Дългунчо и всяка седмица полага грижи за нещастниците, и на Кикита и Вайолина, които се бъхтят до изолатора с градския транспорт, и на всички съмишленици, които не останаха безразлични към съдбата на "затворниците", осигурявайки им средства за добра храна, животинките доживяха този момент. Това е поредното доказателство, че когато сме заедно, можем да постигнем много.
Дана и Съни са в Германия, близо до границата с Швейцария, във временен дом. Бързо ще си намерят истински, толкова са мили и добрички.
Кучето-лепка Рони е в Швейцария, тирхайм Щрубали - www.strubeli.ch
А Дългунчо-Макс, също вече швейцарец, ще пребивава временно в www.tierheim-surber.ch
П.П. Кучето Краси нямаше шанса да попадне в такива ръце и вече четвърта година гние по хотели момчето ,да му се не види.Мал шанс.Дали не може да ми пратите тел на тази всеотдайна лекарка Станкова - да ми помогне за Краси с демодекозата и също за проблема на кучето Джеси ,прибрано от улицата с кожно нелечимо заболяване , който толкова лекари безуспешно се опитваха да лекуват.Ще съм и винаги задължена.

PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !
#549
Публикувано: 04 May 2009 - 07:51 PM
agalina, в May 4 2009, 05:54 PM, написа:
В каквито и ръце да попадне едно куче, трябва да има и шанс. Точно затова моите кучета станаха 18. "Мои" в случая значи, че живеят в къщата ми, спят ни по леглата и когато се разхождат навън, са на повод. Поне половината са напълно здрави, пращала съм снимки, но не става. Нямат шанс. И си останаха вечно мои. Преди години, когато стигнахме бройката три, се преместихме в къща във вилна зона, заради тях.
Съжалявам за Краси, но ако нещата зависеха само от мен, нямаше да съм зарината с кучета, за които вече и опити не правя да ги задомя. Това не ми пречи да давам шанс на много други, за които се получи - ок.
#553
Публикувано: 04 May 2009 - 08:51 PM
...думите са малко...
#554
Публикувано: 04 May 2009 - 09:04 PM
rodegunda, в May 4 2009, 07:25 PM, написа:
Дългунчо ...... милият, толкова го обичах задочно. А и другите "агресивни" животинки.
Как само се радвам, че дочакаха
Да, днес добрите новини бяха много, ще има още, сигурна съм.
А да си призная, Дългунчо и на мен ми беше слабост, може би защото беше най-трагичен в началото. Той сега е при сътрудничка на тирхайм Сурбер, в нейния дом, там ще чака новите си стопани. Сигурно се чувства като в рая. С едно българско момиче, Чарла, но тя тук беше прибрана в дом преди близо година, така че няма да усети кой знае каква промяна. А за него нещата започват от нулата, ново начало, рестарт.
#555
Публикувано: 05 May 2009 - 10:20 AM
БРАВО на всички, които помагат
#558
Публикувано: 06 May 2009 - 06:20 PM

И чашите бяха опразнени, и бутилката с гърло разбито, и вратата беше заключена, а леглото широко открито. И безбройни звезди от стъкло ни предсказваха щастие в тая като в приказка великолепна, отдавна неметена стая.


Вход
Регистрация
Помощ


Горе
Цитиране +










