[HRISI_1084]

АЗ да си призная ,все оше не съм ги оставяла самички,държа ги разделени.И се страхувам от момента,в който трябва да оставя котето на земята.Когато го намерих беше само 700 гр. и беше адски дребничко,та ми се искаше поне малко да заякне,е вече дето се казва позаглади косъма и наближава времето да ги събера в една стая.Въпреки,че котките по улицата въобще не ги закача,но знам ли тази пуста ревност!Та малко се чудя как точно да процедирам,просто да го пусна на земята ли?

[Hevi & Tara]

Според мен се стряскаш прекалено. Най - верояно ще си се харесат и ще си играят като се опознаят, разбира се. Мисля, че поне в твое присъствие можеш да ги оставяш заедно (до колкото разбрах са почти постоянно разделени). Ако си там, не мисля че кученцето ще направи нещо на котенцето. Отначало ще се подушат и после ще играят. Като ги държиш разделени не мисля, че ще свикнат по - бързо. В крайна сметка все някога това събиране трябва да стане. Освен това в никакъв случай не променяй държанието си към Чочо, така няма да приема котето като конкурент за вниманието ти, а като приятелче.

Това е лично мнение. Така процедирах аз със старото ми куче, когато си ходехме на село. Имаше ефект. Незнам дали при теб ще се получи, но можеш да пробваш. Тогава котенцето също беше малко, а кучето голямо, което мисля, че помогна. Явно котето нямаше чак такъв инстинкт да бяга от кучето и по - лесно се опознаха.

[HRISI_1084]

Хорааа,моля за помощ,опитах се пак да ги събера,ама то няма такова лаене,ръмжене,а като му дадох забранителна команда да не лае направо квичеше,а котето се крие и ще му изхвръкне сърцето .Лошото е ,че в началото котето започна да го хъска и от тогава моя полудя,страх ме е направо да го пусна,че знам ли,а не може така.Ако знаете само какви налудни методи ми минават през главата.До сега не е давил нищо,освен една мишка,ама знам ли.Мислите ли ,че ще е добре ако примерно купя на котето клетка и да го разнасям с нас на разходките,че да свиква с присъствието му?Вече наистина не съм сигурна.Вижте какви налудничави идеи вече ми идват.......

[samotnata]

Сложи му намордник и ги пусни да се разберат. Колкото повече ги разделяш и събираш само за да се скарат, толкова по-зле ще става положението. Другия вариант е да сложиш котето в клетка по средата на стаята и... да свикват. Разделени няма как да свикнат. Просто при събирането трябва да не могат да се наранят много.

[magitt]

И ние преди година имахме периодично на гости заек и морско свинче.Морското свинче го вдигахме на високо да не го стига Скай, но заека беше в клетка на земята.Скай в началото се хвърляше по клетката само ако мръднеше заека.И лаеше.Беше чудо.Но постепенно започна да свиква.И накрая почти не му обръщаше внимание.

[HRISI_1084]

Ох,благодаря ви!Знам,че никога няма да свикнат ако ги държа разделени,но не ми се рискува,все пак не съм прибрала Малчо от улицата,за да го здави моят мъжага.А за наморника и аз си го мислих и даже питах ветката ама тя ми каза,че така щял да се озлоби още повече спрямо котето,та за това се отказах.Ще пробвам с клетката,щом не е толкова налудна идеята ми,а ако и това не помогне ще му купя и наморник.Сигурна съм,че ако Чочо се увери,че котето нищо няма да му направи ще спре,ама той е и страхлив.Пак благодаря ,приемам и други идеи

[samotnata]

Когато докарахме котенцето Уинтър на Сара, тя вече беше на година и доста, т.е. порастнала. Беше си и на нейна територия даже. Пуснах ги, котето се скри, Сара потърси, потърси, па се измори и дойде време да си лягаме. Легнахме ние, Сара до приятеля ми, завиха се... и след 30тина мин котето излезе от скривалището си. И с типичната котешка походка взе да изучава кои са тия дето спят. И понеже се прокрадваше тихомълком, Сара се дразнеше яко. И така в един момент Сара не издържа и я подгони, котето се скри. Това се повтаряше през 30-40 мин две нощи подред, като не помня на третата или на четвъртата им омръзна и се разбраха.
Много ме беше страх Сара ако докопа 2 месечното котенце какво ще му направи, дали ще го разкъса, обаче един приятел с повече опит с котките каза, докато не видя кръв да не се меся. Е, не видях кръв и изобщо не се и намесих.
По подобен начин се развиха и нещата с котката на брат ми, като там вече територията е нейна, а не на Сара. Но кръв няма и Сара се разбира с котките.
Успех и на теб.

[HRISI_1084]

Благодаря,вече виждам малко светлина в тунела!Аз съм сигурна,че ще го подгони,искам да те попитам,когато Сара го гонеше,карала ли и си се за това й поведение,тук нещо не съм сигурна как да правя или да ги оставя да се разбират сами без да се намесвам?Защото бях чела,че не трябва да се караш на кучето,за да не изпитва по голяма ревност.Ама то и Малчо е доста наперен,родителите на приятеля ми живеят на горния етаж и имат пинчерка и когато баща му видя Малчо страшно му се зарадва и редовно го взима при тях,докато сме на работа през деня,Малчо е набил пинчерката ,цапвайки и една лапа и е пълен господар горе .Ама от пинчер до кокер на размери има разлика.

[samotnata]

Ами, тя Сара бързо се отказваше, след като Уини се завреше в миша дупка и няма как да я достигне. Не съм й се карала, по-скоро й казвах "Сара, ела тук" със строг тон, понякога НЕ, но не съм й се карала. Понякога даже на двете виквах "Айде стига вече, че ми омръзна" и те поспираха. А те двете си се разбраха почти самички. Сара не се опита да разкъса котката, но затова пък котката понякога яко посягаше с нокти. И въпреки, че за 4 години и кусур съжителство само един одран нос е имала Сара, се оказа, че котката надви кокера и в повечето случаи Сара избягва конфликти с нея, дори и на игра. Научи се, че ноктите й са остри.

[HRISI_1084]

Благодаря ти и на всички отзовали се!!!!В най-скоро време ще пиша как са се развили при нас събитията,дано тази сага скоро приключи.
Поздрави!!

[HRISI_1084]

Да довърша нашата сага "Кучекотешки взаимоотношения".Така наш Чочо се оказа голям бандит,та все още сме на етап гонене на малкия черен котешки досадник.Когато той е вкъщи Малчо се покрива,добре че имаме една стая ,в която са сложени старите мебели,че да си има убежище.Чочо усеща,че е там и само варди,но аз съм му забранила да влиза там,въпреки че вратата е отворена.Когато му чистихме зъбите и беше все още под упойка,реших да се възползвам и вкарах Малчо в спалнята,за да подуши спящия черен звяр и както си го душкаше ,явно Чочо го усети и скокна е, скокна е силно казано,лакатушкаше се и искаше да го открие,а Малчо пак дим да го няма.Аз знам каква е причината,понеже Чочо няма много шанс на този етап да му свикне,за сега го взимам само като почивам,т.е през 2 дни за 2 дни,понеже работя по 12 часа и не ми се иска да се стиска толкова време докато се прибера,та когато съм на работа си е при родителите ми.Сега обаче това ще се промени и се надявам вече да му свикне.Но ми прави впечатление,че спокойно възприема тоалетната на котето,т.е не издава едно такова сумтене ( така прави когато го притеснява някаква миризма ).И винаги му изяжда гранулите ,а когато закарам Чочо при родителите ми котето веднага напада неговите гранули .Та 2 нощи спим с Чочо и 2 нощи с котето,ех кога ли ще спим всички заедно!

[samotnata]

Искам само да ви поздравя за всичките усилия, които полагате за тези двама разбойници! Малко хора биха се подложили на всичко това заради коте или куче!

[HRISI_1084]

Благодаря ти samotnata,но още не съм постигнала кой знае какъв напредък.Въпреки,че съм сигурна,че ако имат "близка" среща,то Чочо ще бъде набития,онзи дребния е много боен.Та си мисля сега вече като вариянт,да взема един наморник на Чочо и да затворя скривалището на Малчо,че да се спре с тази лудница,та братя са все пак :)),защото докато има къде да се крие котето,няма как да стане.
Весели празници на всички кокерки и кокеровци и на техните стопани!!!

[HRISI_1084]

Яко съм окопирала тази тема за което ще ме извините.Та да ви разкажа как продължава нашето съвместно съжителство.Реших ,че наистина няма смисъл да ги държа постояно разделени,а и Малчо порасна вече,та първоначално минах на вариянта с намордника,но ми беше адски гадно за Чочо,защото милия такъв поглед вадеше като види,че ще му го слагам.Замислих се дали няма да го приеме като вид наказание.Та го махнах,гонеше Малчо,леше го,настръхваше,обаче една вечер се докопаха яко е,уверих се,че явно няма да го изяде,дори зъбите си не пущаше в действие.Та захвърлих намордника.Сбиха се още 2-3-ти,но без последствия.Та сега вече ги научих да са в една стая заедно и да се наблюдават,вярно,че още не сме стигнали до момента да са плътно един до друг,но скоро и това ще стане:).Чочо е вманиачен на тема топки и реших да го използвам като мой плюс.Взимам топчето и сядам на земята ( това в коридора) и започвам да го хвърлям ,а той ми го носи,котето е до мен.В началото тръгваше да го гони,но като кажа:"Къде е топчето?",това за него беше по-интересно.После минахме на "не",ако го загледа с ония втренчен поглед:) и Чочо знае,че Малчо не се гони,но това ми помага само ако забележа,че се подготвя да го гони.Важното в случая е,че само го подгонва,но не с цел да го хване,а нещо като всяване на респект.От друга страна Малчо разбра,че явно онова черното не е толкова страшно и много не му се връзва,отмества се малко и пак се връща.Хитруша е разбрал,че когато Чочо влезе внезапно,ако започне да се търка по земята и да издава онзи гърлен звук няма да го закача:))И действа.Не отричам,че от време на време пак го подгонва,но определено вече е за спорта,дори бях много изненадана ,когато вчера ги заварих и 2-та да ме чакат в коридора с половин метър дистанция между тях .Остава само да го пусне в спалнята,там все още не му позволява дори да припари,но ще мисля вариянти:).Вижда му се края май

[mia2]

много забавно разказвате за съвместното ви съжителство, няма страшно- имаме котка на почти 3 г. и кокер-на 1г и 3 м.Вначалото котката като по-голяма го наблюдаваше отвисоко и отдалеко, с доста пренебрежение. Постепенно свикнаха един с друг- обикновенно играта е-аз "котката" ще ти пускам /свалям разни неща , които няма как да стигнеш- а ти си ги дъфчии разхождай. Малкия е изял няколко шамара при опити за игра и душене- все пак сме котка с характер.Абе търпят се-като куче и котка. Навън кучето като види котка става неконтролируемо-хукваме със всичка сила да я гоним.
И все пак няма опасност да нарани котето при съвместно съжителство- не се страхувайтеда ги оставите в една стая- трябва да свикнат един с друг- много рядко се получава картинката със сгушените един в друг коте и куче-успех

[psiharche_93]

Хей, как са отношенията вече?

Стигна ли се до това

[greta i neli]

Божее колко са сладки пу пу

[psiharche_93]

Хехе Мерси Грети! Някой път ще ги видиш

[greta i neli]

Много ще се радвам
Понякога дори ми е странно кактака коте и куче могат да се разбират толкова добре Бъди хич не ги обича тези котки

[Рудо]

psiharche_93, това е страхотна снимка - "плаче" за награда !