Тема за flood-ене
#524
Публикувано: 13 October 2008 - 09:11 PM
Идва Кирил и ми се обляга на рамото (а аз стоя на една облeгалка от стол)и двамата ооп назаде.
#526
Публикувано: 13 October 2008 - 09:15 PM
Цитат
Ами Йорданка ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D
#528
Публикувано: 13 October 2008 - 09:19 PM
В момента преписвам по АЕ 10 пъти текста за Кристина Ричи ;D Направо ми посиня ръката от писане ;D
Ние утре имаме немски, май пак ще се хилим с госпожата ;D ;D Горката е много заблудена ;D На контролното 1вата дума беше Извинете, а 5тата Извинявайте ;D ;D ;D
#529
Публикувано: 13 October 2008 - 09:21 PM
Цитат
В момента преписвам по АЕ 10 пъти текста за Кристина Ричи ;D Направо ми посиня ръката от писане ;D
Ние утре имаме немски, май пак ще се хилим с госпожата ;D ;D Горката е много заблудена ;D На контролното 1вата дума беше Извинете, а 5тата Извинявайте ;D ;D ;D
#530
Публикувано: 13 October 2008 - 09:23 PM
#531
Публикувано: 13 October 2008 - 09:37 PM
Цитат
#533
Публикувано: 13 October 2008 - 10:03 PM
Цитат
#535
Публикувано: 13 October 2008 - 11:08 PM
Цитат
Цитат
Цитат
Така ли? Ах ти, палавнице... ;D ;D ;D ;D ;D ;D
#536
Публикувано: 13 October 2008 - 11:57 PM
Цитат
че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо
съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало
да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си
спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление - там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме..
Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и
пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели.
Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се
виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си,
крадяхме череши и ги ядяхме с костилките - и на никой костилките не му прорастваха
в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и
бутилки от "Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите - но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите: Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
09. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
10. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
11. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
12. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
13.Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли..
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
29. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
30. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
31. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
32. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
33. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
34. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
35. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
36. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
37. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
38. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
39. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
40. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
41. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
42. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
43. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 14 .
44. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 14.
:drugarche:



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#537
Публикувано: 14 October 2008 - 12:10 AM


#538
Публикувано: 14 October 2008 - 08:30 AM
Цитат
П.П.Честно казано искам да е като преди години, тогава е било спокойно и забавно...
#539
Публикувано: 14 October 2008 - 01:18 PM
Иначе като бях по-малка и аз обичах много да си играя с калта ;D Правех си човечета... Оцветявах котките с тебешири /не се гордея с това ;D/...

#540
Публикувано: 14 October 2008 - 01:33 PM
Аз го гледах и мадамата беше доста куриозна....
Предаването беше по БНТ и се казваше нещо от сорта "Животът на другите".
А относно детството.... Ехх какви забавни мигове... :blink:
На село котките като ме видеха и се качваха по дърветата. Защо ли?
Бърках им в устите, хранех ги с лъжица, увивах ги в пелени... И аз не се гордея с това, де... ;D А докато живеех в "Меден рудник" (квартал в Бургас) по цял ден бях навън с "другарчета"- от сутрин до мрак... Пълнихме пощенските кутии на хората със скакалци, играехме си с бездомните кученца наоколо. Грижихме се за два прилепа и две врабчета, поразени от буря - милите бяха доста шокирани... Играехме на "ластик", "Стражари и апаши", "Сиджей", футбол ( ;D)- ако бях и аз сред играчите, ритах краката на останалите, вместо топката . ;D А на село си играех със всички животинки наоколо. ;D Бяхме обучили едно теленце като кученце и го изкарвахме на разходка с "каишка". То нямаше нищо против...;D Зайковци, яренца, агънца, кучовци и какво ли не още..
И на всичкото отгоре бях алергична към животните- постоянно обрината... ;D Сега имам алергия единствено към котки(може би винаги е било така, а са ме лъгали за другите животни...) или по-точно към слюнката им- получавам котешки лишеи, но МАЙ и този проблем отпадна. Както и да е...
Ехххх мило детство. :P :wub:




Вход
Регистрация
Помощ

Темата е заключена


Горе
Цитиране +








