Този прекрасен представител на кили рибките обитава Западна Африка, по-точно територията на Камерун. Откривател на вида е датчанина Stenholt Clausen през 1963 година.
Синоними:Aphyosemion cinnamomeum (Clausen, 1963)
Aphyosemion (Paraphyosemion) cinnamomeum (Huber, 1994)
Fundulopanchax cinnamomeus е една от малкото кили рибки, по която наистина няма червен цвят. Въпреки че окраската на мъжките екземпляри се състои само то два основни цвята, тя е достатъчно ефектна и привлекателна. Цялото им тяло е със светъл металносин цвят. Края на опашката им завършва с лимоненожълта дъга, а преходът между синьото и жълтото става посредством тъмнолилава линия. Петно с жълт цвят имат и на гърба си. То стои много интересно върху синьото и преливането на цветовете един в друг само засилва ефекта от комбинацията им. За съжаление това гръбно петно се проявява доста късно в окраската на мъжкарите. Женските рибки са сивокафяви. На размер видът достига до 6 см.
Fundulopanchax cinnamomeus се отглежда в условията, при които се отглеждат и другите представители на групата му, наречена Paraphyosemion - t@ - 20-25@C, DH до 10@, ph 6-7 и задължителното покривно стъкло на аквариума. Този вид има предпочитания към дневната и слънчевата светлина, поне моите наблюдения показват това. Без нея окраската на мъжките рибки е само леко загатната и с доста "убити" цветове. Само доброто дневно и естествено осветление, съчетано с достатъчно количество ракообразна храна спомага за пълното проявяване на уникалната му окраска. Виждал съм риби, отраснали при мен, с добро оцветяване, но живели няколко месеца на изкуствено осветление. Разликата между животните излезнали от стопанствата ми и тези, които видях след известно време, беше доста голяма. При дневна светлина видът проявява още едно ценно свое качество - активността си. При изкуствено осветление рибките са много плахи и унили, а при естествено - активноплуващи обитатели на аквариума. Така че, ако искате да имате перфектни Fundulopanchax cinnamomeus ще трябва да измислите някакъв начин за дневно осветяване на аквариумът им.
Видът е непретенциозен и по отношение на храната, всякаква жива храна е подходяща за него. Яде също и качествени сухи храни. Изпробвал съм няколко от храните на немските фирми "Sera" и "Tetra", както и подходяща по размер на гранулите чернодробна храна - яде ги всичките.
Размножаването на Fundulopanchax cinnamomeus не е проблемно. При него важат с пълна сила всички варианти и подварианти, които се практикуват в размножаването на кили рибките. Дали върху мрежа, дали върху торф, дали върху растения или т. нар. "spawning mop", рибките охотно хвърлят хайвера си. С този вид за първи път изпитах на практика варианта с използавнето на "spawning mop". Това представлява снопче от изкуствени влакна, в единия край на които е прикрепена коркова тапа. Този край стои на повърхността на водата, а свободните краища на влакната потъват надолу. Забелязъл съм, че Fundulopanchax cinnamomeus полага хайвера си в горната 1/3 на този изкуствен субстрат за хайверене. Наистина, така се получават по-малко хайверни зърна отколкото при мрежовия метод, но за сметка на това по-голям процент от тях се развиват и излюпват. Тази система за развъждане на кили рибките има още едно голямо предимство. С нея се осигурява по-голямо генетично разнообразие. В аквариум с 20-30 развъдни екземпляра се поставят няколко туфи от изкуствени влакна, като по тях хвърлят хайвера си женските рибки, а оплождат тези мъжкари, които в момента са при тях. Така се избягва непрекъснатото кръстосване на едни и същи индивиди, и в голяма степен се избягва инбрийдинга.
Варинатът на развъждане с този изкуствен мъх има още едно предимство. Какво става когато развъждаме рибките по мрежовия метод? Рибките стоят разделени по пол в отделни аквариуми и се събират веднъж или два пъти седмично в малки развъдни аквариуми. Така женските рибки понякога са подложени на голям тормоз от партньорите си, а няма къде да се скрият. Да не говорим за стресирането на производителите от преместването им от аквариум в аквариум, където, макар и минимална, разликата в параметрите на водите съществува. С използването на изкуствената среда за хвърляне на хайвер тези неприятности за рибките се прескачат. Хвърлянето на хайвер става там, където живеят производителите, а щом някоя женска не е готова за хайверене просто се скрива от погледите на мъжките в някое убежище. А на нас ни остава само вечерта да извадим снопчето, да отделим от него оплодените зърна и да ги поставим в малко съдче с вода или в предварително подготвен торф. След това връщаме изкуствените влакна обратно в аквариума, а те си остават невредими и годни за употреба още дълго време. Нещо, което не би се получило с естествените растения, да не говорим, че те доста трудно биха могли да се дезинфекцират в гореща вода.
В зависимост от начина на инкубация малките рибки се излюпват след 3-4 седмици при инкубация във вода или след 7-8 седмици при "сухо" складиране в торф. Новоизлюпените рибки са достатъчно едри за да се захранят директно с науплии от артемия. Младите Fundulopanchax cinnamomeus не растат с темпото, с което сме свикнали да растат кили рибките, а малко по-бавно. На възраст от пълни два месеца едва могат да се забележат първоначалните полови различия, а възрастта, на която биха могли да се използват за производители е задължително след навършването на петия месец. Едва на тази възраст мъжките рибки би трябвало да са получили пълното си оцветяване.
В моите аквариуми Fundulopanchax cinnamomeus проявява още едно свое качество, нетипично за повечето кили рибки. Това е неговата подвижност и активност. Тази рибка прлува почти непрекъснато и я няма плахостта, с която подхождат голяма част от кили рибките към откритите водни пространства. Почти непрекъснатото и движение я прави я прави подходяща за отглеждане не само в специализираните аквариуми, но и за големи, показни аквариуми.
Fundulopanchax cinnamomeus Supе

Fundulopanchax cinnamomeus Supe - мъжки

Fundulopanchax cinnamomeus "Supe" - женска

Fundulopanchax cinnamomeus "Kumba" - мъжки

Fndulopanchax cinnamomeus "Dikoni - Bafor" - мъжки

Ето го и този "spawning mop"!