[Дури]

German Spitz
By Juliette Cunliffe

A Kennel Club Book

*History of the German Spitz
*Characteristics of the German Spitz
*Breed Standard for the G.Spitz
*Your Puppy German Spitz
*Proper Care ot your G.Spitz
*Training Your G.Spitz
*Healthcare of Your G.Spitz
*Your Senior German Spitz
*Showing Your G.Spitz
*behavior of Your German Spitz

Най - сетне държа в ръцете си тази така търсена от мен книга.
Когато ми остане свободно време ще започна да я превеждам и да публикувам тук части от горе - изброените глави.
Благодаря на един специален човек, че направи мечтата ми реалност! :wub: :drugarche:

[Didka_puppy]

Хайде Дури с теб съм. Ако имаш нужда от помощ- казвай- насреща съм стига да е в езиковите ми компетенци.  :->)

[Дури]

Книгата е на английски език и е 155 страници.
Лека по - лека като имам време ще започна превода.
Ако си на "ти" с този език може да измислим някакъв начин да ти пращам части от нея за превод?

[Didka_puppy]

Добре, няма проблем. Прати ми части от нея, не е задължително да ги набираш на ръка и със скан ще се оправя, остане ли ми време- ще превеждам. Дано се справим!

[Дури]

Немски Шпиц

Произход и създаване

Немския шпиц има дълга история защото като член на групата кучета" Европейски шпицове" неговите предци могат да бъдат проследени назад до ловците - събирачи от каменната ера преди около 6 хиляди години.

Но и без да отиваме твърде назад в мъглите на времето, ако се вгледаме във времената по - близки до днешния ден, ще трябва все пак да се върнем до торфения шпиц.
То е било куче заровено в земята по случайност и съхранено в торфените блата ширещи се от северните равнини на Германия през почти цяла Дания.
Тъй като това е била мочурлива територия къщите са били построени върху тиня и в течение на времето добре запазени тела на хора и кучета са били намерени в образуваните торфища.

Обикновено се приема, че намерените такива образци от кучета са пра- родителите на немския шпиц.
Също така се счита, че ловният инстинкт е бил умишлено отстранен при  тези кучета тъй като кучетата - пазачи и овчарските кучета са били от по - голяма полза, отколкото ловните кучета за тези уседнали народи.

От по - голямо значение  било кучето да стои близо до дома и да сигнализира, когато приближат нашественици.
Според друга теория,
на почит е била бялата козина тъй като това е позволявало кучетата да бъдат лесно различавани от вълците и по този начин при схватка с вълци да се предотврати случайното убиване на кучета.

Трябва обаче да се подчертае, че описаните до тук :премахване на ловен инстинкт и предпочитания към бял цвят на козина си остават само теории и по никакъв начин не са доказани.

Със сигурност знаем обаче, че те са били добри кучета - пазачи от "старомодния тип".
Тоест пазили са не само фермите, но и лозята, складовете, транспортните шлепове, вагоните, каруците и биваците.

*Шпиц кучета - думата "шпиц" е
общо обозначение използвано за описание на кучета с остри уши и муцуна.
Всички те имат рошави опашки и гъста козина с подкосъм
ФЦИ различава пет размера немски шпиц.
Най - големите и най - малките са по - известни съответно като кеесхонд и померан.
Резюмирайки познанията ни за немския шпиц те се делят на Голям шпиц, Среден Шпиц и Малък Шпиц.
В допълнение много други страни си имат и собствени
шпиц - породи.

Семейство Шпицове е група породи винаги готова да нададе глас, наричали ли ги "mistbeller", което би могло да се преведе като "куче- лаещо- на хълма".

Шпиц кучетата са били развити по доста различен начин в различните страни.
Извършвали са най - различни дейности, например тичане край файтона( за охрана) или яздене на гърбовете на конете.

Различавали са се по размер и цвят;
тъй като винаги се е правело селективно кръстосване както и при всички други домашни животни.

През 18 век породата започнала да набира популярност в Англия.

Джордж Първи се качва на престола през 1714 година.
Съпругата му била германка, а наследниците им също се омъжват за германски аристократи, което била причина за " множество германски посетители в английския двор".

Те довеждат със себе си кучетата си, които именно са били предшественици на днешния немски шпиц.

Тогава са били наричани померани тъй като се вярвало, че произхождат от област наречена Померания( Померн)
някогашно княжество на Балтийско море, между днешна източна Германия и западна Полша .
Тези кучета обаче са били значително по - едри от породата, която днес наричаме померан.

Забележително е как куче, което е било основно селска порода е добило такава висока популярност в кралския двор и висшите класи.

[Дури]

Кралица Шарлота - германската съпруга на крал Джорд 3- ти е довела със себе си два померана на име Феб и Меркюри в Британия през 1767г.
Там те са живели в Кю западен Лондон, където е живял и художника Генсбъро, който в своите произведения е представял тази порода.

Тези кучета могат да се видят в произведенията на известни художници по - специално Генсбъро и Стъбс.

По това време е било модерно, когато се рисува нечий портрет да се изобразява и домашния му любимец край него.

Днес, когато разглеждаме картини от онова време, на които кучето е изобразено заедно със стопанина си бихме могли да добием груба представа за тогавашния размер на померана.

На много от картините са изобразени бели кучета, но от особен интерес е кучето тип"Фино".
Което е черно - бяло на цвят.

Кралица Виктория, правнучката на кралица Шарлот има голяма заслуга за привличане на общественото внимание към чистопородното развъждане на кучета.

Тя била силно увлечена по тази порода и внасяла кучета вариращи по тегло между 3 и 7 паунда.
И наистина един от помераните на кралица Виктория на име Гона е бил един от първите представители на своята порода, спечелил награда на британска киноложка изложба.

Нейно величество се запознала за първи път с породата, когато е пътувала до Италия през 1888г. като е взела със себе си няколко кучета от Флоренция.

Едно от тях е било кучето Марко, който тежал 12 паунда и с когото кралица Виктория постига забележителен успех на киноложки изложби в това число изложбата Crufts, която е най - голямото
дог - изложение в Англия.

Голям любител на различни породи кучета, кралица Виктория
е притежавала кучило померани селектирани под префикса "Уиндзор".

Известна е една забавна история, когато нейно величество е пожелала да покаже на изложба три померана с цвят, който обикновено не е бил показван в Англия ето защо за нея бил създаден специален клас и две от нейните кучета са имали късмета да бъдат наградени с обща първа награда.

Кралица Виктория толкова е обичала породата, че даже на смъртното й легло померана й Тури бил край нея.

Една забележителна фигура в света на кучетата, Чарлз Хенри Лейн, е бил поканен да инспектира кучилото на нейно величество.
Той се е изказал много положително за статуса на кучетата и е наблегнал на факта, че за тяхното щастие са положени всички възможни грижи и внимание.

По отношение на външния вид той е описал шпицовете с израза"безцветни".
Макар, че някои от тях са били изключително хубави на екстериор.Въпреки, че някои са били по - едри, повечето били малки, до средни.

Господин Гладстоун е бил една друга известна личност със силно пристрастие към породата.
Твърди се, че е притежавал черен померан.

В началото на 20 ти век е имало израз " има пара в помераните", тъй като се продавали на цени до 250 паунда
( около 460$ в днешно време) една много висока цена за началото на века.

Помераните са били вероятно най - скъпата порода кучета, която някой би могъл да си купи по онова време.
Въпреки това предлагането твърде скоро  надвишило търсенето и цената на породата бързо е спаднала.

Също така трябва да се отбележи, че в онези времена за съжаление е имало голям доза ин брийдинг, който скоро довежда до видими следи от дегенерация.

Например, ябълкоподобни глави ( изключително заоблени черепи) особено при малоразмерните индивиди, което се считало за твърде голям дефект на фона на изискването за типичната "лисича" глава при породата.

Отчасти с помоща на влиянието на кралица Виктория, както й благодарение на нестихващия интерес към породата
английския киноложки клуб официално признава померана през 1870 година.

[Дури]

Клуба на Помераните разработва първият английски стандарт на породата през 1891година.

Многообразието от размери всред различните шпиц кучета било голямо.

И както при много други породи е било отдавано предпочитание на минитюризацията, както в Британия така и в континентална Европа.

В Европа кучетата от този тип са били разделени на
5 отделни породи:
-Волф шпиц в цветовете на кеесхонд, но по - едър;
-Голям с размера на кеесхонд, но с вариращ цвят;
-Среден сходен с известния немски среден шпиц;
-Малък сходен с известния немски малък шпиц;
-Шпица -джудже, който е еквивалента на британския померан;

В наши дни европейската ФЦИ запазва тази класификация от
пет размера, но самите им наименования са малко променени.
Волфшпица сега е породата, която познаваме като кеесхонд.
А шпица - джудже наричан в Германия "цверг шпиц" е днешния померан.

Трите междинни размера класифицирани като немски шпицове са  обозначени като:
-Гросс(Голям);
-Мител( Среден);
-Клайн(Малък);

Във Великобритания е запазено името померан.

Макар да е нямало в онова време ограничение за височината, е имало такива за теглото; което се  променя през годините.

През 1889 година разделителната линия е била прокарана на
10 паунда, но през 1896 г. е станала 8 паунда.

След това в началото на 20 ти век е бил разработен нов стандарт с разделителна линия на 7 паунда като кучетата над това тегло са били наречени померани, а под него "мини - померани".
С течение на времето интереса към по - големите кучета намалял.
И към 1909година се е изисквало кучетата да тежат три - четири паунда при мъжките, а женските да са по - едри от мъжките, около пет - шест паунда.
Било е важно женските да са по - едри от мъжките тъй като това подпомагало размножаването.

Все пак били са развъждани и по - едри кучета.
Така, че от време на време са се появявали по - едри екземпляри.

Макар да са били използвани главно като домашни любимци, а не за киноложки изложби, по - едрите женски са били полезни за размножаване тъй като при тях се наблюдавали по - малко усложнения.

През 1904 година в една публикация четем :"Няма друга такава порода  куче - любимец на дамите, което да е достигнало такава световна популярност както померана".

В началото на 20 - ти век множество кучешки експерти са изразили мнението си за породата според госпожа Хамилтън, която редовно е вземала най - високи награди с тази порода нейния идеален померан бил:
"Жизнерадостно, малко същество, искрящо от живот и веселост, вярно на господарите си, споделящо с тях радости и скърби с максималното себеотдаване, на което е способно едно куче".

Госпожа Хамилтън казва, че се е срещала с много представители на тази порода, които са имали почти човешки качества по отношение на усърдност при възприемане и са били способни винаги да изразяват максимално съчувствие, когато усещат, че господаря им е нещастен.

Тя ги е смятала за равни по съобразителност на пуделите, по отношение на триковете и макар много възбудими по природа те никога не позволяват гнева им да надделее.

[Дури]

Развитие през последните десетилетия

В началото на 70 - те години на 20 - ти век британската любителка на померани Аверил Каутера решава, че желае да създаде бял померан.

И през 1975 година внася Тум -Тум - Ван ХетВлиндерхоф от Лирева ( "Тум- Тум") бял екземпляр от Холандия и го кръстосва с
черна женска Венещайнс Маурисия от Лирева (ВелВет);внесена през 1976г.

Скоро след като Каутера внася тези две кучета от Холандия,
друга дама на име Розмари Бриджман закупува един леко извънгабаритен померан на име Ейприл Фоли Ет Тордаун и заедно с госпожа Джанет Ал Хадад полагат сериозни усилия за признаването на по - големия размер шпицове.

В резултат на това, едрия по размер померан и клайн шпица се сливат в една порода.
И двете дами се опитват да уредят признаването им под името "Викториански померани" - едно очарователно и същевременно твърде многозначително име, ако си припомним привързаността на нейно величество кралица Виктория към породата.

По - късно гореспоменатите холандски кучета на А.Каутера
Тум - Тум и Велвет са станали собственост на Бриджман.
След това през 1979 година госпожиците Ал Хадад и Бриждман заедно с Джули Смит внасят още една женска от
Холандия  Тефанра - Леонас Лейди Ксабрина
широкоизвестна като Минти.

По това време възникава объркване по отношение на регистрираните наименования на породата въпросната Минти е била
регистрирана в Холандия като "клайнер - кеесхонд", но в английския клуб я регистрират като кеесхонд - какъвто тя определено не е била!

Счита се, че Тум - Тум и Минти са били регистрирани като "клайнер - кеесхонд", но както по - късно се установява това не било така.

Британският киноложки клуб тогава променя породната регистрация на Минти на "померан", но междувременно тя е била показвана на киноложки изложби като "клайнер - кеесхонд" и това било наистина много объркващо!

Първият комплект СС сертификати присъдени на немски шпиц на киноложка изложба Crufts е през 1995г.

Съдия бил Крис Трендъл от Лъсам при когото е бил учреден и британския клуб на немския шпиц през 1982 година.

През 1981г.Джанет Ал Хадад внася бял клайн шпиц от госпожа Пинер във Виена.
Това бил Принц Шнеефлоке фон Котас, който е бил включен в британския регистър на помераните.

Вероятно няма да е изненада, че е имало огромна съпротива от страна на развъдчиците на померани и се приело, че по - големия шпиц ще има по - голям шанс да успее като самостоятелна порода ако се премахнат всички референции към померана.

Ето защо е било решено да се създаде клуб на породата с цел да се утвърди немския шпиц като отделна порода във Великобритания.

[Дури]

Вашето кученце немски шпиц

Съображения на собственика

Преди да вземете решение, че ще започнете да търсите бебе немски шпиц е важно да сте сигурни, че това е най - подходящата порода за вас и вашето семейство.

Би трябвало внимателно да сте разучили породата преди да вземете важното решение немски шпиц да се присъедини към семейството ви.

Когато вече вземете това решение трябва също така да се запитате защо искате немски шпиц:дали искате такова куче само като домашен любимец или желаете да го показвате на киноложки изложби.
Това трябва да се разясни и на развъдчика към когото се обръщате с вашите първоначални запитвания.

Ако търсите куче за изложба вие определено трябва да вземете предвид съвета на развъдчика относно кое от наличните кученца изглежда най - обещаващо за киноложка изложба
( има шоу потенциал).
Ако търсите само домашен любимец трябва да обсъдите това с развъдчика и да се съобразите със съвета му относно кое кученце от даденото кучило би паснало най - добре на вашите предпочитания.

Първият път когато посетите кучилото, което трябва да е развъдено от реномиран и отговорен развъдник, наблюдавайте как се държат помежду си кученцата.

Ще забележите, че те проявяват различни характери.
Някои ще са по - напористи и екстровертни от другите.

Вероятно сте очаквали кученцата сами да се приближат към вас, макар, че не ви познават, но не съжалявайте стеснителното кученце, което ще остане свито в ъгъла.
Макар да трябва сами да прецените кое от кученцата е
най - подходящо за вас и начина ви на живот, все пак бихте могли да научите много от добрите познания и насоки на развъдника.

Вероятно вече сте научили много за породата.

Желателно е да сте посетили поне една клубна специалка на породата или национална изложба, на която сте видели тази порода на живо, което ви е дало възможност да видите немски шпиц в действие.

[Дури]

Посещение на киноложка изложба би ви дало шанс да видите кучетата заедно с техните развъдници, водачи и собственици и да им зададете въпроси.

Ако внимавате да не се обръщате към тях точно когато са
най - заети с кучетата си - повечето от тях, обикновено са любезни да отговарят на въпроси, да препоръчат развъдници, да дадат съвет.

*Родословието на вашето кученце е неговото семейно дърво.
Точно както едно дете напомня на неговите родители и дядовци така и кученцето ще отразява качествата, добри и лоши, на неговите предшественици.
Особено тези в първите две поколения.
Ето защо е важно да се знае колкото може повече за непосредствените роднини на кученцето.
Реномираните и опитни развъдници би трябвало да са в състояние да ви разяснят родословието му.
Както й защо са избрали да развъждат точно тези кучета, които използват.

Запомнете, че немския шпиц, който сте избрали трябва да остане с вас през целия му живот, който ще е около 13 - 15 години.

Така че вземете правилното решение съобразно обстоятелствата около вас.
Никое куче не бива да бъде местено от един дом в друг само защото  собствениците му не са помислили достатъчно и не са си написали "домашното" преди да изберат породата.

Тук е мястото да се отбележи и да се помни, че когато си търсите кученце добрият развъдник ще ви преценява като евентуален бъдещ собственик точно толкова внимателно, както когато вие сте търсили развъдник.

*Създайте дневен режим
Кученцата инстинктивно се стремят към постоянство.
Давайте им храна по едно й също време.
Извеждайте ги на равни интервали за разходка, която трябва винаги да трае приблизително еднакво време.
Същото се отнася за часовете за игра и активност.
Отбелязвайте си кога кученцето ви задрямва и кога е най - живо и енергично и се опитвайте да планирате разпределението на деня му на базата на тези часове.
Веднъж след като то бъде приучено към дома ви и стане предсказуемо в навиците си тогава би могло да започне да понася някакви промени в дневния си режим.

[Дури]

Кученцата почти винаги изглеждат очарователни, но вие трябва да изберете едно от внимателен развъдник, който им е дал цялото внимание, което заслужават и се е грижил за тях добре.

Кученцето, което изберете трябва да изглежда добре хранено, но да не е с издут корем( шкембесто) тъй като това може да е индикатор за чревни паразити.

Очите трябва да са бистри и чисти без течения и гурели.

Носа трябва да е влажен това е показател за добро здраве, не бива да тече.

Няма нужда дори да се казва, че в никакъв случай кученцето не бива да проявява признаци на вялост;нито да има видими паразити.

Винаги проверявайте захапката на избраното кученце за да сте сигурни, че не е обратна.
Това може да не е добре забележимо при малкото кученце, но добрия развъдник може да ви помогне и да опита да прогнозира как би се развила захапката му.

Козината трябва да изглежда в добро здравословно състояние, това само по себе си е индикатор за добро вътрешно здраве.

Поискайте да ви покажат здравните сертификати на родителите му, които би трябвало да са изследвани за луксация на Патела, прогресивна атрофия на ретината, епилепсия.
И като цяло да имат добро общо здравословно състояние.

[Дури]

Друг фактор във вашия избор е пола.

Кучетата, които са с отклонения в породния стандарт е
препоръчително да се кастрират и да се отглеждат изцяло като домашни любимци.

При немския шпиц няма особени разлики между  двата пола, освен, че мъжките са по - мъжествени, а женските са по - фини.

Нещо друго, което трябва да вземете под внимание е задължението да направите здравна книжка на кученцето си, редовно да спазвате вътрешните и външни обезпаразитявания и ваксинациите.

*Намиране на надежден развъдник.

Преди да започнете търсене на вашето кученце поискате препоръки от други собственици на кучета, от доверен ветеринарен лекар или други развъдчици за да ви насочат към някой, който те смятат за надежден.

Отговорните развъдници обикновено отглеждат една, максимум две породи.

Избягвайте какъвто й да е развъдник, който гледа много и различни породи и/или отглежда много кучила едновременно.

Отдадените на работата си развъдници обикновено са членове на клуб по породата.

Много от тях участват в някакви спортни или други дейности свързани с тяхната порода.

Така както вие искате да сте сигурни в качествата на развъдника - по същия начин и той ще иска да е сигурен, че вие ще сте надежден стопанин.

Ето защо очаквайте той /тя да ви интервюира, да ви задава всякакви въпроси относно вашите намерения за кученцето, опита ви с кучета, както и какъв дом ще му осигурите.

[Pomeran]

Цитат

Например, ябълкоподобни глави ( изключително заоблени черепи) особено при малоразмерните индивиди, което се считало за твърде голям дефект на фона на изискването за типичната "лисича" глава при породата.

Модата не е нищо друго освен  добре забравеното старо- и ние сега взехме да се връщаме към ябълкоподобните глави и суперкъсите муцуни,че даже са и чипи- с вирнати носни гъби, над линията на муцунката!!!
Новите померани са добре забравените стари! ;D ;D

[abra1313]

Браво Дури  :->)
Чудесен материал :yahoo:Ще чакаме с нетърпение още превод :blink:
Поздрави от нас с Еми!

[kootko]

страхотно Дури,
Много благодаря.........четох с интерес този материал...... още веднъж благодаря за положения труд.