Публикувано: 14 August 2009 - 12:39 PM
Шляпване, ама по дупето и то не повече от веднъж. Има една тема в раздела за възпитанието за обвщуването между нас и любимците ни. В такива моменти (когато направят пакост и ни ядосат) мисля, че повече разбират позата, жестовете и интонациите, отколкото за какво са отнесли шамар/ритник. Ако биеш през муцуната след третия шамар ще се сгърчва от страх като посегнеш да го погалиш. Грозна гледка е. Дворното куче чичо ми го смлял от бой 'щото му изръмжало или нещо такова и сега като се скъса от синджира и като види, че има човек бяга на мястото си, сгърчва се и чака търпеливо пак да го смелеш от бой. Т'ва всеки път ми къса сърцето като го видя. Не бих искала и с кучето,което спи в леглото ми и нося на ръце да е същото. Всичко изброено по - горе, естествено, се случва ако кучето се дава лесно или го биеш толкова много, че да не издържа физически и да се пречупи. Когато Спайк беше малък не правех разлика между игра и сериозно ръмжене/хапане и за всичко биваше вдиган във въздуха, друсан или тръшнат по гръб на земята. В резултат на което след 5-тия опит не ми позволяваше да го вземам на ръце и ръмжеше и хапеше като обезумял при всеки опит да го гушна. Аз никога не съм крила идиотските си методи на обучение. Като не знаех как да покажа превъзходство, а просто строгия тон не помагаше бях почнала да ръмжа и да го хапя. Сега като се разлигави прекалено и премине границата му "измърквам" тихо и се сеща, че трябва да спре. Ясно е, че твърдост се иска, но повече от шляпване по дупето и то само тогава когато положението е неконтролируемо зле за мен е пълен абсурд.