От bezdom.info Коте с проблем
#242
Публикувано: 30 June 2009 - 03:33 PM
Оля, не си казала. Аз толкова да обичам да ги показвам и разказвам историята им...


#244
Публикувано: 01 July 2009 - 04:12 PM
джако клип


#245
Публикувано: 01 July 2009 - 04:25 PM

Ветеринарна клиника "Добро хрумване!" ул. "Княз Борис I" N125, София
тел: 929 80 29; 0896 604 835

#246
Публикувано: 01 July 2009 - 04:43 PM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#249
#250
Публикувано: 12 July 2009 - 09:06 PM
"Абе къде ми е вестника, който купих миналата седмица?"
Момчето има уникално упорит характер. Истински сървайвър е от момента на раждането си явно. Има няма 1 час рови в този панер, чак се изнервих. В момента, в който ми писна и тръгнах да го махна, той изскочи от там с подобаващ скок и клечка за уши в устата (любимата им играчка с Рижко) и с такова победоносно изражение. След което моментално хукна да не би някой да му вземе клечката.



#251
Публикувано: 20 July 2009 - 11:40 PM
Междувременно преди седмици още си получихме и оригиналите на сертификатите. Просто съм възхитена от бг лабораторията и тази в Гисен. Всичко в срок, всичко точно. Сега трябва да мисля кога да резервирам полета им и да купя голяма клетка.


#252
Публикувано: 21 August 2009 - 05:17 PM
Имаме новости в историята, ще споделя за всички, които се интересуват. Но първо най-важното. Днес намерих най-сетне време и отидох да взема оригиналите на сертификатите на момчетата. Жената в лабораторията бе много мила както винаги (знаете, че ни направиха отстъпка) и аз й подарих нещо за спомен (дарителите знаят какво). Та тя каза, че ако има други подобни случи на бездомни животни е склонна да направи други отстъпки. Пита ме дали това било лична инициатива...По-лична май не може да стане :)
Та, новото. Някои от вас знаят, че с напредването на комуникацията между мен и стопанката, в мен се зародиха някои колебания. Затова помолих жената от организацията да иде на посещение. С две думи, да не развличам още повече историята, тя се върна и каза, че условията не са подходящи и потвърди моите притеснения. Решихме да търсим друг вариант. В момента момчетата се предлагат на сайта на организацията им като вече има една кандидатка, която дарява 100 паунда за пътуването им и би ги приела в дома си временно ако не се намерят постоянни стопани, докато момчетата стигнат там. Жената от организацията ми писа, че разбира моите притеснения и че се радва, че съм я помолила да иде на посещение. За да ме успокои ми предложи ако искам да занеса лично момчетата и да видя условията, в които ще живеят. Това бе определено голям жест от нейна страна, но аз няма да го реализирам, защото пътуването би било много скъпо за мен.
Междувременно Джак просто грее вече. Толкова е енергичен и див, той е най-жилавото коте, което някога съм виждала. Когато тръгна да го гоня, няма начин да не обиколя поне 5 пъти апартамента си докато го хвана. Макар че останалите са около два пъти по-големи от него, той ги надвива в борбите, след което тръгва да ги гони и те бягат с подвити опашки. Уникален сървайвър е, милия.
И Рижко е все така добре. Той си е любовчия. Може да ти ближе крака, ръце, лице с часове. Много си допадна с рижия котарак на брат ми, но като цяло той се разбира с всички.
Това е от нас засега. За добро, за лошо - това е.


#253
Публикувано: 26 September 2009 - 07:04 PM

Скоро се замислих, че другия месец май става една година откакто Джак и Рижко се озоваха при мен. Колко бързо минава времето. Половин година лечения, търсене на варианти и дом и половин година карантина и ей го на. Ще прекараме още една Коледа заедно и след това момчетата са свободни да напуснат гнездото ми. Още нямаме готов дом и стопани в английско, жената от приюта казва, че ще ги вземе тя или временно или за постоянно. Много ми е терсене така, но това е положението. Ще видим как ще го измислят тия хора там. Показвам две сносни (на тия двамата конкретно стана невъзможно да им направя свястна снимка в стационарно положение) снимки на момчетата да видите какви мъже са вече. Джак е особено щастлив, че се е научил да се качва на масата. Няма такова коте, просто. Толкова жилав, издръжлив, активен. Изразходва два пъти повече енергия от останалите само за да се движи и въпреки това никога не се спира.Направо ми преобърна представата за игриво коте.




#254
Публикувано: 26 September 2009 - 07:43 PM
Дано докато им дойде време да пътуват вече да имат осигурен истински дом, че да си спокойна за бъдещето им!
#256
Публикувано: 26 September 2009 - 08:07 PM

При мен едната котка е гигантка, честна дума!!, а другата е миньонка! Гигантела ако се излегне на дълго е колкото 3 х от миньончето. Ще пусна някой път снимки да видите! А котараците същата работа - този на приятеля ми, е дебел и огормен, а моя едноочко е калибър като Джак!

#257
Публикувано: 26 September 2009 - 08:16 PM



#258
Публикувано: 28 September 2009 - 02:57 PM
Зачетох се в темата. Върна стари мои тъжни спомени. За Кай. Темата е в архив в клуб "Котки" от dir.bg.
Кай бе поредното намерено котенце. Не, не от мен. От кучето. Помислих си, че е мъртво. Проснато насред асфалтовата алея, не мърда под жарещото слънце. Взех го в ръце и го загледах. Едното му оченце потрепна, но не отвори очи. Понесох го ...
За Кай не се намериха осиновители и си остана мой. Голяма любов бяхме. Видимо здрав. През м.март го ваксинирах. Месец по-късно, една вечер Кай се затича към мен, но задните му крака не го слушаха. Задницита му се занасяше по завоите и падаше. Последваха ветеринари, изследвания, пробни лечения, лутане в диагнозите, ... Без резултат. Движенията сте видели в клипчетата. Храненето от ръка, придържането докато пие вода, докато пишка, внезапния страх. Треперенето на главичката спираше само когато спи. Влошаваше се. В същото време растеше и дебелееше. Ставаше доста едър котарак. Предложиха ми да го приспят. Не се престраших. Престанах да го разнасям по доктори. Толкова се страхуваше. На 22.11.2006 г. нашите се обадиха, че с Кай нещо се е случило. Прибрах се по най-бързия начин. Кай лежеше заврян между леглото и стената. Настръхнал! Беше си отишъл сам и ужасен.
Церебрална хипоплазия! Симптомите се проявяват още с раждането или по-късно? Или се е разболял по-късно? Аз се съмнявах, че е усложнение от ваксината. Всичко започна месец след ваксинацията. Няколко вета потвърдиха съмненията ми. Първият доктор смяташе, че може да е ударен. У дома? Или, че в играта се е заврял под нисък шкаф и си е притиснал сам гръбнака.
Имаш ли повече инфо за това заболяване. Нямам идея дали съм се сблъскала точно с него. Но, видяното по клипчетата вече съм го преживяла.
#260
Публикувано: 28 September 2009 - 03:08 PM
С ефекти на ваксините не съм се сблъсквала и не знам дали могат да дадат точно такъв ефект. Но за мен лично ми звучи логично някаква травма, нали си го намерила не съвсем здрав. Може тогава да се е образувало хематомче или подобно, дало резултат по-късно.
Няма смисъл да го мислиш. Ако не го беше взела, Кай щеше да си умре непогален, необичан. Те усещат тези неща, не мисли друго. Е, не е умрял от щастие, но е имал няколко месеца на лудуване и на щастие. А това не е никак малко. Знаеш го.

