[blueocean]

За кога са планувани да заминават? Толкова ми се иска да ги зърна тези двама юнаци...

[deni_avr]

Много ми е трудно да ти дам отговор на въпроса как ще се разделя с тях. Преследват ме какви ли не тревоги, веднъж си казвам "отиват на добро място", следващия път "не, там няма да им е добре". А ако помниш изобщо не бе такъв плана. Джак трябваше да остане 1 нощ в банята ми. И после да си ходи в стационара. Но такъв е животът явно. Сега единственото, което искам е наистина това място и тази жена да са наистина точните за тях. И да бъдат щастливи, разбира се. И обичани. Ииии още много работи искам за тях, ма това ако се изпълни, пак ще съм доволна.

Оля, не си казала. Аз толкова да обичам да ги показвам и разказвам историята им...

[PURSY]

Помня какво представялваше Джак, когато го взехме оттам, сега е неузнаваем, благодарение на теб! Дано има късмет и за вбъдеще момчето!

[deni_avr]

E, какво пък - слагам клипче на Джак с молба към всички да не обръщат внимание на мръсотията и обстановката вкъщи. Много ми се иска да го показвам това момче и с това да насърчавам осиновяването на "различни животни". Майка ми в началото когато прекарах коледната ваканция с момчетата в нас изпитваше кофти чувство да го държи в ръцете си докато му давах хапчета и като цяло да го наблюдава.

джако клип

[d-r Bobadova]

http://www.youtube.c...h?v=dJQG6V1MOVY

[bushkata]

Страхотни са и двете клипчета. На мен Джак ми изглежда по-добре от началото, поне по клипчетата, които съм виждала.

[PURSY]

Джак има огромен напредък! Ходи малко като пиян морков, но преди някак си се мяташе и падаше, докато сега прави много големи преходим преди да се метне. Наистина при него промяната е страхотна!

[dora7511]

Много е сладък, ти го гониш с таз камера, а той бяга ли бяга

[MechoPuh]

deni_avr, в Jul 1 2009, 03:12 PM, написа:

джако клип

Ама той има феноменален прогрес в координацията на движенията! Направо невероятно! Браво!

[deni_avr]

За феновете на Джако:

"Абе къде ми е вестника, който купих миналата седмица?"

Момчето има уникално упорит характер. Истински сървайвър е от момента на раждането си явно. Има няма 1 час рови в този панер, чак се изнервих. В момента, в който ми писна и тръгнах да го махна, той изскочи от там с подобаващ скок и клечка за уши в устата (любимата им играчка с Рижко) и с такова победоносно изражение. След което моментално хукна да не би някой да му вземе клечката.

[deni_avr]

С толкова много теми на страдащи и животинки в беда ми е супер криво да пускам снимки на щастливи котета, но ще го направя, защото мисля, че всички винаги имаме нужда от нещо позитивно и весело.

Междувременно преди седмици още си получихме и оригиналите на сертификатите. Просто съм възхитена от бг лабораторията и тази в Гисен. Всичко в срок, всичко точно. Сега трябва да мисля кога да резервирам полета им и да купя голяма клетка.

[deni_avr]

Нашта одисея край няма.

Имаме новости в историята, ще споделя за всички, които се интересуват. Но първо най-важното. Днес намерих най-сетне време и отидох да взема оригиналите на сертификатите на момчетата. Жената в лабораторията бе много мила както винаги (знаете, че ни направиха отстъпка) и аз й подарих нещо за спомен (дарителите знаят какво). Та тя каза, че ако има други подобни случи на бездомни животни е склонна да направи други отстъпки. Пита ме дали това било лична инициатива...По-лична май не може да стане :)

Та, новото. Някои от вас знаят, че с напредването на комуникацията между мен и стопанката, в мен се зародиха някои колебания. Затова помолих жената от организацията да иде на посещение. С две думи, да не развличам още повече историята, тя се върна и каза, че условията не са подходящи и потвърди моите притеснения. Решихме да търсим друг вариант. В момента момчетата се предлагат на сайта на организацията им като вече има една кандидатка, която дарява 100 паунда за пътуването им и би ги приела в дома си временно ако не се намерят постоянни стопани, докато момчетата стигнат там. Жената от организацията ми писа, че разбира моите притеснения и че се радва, че съм я помолила да иде на посещение. За да ме успокои ми предложи ако искам да занеса лично момчетата и да видя условията, в които ще живеят. Това бе определено голям жест от нейна страна, но аз няма да го реализирам, защото пътуването би било много скъпо за мен.

Междувременно Джак просто грее вече. Толкова е енергичен и див, той е най-жилавото коте, което някога съм виждала. Когато тръгна да го гоня, няма начин да не обиколя поне 5 пъти апартамента си докато го хвана. Макар че останалите са около два пъти по-големи от него, той ги надвива в борбите, след което тръгва да ги гони и те бягат с подвити опашки. Уникален сървайвър е, милия.

И Рижко е все така добре. Той си е любовчия. Може да ти ближе крака, ръце, лице с часове. Много си допадна с рижия котарак на брат ми, но като цяло той се разбира с всички.

Това е от нас засега. За добро, за лошо - това е.

[deni_avr]

В тази тема само аз си пиша, но мисля, че е нормално. Уморихте се от наште одисеи
Скоро се замислих, че другия месец май става една година откакто Джак и Рижко се озоваха при мен. Колко бързо минава времето. Половин година лечения, търсене на варианти и дом и половин година карантина и ей го на. Ще прекараме още една Коледа заедно и след това момчетата са свободни да напуснат гнездото ми. Още нямаме готов дом и стопани в английско, жената от приюта казва, че ще ги вземе тя или временно или за постоянно. Много ми е терсене така, но това е положението. Ще видим как ще го измислят тия хора там. Показвам две сносни (на тия двамата конкретно стана невъзможно да им направя свястна снимка в стационарно положение) снимки на момчетата да видите какви мъже са вече. Джак е особено щастлив, че се е научил да се качва на масата. Няма такова коте, просто. Толкова жилав, издръжлив, активен. Изразходва два пъти повече енергия от останалите само за да се движи и въпреки това никога не се спира.Направо ми преобърна представата за игриво коте.

[MechoPuh]

Леле! Рижко ми изглежда направо огромен!
Дано докато им дойде време да пътуват вече да имат осигурен истински дом, че да си спокойна за бъдещето им!

[deni_avr]

Да, малко се притеснявам за това. Джак е малко по-голям от Рижко на възраст, но не расте като Рижко. Рижко вече си е оформен котарак, а Джак сякаш не расте :(


Ето още две снимки за сравнение

[grima]

Е, Джак си е екстра! Просто Рижко е по-едър мъжага
При мен едната котка е гигантка, честна дума!!, а другата е миньонка! Гигантела ако се излегне на дълго е колкото 3 х от миньончето. Ще пусна някой път снимки да видите! А котараците същата работа - този на приятеля ми, е дебел и огормен, а моя едноочко е калибър като Джак!

[deni_avr]

Дано да е така и при нас, Грима. Джак, разбира се, изразходва много повече енергия от останалите. Само за да се движи. Иначе е много стегнат. Рижко още не почнал да трупа шкембе, макар че има наченки Но Джак предпоагам, макар и кастриран, винаги ще си остане строен. Той се храни и по-бавно от останалите, заради специфичните движения с главата при хранене, та Рижко винаги му помага да си довърши паничката. От всичко изчетено знам, че такива котета си живеят дълги години без проблем, надявам се и Джак да е така.

[ssiberia]

От всичко изчетено знам, че такива котета си живеят дълги години без проблем, надявам се и Джак да е така.

Зачетох се в темата. Върна стари мои тъжни спомени. За Кай. Темата е в архив в клуб "Котки" от dir.bg.
Кай бе поредното намерено котенце. Не, не от мен. От кучето. Помислих си, че е мъртво. Проснато насред асфалтовата алея, не мърда под жарещото слънце. Взех го в ръце и го загледах. Едното му оченце потрепна, но не отвори очи. Понесох го ...
За Кай не се намериха осиновители и си остана мой. Голяма любов бяхме. Видимо здрав. През м.март го ваксинирах. Месец по-късно, една вечер Кай се затича към мен, но задните му крака не го слушаха. Задницита му се занасяше по завоите и падаше. Последваха ветеринари, изследвания, пробни лечения, лутане в диагнозите, ... Без резултат. Движенията сте видели в клипчетата. Храненето от ръка, придържането докато пие вода, докато пишка, внезапния страх. Треперенето на главичката спираше само когато спи. Влошаваше се. В същото време растеше и дебелееше. Ставаше доста едър котарак. Предложиха ми да го приспят. Не се престраших. Престанах да го разнасям по доктори. Толкова се страхуваше. На 22.11.2006 г. нашите се обадиха, че с Кай нещо се е случило. Прибрах се по най-бързия начин. Кай лежеше заврян между леглото и стената. Настръхнал! Беше си отишъл сам и ужасен.
Церебрална хипоплазия! Симптомите се проявяват още с раждането или по-късно? Или се е разболял по-късно? Аз се съмнявах, че е усложнение от ваксината. Всичко започна месец след ваксинацията. Няколко вета потвърдиха съмненията ми. Първият доктор смяташе, че може да е ударен. У дома? Или, че в играта се е заврял под нисък шкаф и си е притиснал сам гръбнака.
Имаш ли повече инфо за това заболяване. Нямам идея дали съм се сблъскала точно с него. Но, видяното по клипчетата вече съм го преживяла.

[gamina]

Оффтопик - само да споделя, че много добре си спомням историята на Кай Даже наскоро по някаква причина се сещах за него.
Беше Бонбон, нали?

[deni_avr]

Aх, ти ли си с Кай момичето? Но тогава имаше друг ник мисля? Помня ви, разбира се. Беше трогателна и тъжна история. Церебералната хипоплазия е вродена, от раждането. Но точните симптоми започват да се забелязват горе долу при втория месец. Не съм чела супер подробности, но мисля, че тя не се влошава, напротив, котетата се научават да се координират. Но винаги има изключения. Треперенето на главичката е характерен за това състояние, но аз не мисля, че при вас беше това. Може би и докторката ще се изкаже. Но личсно аз познавам задочно много хора с котки с това състояние на по 12-13 години. В клуба им в яху има премного инфо, може и там да потърсиш.

С ефекти на ваксините не съм се сблъсквала и не знам дали могат да дадат точно такъв ефект. Но за мен лично ми звучи логично някаква травма, нали си го намерила не съвсем здрав. Може тогава да се е образувало хематомче или подобно, дало резултат по-късно.

Няма смисъл да го мислиш. Ако не го беше взела, Кай щеше да си умре непогален, необичан. Те усещат тези неща, не мисли друго. Е, не е умрял от щастие, но е имал няколко месеца на лудуване и на щастие. А това не е никак малко. Знаеш го.