[Nickey]

[mil_]

Джак пък ще ни краси месец Април през новата година в Календар "ОСИНОВИ МЕ"

[deni_avr]

Пианото ми морковче благодари на всички, които за пореден път му дават шанс. Дано този път ДжакО успее да намери дом, по-добър от моя, другари по-игриви от моите и по-голяма грижа от моята.

ПС. Джак в момента е болен Вирус. Стискайте му палци по-бързо да го пребори.

[deni_avr]

Много ви поздрави и от Джак и Габи







Радост от подаръците от дядо Коледа

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[deni_avr]

Джак пък е безподобен лигльо. Напоследък се и кротна малко. Май порасва...

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[deni_avr]

Кой краси Април месец на календара
Хайде, негов ред е вече. Толкова го обичам това момче, има страхотно любвеобилен характер. Достатъчно е да прошушеш "Джако" и той пристига пълен с безрезервна обич и нежност!

[deni_avr]

Джако, Джако...Обичам го безкрайно това момче. Нещо повече - възхищавам му се. Той е наистина едно от котетата, които ще оставят най-голям отпечатък в сърцето ми. Той е изключително борбен, активен и невероятно гальовен към хора. Обича ги до крайност.
Но с неговото задомяване аз се провалих. Исках най-доброто за него. И продължавам да го искам де. Защото той е специален, той е наистина невероятен. Но не успявам да се справя.

През последната година Джако се промени. Започна да преследва една от моите стари котки. Стресът за нея в комбинация с всичките ми други подопечни беше огромен. И тя се разболя тежко. Сега тя е изолирана и Джако насочи буйния си нрав към останалите дъртаци. И ги притеснявя. Нещата излизат извън контрол и затова колкото и да ми се искаше да направя нещата по моя си начин, понякога просто човек трябва да отстъпи.

Бих била наистина много благодарна на всеки съфорумец с връзки навън ако предложи Джако. Аз самата го предлагам вече където и да е. Бях писала и до приюта, в който го искаха, макар че точно за него приют ще е огромна крачка назад. Но там са препълнени.

Джако не се драчи с всички котки. Той обича Габи например. И малката бяла Надя също. И тя (Габи) е много привързана към него, но ако се наложи ще ги разделя. И за двамата ще е по-добре ако са си заедно, но спокойствието и здравето на другите ми животни вече е приоритет номер 1.

Джако не е подходящ за семейства с малки деца. Много лесно се плаши, подскача, мята се и може лесно да се нарани. Нужен му е човек с време, който ще си играе с него,ще го занимава. Той е хипер активен и има нужда от много игри и интелектуално занимание :)

Той приема и кучета. Кастриран е, ваксиниран, има и сертификат за бяс за Англия.

И така - моля за помощ с буйния Джако. Основното му предимство е любовта му към хората. Наистина обича до крайност и е страшно гальовен.

[deni_avr]

10 причини да осиновите коте като прекрасния ми Джак :

http://lifewithchcat...-adoptable-pet/

[deni_avr]

И бърз превод в ефир на 10-те причини. Какво да направя - темата със специалните любимци ми е много присърце. В наклонено съм слагала мои лични впечатления от живота си с едно такова коте :)

Преди време публикувах пост озаглавен „Бихте ли осиновили коте с цереберална хипоплазия“ и бих искала да ви споделя няколко коментара, които получих по повод на поста.
Първият беше от загрижена жрена, която обмисляше да осинови коте с ЦХ (* съкращене от церебеларна хипоплазия), но се разколеба поради няколко причини. Въпреки че никога не бих искала да попреча на осиновяването на такова коте в добър дом, аз оцених нейната откровеност и факта, че възприемаше осиновяването отговорно.
Друг коментар беше точно това, на което се надявах – жена сподели своята история за осиновяването на нейното коте с ЦХ и как то е внесло толкова много нови неща в семейството й. Именно истории като нейната и много други ме вдъхновиха да напиша този пост.

И така – защо някой би поискал да осинови коте със специални нужди или т.нар. специален любимец:
Причините са различни за всички, но ето няколко примери. Ако пък вие сте осиновител на коте със ЦХ (или на друго коте със специални нужди) и смятате, че съм пропуснала някоя причина, моля споделете в коментарите.
1. Церебералната хипоплазия е състояние, което не прогресира, не е болезнено за котето (което означава, че никога няма да се влоши или развие в друго състояние) и котето (освен ако няма други здравословни проблеми) ще живее нормален и пълноценен живот като всяко друго коте. (След 3 години съвместен живот с Джак, мога да кажа, че неговият живот дори е с една идея по-пълноценен от този на „нормалните“ ми котки). Дори много стопани на котета с ЦХ казват, че животът на котето им се е подобрил с възрастта. (Нещо, което също наблюдавах с Джак. В началото когато го прибрах, той беше много по-зле.) Именно това се е случило с CG.
2. Те (най-вероятно) няма да скачат по вашите кухненски плотове. (Да, при нас е така.) Това не е така с всяко коте с ЦХ, но повечето хора, с които съм говорила, казват, че техните котки не скачат. Знам, че това вероятно е твърде маловажна причина за някои, но за други може да е сериозна и практична такава.
3. Някои хора съжаляват котетата с ЦХ, защото им приличат на клатушкащи се пияни морячета. Но определено няма причина да мислите по този начин за тях. Повечето котета с ЦХ не осъзнават, че са по някакъв начин различни от останалите си събратя.
4. Толкова е забавно да наблюдаваш прогреса на тези котки. (Да, това важи и при нас с Джако – затова му се възхищавам толкова много.) Както споменах по-горе, някои котета с ЦХ се подобряват с времето и възрастта (причини – развиване на мускулатурата и подобрена координация в резултат на игри) – но освен това те се учат как да правят нещата по свой начин всекидневно.
5. Може да се радвате, не само че сте дали дом на специално коте, но и на такова, което се счита за по-трудно осиновяемо. По-трудно осиновяемителюбимци, независимо дали са възрастни, с черен цвят, от породи като питбул или такива със специални нужда, в повечето случаи са пренебрегвани поради глупави причини и съображения. След като веднъж хората успеят да погледнат отвъд „недъзите“ на тези котки, аз мисля, че те разбират колко перфектни са тези същества всъщност.
6. Тъй като тези котки имат някои специални нужди и ограничения, твърде вероятно е вие да прекарвате повече време с тях, отколкото с „нормална“ котка. Това допълнително време и енергия спомага да се развие силна връзка между вас и вашия любимец – и тази връзка ще помага и двама ви да преодолеете всяка трудност. (Дам, това е страшно валидно и при нас с Джак – той е втората котка, най-много привързана към мен).
7. Чрез осиновяване на коте с ЦХ, вие се превръщате в позитивен пример и „представител“ на състоянието. От споделянето на информация за него с приятели до запознаване на вашия ветеринарен лекар с него (на много от тях това състояние не им е познато),вие разпространявате факта, че тези котета могат да бъдат прекрасни домашни любимци. А това е изключително важно, защото все още съществуват предубеждения спрямо котките със специални нужди и много от тях се евтаназират само защото състоянието им просто не е познато.
8. Ако чувствате, че притежавате много обич, която да дадете някому, защо това да не бъде коте, което се нуждае най-много от нея? Това беше и моята филосфия когато осинових първото си коте с ЦХ. Не знаех абсолютно нищо за това състояние, но реших, че мога да дам цялата си обич, време и енергия на животинче, което наиситна има нужда от тях.
9. Има нещо наистина специално в тях. (не мога да не бъда абсолютно, на 1000% убедена в това) Наречете го jeux de vie или просто сладост – но повечето котета с ЦХ, които ще срещнете/видите са едни от най-милите същества. Може би това е така, защото те имат невероятна връзка със своите стопани или може би е резултат от техния мозъчен недъг (като шега, кой знае??). Каквато и да е причината, има нещо специално в тези котки, което със сигурност си заслужава допълнителното усилие.

[Bellboy]

Много е хубав този Джак!Късмет,дано се намерят специалните хора за него!И той го заслужава и вие.

[deni_avr]

Не съм вярвала, че ще напиша този текст тук, но...:
Джак има шанс да замине в приемен дом заедно с Габи в Австрия.

След като писах на много организации и познати и виртуални приятели в чужбина, накрая се обърнах и към българските енимъл приятели. Friends for animals откликнаха и предложиха Джак и Габи. В Австрия са им намерили приемен дом. Грима е обяснила на дълго и широко всичи поведенчески проблеми и на двамата, а те и двамата имат сериозни такива, търпеливо и добронамерено обясняваше и на мен и препредаваше информацията. Грима, нямам думи, с които да ти благодаря за цялото това разбиране, сериозно отношение, търпение и помощ! Знам, че всички правим всичко заради животните, но не бива да пренебрегваме и човешкия фактор!

На мен ми е ужасно мъчно, притеснено, свито и какво ли не. Джак е при мен вече трета година. Надявам се да се адаптира добре, да го харесат и осиновят и да бъде щастлив. Той е коте, което ме научи на много. Животът с него и всичко, през което преминахме беше прекрасно.

Двамата ще имат нужда както всички в този форум от средства, за да заминат. Бих била благодарна на всяка помощ.

[deni_avr]

Taзи вечер е последната ми с Джак. Една истинска одисея е на път да приключи. Най-специалното коте ще напусне гнездото ми. Опитах се да намеря снимката, която видях през 2008 в безом.инфо и която ме накара да отида и взема Джак. На нея той се бореше с една буца сирене. Нямаше добра координация тогава, но борбения му дух си личеше още тогава. Помня как после доброволно живя 1 месец с банята и на всяко изнасяне от там, той плачеше като малко дете. Помня как после се появи Рижко, който с открития си нрав успя да го извади от черупката му. После Джак набра скорост, самочувствие. Посрещнахме и изпратихме много котета. Той успя да събуди любовта ми към специалните любимци. Показа ми какво е борбеност, дух и най-важното безусловна обич. Той е безкрайно гальовен и обичлив. Знам, че отива на добро място. И се радвам. Горчиво сладко и притеснено. Браузвайки назад в темата....тази вечер ще е вечер на спомените с Джак.

[GAG]

Леле как си лети времето...
Желая много щастлив живот на Джак в Австрийско, крайно време беше някой да поиска това момче, което явно наистина е специално.

[Nickey]

Леле, Дени, мога само да си представя колко ти радостно и същевременно тежко...

Джако е голям идиот с голямо сърце - сигурна съм, че ще бъде щастлив.

Прегръдки!

[Мърфи]

Дано е лек пътя му, дано новите му хора го обичат така, както ти Дени! Попаднах на темата за първи път, неизвестно защо, поплаках си, страхотно котенце! Най-трудните са ни най-мили!
На добър път, Джак!

[deni_avr]

A това е линк към албума на Джак в снимка.бг където качвах - http://deniavr.snimk...03425.19276366. Там са подредени хронологично. Странна работа...Още е кръстен Джак и Рижко. Наистина се радвам за Джако. Иска ми се да го гледат и глезят както заслужава и както аз вече не мога. Но тази вечер ми се иска само да си спомням живота с него и колко специален е наистина,всичко през което минахме с него, колко надежди, колко съмнения, няколко пъти отказвах и на немски осиновители И колко радости :))

Наистина много се радвам, че го имах при себе си и то толкова време.
Тези животинки са наистина уникални. Ако срещнете такова коте по пътя си, не се колебайте :)

[Гатофила]

Дени, имаш ли нужда от трохички? Писала си, че си го изпратила, сигурно си влезла в дългове?
Ако е така, аз имам закупени 3 календара, нека са за пътя на Джако.
Ние двете с теб (ти в огромна степен повече от мен) знаем какво е да вземеш болно създание и да му трепериш.
На кого да се обадя за насочване на парите?
Тези трохички, за кого по-напред, четеш, четеш, гърлото ти се свива, как да избереш? Но все пак ми е драго да ги дам за същественце, чиято драматична съдба следим от много отдавна.
И на мен ми е свито сърцето, дано да има Джако добри стопани, твоята всеотдайност трудно се достига, но ... поне част от нея да имат, ще е добре.
Стискам палци на Джако. Да ни държиш в течение, хей!!!

[deni_avr]

Много благодаря, Гатофила, но засега няма нужда от повече дарения. Дарителите: Диана Димова, Галя Хранова и анонимен дариха половината, остатъка е от мен.
Благодаря

[buddy]

Някои деца се отделят от родителите си по-късно от други. Дошло е време и Джак да поеме по своя житейски път. На добър час, Джак, бъди щастлив! И да пишеш на Дени, ей!

Дени
Не плачи за него, ей къде е Австрия, може да те покани на гости някой път.

[deni_avr]

Бъди, ако знаеш как мечтая за това - да се вдигна и да ги наобиколя всичките, ей така само да ги видя. Ех, кой знае - някой ден....