[mil_]

Естествено, че ще наградиш кучето, което изпълнява.
Оставам с убеждението, че изобщо не съм изяснила какво искам да кажа, за което грешката е моя и моля да ме извините.

[margokk]

Ами и мен не ме бива много по формулиравките. При нас е така, че не само Френ и Лъки градят отношения, а също и аз и Лъки, донякъде още и аз и Френ. Днес например Френ наложи на Лъки "закона" вкъщи - не гоним котки. Лъки посегна и веднага беше хваната от Френ за муцуната, въобще не се наложи моята намеса. Май е ясно, кой ще се наложи. Чудя се обаче без моя намеса, дали щяха да са им пак такива отношенията? Ако да кажем бяха двете на улицата? Лъки е много по-инатеста и е по-силен характер от Френ. Снощи за първи път ги оставих да ядът сами. Френ си изпразни купичката и после отиде и избута Лъки. Лъки се оттегли, без да протестира.

[mil_]

Те са в твоята глутница.
Отношенията им се развиват по правилата на тази глутница, на която ти си водач.
Ако бяха в друга или сами, не е важно и не това имам предвид като говоря, че не трябва да се разменят изкуствено позиции.
По същия начин когато моето куче си разменя любезности с други, трябва да го прави в рамките на нашите правила.
В този смисъл аз мога да създам правило: отстъпвай на всички. Не го считам за добро правило, това е.

[Мария 76]

А , на мен ми е любопитно едно доминантно куче на което стопанина се кара и коригира като изявява доминантността си , дали ще  промени характера си...да стане някакво,  което всички да мачкат. Защото и аз , живот и здраве , ще си взимам второ куче , което ще живее у нас. Породата му ще е работна и предполагам веднага ще се наложи над лабрадора....Няма да го оставям да издевателства на Флик , ама дали няма да се превърне в някаква "мърда" . Сигурно границата е много тънка....

[margokk]

Мария, това е като да спорим, кое е по-важно - възпитанието или генетичната предразположеност. Отговори си сама.

[mil_]

Между йерархия и издевателство няма знак за равенство.
Нито между уточняване на йерархия и бой/насилие/мачкане.
Нито между подчинено положение и щастие/нещастие.
Иначе би значило, че и ние като постигаме лидерска позиция, единственият начин е да ги бием/издевателстваме/мачкаме/правим нещастни.

Схващането, че такъв знак на равенство има, ми пречи да съм ясна.
Изобщо под йерархия аз разбирам установен ред в групата, при който всичко е стабилно и спокойно. Други разбират някакво хаотично състояние на непрекъснато надмогване, атакуване, отстъпление, изобщо някаква динамика.

[margokk]

Не, Мил, не правя такива равенства. Просто ти говориш за вече изградена йерархия, а аз за тепърва създаващи се отношения.

[mil_]

В случая визирах поста на Мария - тя казва, че или кучето е доминантно, или всички го мачкат. Че второто куче за да се наложи, щяло да издевателства и така, изобщо в този пост всичко прилича на някаква война.

[redika]

Galiadogs Мда...май няма да стане  :( С кучетата, с които излизаме редовно за сега няма проблем...големият е израстнал с тях и се разбират чудесно, а на малкото никой не обръща съществено внимание  ;D
Когато се заиграят с друго куче (което за момента още е възможно), странното е, че не големият, а малкият пази батко си. Ред (големия) започва да се гони с някое куче и Сър (малкия), тича до другото и го хапе отстрани. Легнат ли да се борат (Ред и другото куче),Сър започва да се качва на другото...Той не играе с кучета, а само ги преследва и похапва отстрани... :rolleyes:

[rodegunda]

При нас положението е следното: 2 женски, едната е на 2,5г, другата е на около 1,5г. Втората е прибрана преди 5мес. По принцип няма проблем, командва Ася /по-голямата/, само когато Герда се намира на нейното си място и Ася реши да провери паницата и, Герда веднага се нахвърля да се бие. Ася се оттегля само в този случай. Иначе отначало някак си са си уредили отношенията.  :blink:

[mil_]

redika, в тези случаи малкият едва ли пази батко си.
По-скоро той го следва и подкрепя, но тълкува нещата неопитно. Големият подгонва някого, малкият решава - този е враг, щом батко така казва - ще го гоним и ще го хапем.
Затова конфликтите в глутницата прерастват светкавично в мелета - сбие ли се водачът, всички ще подкрепят него. Е, може би освен някой, който да оспори в този момент водачеството му.

[redika]

Ами да и за това вече му се карам, като започне да се катери върху кучетата...но малкото чудовище като цяло е голямо изродче  ;D Като види куче първо ръмжи, както и на хора. Върти опашле и ръмжи...много е странно. Вече го прави все по-рядко, но все още присъства...

[Мария 76]

Цитат

В случая визирах поста на Мария - тя казва, че или кучето е доминантно, или всички го мачкат. Че второто куче за да се наложи, щяло да издевателства и така, изобщо в този пост всичко прилича на някаква война.

то , това е ясно , че не всеки път е война , ама при нас често се е случвало и вече си имам едно на ум. Да не говорим, че тези случки страшно много промениха кучето ми.  Явно и мен... ;)

[wind]

redika, хубавото е, че големият е неконфликтен. Малкият ще се води по него известно време. Все пак аз си мисля, че основното е доброто обучение, т.е. кучето да може да се контролира преди напечена ситуация (настъпи ли такава, малко трудно става).

Аз обаче съм далеч от идеални резултати в тази област - кучовци слушат примерно на 70 %, което пак не е съвсем зле. Нашите не са чисти породи, но големите са смесица от ловджийски, а Рита първите си две години е ходила и на лов. Освен това е много сприхава и понякога ми създават проблеми при среща с други кучета. Въобще тримата отвсякъде са си екип и заедно се втурват да правят бели. Резултат дава само строгия контрол върху кучовци и тяхното подчинение на моите желания или забрани. За обучението обаче е необходимо постоянство и много време, което, признавам си, не винаги ми достига, пък и мързел ме наляга понякога. А иначе колкото и да е сприхава Рита, свикне ли с дадено куче, колкото и да му е налитала в началото, после нямат проблеми - не му обръща внимание.

[redika]

wind напълно съм съгласна, че най-доброто решение е добрият контрол, но наистина е трудно за постигане.
Големият наистина си е късмет, че не е конфликтен. Само като е с мен е една идея по-сприхав. Но това го отдавам изцяло на моята несигурност. След като веднъж се сби, до като беше с мен, започнах да го връзвам всеки път, когато видя мъжко куче, от страх да не стане нещо. Когато е сприятеля ми, това изобщо не е проблем. Той си го пуска спокойно да се запознава с кучетата и проблеми няма.
Имаше една ситуация, която много ярко ми показа, как кучетата се влияят от нашата нагласа. С приятеля ми разхождаме зверчетата. Към нас се приближава момиче с пуснато мъжко куче. Аз веднага отивам и хващам Ред, а приятелят ми ми казва "Какво правиш, пусни го" аз обаче не искам, защото ще се сбият. В крайна сметка ме нави да го пусна, като аз си прехвърлих на ум, цялата отговорност на него и се успокоих. Ред се затича към другото куче, спря се и започна да го души. Кучето, обаче не го хареса и му изръмжа, излая и се метна към него. Ред отстъпи с весела крачка и се върна при нас, да продължим играта с фризбито  ;D сигурна съм (до колкото може), че ако беше само с мен, нямаше да реагира така...А през това време малкото дяволче, стоеше отстрани и ръмжеше...

п.п. съжалявам, че малко се отклоняваме от темата...

[wind]

То пак си е по темата долу горе, защото съществуващата между кучетата йерархия помага на стопанина да ги контролира, като заеме водещата позиция (ако и доколкото успее, методите за това са най-различни). Оттам нататък всичко, което се случва, е "по вина" на водача, т.е. стопанина. Усетят ли напрежението ни, може да го тълкуват като сигнал за атака.

Навремето с Рекс, докато беше по-малък, прибягвах до викане "Чиба", за да се появи. Изчезнеше ли ми някъде в галоп и "Ела тук" не действаше, при "Чиба" задължително се появяваше и се втурваше в посока към въображаемия враг. Никога не е учил какво означава това, но аз си представях, че трябва да гоня нападащи ме кучета и им виках "Чиба" заплашително, втурвайки се малко напред.

[rimela]

Това с "Чиба" е идея! :blink:
Лошото при нас е, че моята си пази територия (двора), не знам дали ще пази мен. ;) Май не - щото като стане напечено се крие зад гърба ми... ;D

Ако сериозно - следя темата с интерес, ще си позволя да изкажа мнение.
Според мен за истинска йерархия може да се говори единствено в истинската глутница - стопанинът и семейството му и техните кучета. Тя е постоянна, там е и истинският живот - разпределя се храната, осигурява се защита, общува се всеки ден. Там всяко кучето е след хората - най-важното!, а помежду си се подреждат по техните си кучешки правила.
На кучешката полянка всичко е игра - игра на йерархия, даже и игра на битка - кучешките боричкания с ръмжене и хапане, след които животинките са ухилени и щастливи. А в играта, както се знае, всичко е като истинско, само че е ... на "ужким".
Проблемите започват, когато някой почне да се взема много на сериозно. И тогава е моментът истинския лидер - стопанинът - да напомни на кучето за какво е там на полянката! Да общува и играе с другите кучета, а не да прави глутница с тях.
Е да, ама не всеки стопанин иска или може да научи кучето си на тая истина. И кучета всякакви, и стопани всякакви! :(
Е, поне аз така мисля, може да не съм права...

[redika]

rimela съгласна с теб, само че според мен преди да се стигне до игра, трябва да се изяснят йерархичните позиции....алед това вече всичко е игра  :blink:
wind "Чиба!" използвах с предишното ми куче, по същия начин. При Ред думичките са "Кой е там" или "Кой те закача" и ефекта е пак същия  ;D Ама и ние, как се възползваме от инстинктите им-нагло  ;D

[mil_]

rimela, имаш известно основание.
Но за да сме точни трябва да кажем, че семейството не е глутница, тъй като между различни биологични видове не се формира глутница. Отношенията между човек и куче/та са уникални, а кучето е наш партньор именно защото е в състояние да се подчини на човека така, както на някой от собствения си вид.
Глутницата в парка също не е истинска глутница заради това, което ти казваш, макар там кучето съвсем не на игра да проявява подобно поведение.
На практика глутница в чист вид съществува само между горките бездомници.

[rimela]

Цитат

...
На практика глутница в чист вид съществува само между горките бездомници.

Абсолютно вярно, съгласна съм и с написаното от теб по-горе.
Интересно ми е, обаче, защо далеч не всички бездомни кучета образуват глутници, макар че кучета има достатъчно... Някои си остават завинаги единаци.
Мисля си, че в различни индивиди се проявява в различна степен желанието за обединяване със себеподобни или, в противовес на това - търсене на стопанин, човек, за водач и лидер.

В нашия случай - общо взето постоянна компания от кученца - главно дребни породи, срещаме се на разходки в парка. Моята хубостница - среден немски шпиц, на година и половина - не е доминантна и определено няма особен интерес към "изясняване на отношенията".  Е, предполагам са се подредили там някак, но достатъчно дискретно...  ;) Няма изявени лидери и рядко възникват конфликти, само ако се появи някой нов и почне да се репчи, тогава "дребляците" надават дружно вой срещу наглеца! ;D
Линда си има фаворити за игра, боричка се и се гони с тях, най-добре си играят, ако няма други кучета наоколо. Ако се съберат повече на полянката, а приятелчетата й ги няма или са заети с друго - определено скучае. Ако "замирише лошо" на скандал или се отегчи съвсем - идва при мен и само с глас не ми казва "Искам да си ходим оттук и да поиграем с теб на топка!".
Та от тези си наблюдения съдя, че поне за нея "нашата глутница" е по-важна. Не че не съм я гонила из парка, като се заиграе с някое кученце и "сложи слушалките", но като цяло май не си пада много по колектива... ;)