[Persefona]

Има психолози или  етолози, към много от клиниките работят такива специалисти, ще е интересно, ако такъв се включи тук и си каже  професионалното мнение - възможно ли е ..

Единственото ни предимство пред животните е, че имаме съзнание, което е понякога не толкова похвално за нас, понеже грешките ги правим съзнателно, а те не, иначе и ние имаме много какво да учим от тях  ;).

[vlado zoo]

Умъртвяването и изяждането на котката са две отделни действия. Вероятно котето е убито неволно. Напълно възможно е да се случи при игра. Възможно е котката да одраска, например. Добре е кучето от малко не да се стимулира за игра с котка, а да я избягва. Колкото до изяждането - при разкъсването е нормално да се отдели кръв, което възбужда вкуса. Не мисля, че има обратна връзка. Колкото до опасенията ви за детето - напълно основателни са. Не съветвам никой да оставя малко дете - до 5-6 годинки само с едро куче. Винаги е възможно нараняване.
Иначе не съдете кучето строго. Това е злополука, не проява на лошотия.

[redika]

borisova знам как се нарича  ;) "кучешки психолог" явно трябваше да бъде в кавички и в предния ми пост, за да се разбере, че е цитат, но както и да е... :blink:
Това, че някой е изкарал такъв курс, не значи че е такъв на практика. То ако беше така и аз трябва да съм етолог, ама не съм. Говоря за човек, който наистина да разбира какво прави и да знае какво означават дадените действия на животното...нещо като Сизар Милан (дано не съм объркала името).
Persefona Би ли дала пример за такава клиника?  :blink:

Цитат

Единственото ни предимство пред животните е, че имаме съзнание, което е понякога не толкова похвално за нас, понеже грешките ги правим съзнателно, а те не, иначе и ние имаме много какво да учим от тях  ;).

С това съм напълно съгласна...

[JL]

В случая не става въпрос за определяне вина, а за претегляне на степента на доверие.
В края на краищата и при домашните кучета и котки има естествен подбор, но не в посока, дали си по-приспособим към суровия живот, а дали си по-приспособим към социалния живот. Ако не можеш да се приспособиш към спазването на определени норми и изисквания - губиш. И това е напълно естествено и така трябва да бъде.
Nirity, както виждаш, има много и различни мнения относно това, как трябва да постъпиш, но ти най-добре от всички можеш да прецениш как искаш да бъде оттук нататък. Важното е да не вземаш прибързани решения и когато вземеш решение - да си напълно сигурна за себе си, че постъпваш правилно.

[twoofo]

Сега виждам тази тема.

Като дете имах котка (и куче и костенурки и рибки и папагалче и морско свинче  :rolleyes:) но и хамстер. Котката обожаваше хамстера - спеше в аквариума, чистеше го няколко пъти на ден, държеше се с него, като с малко коте - в продължение на 8 месеца, били са в една стая без хора всекидневно, все едно и също - любимото място за спане на котката беше в аквариума, сгушени с хамстера! Бях абсолютно спокойна...докато един ден както се досещате котката не изяде хамстера. Бяхме в стаята - котката се хвърли в аквариума за части от секундата сграбчи хамстера и го завлече зад гардероба. Направо полудях - нищо не можах да направя. Да, една седмица ми беше черна, не съм я удряла, не съм и заточвала, просто - друг я хранеше, не спях с нея, такива неща. Осъзнавах, че не мога да я съдя - не разбирах как и защо се случи така изведнъж, но - това е нейна природа. Не си взех повече хамстер, това е.

Кои сме ние да съдим котката, че е котка и кучето че е куче?!

Мисля, че в днешно време се изисква прекалено много от кучетата ни, те трябва да са култивирани до степен в която едва ли не водят човешки живот. Те са кучета, въпреки че ги очовечаваме в обичта си. И като такива са част от природата, а нея не можем да си обясним напълно с нашата си логика. Няма такова нещо като виновно било кучето. Вина не съществува в кучешкия свят. За нищо не е виновно - въпросът е дали човешката психика и очаквания на стопаните могат да преглътнат случилото се и да продължат да си гледат кучето с любов. Ако не могат - търси се дом без котки, това е. Аз лично не мисля, че има опасност за детенцето, не че бих го оставяла само с едро куче на тази възраст така или иначе, но не се наемам да правя заключения, просто лично мнение.

Това куче е нито повече, нито по-малко от КУЧЕ. Не звяр и не човек.

С което не искам да кажа, че е това го прави маловажно, а че не трябва да изискваме човешки характеристики от кучетата си.

[lonesome]

Съгласна съм с горното мнение от няколко дни се опитвах да напиша същото, но явно не  ми достигаха думите да го направя. От малка се влачех по двроните ни кучета, които нито са били обучавани на общо или каквото и да е послушание, нито са прощавали на която и да е по - дребна от тях гадина и въпреки това не съм пострадала. Може да е било чист късмет, може и да не е. Наистина смятам за неуместно да се оставят насаме детето и кучето в тази ситуация. Може в действителност да не е така, но съдейки по собственият си опит подобна случка не би ми се видяла ненормална.

[Maggi]

Цитат

Кои сме ние да съдим котката, че е котка и кучето че е куче?!
Мисля, че в днешно време се изисква прекалено много от кучетата ни, те трябва да са култивирани до степен в която едва ли не водят човешки живот. Те са кучета, въпреки че ги очовечаваме в обичта си. И като такива са част от природата, а нея не можем да си обясним напълно с нашата си логика. Няма такова нещо като виновно било кучето. Вина не съществува в кучешкия свят. Това куче е нито повече, нито по-малко от КУЧЕ. Не звяр и не човек.
С което не искам да кажа, че е това го прави маловажно, а че не трябва да изискваме човешки характеристики от кучетата си.

:palec:
Надявам се авторката на темата да сподели с нас какво става, какво са решили.

[redika]

Май няма да споделят с нас съдбата на кучо... :(

[Nirity]

Както вече казах и кучето и котката съм ги взела почти по едно и също време, израстнали са заедно,гледах ги в къщата и си познавам добре животинките. За характера на кучето ми - ми не е агресивно, никога не съм го чувала да ръмжи, малко тъпичко си пада, и определено е най-игривото животно което съм виждала. То просто умора няма, непрекъснато подскача, върти опашка през 98% от времето си и чак задни салта прави от кеф ако някой му обърне внимание. По същия начин се държеше и с котката, с мен, с мъжа ми и т.н. Към детето обаче се контролира в някаква степен, аз много му виках като се засили към него, защото мен с лекота ме събаря на земята като се разиграе, затова го възпитах да не обръща внимание на малкия много, много. Понеже е доста глуповато, едро и съответно тромаво, като се завърти помита децата, затова го научих да ги избягва. 8-месечно животно, ами то си е дете само по себе си, не обръщах кой знае какво внимание, че е толкова диво, все пак децата това правят, играят си. В къщи редовно е пълно с хлапета, обичам да си каня гости, колкото мога по-често, все се намира някой който да му подхвърля цвъртящите играчки. Смятам че грешката ми е в това, че не се опитах да го укротя достатъчно. Вече взех да си давам сметка, че трябваше да вкарам по строга дисциплина, но то и аз съм си такава, като съм сама със смейството се гоним, гъделичкаме се, търкаляме се, с две думи: пример за песа, да сме закачливи и игриви.  Обаче след тази случка е пределно ясно, че тази игривост е несъпоставима с размерите.
Котарака пък беше много любвеобилен, спеше при мен, катереше се по мен, умилкваше се непрестанно, по всичко и всички. Избесняваше и той от време на време, но предпочиташе да си играе сам, или с някакъв предмет. Песа като се пробваше да си играе с него, не пускаше нокти, но винаги се опитваше да се ,,спаси,, при човек или да се шмугне някъде. Все пак разликата между двамата е огромна, Мики (кучето) е 52кг, а Г-н Лепка (котарака) около 1кг. И към мен ако се втурне някой 50 пъти по-тежък и аз ще бягам. Но когато бяха спокойни, котарака се умилкваше и спеше върху песа.
Така, че сега след като се поуспокоих, приемам следната версия: играли са си, или песа се е разиграл прекалено и буквално е отнесъл котарака, или Г-н Лепка не е успял да се шмугне някъде и е пуснал някой нокът и го е поразярил (това не е достатъчно за кучето ми да стане агресивно, сигурна съм, но всеки който си е играл с куче, знае, че колкото повече се задълбочава играта, почва да се стиска малко по-силно, да се захапва малко по-силно и т.н.) Затова приемам версията за играчка-плачка. Ако си човек можеш да сложиш край, но това са животни, в голяма къща, в една от последните стаи където никой не ги чува какво правят. Предполагам, че Мики инцидетно е убил Г-н Лепка и се е ошашавил супер много, близала ли го, смукала ли го, какво го е правила, тя си знае и накрая се е стигнало до поглъщането някак си. Чудя се дали е възможно на куче да му хрумне да си ,,прикрие следите,, като изяде трупа, след като пределно му е ясно, че е направило нещо лошо.
След случката Мики имаше много гузен поглед, беше се кротнала много и си понесе тридневното заточение на студа. Но предвид размера на кучето, случката и това, че аз не съм в състояние да нараня животно, че имам слабост към същества с козина, и че ненавиждам действия от вида изоставям, подарявам и т.н. присъдата е следната: пристройките за дърва, близо до котела за локалното парно са кучешката спалня, през деня ще е прибрано, ако няма възрастен човек, през ноща може да излиза по двора ако иска. И какво да се прави останалото по старому ....

[Vesela_5]

Аз мисля, че сте взели правилно решение. R.I.P., г-н Лепка...

[totschica]

Цитат

Аз мисля, че сте взели правилно решение. R.I.P., г-н Лепка...

:palec:

[Nirity]

Нещо не мога да си редактирам последния коментар. Забравих да напиша, че досега не съм наблюдавала кучето чак толкова стриктно. Аз го пуснах след заточението, първо - да щъка из двора и го следях през прозореца как се държи, всички съседски котки се изредиха за пореден път да си минават (за котките няма граници все пак) така и не разбрах какъв им е режима на пускане, но си минават, хич и не ги е страх от песа. А тя се държи с тях както обикновено - стандартната кучешка поза за игра, вдигната задница, турбо-въртяща се опашка, предни лапи и глава залепени за земята. Играе му се на животното. Забелязах и няколко нови котенца, може би улични или някоя съседка е родила (не повече от 3-4 месечни) Мики се опитва да заиграе и тях, даже и врабценцата, които кацнат и с тях прави същото. Познавам си кучето, инцидентно го е направило явно не може да осъзнае колко е едро в действителност. Никакъв признак за агресия, още не ми го побира ума. Имаше коментари за недоказана вина на кучето, ами какво да ви кажа, ако е друго животно най-малкото което е не знам за такова което да затваря вратите след себе си. Ако е човек трябва да е напълно психично болен да влезе и да ми убие котката и да си замине и то без да вземе поне парите на един метър от мелето или нещо друго ценно. А пък и защо кучето повръща бяла козина, а бялата котка липсва. За мен това са неопровержими доказателства. Но добре си познавам животното и няма признак на агресия в него, по някакъв много глупав начин е убило котето, защо го е изяло един господ знае.
Мисля, че постъпвам правилно. Пристройката към къщата си е съвсем културна, част от къщата е, котела за парното е там - не е студено, не е мръсно. Може да бъде перфектно контролирано от възрастен човек. През ноща ще си има пълната свобода, току виж се изявило като пазач (никой, който го познава не би се страхувал от него, но за непознати с тоя си размер наистина е стряскащо). Разхождам го сутрин аз, бягаме из поляните наблизо, вечер мъжа ми. Като е прибрано през деня няма да се притеснявам малкия, че бяга из двора. Някой ден мога и котка да си взема пак при тези условия. Дори и огромна къща явно не е достатъчна за огромно куче, от време на време се губи от поглед. Вярно държа се по-резервирано, вече не е същото, но все пак си е моето кученце. И все пак не мога да пусна свободно 50кг животно до дете 18 кил. Може би затова Мики харесва мъжа ми повече от мен, той може да го посрещне като се втурне в тръс след като сме се прибрали вечер от работа (мен ме смъква). Какво остава за едно котенце. Котето пък обичаше мен повече, прибрах го болно като бебе и се грижих за него докато оздравее. Иронията е там, че аз съм любител на кучета, а мъжа ми на котки. Не знам как да опиша ситуацията, животните не говорят, езика на тялото е всичко. Личеше й че е гузна. Личи и че не е зла. Такива неща просто трябва д се видят за да се прецянат. Благодаря много за коментарите до сега. Наистина ми помогнахте много, повечето неща си ги мислех, но си е съвсем друго, когато непредубеден, непознат човек ти го каже. Приятелите са загрижени, за тях решаването на проблема е ликвидация на проблема. Така е когато има предрасъдъци и предубеждения.

[redika]

Чудесно решение и мисля, че е най-доброто! Поздравявам Ви за това и че не сте се поддали на "приятелските" съвети  ;) Ще се радвам, ако пуснете снимки и на едрата мома, която закачливо приканва и врабчетата на игра...стана ми интересно как изглежда тя  :blink:

[elin4o]

абее вие наред ли сте бе ??? :o :o :huh: :huh: 6e приспиват кучето , кучето било звяр , дрън дрън !!! Кучето е изало котката ... еми да нормално ако котката му е лазела по нервите кфо да я направи !!! Гледайте си кучето  :P

[lonesome]

'Що не прочете цялата тема преди да даваш акъл?

[borisova]

За момента решението е правилно и не сме ние хората да ви съдим как да постъпите, въпреки, че се изказахме доста крайно, но така се получава,когато човек не е пряк свидетел на ситуацията и съди само по предположения.Но ако ограничите срещите на детето и кучето, а кучето ви ще расте ли още ,не се разбра каква порода е, ще започне да отвиква от присъствието на детето и тогава има по- голяма опасност от нежелани реакции именно, защото контактите вече са ограничени и променени.Щом познавате добре животното си и му имате доверие, оставете ги да си играят,контролирайте положението,но не игнорирайте кучето.Също не разбрах на каква възраст е кучето,но с течение на времето то ще улегне,ще стане по- уравновесено и игрите ще понамалеят, даже може да настъпи и момент,когато ще спре  да обръща внимание на детето.Когато всичко е под контрол, опасност няма.Кучето ще започне да пази детето,няма да го нарани, ще внимава,но всичко това се постига с ежедневен контакт.Вие ще си прецените и ще постъпите така,както е правилно според вас, за да предпазите и детето и кучето.И да сложете снимки да го видим, нека и ние да му се порадваме.Всичко ще бъде наред, постепенно с времето нещата ще се уталожат и забравят, нека  пак си е вашия чудесен домашен любимец, просто има някои правила, които трябва да се спазват и тогава опасност няма.