Вход
Регистрация
Помощ
Грахче, в Mar 26 2009, 09:11 AM, написа:
благодаря. всъщност трябва да ви кажа, че заслугата е най-вече у Арни. Защото е готин и защото е доберман.
Според мен, хора които са имали доберман остават неразривно свързани с породата. Не го казвам като някаква "реклама", а просто домерманът е... като залепен за този когото избере за стопанин. Направо ненормално привързан, като сянка ходи по него, гледа го в очите и съществува за да седи в краката му, да слуша гласа му, да бди над семейството му и да е нащрек постоянно с едното око и ухо дали нещо не се е случило на "безценния" ...
Уникални са! Имала съм възможност да ги сравнявам с овчарката - овчарките са много по-открити, по-социални в смисъл, че за тях светът е голямо и интересно място, където има 1 стопанин, но и много други заслужаващи да се видят неща. А доберманът е маниак... за него има стопанинът и други маловажни подробности - той е неговият свят. Избере ли те - край, застава до теб и не те изпуска повече от очи. Доберманът е като прецизен инструмент за специфична работа - пазенето на стопанина, и когато го изоставят това е огромна трагедия за него. Направо му разбива сърцето.
Но доверието му се печели трудно. Много трудно. Именно защото си заслужава, тъй като връзката ви ще е твърде сериозна и ще продължи докато кучето е живо. Затова когато един човек е имал доберман и знае какво огромно внимание е получавал от него и колко тясно е бил свързан с това животно, това усещане остава под формата на огромна любов към самата порода.
Затова изобщо не вярвам, че истинският му стопанин, този който го е отгледал, възпитал, който е бил до него и е получавал безкрайната му любов и преданост го е оставил в изолатора. Само един тъпанар, който не познава добермана и не знае как да общува с него може да извърши това. Ама айде да не почвам темата, че се ядосвам ужасно!
Според мен, хора които са имали доберман остават неразривно свързани с породата. Не го казвам като някаква "реклама", а просто домерманът е... като залепен за този когото избере за стопанин. Направо ненормално привързан, като сянка ходи по него, гледа го в очите и съществува за да седи в краката му, да слуша гласа му, да бди над семейството му и да е нащрек постоянно с едното око и ухо дали нещо не се е случило на "безценния" ...
Уникални са! Имала съм възможност да ги сравнявам с овчарката - овчарките са много по-открити, по-социални в смисъл, че за тях светът е голямо и интересно място, където има 1 стопанин, но и много други заслужаващи да се видят неща. А доберманът е маниак... за него има стопанинът и други маловажни подробности - той е неговият свят. Избере ли те - край, застава до теб и не те изпуска повече от очи. Доберманът е като прецизен инструмент за специфична работа - пазенето на стопанина, и когато го изоставят това е огромна трагедия за него. Направо му разбива сърцето.
Но доверието му се печели трудно. Много трудно. Именно защото си заслужава, тъй като връзката ви ще е твърде сериозна и ще продължи докато кучето е живо. Затова когато един човек е имал доберман и знае какво огромно внимание е получавал от него и колко тясно е бил свързан с това животно, това усещане остава под формата на огромна любов към самата порода.
Затова изобщо не вярвам, че истинският му стопанин, този който го е отгледал, възпитал, който е бил до него и е получавал безкрайната му любов и преданост го е оставил в изолатора. Само един тъпанар, който не познава добермана и не знае как да общува с него може да извърши това. Ама айде да не почвам темата, че се ядосвам ужасно!
Тези думи са по-тежки, от каквито и да е било други аргументи! Грахче, нямаше как да го напише по-добре! Когато го четях, плаках и то часове след това, защото загубих един такъв Приятел!
П.П. Бон апети, navar! И се радвам, че все още има хора с уважение като твоето към кучетата- независимо от породата!
Поздрави!
Горе
Цитиране +
