Английският Стафордширски Бултериер.
Стафорширският бултериер е една великолепна порода с интересна и славна история.
Преминал през различни етапи, през периоди на възходи и падения той успя
да се съхрани до наши дни, благодарение на своите качества и благодарение на
верните си поддръжници!!!
Стафордширският бултериер е пряк потомък на стария тип бултериер( бул-енд-териера),
съществувал още в края на XVIII в. Тогава се създават тези кръстоски бул-енд-териерите,
наричани с най-различни имена по онова време. Като през първите години на XIXв.
породата придибила своя облик. Предназначението му било ясно - куче за борби.
През тези десетилетия в Англия спортният живот и хазартът взимали връх, най-вече в
областта Мидландс. Със своите спортни умения и качества бул-енд-териерите спечелили
голяма популярност, която непрекъснато растяла! Дори и след забраната на борбите с
кучета издадена от Британските власти през 1835г. те не спрели! Този вид спорт
продължил да се развива най-силно в the Black Country! The Black Country била крепост
на гладидиаторите и техните собственици. Там се подвизавали върлите привърженици
на бултериерите. Най-колоритната личност появявала се на това място бил Джеймс Хинкс
старши( създател на новия тип бултериери), чиято страст към залаганията била всеизвестна.
В тези среди той бил цар!
Между 1860-1870г. бултериерите били разцепени на два лагера. Новият тип бултериер,
създаден от Хинкс бил наречен Английски Бул Териер. Тези кучета се доказали като по-добри
бойци от стария тип, с което неговата слава рязко намаляла.
За да ги разграничат от хинксовите, англичаните нарекли кучетата от стария тип ( оригинален)
бул-енд-териерите СТАФОРДШИРСКИ БУЛТЕРИЕРИ. Твърди се, че голяма част от собствениците
на тези кучета били миньори от областта Staffordshire и от там идва наименуванието на
породата. Битките били тяхна страст и те продължи да практикуват в the Black Country.
Трябва да се отбележи, че стафордширските бойци били различни. Кучета от съседни региони,
макар и близки един от друг се различавали като тип, конструкция и габарити. Спорело се е и кой стафорширски
бултериер ( от коя област) трябва да се приеме за еталон на породата. В последствие се е стигнало
до нещо като консенсус и даже бил съставен и първоначален стандарт. След като боевете залязват
постепенно е нормално селекционерите на тези кучета да насочат вниманието си към стандартизирането
и превръщането на бултериерите в добре изглеждащи екстериорно животни!
Появата на Хинксовите бултериери довело до чуствителен спад и дори криза при развитието на
кучетата от стария тип( стафордширските бултериери).
В края на XIX и началото на XXв. породата била почти на изчезване и огъня се поддържал от
малцина ентусиасти. Но когато има желание и верни привърженици резултатите не закъсняват!
През 1935г. едни от най-големите маниаци на породата Джо Дан и Джо Молън събират
сериозните симпатизанти, получават помощ и от дарители и създават клуб същата година.
Със създаването на този стафордшир бултериер клуб породата възкръсва за много кратко
време. Само след четири години англ. Кенъл Клуб ( КС ) е регистрирал 310 стафбула!!!!!
Първите признати шампиона на породата са : CH. GENTLEMAN JIM & CH. LADY EVE.
Днес Стафордширският бултериер е много популярен. Разпространен е по целия свят. Най-много
е ценен в Англия разбира се, където е по-многоброен дори и от бултериера! На територията на
Великобритания и Северна Ирландия съществуват цели 18 клуба за Стафордширски бултериери!
Регистрирани клубове има и в десетки други държави.
В България породата тепърва навлиза. За жалост популацията на тези кучета в нашата
страна е много малка. Да се надяваме, че през следващите няколко години стаф-буловете ще
извоюват по-голяма популярност и у Нас!
Илиян Моновски(БККАБТ)
***
Погледнете човекът Легенда Joe Mallen със своят
жесток Gentleman Jim ( първият шампион на породата!)