Ронго и Реджо не знаят, че водиш двоен живот, но сигурно има начин.
Ооо, знаят те, знаят много добре. Всеки ме обследваше в началото на какво друго куче мириша, сега вече ме обследват само ако е намесено някое ново, миризмата на другия не е чужда. Ще се оправим и с почивки, и с всичко.
На разходка забелязвам, че ако пристигам с Ронго, Реджо спазва някакви ритуали - не се втурва, а застава и все едно чака позволение от Ронго да ме поздрави, някакви такива. Ронго тръгва да си души, Реджо ходи след него. Току виж Деси се оказала права, че Ронго е един рафиниран, но упорит доминант когато знае какво иска.
Абе, щеше да е идеално един такъв куч с някоя принцеса, и Реджо, и Ронго биха съжителствали прекрасно с куче като Реджина. Ама кажете какво да правя, като най-ми късат сърцето такива слонски грамадни мъжища и те ми се струват по-безпомощни и уязвими от принцесите, колкото и да е нелогично. Просто за Реджина бях сигурна, че ще се справи и с други стопани, ще им влезе под кожата и ще е щастлива и без мен, а за тия двамата не съм. Ей ся тоя Рон от Сеславци не ми излиза от акъла.