от тези огромните кафеникавите
Чау-Говорилня говорим за нашите любими мечета
#1502
Публикувано: 22 March 2010 - 01:44 AM
#1503
Публикувано: 22 March 2010 - 08:21 AM
Здравейте, моето куче го имаше от определен вид гранули. Всичкое индивидуално, разбира се, но му къркореха червата и пускаше газови бомби докато не го прехвърлих към гранулите, които да ни устройват. Ако нещата много ви притесняват - заведете го на ветеринар.
И добре дошли, покажете ни вашето куче - във фотогалерията има вече доста снимки.
:-))

Чау - кучето, близнало небето...
#1505
Публикувано: 22 March 2010 - 01:06 PM
Джино е второто ни Чау-Чау. Предишното пак се казваше Джино. Радваше ни цели 15 години ,но се наложи до го приспя. Изстрадах го все едно човек беше починал.Все още не съм го прежалила и едва ли ще го прежаля някога.Беше безкрайно умно и добро куче . Надживя доста годините си ,защото беще внос от Молдова и два пъти по-голям от стандартните - 65 кг. Дълго време не мислехме за ново кученце,но минаха 4 години. Знаех ,че няма да намеря същото,затова не се и опитвах да търся. Просто преди месец и половина се обадих на една обява.Беше останало само едно кученце. Цената естествено беше 3 пъти по-висока заради цвета. Толкова много исках пак да имаме кученце,че направо тръгнах за Пазарджик да го взема. Нито съм гледала снимки,нито съм се интересувала от родословие. В крайна сметка каквото и да беше,то щеше да е новият член на семейството.
Вече е на 4-ри месеца.Безкрайно игрив и сладък. Не знам как вървят килограмите спрямо възрастта. Сега е малко над 12 кг. Много е любопитен,иначе е като малко дете. Пускам го да излезе на двора,а той не иска сам. Излизам с него и върви все в краката ми . Ако дойдат повече хора вкъщи иска да го гушна,защото го е страх.
Общо взето това е нашата история. Много го обичаме и го гледаме като малко дете. Догодина може да му взема една женска,да не е самичък.
Поздрави на всички
#1507
Публикувано: 22 March 2010 - 01:30 PM
Добре е с килограмите, не се притеснявайте. Да ви е жив и здрав.
Относно първият ви любимец - 15 години за чау е доста добър срок, браво.
И ветеринаря така каза. До последно беше добре,като изключа ,че вече ходеше трудно.Много тежък беше. Държа да кажа,че никога не сме го хранили с храна на гранули. Просто не я искаше.Можеше два дни да не яде ,но не я пипаше. Общо взето през цялото време е ял кокали и човешка храна. На 15 години дори зъбен камък нямаше и всичките му зъби си бяха на мястото.
Снощи четох темата за дерматологичните проблеми. При него се е случвало само веднъж,когато заминахме. Беше на нервна почва . Невродермит мисля ,че беше или нещо подобно. Беше се издрал до месо. След този случай сме го взимали навсякъде с нас и повече проблеми с кожата не е имал. Общо взето бързо се възстанови от раните.
#1508
Публикувано: 22 March 2010 - 03:41 PM
Щом е живял 15 години, а е починал преди 4, значи е бил роден някъде преди около 20 години. Тогава нямаше такова чудовищно перепроизводство в нашата порода, каквото го виждаме сега, когато всеки неграмотник си чифтосва кучета, уви. Сега обаче нещата са други - здраво куче да намериш си е почти мисия невъзможна... Аз като го гледам моя крокодил как се мъчи и направо лошо ми става...
За съжаление, когато една порода излиза на мода, нещата мнвого бързо стават почти трагични.

Чау - кучето, близнало небето...
#1509
Публикувано: 22 March 2010 - 04:09 PM
Щом е живял 15 години, а е починал преди 4, значи е бил роден някъде преди около 20 години. Тогава нямаше такова чудовищно перепроизводство в нашата порода, каквото го виждаме сега, когато всеки неграмотник си чифтосва кучета, уви. Сега обаче нещата са други - здраво куче да намериш си е почти мисия невъзможна... Аз като го гледам моя крокодил как се мъчи и направо лошо ми става...
За съжаление, когато една порода излиза на мода, нещата мнвого бързо стават почти трагични.
Когато го взехме общо взето се брояха на пръсти. В Симеоново комшийката имаше женско и едни познати имаха 2 . Почти не съм виждала други. Като го видеха много му се радваха.Струваше ни около 2500 долара. Сега като взимах малкият ,направо се изненадах колко се е обезценила породата в България. От това ,което прочетох във форума излиза ,че няма толкова големи екземпляри,обаче не вярвам да съм се объркала за килограмите,защото той беше 2 х по-голям от другите.Имам няколко снимки правени малко преди да почине. Довечера ще ги кача. Той така и не можа да създаде поколение. С 2 женски се пробвахме,но нищо не стана.Ветеринарят каза ,че трябва да им помогнен.Да го държим ,да не я сплеска и едва ли не да му го вкараме с извинение за израза. Видя ни се прекалено и така си остана без поколение.
Мога много да разказвам за него. Веднъж дори един комшия го простреля с въздушна пушка между очите .Милият едвам оживя.
#1510
Публикувано: 22 March 2010 - 04:15 PM
Как така го простреля?! Леле, какви са хората... нямам думи, настръхнах, аз за кучето си не знам какво щях да направя.
Напълно разбирам че можете много да говорите за него - аз още от сега помръквам от мисълта че един ден ще остана без моето Рижаво Сърце и как ще го преживея не ми е ясно. Сигурно за това бързам от сега да го нащракам, за да има повече от него около мен, когато замине оттатък дъгата.
Относно обезценяване на породата - да, зоомагазините са пълни с тях, а за кварталните скачки да не говорим. Което води до деградацията на породата и външно, и здравословно. Сега в България знам само за 4 родословни изложбени екземпляра.

Чау - кучето, близнало небето...
#1511
Публикувано: 22 March 2010 - 04:16 PM
#1512
Публикувано: 22 March 2010 - 04:19 PM
Оооо, тежка тема. Мнението ми за скачки на кучета без родословие е тук http://forum.dog.bg/...6...0&start=360
Погледнете темата "Бъдете милосърдни - не заплождайте" да видите за какво иде реч...

Чау - кучето, близнало небето...
#1513
Публикувано: 22 March 2010 - 04:24 PM
Как така го простреля?! Леле, какви са хората... нямам думи, настръхнах, аз за кучето си не знам какво щях да направя.
Напълно разбирам че можете много да говорите за него - аз още от сега помръквам от мисълта че един ден ще остана без моето Рижаво Сърце и как ще го преживея не ми е ясно. Сигурно за това бързам от сега да го нащракам, за да има повече от него около мен, когато замине оттатък дъгата.
Относно обезценяване на породата - да, зоомагазините са пълни с тях, а за кварталните скачки да не говорим. Което води до деградацията на породата и външно, и здравословно. Сега в България знам само за 4 родословни изложбени екземпляра.
Ами той имаше навика да бяга като се разгонят женските наоколо. Така една вечер се върна.Помня ,че имахме много гости. Главата му беше двойна,цялата в кръв. Цяло Симеоново познаваше кучето и го обожаваха. Имахме само един комшия ,който живееше под наем в съседна къща и не го харесваше. Заведохме го на лекар. Сачмата слава Бого беше излязла. Цяла седмица не яде,само по малко вода пиеше. След този инцидент оглуша с едното ухо. А комшията отнесе доста бой от всички мъже,които ни бяха на гости. Не знам защо го беше направил.Самият той не знаеше.Просто кучето го дразнело. Не доумявам как му даде сърце. Джино беше толкова кротък,дори не лаеше .Изрод !!!
#1514
Публикувано: 22 March 2010 - 04:46 PM
Истински изрод... Той и моя облайва само когато сме на почивка някъде, иначе не се чува никакъв, освен ако не грухти от кеф при мачкане и ресане/къпане.
Темата за кварталното размножаване, за която споменах, е тук http://forum.dog.bg/...showtopic=31360
Вижте за какво става дума. И край няма това... Поне аз не виждам как ще спре това безумие.

Чау - кучето, близнало небето...
#1516
Публикувано: 22 March 2010 - 11:08 PM
#1517
Публикувано: 22 March 2010 - 11:09 PM
И да има закон - няма кой да го спазва, за това остава едно: ако искаме да имаме потомство от чау, то е по-правилно да внесем от чужбина родословно изложбено куче на което после ще му се направят изследвания за дисплазия, ентропион на очите и да го заплодим с друго изложбено такова.
За да не се раждат кученца за чийто произход стопаните не знаят нищо.
Аз друго се чудя - тия хора, ако при тях отиде човек с болно куче и ги пита:"Защо си ми го причинил на мен и на кучето ми?" как ще го погледнат? С какви очи?
Аз бих дала много за да разбера кой е продал в зоомагазина моето куче, за да го намеря и да го питам с какъв акъл бебе на 45 дена го е продал от Унгария, та не можем да се отървем от болести... Много неща бих му ги казала на тоя "човек".
За това лично мое мнение е, че кученца не предназначени за разплод, без документи, с фалшиви родословия, с дисквалифициращи пороци - просто трябва да се кастрират. Защото съблазъна е велик в ръцете на незнаещите.

Чау - кучето, близнало небето...
#1518
Публикувано: 23 March 2010 - 12:02 AM
Мерси и добре заварила. Не пожелавам на никого от вас да ви сполети кончината на някое от кучетата.Все едно човек е умрял.Той почина в ръцете ми ,аз доведох ветеринаря да го преспи.До ден днешен всеки път като мисля или говоря за него плача. Болката не е отминала ,не и намаляла. Просто е непрежалим.Една седмица не излязох тогава от вкъщи, а точно преди да го погребат припаднах. Може да ме помислите за луда,но понякога сядам до гроба му (който е под ореха на двора) и му говоря както навремето. Дано малкият Джино да е жив и здрав ,защото не искам да преживявам същото отново. Със сигурност ще е последното ми куче.
#1519
Публикувано: 23 March 2010 - 12:07 AM
Аз самата съм израснала с кучета, погребани са, дъщеря ми пък е израснала с чау, проходи като го държеше за опашката или гривата. Така че гледайте си дребсито, обучавайте го, възпитавайте го, решете го, къпете го, говорете му, дресирайте го и си имайте едно щастливо дългогодишно преживяване.
И не се заричайте.
Кучкар без куче не може.

Чау - кучето, близнало небето...
#1520
Публикувано: 23 March 2010 - 12:16 AM
Аз самата съм израснала с кучета, погребани са, дъщеря ми пък е израснала с чау, проходи като го държеше за опашката или гривата. Така че гледайте си дребсито, обучавайте го, възпитавайте го, решете го, къпете го, говорете му, дресирайте го и си имайте едно щастливо дългогодишно преживяване.
И не се заричайте.
Кучкар без куче не може.
Най-вероятно сте права.
По въпроса с къпането ще видим. Старият дотолкова не обичаше водата,че не стъпваше в локви,а след дъжд не ходеше по тревата. В банята сме го вкарвали двама души ,носейки го . Голям зор беше с къпането. Малкият пък не дава да го реша. Направо подивява.Трябва един да го държи ,а друг да го реше. Не знам защо така става.Не го натискам с четката,но само като я види и побеснява.


Вход
Регистрация
Помощ




Горе
Цитиране +



