
Чау-Говорилня говорим за нашите любими мечета
#1581
Публикувано: 15 April 2010 - 10:09 AM

#1583
Публикувано: 15 April 2010 - 10:51 AM
Тогава до нас спря една мургава българка от много ромски произход, с оранжева жилетка, от онези дето работят по програмите за времена заетост в почивка между ражданията.
Меко казано се изненадох - по принцип нейните мургави събратя и съсестри не обичат кучета и се страхуват от тях. Моят крокодил ги толерира само ако не го докосват: веднъж се опитаха да го откраднат и то пред очите ми, но "милото мече" след кратък размисъл показа зъби и мургавите хора се отказаха.
Та тази въпросна метачка ми каза следното:
- С к`во го раниш мъ? Мъ ний имаме същуту, мъ то няма такваз козина.
- Да бе същото - развесели се моята милост, тъй всеизвестна с неприятния си характер.
- Същуту мъ, същуту - увери ме госпожата, размахвайки метлата като бойно знаме - Имам щерка, та баща й го подари за първи клас. Нал т`ва чау-чау, онези, със сините езици.
Ето тук вече леко се спънах в повода на дотърчал по командата куч и увиснах като преинсталиран Уиндоуз. Жената знаеше названието на породата? Това беше преди около 5-6 години, то сега някои образовани хора ме спират по улиците да питат що за порода е моя дзвер, а някои още по-образовани ме уверяват че имам чихуа-хуа. А тази жена с изтъркан фалшив златен зъб, сбръчкана от мизерния си живот, притежава чау? Я, я по-подробно...
Историята е доста тъжна. Жената на времето "гат бе млада и убава" е ходила с един чернокож студент. Ходила - меко казано, но в резултат на активното им ходене тя забременя. Африканеца замина за неговата си там Африка, а мургавата гражданка роди момиче. Връща се африканеца след нанайсе години, срещат се, и за първи клас като за подарък пита дъщеря си какво иска тя. Детето казва:
- Куче!
И то не каквото и да е. Видяла някъде едни като мечета или лъвчета, странни, със сини езици. Децата са наблюдателни... Знаете. Поразровиха се из обяви и не щеш ли в Пловдив има кучило... Мда.
Африканеца има пари и комплекс за вина, задето вижда дъщеря си за първи път, та й купува женско чау-чау.
- ...и нал за т`ва та питам мъ, как го гледаш твоя че има такава грива и та слуша? Наш`та не слуша, живее на тавана и хапе.
Хранят го с бульон и лебец натопен.
Тогава го хранеха така, ако още е живо... не знам.
За сбогом мургавата женица ме попита:
- Ти на твоя намери ли му женска? Ако не, наш`та е женска, ша знаеш.

Чау - кучето, близнало небето...
#1584
Публикувано: 15 April 2010 - 11:27 AM
Такава тема наистина няма място в нашият форум.Най вече пост с кординати .Ще вземе някой идиот да и се обади.
#1585
Публикувано: 15 April 2010 - 01:57 PM


Ей Фурия, това не си го писала! Незнаех да се смея ли, да плача ли, но ме разведри....въпреки абсурдната ситуация....Много добре предаваш диалекта

#1587
Публикувано: 15 April 2010 - 10:08 PM
#1588
Публикувано: 16 April 2010 - 08:31 AM
Сигурна съм че отдавнане е при тях - или е избягало или е издъхнало...
Така че преди да тръгнете да пускате обяви за скачки, драги стопани, ето ви линк към една книга която не е зле да прочетете преди да се захващате със създаване на кучила:
http://bglabrador.bo...-0-0-1212990729

Чау - кучето, близнало небето...
#1589
Публикувано: 19 April 2010 - 06:17 PM

#1590
Публикувано: 19 April 2010 - 07:38 PM

#1591
Публикувано: 19 April 2010 - 11:36 PM
Здравейте на всички с Мечета...! Моето вече е на 1 година. Нз дали тук е мястото да разкажа. Страшно много си разглезих кучето . Иска да яде само от ръка и да спи на леглото, а е толкова добро, не съм го чувала да лае от 2-3 месеца. Толкова е добър че всички кучета навън му се катерат а той не реагира по никакъв начин. В последните дни нищо не яде, а е активен....

[/quote
Здрасти, не разбрах защо те притеснява, че кучето не лае. Те принципно не са агресивни кучета. Моята също не лае много, но когато спя само как някои тръгне да влиза в стаята при мен просто си нямаш на идея за какъв лай става въпрос.
#1594
Публикувано: 29 April 2010 - 08:05 AM
И мен все още ме изненадват много неща. Нанук е прекрасна, не само на външен вид. Явно стопаните и не са издържали първите месеци, когато се създават навици,... и я изхвърлят...

Толкова много надежда и любов има в Нанук, въпреки всичко, което е преживяла!
А Айра е толкова благородна и търпелива, че я прекръстих на Далай Лама.

#1595
Публикувано: 29 April 2010 - 09:06 AM
...направо като видях снимките и настръхнах - преди време на съседната улица живееше младо хъски, бяло със сини очи. Бе в барака две на две и се пускаше за разходка само в заградено пространство десет на пет. Към този момент (мисля че преди около две години) бе на година и половина. Заключена в бараката си виеше и плачеше, когато минавах край нея с кучета - то ми су тичаше на животното и му се играеше... От мръсотията изглеждаше точно като нанук от снимките в Сеславци. Не вярвам да е същото куче, то онези хора се преместиха преди година другаде, така че... Но съвпадението е невероятно - надали има много в София бели синеоки хъскита, които да ги гледат така безхаберно.
Много успех и здраве на вашето семейство, а девойките да не се разболяват и да радват стопаните си:-)))

Чау - кучето, близнало небето...
#1596
Публикувано: 29 April 2010 - 10:35 AM
Благодаря ти за пожеланията, надявам се и твоето "крокодилище" да боледува по-рядко! А че те радва много, не се и съмнявам!
#1597
Публикувано: 29 April 2010 - 10:23 PM

Преди минути, Айра влезе в ново амплоа. Абсолютна промяна. Скача, подхвърля играчки, закача се с Нанук, като я удря с дупето и я похапва леко със зъбки, търчи напред-назад! Не мога да повярвам, бебето ми се завърна! Не съм я виждала от месеци толкова щастлива и весела.., милата колко ли зле и е било. Навън, с другите кучета играеше много, но в къщи беше мързелива и без настроение, а аз го отдавах на порастването.

#1598
Публикувано: 29 April 2010 - 10:51 PM



#1599
Публикувано: 29 April 2010 - 11:16 PM

#1600
Публикувано: 29 April 2010 - 11:35 PM