Чау-Говорилня говорим за нашите любими мечета
#2081
Публикувано: 02 March 2011 - 05:33 PM
sara92
Как така, проблема идва от Лъки?
#2082
Публикувано: 02 March 2011 - 05:50 PM
Много е сложно да се отговори категорично, особено когато не си виждал кучето на живо. Може да е започнал да търси своето място спрямо другите кучета, като същеврвменно е лоялен към дребните породи, защото не вижда в тях конкуренция. Иерархични отношения и изясняването им се изграждат точно по този начин, сега се мъча с тъп iPad и не мога да опиша по-подробно, като се прехвърля на нормален комп ще обясня с различни примери. Но според мен до тук всичко правите правилно - пресичате нежелателно поведение в самото начало.

Чау - кучето, близнало небето...
#2083
Публикувано: 03 March 2011 - 12:31 AM
ARES_10, в 28 February 2011 - 07:22 PM, написа:
Моля за съвет! Благодаря предварително!
Уффф, добрах се до читавата машина, не е като да се мъча с натискане на отделни бутони.
Сега, липса на активна социализация на подрастващото куче включително като вид игра и непрекъснато общуване със разнополови и разновъзрастни партньори за игра може да доведе до проблеми в бъдеще. Много е полезно да се намери компания с неагресивни други кучета и да играят редовно заедно. Дори по-опитните възрастни кучета от компания да поступват Арес, когато той се опитва да прави опити за скачка или да захапе по врата някого, то в момент на заемане на поза на подчинение (когато кучето ляга по гръб, оставяйки корема открит и скимти демонстративно "не ме бий") или в момента на демонстративно "Ей, ти на кого говориш" - тези сигнали са полезни за младото животно, те му показват как НЕ трябва да се прави.
Така кучето се научава да играе без задължително да се опитва да се наложи на другите в компания, свиква с друг вид комуникация и научава ритуалите от по-възрастни и социално по-опитни животни.
Според мен то не бива да се лишава от това и е задължително продрастващо животно да общва нон-стоп със себеподобните - Лео израстна в игри и обучение с по-опитни възрастни двама бездомни плюс една добронамерена компания, където възрастните кучета му показваха всичките ритуали. И, разбира се, аз прекратявах всеки опит за нахалстване и по-агресивни нападки от неговата страна. В резултат на това имам куче, което е лоялно към всички женски от която и да е порода, към всички дребни породи. Единствено ако мъжкар от негов размер или по-голям такъв напада или се опитва да направи скачка върху него/да сложи главата на холката му то ще стане търкал. Но ние избягваме подобни срещи - той бе нападнат на около 9 месеца от едно едро мъжко куче и от тогава има вкус към търкалите с едрите, което за мен е абсолютно нежелателно. Но с добронамерени женски или дребсита може да поиграе без проблем.
Ако можете намерете компания с няколко разновъзрастни кучета, ще е само от полза за кучето. Естествено вие трябва да го наблюдавате и да забранявате всякакъв вид агресия.
Не го галете в такъв момент ако напада, защото ще го разбере като одобрение на поведението му. Той е младо животно и се надявам при вас да се наредят нещата. Успех!

Чау - кучето, близнало небето...
#2084
Публикувано: 03 March 2011 - 02:59 AM
В интерес на истината точно на такъв отговор се надявах и се успокоих, че сме на прав път, защото според мен най - глупавото ще бъде да го ограничим в контактите му. Тези благородни души имат нужда само от малко насока. В малкия си опит с чау стигнах до извода, че при тях нищо не става на сила. За всичко е нужно внимание, обич и малко време. Вярно е, че са доста упорити - Арес например изпълнява команди само от съпруга ми, явно той е водача. Но мен определено дарява с най - много обич и внимание. Имам чувството, че на съпруга ми се подчинява едва ли не по неволя - "добре де, ще го напрява". Но затова пък носи топката само на мен, само аз мога да му давам лекарства или каквото и да е от ръка, т.е. доверява се на мен.
В същото време ако знаех, че сина ми ще се промени толкова много покрай него, отдавна щях да го направя. Вече го няма затвореното дете, което седеше постоянно пред компа и не споделяше нищо. Арес му дава някаква сигурност и спокойствие. Вече се очертава един доста едър екземпляр, което може би му вдъхва и сигурност. Само когато излязат на разходката не може да се разбере кой от двамата води. Много са сладки и искренно им се радвам.
Ще продължавам да чета и да опознавам тази необятна порода. Днес даже ми казаха, че това били трудни за гледане кучета. Е, чак пък трудни. Не съм съгласна. При условие, че си поел този ангажимент и го даряваш с достатъчно внимание и любов, мисля че това са едни от най - разкошните животни.
Дано не прозвучи като хвалба, но когато сина ми вдигна през ноща температура, Арес беше този, който дойде и ме събуди. Иначе никога не ни закача докато не се наспим, но тогава дойде и ме побутваше с лапичка по ръката. Тогава чух Александър как кашляше и станах да видя какво става, а той изгаряше целия. Та и по този повод, много моля, без изказванията за глупавите кучета.
Засега пожелавам на всички спокойни празнични дни и едни невероятни разходки, въпреки големия студ.
#2085
Публикувано: 03 March 2011 - 06:16 PM
Ще наваксате пропуснато, просто трябва час по-скоро да му се намерят другарчета за игра и е най-добре в компанията да има възрастни дружелюбни кучета.
Елена Мъчко в своята книга "Поведение на кучето" относно социализация отбелязва следен момент (превеждам много на бързо и много накратко само основните моменти):
"Социална депривация. Депривация по времето на втория период на социализация.
Работа е там, че на социална депривация са подложени животни именно в този период на социализация. Особено това важи за кучета, отглеждани в големи градове с неблагополучна епидемична обстановка. Кученцето го отнемат от майката в самото начала на втория период на социализация и то попада в дома на стопанина си. Желаейки да предпази малкото от смъртоносни за него болести, стопанина провежда курс вакцинации и държи бебето в карантина, без да го извежда навън докато не изгради устойчив имунитет. В резултат на което първото излизане на разходка може да се падне към четири месечна възраст, че и по-късно, а преди този момент малкото е напълно лишено от общуване с другите кучета.
След приключването на карантина кученцето извеждат навън и се оказва че то е доста несигурно в себе си, страхува се от всичко и не се стреми към игрите с другите кучета. Целият личен опит на кученцето е сведен до знанията на собствения апартамент и на постоянни обитаващи там. Като същевременно точно през втория период на социализация на кученцето му е свойствено да изследва околния свят. Нещо повече, точно през този период то се учи да разбира символическия език на демонстрациите на своите съплеменници, запомня по-голямо количество на пози, мимични движения и ги свързва с действията, които те символизират. Колкото е по-широк кръгът на контакти с другите кучета, толкова повече такива символи научава то и се учи да ги използва в аналогични ситуации.
...Ако критическия период на социализация към края си, а кучето не е успяло да овладее езика на символите, по-нататък то не може пълноценно да ги научи, тоест самото то ще ги прилага ограничено и не всичко ще разбира при другите кучета. По този начин при закъснялото запознанство с другите кучета малкото пале започва да ги отбягва, да страни от тях. Ако външния вид на тези същества все още му е смътно познат, то действията им са малко разбираеми за него.
Подобно незнание на символическия език, присъщ на собствения вид, се оказва бомба със закъснител. Кученцето, което не разбира другите кучета, не просто е глухо и сляпо от към гледна точка на комуникативност, но не може да влезе в контакт с тях, няма с кого да играе. Играта със съплеменниците не може да се замени с никаква нежива играчка и с никакво забавление със стопанина.
...Още един аспект, който е тясно свързан със социална депривация. При установяване на личността, при утвърждаване на първичната йерархия малките кученца много лесно перминават към груби контакти и лесно нанасят травми един на друг. Да се оформи поведенчески блок, който пречи да се нанасят травми по времето на конфликта, може само възрастно куче. Едно кутре не може да преподава на друго понятието "чуждата болка". Това може да направи само по-възрастното куче, всеки път то препятства на подобно поведение като причинява болка на инициатора на конфликта и го пуска след като чуе квичене на болка от страната на виновния за сбиването. Кученцето, което не е минало подобна школа, най-вероятно няма да се научи да обозначава действията си със символи, няма да се научи на демонстрации. Да напомним, при кучета демонстрациите не се явяват строго унаследени, повечето от тях се предават в качеството си на традиции от семейството, глутницата"
това е много накратко, търсих на български "Социална депривация на кучета" в нета, не открих, така че се надявам този кратък превод да ви е от полза.
Всъщност, когато взимаме кученце то сценария е приблизително точно този: на 45 дена моят Лео бе отнет от майката и влезе в зоо-магазин. 1 месец бе в аквариума. На 2.5 месеца го купихме. После дълго се лекувахме, имаше само една вакцина, карантина, тинти-минтири и се наложи веднага да наваксваме пропуснати моменти.
За това и аз мисля че неумението на Арес да играе в компания идва от липса на научените знаци, а за целта ви трябва възможно най-скоро компания разнополови и разновъзрастни кучета.
Успех!

Чау - кучето, близнало небето...
#2088
Публикувано: 04 March 2011 - 07:23 PM
#2091
Публикувано: 06 March 2011 - 09:11 PM


Днес успешно и безпроблемно свалиха конците на Сара. Стоя много спокойно и кротко. Трябва доста да навакса с храната, но като знам Ира каква стана, а и Ия просто вече съм сигурна, че най-лошото мина...
milenkaaaa, за Лъки не съм на сто процента сигурна, попитах двама вета и ми дадоха различни мнения, затова не искам да дискутирам напразно. Той си остава с много проблеми.
IA, ти също не си писала джоба на голямото черно мече върви ли към подобрение!!!
Макар да се очакво голям студ за ВСИЧКИ БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!!!

#2092
Публикувано: 07 March 2011 - 02:02 AM
Доволна от френските лекарства които сложиха на Ия.Както и от упойката.Също и от шевовете.Ние не сме ходили да и махат шевове.Антибиотика също я водих да и го бият ,за да не дразним излишно стомаха с хапчета. Екстрите ги бях обмислила предварително, тъй като нашата кастрация беше планова.Всичко беше така обмислено ,че да щади животното, най вече.Не като при стандартна кастрация.При вас със сесе, се наложи по спешност и за няколко дни е трябвало да решите всичко.Аз имах месеци да се подготвя и за това ИЯ на следващият ден ми прояде и се изходи , а на третият гонеше гълъбите.
Не ме разбирай погрешно ,не казвам че сте използвали лоши медикаменти или докторите не са добри.Просто аз по промених нещата заради времето с което разполагах.Още не бяха свършили да я шият и аз бях до нея.После тя се събуди на масата а от двете и страни бяхме с мъжът ми и я галехме.Като ни усети не можеше да си контролира даже езичето ,което и висеше,но ми махаше с опашка.Не е влизала в реанимацията, изобщо.Ние си я взехме във вкъщи като излезе от упойката, до час.За да намалим стреса.Само с водата имах проблем, беше много жадна.Това обаче не значи ,че не умирах от страх.Не бях спала 5 дни. Синът ми като си дойдеше от училище подремвах по час и се стрясках питайки го, как е тя . Един ден преди кастрацията не бях мигнала и четири след нея. Докторката ми се скара ,че приличам на зомби.Било смешно аз да се притеснявам повече, тя да тича след гълъбите.Сега всичко от тогава ми изглежда, лош сън.Дори белег няма защото и направиха козметичен шев.
Пожелава ти Сарка бързо да влезе във форма и да забравиш всичко.Поне месец не и давай да скача.
На ИЯ джоба мислихме че се е затворил и само едни твърдини остават.Но в игра малката Фей и отвори джоба. Изтече голямо количество ранева течност останала по образувалите се кухини при заздравяването, пак започнаха промивките.и добре че стана за да не се възпали отново.Сега пак е отворен,благодарение на Фей,но вече нищо не излиза и не е твърд.Спряхме да промиваме, и ако не ме чуе дявола май се затваря.
Тя много се проскуба от лекарствата, но както казва Фурия.-Козината не е крак ще порасне.
Направих и снимки и за дисплазия.Защото след инцидента много куцаше.Няма дисплазия, а натъртване и сега сме на хапчета пък за него.Още не е минала и половината лечение и се чувства добре.Куцането изчезна.Надявам се и този проблем да ми се струва сън след време.
#2093
Публикувано: 07 March 2011 - 05:57 PM



#2094
Публикувано: 08 March 2011 - 12:42 PM





#2097
Публикувано: 15 March 2011 - 01:27 PM

#2098
Публикувано: 15 March 2011 - 03:13 PM

#2099
Публикувано: 27 March 2011 - 10:58 AM
Днес си излезнахме на разходка с Ира, както обикновено и насрещани тича един самоед. А след него една баба вика:
- Женско ли е?
Изтръпнах и спряхме, нямаше къде да се скрием (за този самоед знам, че е много агресивен нападал е и хора, самите стопани също са хапани от него)
По душиха се с Ира и си мислех, че като тя е женска той няма да ни нападне, но изведнъж той скочи върху нея и я захапа за врата, идва бабата и започва да го дърпа и крещи дърпайте и вие. Ужас. Тези хора имат ли акъл! Кучето е едро и бабата не може да го удържи, как е възможно да го пуска без каишка, като знае че е агресивно, нямаше и намордник.
Добре, че Ира има много козина и като я захапа устата му се напълни с косми и има на едно място зачервено, нямаше кръв. Изкъпах я за да мога да я огледам хубаво, надявам се да е повърхностно нараняването.
Извинявам се да дългия и хаотичен пост, но в момента още треперя от случилото се.
#2100
Публикувано: 27 March 2011 - 04:58 PM


