[mommo]

Хм, от демодекоза не се умира, била тя и генерализирана форма. При вашето куче крастата е била съпътстващо заболяване, но в никакъв случай причина за смъртта му..

[In4et0]

В крайна сметка изводите не ми харесват, но все още не съм получила отговор за себе си на 100 процента. Но от нещата, които научавам за тази болест мисля, че не бих развъждала куче болно или боледувало от Демодекоза (особено като става дума за порода предразположена към кожни проблеми). Когато съм сигурна и дам отговор сама за себе си ще споделя и тук. Може би в бъдеще ще е полезно на някой друг със същите въпроси.

[tonita]

В крайна сметка изводите не ми харесват, но все още не съм получила отговор за себе си на 100 процента. Но от нещата, които научавам за тази болест мисля, че не бих развъждала куче болно или боледувало от Демодекоза (особено като става дума за порода предразположена към кожни проблеми). Когато съм сигурна и дам отговор сама за себе си ще споделя и тук. Може би в бъдеще ще е полезно на някой друг със същите въпроси.

Мила Ин4е,приятно ми е да се запознаем тук,не искам да те плаша,но снощи рових във форума ,където хората си изливат душата за тази болест,кой -какво препатил и в крайна сметка един единствен човечец си признава само,че е лекувал кучето си една година без особен резултат......е,кажи сега кой кой е?Аз си изплаках очите за хъскито,а то беше младо ;само на 3 години....и ,ако трябва да се сърдя на някой сега мога да кажа:На тези дето ми взимаха парите и не ме просветлиха,че ,ако трябва да се спре болестта-кастрация му е майката...

[snezhinka]

ДЕМОДЕКОЗА
Ф. Бене
Ветеринарен лекар, хоноруван преподавател в катедра Паразитология и паразитни болести на Националното ветеринарно училище в гр. Лион

Определение
Демодекозата при кучетата е ектопаразитоза на младите кучета, предизвиквана от наличието и разпространението на кърлежа Demodex canis в луковицата на косъма (фоликулите) и в мастните жлези.
Заболяването има две клинични форми, които могат да следват една след друга:
1) огнищна (ограничена) демодекоза - люспеста форма
2) генерализирана (разпространена) демодекоза - пустулозна форма.
Люспестата форма на заболяването се характеризира с наличието на ограничено огнище на възпалителна дерматоза, без да се придружава със сърбеж. Понякога това заболяване неправилно се нарича демодекозна или червена краста. Тези термини не са верни, тъй като Demodex canis не е причинител на краста, а демодекозата не е заразна и не предизвиква прурит (няма сърбеж). Следователно, кучетата не си разраняват кожата от чесане.
Demodex canis е специфичен паразит за кучетата и не паразитира на другите млекопитаещи (в т.ч. на котка и човек).

Общи признаци
Демодекозата е тежка дерматоза, поразяваща младите кучета. Разпространената форма на това заболяване в около 20% от случаите се усложнява от вторична бактериална инфекция.
Лечение е продължително (обикновено много месеци), често се наблюдават рецидиви на заболяването.
Демодекозата рядко се среща при кучета на възраст до 3 месеца и след 3 години. Обикновено болестта се наблюдава на възраст от 3 месеца до 1 година.
Понякога заболяването възниква и при възрастни кучета. В този случай е необходимо внимателно да се изследват предразполагащите фактори и съпътстващите болести.
Здравият носител (без видими признаци на заболяване) на кърлежа Demodex canis е норма в популацията на кучетата. Развитието на демодекоза при някои екземпляри е обусловено от различни причини.
Майката може да предаде Demodex canis на кученцата в първите часове на живота им. Обаче заболяването не може да се предава от кученце на кученце.
Демодекозата е паразитоза, която е следствие на многобройни фактори. Паразитът не е патогенен причинител, задължително включващ болест, но за развитието на заболяването могат да спомогнат различни фактори (например, породна принадлежност или наследствена предразположеност).

Изследване на паразита
Demodex canis е кърлеж с червеобразна форма, 4 чифта много къси крачета, разположени в горната част на тялото.
Женските екземпляри на тези членестоноги са с размер 250x40 мкм, а дължината на мъжкия е 150 мкм (0,15 мм). Тези кърлежи е лесно да се разгледат под микроскоп или през призматична лупа на материала, остърган от кожата.



Demodex canis живее в луковиците на косъма и в мастните жлези. Обикновено кърлежът се заселва в горната част на фоликулата и, като се размножава, изцяло я запълва. Кърлежът се храни със секрета, отделян от мастните жлези. Паразитът има несложен цикъл на развитие. Женските екземпляри снасят вретенообразни яйца (80x30 мкм). След два дни и половина от яйцата се излюпват червеобразни шестокраки личинки. След 1-2 дни личинките се превръщат в шестокраки протонимфи (вторични личинки), които след около 3 дни стават телеонимфи. Телеонимфите излизат от фоликулите на косъма и с потока кожна мас се разпространяват по другите фоликули на космите. За пълното им съзряване е необходимо 2436 часа. След като оплодят женските, мъжките екземпляри умират, а женските проникват в луковиците на космите.
Пълният цикъл е от 8 до 14 дни.
Оплодените женски живеят в луковиците на космите 4-6 дни. Вторичните нимфи са способни да останат на кожата 2448 часа.

Епидемиология
Кърлежът Demodex canis се среща достатъчно често. Проведените в САЩ изследвания показаха, че около 50% от възрастните кучета са негови носители. Кърлежите при тях са намерени на устните, веждите и при малките кученца.
Кърлежите се предават само непосредствено от куче на куче. Най-често малките кученца се заразяват от майката през първите часове от живота (максимум през първите три дни) при контакт с муцуната и гърдите й. Заразяването на възрастни кучета се среща изключително рядко. Вътреутробно или чрез околната среда кърлежът не се предава.

Условия за възникване на заболяването
Кърлежите се считат коменсали (привични обитатели) на луковиците на космите и стават патогенни само при определени условия, когато бързото разпространение на кърлежа предизвиква поява на клинични признаци на заболяване. Най-често от демодекоза боледуват младите кучета на възраст от 1 година (изключително рядко след 3 години) и малко по-рядко на преклонна възраст. Факторите, спомагащи за развитието на демодекозата, са изброени по надолу.

Фактори, спомагащи развитието на демодекоза

вътрешни
- порода / тип козина и кожи
- наследственост
- възраст
- състояние на имунитета

външни
- нарушение на хигиената на кожата (мокрота, възпаления)
- съпътстващи болести (болест на Кушинг, краста, хипотериоза, лайшманиоза.)
- недостатъчно хранене (липса на протеини, липиди)
- потискане на имунитета с лекарствени средства

Породна принадлежност
В 80% от случаите на демодекоза се наблюдава при чистопородните кучета

Породи, предрасположени към демодекоза
Разпространена демодекоза при младите кучета:
бигъл, немска овчарка, бобтейл, бостън-териер, английски булдог, боксер, бултериер, мопс, чихуахуа, чау-чау, коли, далматинец, доберман, немски дог, афганистанска хрътка, пинчер, питбул, пойнтер, шар-пей, стафордширски териер, бултетиер, дакел

Педодемодекоза (поразяване на крайниците)
немски дог, санбернар

Разпространена демодекоза при възрастни кучета
кокер, скотч-териер, уест хайленд уайт териер

Някои породи са по-възприемчиви към заболяването. Най-често това са късокосместите кучета, които имат големи мастни жлези и са предразположени към себорея.
Себореята, която спомага за развитието на паразити, може да бъде предизвикана от излишък на мазнини в храненето или от ендокринни заболявания (недостатъчност на щитовидната жлеза, синдром на Кушинг).

Наследствен фактор
От някои производители излизат линии на демодекозни кученца. Такава наследствена предразположеност на фона на понижен имунитет. Най-често това е недостатъчна функция на Т-лимфоцити, което води до слабо разпознаване на паразитните антигени и, следователно, към недостатъчна имунна реакция.

Възраст
Демодекозата е типична болест на младите кучета. При възрастните кучета за развитието на заболяването спомагат отслабването на имунитета, ендокринните заболявания, химиотерапията, автоимунните заболявания, както и някои физиологични изменения еструс, бременност или лактация.

Състояние на имунитета
Появата на демодекоза е свързано с имунна недостатъчност, в частност, с недостатъчност на клетъчен имунитет. Причина за развитието на демодекоза при здрави кучета може да бъде използването при лечението на антилимфоцитарни серуми, имунодепресивни препарати или кортикоиди (хормони на кората на надбъбречната жлеза).
Изследването на имунитета на кучетата, страдащи от демодекоза, показва относително понижаване на количеството Т-лимфоцити и увеличаване на В-лимфоцитите със значителна продукция на антитела (възможно е антителата да образуват сложни имунни комплекси с имунодепресивна функция).
Отслабването на имунитета се задълбочава от бактериална инфекция, тоест от разпространението на микроби на фона на паразитната инфекция. Някои автори предполагат, че стафилококите (микроби, обикновено в изобилие присъстват на кожата) са основни виновници на имунодепресията, наблюдавана при болните от демодекоза кучета.

Други фактори, спомагащи на заболяването
Хигиена на кожата: влагата спомага за размножаването на кърлежа Demodex canis (ако държите кучето във влажно помещение или често го миете, което да предизвика възпаление на кожата).

Съпътстващи заболявания
Конюктивит със сълзене (при кученза с обърнати клепачи), обилно отделяне на слюнка, токсокароза (предизвикваща имунодепресия), краста.

Недостатък в храна:
- количествен (лошо хранене, предизвикващо имунодепресия, или излишък на липиди и белтъчини, водещ до мастна себорея),
- качествен (недостатък на витамини от група В, витамини А и Е, аминосулфонови киселини, които участват в защитата на кожата).

Стресове
Агресивността на животните едно към друго, голямата скука също могат да доведат до понижаване на имунитета.
По този начин, при наличието на предразполагащи фактори (породни, наследствени или външни) слабопатогенния паразит се разпространява и предизвиква демодекоза отначало в ограничена форма, след това в разпространена форма, усложнена от вторична бактериална инфекция (схема 1).
схема 1 :


Симптоми
Различават ограничена демодекоза (суха или люспеста форма) и разпространена демодекоза (пустулозна форма).
Ограничена демодекоза:
по-малко от 5 огнища на поражение на кожата,
заболяването не се разпространява върху цялото тяло на кучето,
няма вторична бактериална инфекция.
Тази форма се наблюдава при 90% от болните от демодекоза кучета. Поразяват се обикновено следните области:
около очите (така наречените демодекозни очила или монокъл),
ъгълчетата на устните, областта на главата, шията,
гърдите и предните крайници.
Отначало се развива еритема (зачервяване на кожата), което добре се забелязва при кучета с непигментирана кожа (немски дог, бултериер). Това зачервяване е получило названието червена краста. След това се появяват участъци с оплешивяване във вид на редки кръгли и лошо миришещи петна с диаметър около 5 см, придружени с мастна себорея и паракератоза (наличие на корички).
Фоликулата на косъма се запушва и се хипертрофира заради интензивното отделяне на мастен секрет, образуват се пъпки (черни точки) и на пипане кожата се усеща грапава, като на гранулки (фоликуларно кератозно поразяване).
При суха форма на демодекоза никога няма сърбеж.
Прогнозата е положителна.
При ограничената демодекоза в 90% от случаите след 1-2 месеца настъпва самопроизволно оздравяване, особено при малките кученца на възраст до една година. В 10% от случаите се развива разпространената форма на демодекоза.

Разпространена демодекоза
Разпространената демодекоза се характеризира с:
- голямо количество огнища на оплешивяване (повече от 5)
- поразяване на значителни участъци на тялото, цялото тяло или задните крайници,
- присъединяване на вторична бактериална инфекция, тоест развитие на пиодемодекоза (демодекоза+пиодермия).
Разпространената форма на демодекоза в 80% от случаите се наблюдава при кучета над 7 месеца. Прогнозата е благоприятна в 30% от случаите. Лечението на тази форма на заболяването е много сложно и продължително (минимум 2-3 месеца). Развиващата се повърхностна пиодермия (или бактериален фоликулит) се характеризира с наличието на множествени бели гнойни пъпчици. Появяващите се в инфектираните и хипертрофираните фоликули на косъма пустули съдържат смес от кожна мас, гной, както и кърлежи Demodex canis.
Най-често причинител на пиодермия е микроба Staphylococcus intermedius, но понякога и други бактерии (Pseudoqionas aeruginosa, Proteus mirabilis).
Дълбоката пиодермия (в начален стадий бактериална фурункулоза, а в крайния стадий - бактериален целулит) е следващият стадий на бактериалната инфекция, която се характеризира с това, че пустулите излизат и инфекцията се разпрастранява още по-бързо. Добре се различават фурункулите с червено-лилав цвят, съдържащи гной със сукървица, с диаметър около 5 мм. В такъв гной има малко кърлежи Demodex.
Пиодемодекозата понякога предизвиква сърбеж (свързан с алергична реакция към бактериалните антигени). Хроничното протичане на болестта се придружава с промени на кожата:
- хиперкератоза (кожата е удебелена, с гънки)
- меланоза (сивкава окраска)
- себорея с много силна миризма.
Кучето има отблъскващ вид. Много е забележимо дълбоката промяна на общото състояние на кучето: аденомегалия (увеличение на лимфните възли), анорексия (загуба на апетита), изтощение, апатия, бъбречна недостатъчност, предизвикана от бактериалните токсини. Кучето загива в състояние на дълбоко изтощение на физиологичните системи на организма.

Диагностика
Диагнозата се поставя на основание анализ на разположението и вида увреждания; отчита се и възрастта на кучето.
За потвърждаване на диагнозата се изследва материал, остърган от кожата, или съдържанието на пустулите при 10-кратно увеличаване (бинокуларна лупа или микроскоп).
Провежда се диференцирана диагностика.
Сухата демодекоза трябва да се различава от:
- автоимунната дерматоза,
- оплешивяване ендокринно
- конюнктивит, придружен с падане на козината около очите,
- гъбични заболявания на кожата: това е особено важно, тъй като и в двата случая уврежданията са сходни и имат еднакво разположение. Понякога и двете заболявания се развиват едновременно.
Гнойната демодекоза трябва да се различава от:
- импетиго на младите кучета (гнойно заболяване)
- пиодермия с бактериален произход
- бактериална фурункулоза
- гнойни гъбични заболявания (Kerinos или стрижещ лишей)
Продължително развиващата се демодекоза, със силни изменения на общото състояние клинично малко прилича на лайшманиоза.

Прогноза
При сухата демодекоза прогнозата е положителна. При пиодемодекозата е внимателна и зависи от разпространението и степента на поражение на кожата.

Лечение
Ограничена демодекоза
При около 80% от случаите става спонтанно оздравяване. Лечението се препоръчва, ако кучето не може постоянно да бъде под наблюдение на ветеринар. Към лечение трябва да се пристъпи само при появата на допълнителни поражения на кожата и разпространение на заболяването.
Распространена демодекоза
Терапията включва комплексно прилагане на антибактериални и акарицидни препарати. При около 70% от случаите има оздравяване. Ефикасен препарат срещу Demodex canis е амитраз (не са ефикасни пиретроидите, фосфорорганичните съединения и ивермектина (ивомек)).
Веднъж седмично се извършва анализ на материал, остърган от кожата,. Лечението продължава две седмици след получаването на отрицателен резултат.
Оздравяване е настъпило, ако в течение на 6 месеца след завършване на лечението няма рецидиви. При ограничена демодекоза може да се използва акарициден нашийник, напоен с амитраз (Peventic).
Амитразът може да предизвика такива странични действия, като кожни възпаления, повишена сънливост, хипергликемия. Трябва много внимателно да се прилага при кучетата, страдащи от диабет. Като се обработва кучето с амитраз трябва да се използват гумени ръкавици. За лечение може допълнително да се използва антисебореен шампоан. Също така трябва да се дава витамин Е и ненаситени мастни киселини (растителни масла). Приемът им ускорява оздравяването.
Лечението с кортикоиди е противопоказно, както и при други паразитози, защото то спомага за по-дълбокото проникване на кърлежите и за прехода от суха демодекоза към пиодемодекоза.
При бактериална пиодермия акарицидното лечение се допълва с антибиотици.

Профилактика
Профилактиката на демодекозата е много проста. Основно, се състои от следното:
- да се изключи развиването на имунодепрессия при кученцето
- да не се прилагат кортикоиди преди 1 година
- правилна дехелминтизация
- да се следи козината на кучето да не е мокра
- да се гледа в чистота, за де се избегне възпаление на кожата
- да не се допуска появата на бълхи

[tonita]

Прочетох материала с голямо внимание,благодаря Ви за старанието ,надявам се повече да не допускаме да ни лъжат...

[д-р Коджабашев]

Ивермектинът е ефективен и то много. При тежка генерализирана демодикоза е може би единствения избор.

[mil_]

Мила Ин4е,приятно ми е да се запознаем тук,не искам да те плаша,но снощи рових във форума ,където хората си изливат душата за тази болест,кой -какво препатил и в крайна сметка един единствен човечец си признава само,че е лекувал кучето си една година без особен резултат......е,кажи сега кой кой е?

Аз съм от извъземните, които са излекували демодекоза за 4 месеца по схема. Поровете повече, защото когато аз рових, имаше още доста такива извънземни.
Относно предаването на поколенията. Демодекозата е по-скоро проблем на имунната система, отколкото нещо друго. Нормално у 80% от кучетата присъстват демодекозни кърлежи без да има клиника. Тоест, генетично ще се предаде предразположеност към демодекоза (проблем на имунната система), а не самата демодекоза. При наличие на такава предразположеност често срещано е малките да се разболеят още докато са при майката.
Споменатото по-горе "спонтанно излекуване" се случва тогава, когато кучето е имало временен проблем с имунитета, в момента, в който той се оправи, настъпва спонтанното излекуване. В моя случай демодекозата беше вследствие на сринат моментно имунитет, не беше усложнена с микоза или пиодермия и мисля, че и без лечение щеше да отшуми, но шубето си е голям страх, затова лекувах.

[Furia_S]

Лекува се, разбира се, но куче с такава диагноза не допуснах на времето в развъждане.
През 2007-ма внесох от Русия бебе-чау за по-нататъшна развъдна дейност. И още в Москва като я посрещнах трябваше да я върна на развъдчицата - на 2.5 месеца с очила, пустули по гушата и мънички петна по предната част на тялото и предните лапи. Ама на, пуст ентузиаст, изпълнен с възторг че посреща мечтата си след две години чакане. Хехе, пада ми се - от тогава обаче демодекозните очила няма да сбъркам с нищо.
Чау са известни с тяхната предразположеност към кожни проблеми, не е тайна за никого.
На първи март я внесох в Бг, започнах с изследвания и трите клиники подтвърдиха диагнозата. Развъдчицата след много мънкане призна че е градила развъждането си върху вносен мъжкар, който имал същата болест - пристигнал е с нея, но не го е върнала и го е пуснала за разплод.
Надявала се е че това не се предава по мъжката линия.
Е, не знам на какво се е надявала, но от време на време й изникват такива кучила. А пък че се предава по линията на женската съм повече от убедена.
Подарих кучето на 8 март на добри хора с условие да не я заплождат като домашен любимец - не сбърках, те имат опит с отглеждане на чау, излекуваха я с Ивомектин (не знам дали правилно го пиша, извинете ме) новите стопани, сега е жива и здрава, не е пускана за разплод, едно щастливо куче, домашен любимец. Поддържам връзката с новите й стопани в Москва, да са живи и здрави заедно дълги години и дано тая гадост да не се повтаря при кучето.
Но за по-нататъшен разплод - категорично не.

При слаба имунна система освен масивна демодекозна атака като страничен ефект цъфна и микроспория и други прелести при това бебе. Но в основата на всичко е кофти наследственост. Като резултат на цялата тая история моето куче (което лекувам откакто го имам) се зарази с микроспория от малката, а понеже микроспория се предава и на човек - пипна я и съпругът ми.
Беше "весело".
Така че демодекс канис не се предава на човека, но другите прелести, които може да вървят в комплект с него - да.
Красти, гъби, микроспори - не са демодекс канис, нека не ги бъркаме.

[mil_]

Демодекс канис е вид крастен кърлеж и демодекозата е краста. Слабо заразна, защото паразитира много надълбоко в космените фоликули, по тази причина и лечението е така трудно в сравнение със саркопкозата.

[Furia_S]

Демодекс канис е вид крастен кърлеж и демодекозата е краста. Слабо заразна, защото паразитира много надълбоко в космените фоликули, по тази причина и лечението е така трудно в сравнение със саркопкозата.

Е и? Демодекс канис не се предава на човека, човеците си имат собствен вид демодекси - D. folliculorum, D. brevis и D.longissimus.
Крастата, заразна за човека, е съвсем друг вид паразити - саркоптозата, за която говориш: Sarkoptes scabiei, ако не бъркам. А ако бъркам ветеринарите ще ми нашокат ряпата. Нека ми:-)
Ако едно животно е с наследсвена предразположеност и със слаба имунна система, то най-често се заразява още в утробата на майка си от демодекс канис (незаразен за човека), а покрай демодекса доста често носи и микроспория, и саркоптоза.

вече го казах - при слабата имунна система, когато в ранната възраст изниква масивна атака на демодекозата барабар с другите му тям прелести като : краста, микроспория, златист стафилокок - то за по-нататъшно развъждане дума не може да става. А крастата, предавана на човека и микроспорията ( в моя случай
в комплект към демодекозата получихме само микроспория и стафилококус ауреус ) то това не са не са демодекс канис. Тези красти и микроспори са в комплект към болестта, която върви с определена развъдна линия, като кортеж - съпровождат основен проблем.
Тези неща от развъдчиците най-често гузно се премълчават. Инак нямаше да закупя бебе от там, ако знаех за цялата тази "прелест".

[In4et0]

онита, съжалявам за твоето куче, на никого не го пожелавам.
При нас проблемът спря да се влошава, за мен това е напредък, защото беше тръгнало много бързо да се влошава. Както и да е, ще я излекуваме. ПроМерис Дуо, нещо такова е главното лекарство което използва докторът срещу тези кърлежчета. Изглежда като фронтлайн - пипетка, която се слага зад връата на кучето, лепка, мазна е и смърди, но щом помага нямам нищо против и цялата да я омазня.
Направих и малка анкетка, която изпратих на 15-20 клиники. Все още нямам отговор от всички, но имам до сега няколко много точни и ясни отговори, които горе долу ме ориентират към нещата, които мил и фурия казват.
Демодекозата като болест генетично не се предава, но предразположеност - да. Кучета с тази болест не е добре да се развъждат. Аз като все още недействащ развъдчик, който много държи на здравето на кученцата, при такива отговори няма да допусна кучето до разплод.

[Furia_S]

Инче, поздравявам те за това решение, тайничко се надявах да постъпиш точно така, защото и без това във всяка една порода има развъдници със "скелет в гардероба".
Действащи развъдници също има, които веднага изключват от развъждането вносни кучета с тази диагноза, споделих ти на личен.
Момичето ще се оправи, тази гадост не й пречи да е щастливо и обичано нечие съкровище, само да няма рецидиви, че понякога при по-слаба имунна система и това се случва, но с днешната ветеринарна фармакология надявам се да не се повтаря. Повечето кучета са носители на този кърлеж, активира се при тези с лош имунитет.
Пожелавам ти един ден да се сдобиеш с породна и напълно здрава женска, която да не предизвика грам съмнение у теб за по-нататъшно развъждане.
(мърмори тихичко) на себе си, впрочем, също го пожелавам.
:-)))
Независимо как ще постъпиш от тук нататък с малката - решението ти е абсолютно правилно.
Подкрепям напълно.
Поздрави.

[tonita]

[quote name='Furia_S' date='Mar 8 201
Подкрепям напълно.
Поздрави.
[/quote]
Здравейте мили дами,честит празник,бъдете здрави и много обичани!Искам само да споделя с Вас,че кучето,което загубих ,беше се сдобило с бебета и за 3месеца заприлича на койот,цялото тяло се превърна в една зловонна рана,имаше затруднено дишане и разни други чудеса....Аз друго искам да Ви се оплача,че можеше да се вземат мерки навреме отстрана на лекуващият ни лекар,а не да ми вика:Т'ва не се лекува....сега ми се иска да го убия.Има си лекари и ветеринари,ако разбираш от коне,няма как да разбираш от куче,нали?Целувки за празника!

[Furia_S]

Здравейте мили дами,честит празник,бъдете здрави и много обичани!Искам само да споделя с Вас,че кучето,което загубих ,беше се сдобило с бебета и за 3месеца заприлича на койот,цялото тяло се превърна в една зловонна рана,имаше затруднено дишане и разни други чудеса....Аз друго искам да Ви се оплача,че можеше да се вземат мерки навреме отстрана на лекуващият ни лекар,а не да ми вика:Т'ва не се лекува....сега ми се иска да го убия.Има си лекари и ветеринари,ако разбираш от коне,няма как да разбираш от куче,нали?Целувки за празника!

Чакайте, но аз когато имах съмнения съм се обърнала към три независими клиники. Какво е това понятие "лекуващият ви лекар"?
Инчето е пратила запитвания към близо 20 клиники.
Вие просто трябваше да потърсите още няколко мнения на различни лекари, това е.

Да, демодекозата се лекува.
Не, кучета с генерализирано форма не бива да се развъждат.

[Canibalka]

Да се включа и аз в темата. Имам френски булдог, които на 3 месеца разви демодекоза. Ходихме при един ветеринар, които малко със закъснение диагностицира проблема и то само на око. Предписа дадено лечение...

След проверка в Интернет реших да се допитам до друг ветеринар, препоръчан ми от друг собственик на фр. булдог.

Слава богу под микроспоп се доказа диагнозата и бързо преминахме към лечение. Мисля че беше с Ivomec /извинявам се ако не е точно изписването/ инжекция през 7 дена+ Амитраз- воден разтвор на всеки 4 дена. Добавих и витамини за козина.

За около 2 месеца се оправи на 100% като лечението даде видим резултат чак след края на първия месец. Контролните проби след края на лечението за сега са отрицателни. Чърчил сега е на 11 месеца.

Това, което аз проучих в БГ , английски и руски сайтове се препокрива изцяло с казаното от Ветовете по-горе. До колкото знам развъждането на кучета с подобно заболяване е не само непрепоръчително, а и забранено.

[Princess_Brita]

Брита е излекувана :) Петънцето на веждата изчезна. Има си косми отгоре.
Лечението, което нашите ветеринари и приложиха:
първоначално 2 инжекции за засилване на имунната система, след което
2 месеца Цевамек /инжекция/ 2 пъти седмично + 2 каишки Preventic /по една на месец/

[snezhinka]

Попаднах на това клипче и препоръчвам да го гледате (само,че е на английски)-много кратко и точно описание на болестта :
http://www.5min.com/...-Dogs-229550351

[ast3333]

нови изследвания показват че гадните демодекси често са носители на гъбички от което проблемът се задълбочава. при лечението е коректно да се направи и посявка за доказването/отхвърлянето на такова носителство.

[Nemska ov4arka]

Имам Немска овчарка на 1 г. и 7 месеца.Когато беше на 1г и 2 месеца т.е началото на пролетта кучето ми разви демодекоза. Малко по-малко козината по цялото му тяло опадна,с изключение на задните крайници.Кожата му стана със сив цвят,набръчкана.Целият беше,в гнойни мехури и кървящи рани,които се получаваха,в следствие от чесането на кучето.Жалка картинка като цяло.Опитах,какво ли не.Упорити се оказаха тези микроскопични кърлежи.От нищо не му минаваше.Напротив положението ставаше все по-лошо.Кучето започна да отпада физически,спря да се храни,дори на моменти спря и да приема вода.Отчайваща гледка.Минаха много месеци и периоди,в които кучето беше ту добре ту зле.Дойде есента и времето започна да захлажда.По кожата на кучето се появиха и първите нови косъмчета.За 1 месец се окосми изцяло.Физическото му здраве се подобри.Стана си пак старото 40 кг. куче.
Днес 2 месеца след фалшивото му оздравяване,което според мен се дължи на захлаждането демодекозата започна да се завръща,с пълна сила.Кучето пак получи гадните сърбежи.Пак започна да се чеше.Козината започна да му опада.Сега е средата на зимата просто кучето няма да оцелее,ако цялостно му опадне козината.Опитах десетки препарати.Кой каквото ми препоръчаше,с това го мажех и то със страшни усилия и голям риск да не бъда изядена. Кучето ми,е доста агресивно и затова не мога да го заведа на лекар,а за инжекции да не говорим.
Препаратът Амитраз(Тактик) не съм го пробвала.Дайте и други предложения,за борба с вредният паразит,но да са под формата на мазила и препарати,за пръскане или хапчета.

[Nemska ov4arka]

Имам Немска овчарка на 1 г. и 7 месеца.Когато беше на 1г и 2 месеца т.е началото на пролетта кучето ми разви демодекоза. Малко по-малко козината по цялото му тяло опадна,с изключение на задните крайници.Кожата му стана със сив цвят,набръчкана.Целият беше,в гнойни мехури и кървящи рани,които се получаваха,в следствие от чесането на кучето.Жалка картинка като цяло.Опитах,какво ли не.Упорити се оказаха тези микроскопични кърлежи.От нищо не му минаваше.Напротив положението ставаше все по-лошо.Кучето започна да отпада физически,спря да се храни,дори на моменти спря и да приема вода.Отчайваща гледка.Минаха много месеци и периоди,в които кучето беше ту добре ту зле.Дойде есента и времето започна да захлажда.По кожата на кучето се появиха и първите нови косъмчета.За 1 месец се окосми изцяло.Физическото му здраве се подобри.Стана си пак старото 40 кг. куче.
Днес 2 месеца след фалшивото му оздравяване,което според мен се дължи на захлаждането демодекозата започна да се завръща,с пълна сила.Кучето пак получи гадните сърбежи.Пак започна да се чеше.Козината започна да му опада.Сега е средата на зимата просто кучето няма да оцелее,ако цялостно му опадне козината.
Препаратът Амитраз(Тактик) не съм го пробвала.Дайте и други предложения,за борба с вредният паразит.