Вашата методика за обучение или как карате кучето да слуша ?
#21
Публикувано: 08 May 2009 - 11:37 AM

GOD DOES NOT CALL THE QUALIFIED, GOD QUALIFIES THE CALLED!!!
#22
Публикувано: 08 May 2009 - 01:11 PM
Андрей, в May 8 2009, 10:08 AM, написа:
??? Моя пък, гони зайци ....нова тема ли да пускам...ей за това говорят хората , не се сърди .

Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват!
#23
Публикувано: 08 May 2009 - 02:09 PM
#24
Публикувано: 08 May 2009 - 03:44 PM

Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват!
#25
Публикувано: 08 May 2009 - 03:50 PM

Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват!
#26
Публикувано: 08 May 2009 - 03:57 PM

Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват!
#27
Публикувано: 08 May 2009 - 07:33 PM

Няма лошо куче,има лош стопанин.
#28
Публикувано: 09 May 2009 - 11:36 AM
John, в May 8 2009, 06:33 PM, написа:
П.П.
Смятам, че на някои хора няма смисъл да се обяснява каквото и да било... Те си знаят тяхното, и са си с техните Предубедени убеждения, относно някои методи без изобщо дори да опитат или да имат желание да прават нещо по въпроса...
П.П.
Андрей, що се отнася до вземането на храна... Ние най- добре си знаем (аз най- добре познавам кучето си). Смятам, че до две седмици ще имаме резултат и без мое присъствие! (до две седмици, защото ми започват лекциите и няма да съм в града известно време)
#29
Публикувано: 09 May 2009 - 10:57 PM
Андрей, в May 8 2009, 09:08 AM, написа:
Връзката човек-куче за мен не е равна на 'искай позволение за всичко'. В глутниците, женските не молят мъжките за позволение да отидат на лов. Подчиняват се, възрастните се хранят първи и т.н., но те в никакъв случай не искат позволение постоянно
Губя контрол когато теб те няма..губя контрол...- популярна песничка, хората губят контрол- а кучето е достатъчно интелигентно, за да има своя преценка за нещата.
1. куче има своята преценка на нещата - пържено пилето е добро, стопанин които отнема този пиле е зло. Шегувамсе, кучета нямат абстрактно мишление и соответно, нямат представа за такива абстракни понятия като добро и зло.
2. Куче не може да разбере за какво трябва да слуша теб ако то може да прави какво то поиска и да живее само.
И от там нататък да го оставя да живее свободно...да го оставя да взема решения самO ...нека живее собственият си живот.
Какво разбира кучето?
Кучето разбира човешките емоции, мимика и жестове, но не и думите. Частичното осъзнаване на човешката реч идва с опита и най-често кучетата се досещат за какво става дума, но не дословно. Те разбират думите, които употребявате във всекидневието например Храна, Месо, Вода, Разходка, Къпане
Като пример, на възраст 1 г. и 3 месеца минималният речник на детето е само 4-5 думи, а максималният 232!, а за общуване и разбиране е нужно да се знаят поне 2000 думи. Учените смятат, че в ежедневната реч използваме 10-12 хиляди. Пресметнато е, че Пушкин е използвал 20 хиляди думи. В правописния речник под редакцията на В.В.Лопатин има вписани 100 хиляди думи.
Какво тогава искаме от 5-6 месечното кученце?
Успехът при възпитанието на кучето се заключава не в думите-команди, нито в пространни нравоучения кучето все едно нищо няма да разбере от това, което тъй дълго му обяснявате. Кучето разбира емоцията ни и колкото по-искрена и по-ярка е тя, толкова е по-разбираема. Думата Добре казана с тих и мрачен глас кучето ще разбере като Лошо, и дори да му кажете 100 пъти Лошо куче при беля, ако в същото време се смеете, то ще ви разбере като Браво! Точно така!.повече тук http://forum.dog.bg/...opic=2177&st=80

Кога човек взима ски- пьрво,той идва да се научи как да ходи на тях. Кога човек купува кола, то идва в училище да се научи как да кара тази кола. Но кога човек взима куче, вместо сам да научи как да общува със куче, той опитва да учи куче! Тотално объркана работа!

училище
#31
Публикувано: 16 May 2009 - 02:48 AM
Двете ни кучета са смесица между ловни породи, а едното освен всичко друго е обучавано и две години работило като ловджийско. Третото се научи от по-големите да души и гони "плячката". Общо взето вървят в крак, когато трябва (вярно, че не ме гледат в очите, когато го правят), не закачат козите и овцете в гората, в която се разхождаме, слушат ме примерно на 80%, при по-висок и сериозен тон процентите могат да се вдигнат и до към 99, да речем.
Но след последния поход в планината реших, че трябва да променя тактиката. Разходките ни преминават в ходене, а за тях - в тичане, имаме късмет да сме близо до гора, така че няма опасности. Но тъй като ги свикнах да тичат по-свободно (иначе ме следват и идват при мен при повикване, понякога след повечко викане, ако са отишли твърде далеч), в планината е същото. Обикалят понякога по-близо, понякога по-далеч от нас, понякога вървят с нас, но имат свобода.
И тъкмо в това се оказа проблема - както са трима, явно са заградили и уловили малко диво животинче в Родопите, а Рита ловджийката ни го донесе. Съпругът ми буквално побесня, за мен все едно светът се срути.
В момента съм решила да не ги пускам повече да скитат далеч от мен, държа ги винаги край мен, т.е. движим се всички по пътеката и не разрешавам кривване встрани, но на мен ми харесва да ги гледам как тичат, а не как се моткат с мойто темпо.
Ще съм благодарна за съвети какво да предприема, защото разходката за мен означава динамика, т.е. и аз да се движа, а не да стоя на едно място и да играя с тях - това мога да го правя и в двора ни. Бездомните кучета, които съм приютявала временно при мен, на разходки винаги са тичали напред назад, наляво или надясно, но все край мен, а нашите това не го правят - те искат да тичат на големи разстояния и ме следват в по-голям радиус. Когато отидат напред и ги викна, връщат се, но с нежелание, все едно ми казват "Защо ме караш да правя безсмислени неща, нали после пак ще отидем напред?". Лакомствата, които им давам при връщане, ги мотивират, но не винаги. Искат да душат, да разузнават, да тичат - и аз искам същото за тях, но не искам в планината да си водим убийци за дивите животни. За котките примерно вече знаем, че не се гонят (трудно, но успяхме, защото често виждаме котки), но диви животни не срещаме в нашата крайградска гора.
След инцидента в Родопите, следващите дни кучовци вървяха по пътечката с нас, но миризмите на диви животни явно ги побъркваха и те непрекъснато искаха да се впускат в преследване. Знам, че може да пренебрегнат инстинктите си, ако аз не им позволявам нещо, но възможно ли е примерно те пак да си тичат в планинските гори, но да не преследват диви животни? Според мен почти невъзможно, защото идея си нямам как ще им забраня един вид тичане (преследване), а ще разреша друг - тичане без преследване, само душене и разузнаване.
#32
Публикувано: 16 May 2009 - 09:44 AM
#33
Публикувано: 16 May 2009 - 02:38 PM
wind, в May 16 2009, 01:48 AM, написа:
Ей това ми е трудно да разбера ...според мен ако кучето е възпитавано с мотивация то не се превръща в робот , напротив на него му е супер приятно да прави нещо с теб. И след като не желаеш да си "център на вселената" им ...не би трябвало да те учудва и дразни това, че тичат по-надалеч и по-самостоятелно. За мен това си е въпрос на избор.
Просто мое мнение , не съм треньор !

Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват!
#34
Публикувано: 16 May 2009 - 11:46 PM
Предпочитам да си тичат по техни си работи, вместо да ми вървят до десния и левия крак, или да им хвърлям топки, които да гонят. Проблемът се оказа, че в техните работи се включи гонене и ловене на дивеч в планината. На разходките тук нямам този проблем.
И тъй като не искам да съм причина за загиването на диви животни, колкото и да ми е неприятно, ще трябва да огранича свободата на разходките тук, за да им стане навик и в планината . И вече го правя, но не ми харесва.
Просто за мен удоволствието е много по-голямо, когато ги гледам как тичат на воля. И когато се върнат задъхани, след като са зачезнали нанякъде в гората или полето и ме погледнат с едни такива особени очи - все едно радостно ми разказват за емоциите и преживяванията си.
А относно това, какво за едно куче е супер приятно да прави - на едно добре възпитано дете също може да му е супер приятно да свири на цигулка. Както на неговите приятелчета им е супер приятно да играят навън. За единия вид супер приятна дейност обаче не е необходимо специално обучение. Което аз наричам "свобода". Не говоря за анархия. Както ние ужким сме свободни да живеем според както ни харесва, спазвайки определени правила.
#35
Публикувано: 17 May 2009 - 07:44 AM
Цитат
Според мен това е по-лесния вариянт. Нямам нищо против , щом имате условия...въпрос на гледна точка.
Цитат
Ами нали са ловни кучета ...мисля , че е нормално.

Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват!
#36
Публикувано: 17 May 2009 - 10:19 PM
Мария 76, в May 17 2009, 08:44 AM, написа:
Цитат
Ами нали са ловни кучета ...мисля , че е нормално.
Именно. Затова сега ще ми се наложи да ги направя "ненормални".
Кучето може да се чувства щастливо при най-различни условия. Както и послушанието му да не се изразява задължително и само в непрекъснато следване и гледане на собственика в очите.
И да, това е въпрос на лично мнение, както и на условия. Ако нямах възможност да ги разхождам в гора, щеше да ми е по-лесно и по-безопасно за кучетата те да не проявяват желание да кривват и да се заиграват с други кучета, т.е. да премахна "нормалните" им пориви и наклонности. Въпросът за мен не е в това, дали кучето е щастливо, когато е перфектно обучено, а в това, доколко то си остава куче, позволява ли му се изобщо някога да си се занимава както си му харесва, да тича, да лудее, да изследва и т.н. (особено за малките и младите кучета). Просто не искам да оставям животинката тотално без лична воля и мисъл. Което не означава, че кучетата ми не ме слушат - е, може би не изпълняват като автомати, но я ми кажете, има ли хора, които изпълняват всичко, което им се каже и то веднага?
#37
Публикувано: 17 May 2009 - 10:46 PM
#38
Публикувано: 17 May 2009 - 11:09 PM
Не виждам обаче какво мога да направя, освен да ги ограничавам в тичането. Ако има някаква друга алтернатива, ще се радвам да я чуя - т.е. те пак да тичат, но да не гонят диви животни. Най-вероятно искам нещо непостижимо (няма как да използвам диви животни, за да отуча кучетата да ги гонят. С кози и овце се разминаваме без проблем, често ги виждаме, към крави и коне проявяват малко повече интерес, но тъй като те не бягат, няма и гонене).
#39
Публикувано: 17 May 2009 - 11:27 PM
#40
Публикувано: 17 May 2009 - 11:38 PM
За мое огромно съжаление.


Вход
Регистрация
Помощ






Горе
Цитиране +










