Публикувано: 31 August 2007 - 10:14 AM
Кавказка овчарка
(Кавказская овчарка, Caucasian Shepherd Dog)
FCI No на стандарта
328 от 22.04.1996 г.
Произход:
Русия
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт:
30.01.1985 г.
Предназначение на породата:
Овчарско, караулно и охранително куче
Класификация по FCI:
Група 2 - Пинчери и шнауцери, молосоидни породи, швейцарски планински и пастирски кучета, и други породи
Секция 2 - Молосоидни породи
Без работен изпит
Общ вид
Овчарските кучета на Кавказ са кучета с над среден и голям ръст, със здрава и еднакво груба конструкция. По природа те са агресивни и недоверчиви към непознати. Тези особености, прибавени към издръжливостта, непретенциозността и способността да се приспособява към различни климатични условия позволяват използването на кавказката овчарка в почти всички региони на бившия Съветски съюз.
Основните региони на разпространение на кавказката овчарка са Грузия, Армения, Азербайджан, Кабардино-Балкария, Дагестан и Калмикия, степните райони на Северен Кавказ и областта Астрахан. В района на Задкавказието, кучетата са с по-масивна структура, докато в степните региони те са по-леки, по-дългокраки и често късокосмести.
Поведение и темперамент:
Тип висша нервна дейност, силно уравновесено спокойно. Добре развита отбранителна реакция, проявяваща се в активна форма. Агресията и недоверчивостта към непознати са характерни.
Тип конструкция:
Здрава, еднакво груба, с масивна костна структура и силна мускулатура. Кожата е дебела, но еластична.
Индекс на костната структура:
(Отношението на периметъра на глезена към височината при холката) = мъжки 21-22; женски 20-22
Индекс на формата:
Отношението на дължината на тялото към височината при холката е 100-108
Полов тип:
Добре изразен. Мъжките са по-силни и по-масивни. Женските са малко по ниски на ръст, с малко по-лека конструкция.
Глава
Черепна област:
Череп: Масивна с широка черепна част и силно развити скули глава. Широко чело, плосък, разделен на две половини от неголяма бразда.
Стоп: Стопът не е отчетливо изразен.
Лицева област:
Носна гъба: Носната гъба е голяма, широка и черна. При белите и светло сламено оцветените кучета, кафяво (кестеняво) оцветена носна гъба е приемлива.
Муцуна: Муцуната е по-къса от дължината на черепа, леко заострена.
Устни: Месести устни, но сухи и плътно прилепнали.
Зъби: Бели, здрави, добре развити, плътно прилегнали един към друг, без видими празнини. Резците са равно разположени в основата ножична захапка.
Очи: Тъмни, малки, с овална форма, дълбоко поставени.
Уши: Висящи, високо поставени, късо купирани.
Шия:
Мощна, къса. Носи се доста ниско, толкова, че формира ъгъл 30-40 градуса по отношение линията на гърба.
Тяло:
Холка: Широка, мускулеста, добре обособена над линията на гърба.
Гръб: Широк, прав, мускулест.
Поясница: Къса, широка, леко сводеста.
Крупа: Широка, мускулеста, почти хоризонтално поставена.
Гърди: Широки, дълбоки, леко закръглени по форма. Долната линия на гърдите е на нивото на лактите или по-ниско.
Корем: Умерено повдигнат.
Опашка:
Високо поставена, ниско спусната, достигаща скакателните стави. Сърповидна, на кука или навита в кръг. Допуска се купиране на опашката.
Крайници:
Предни крайници:
Гледани отпред: прави и паралелни. Ъгъла на лопатъчно-раменната става е около 100 градуса.
Подрамене: Прави, силни, без да са дълги.
Метакарпуси: Къси, силни, поставени вертикално или с незначителен наклон.
Дължината на предните крайници до лактите е леко по-голяма, от половината от височината при холката. Индекс на дългокракост (отношението на височината на предните крайници, от точката на лакътя до земята, към височината при холката) = 50-54.
Задни крайници:
Гледани отзад: прави и паралелни; в профил: леко отворени ъгли в коленните стави.
Подбедра: Къси.
Колене: Силни, широки, с леко отворени ъгли.
Метатарзуси: Масивни, вертикално поставени.
Задните крайници не са наклонени отпред назад. Вертикалната линия, започваща от седалището, трябва да преминава през центъра на скакателните стави и метатарзусите.
Лапи: (предни и задни лапи).
Големи, овални по форма, компактни и стегнати.
Походка и движения:
Свободна, жизнена походка. Обикновено хармонична. Характерното движение е къс тръс, който в случай на ускорения, обикновено преминава в слаб, тежък галоп. При джижение, крайниците трябва да се движат в права линия, с леко приближаващи се предни крайници към средната линия. Ставите на предните и задните крайници функционират свободно. Гърба и поясницата са пружиниращи. Холката и крупата при тръс трябва да са на едно ниво.
Козина
Косъмът е прав, груб, със силно развит подкосъм, по-светъл на цвят. По главата и предната част на крайниците, косъма е по-къс и плътно прилепнал.
Различаваме 3 групи в зависимост от косъма:
- Дългокосмести: Покривния косъм е по-дълъг. Дългите косми по шията формират грива, по задната част на крайниците ресани и гащи. Обилна козина покрива цялата опашка, правещ я дебела и рунтава;
- Късокосмести: Покрити с гъста козина, относително къса, без грива, ресни и гащи, или подвес на опашката;
- Междинен тип: Дългокосамести, но без грива, ресни, гащи или подвес.
Цвят:
Зонарно сиви, в различни нюанси, обикновено светло с тенденция на почервеняване (рижи), сламени, бели, червеникавокафеви, тигрови, а също и с пъстра козина и с разпръснати петна.
Размери:
Височина при холката: За мъжките не по-малко от 65 см, за женските, не по-малко от 62 см.