Много нежелани, Сеславци или... тези, които имаха късмета да се измъкнат
#261
Публикувано: 29 June 2010 - 08:28 PM
Щастлива съм, топло и приятно ми е сега, когато виждам Томи обичан, чистичък и с истински дом. Но аз си пазя и снимки от бебешкия му период, когато беше в сеславската мръсотия. Храничката, която осигурявахме с общи усилия, му помогна да оцелее до новия си живот.
А ето и няколко снимки от престоя му в Сеславци:
Късметлия е Томи!
И сега се сещам от снимките - бяха го и кастрирали, толкова малък и нещастен, и инвалид - само до кастрация му беше! Но момченцето успя да преживее и да доживее!
#262
Публикувано: 05 July 2010 - 02:27 PM
Благодаря ти, Меги, направила си чудо от любов

#265
Публикувано: 08 July 2010 - 06:38 PM
Дано има повече Хора, готови да подадат ръка на обречените.
И да са повече оптимистите. Аз например никога не бих определила Ди Джей като подходящ за домашен любимец, защото в изолатора се държеше хашлашки невъзможно - виеше и лаеше непрекъснато, беше побойник. Но Анита му повярва и с помощта на АРС вълшебството се случи. И сега Ди Джеят (познайте защо се казва така - защото непрекъснато озвучаваше околното пространство), си има не само диванче, а и момиченце, и морско свинче!
И Меги съм я виждала на няколко пъти как спасява нещастничета. Да й се връща стократно доброто, което прави за малките сладурчета.
#267
Публикувано: 21 July 2010 - 07:45 PM


#268
Публикувано: 28 July 2010 - 07:41 PM
Колко добри души имали хората, някои де...Аз съм ветеринарен техник и искам с каквото мога да помагам ако ме приемате в екипа си, и искам да попитам към кого да се обърна? Имам доста познати в клиники, кабинети и винаги мога да съм от полза я със съвет, я с дарение дадено от хора имащи такова желание. Затова искам да помагам, дори и с каквото и да е. Иначе нека се представя:
- на 32 години съм , ветеринарен техник съм , от 12 години работя в клиники и кабинети като ветеринарен техник. Обичам и помагам на хора, познати и всички за ку4ета животни, и всякакви гадинки.Завършила съм психология - бакалавърска степен, но не съм работила като такава. Горд собственик съм на лабрадор ретривър на само 2 месеца и половина, наричаща се Атина Паними, имам син на 6 години. Очаквам на имейла си или на скайпа всякакви въпроси, с които мога да съм полезна!!!!



Луд умора нема...само се поти...
#269
Публикувано: 28 July 2010 - 08:43 PM
Можем да си пишем (nadiastancheva@dir.bg, office@arsofia.com) или да се чуем (прати ми телефона си на ЛС), за да видим как можем да подобрим нещата в Сеславци заедно.
#270
Публикувано: 28 July 2010 - 09:24 PM








Много се радвам за тях, но и двамата много ми липсват.


Да, човекът наистина е цар на зверовете, защото многократно ги превъзхожда по жестокост. Ние живеем с цената на чужди животи. Нашите тела са истински гробници! Ще дойде време, когато хората ще гледат на убиеца на животни така, както на убиеца на човеци. Леонардо да Винчи
#271
Публикувано: 28 July 2010 - 11:13 PM
А това става, защото има много хора, които помагат това да се случи. Кой както може, те не остават само наблюдатели на кучешките неволи, а съдействат за щастливия край на толкова много истории...
Благодаря ви, хора, ние сме една порода, различна от останалото население

mimotova,, а твоите подопечни винаги си ги отглеждаш толкова перфектно, че наистина за новите стопани не остава нищо друго, освен да им се радват и да ги гушкат

#272
Публикувано: 20 August 2010 - 07:26 PM
Тези сеславски сладурчета - Коко, Шарко и Палечка, в момента пътуват към една по-сигурна и добра страна.
Родени преди 7-8 месеца някъде по София, нежелани и нечакани. На 2-3 месеца щяха да загинат безславно в Сеславци, ако хората от АРС не бяха им осигурили приемен дом и грижи.
И децата доживяха. Пожелавам им най-добрите стопани и дълги щастливи години заедно.
На АРС - много сили и вяра, за да помагат на животните в беда



#273
Публикувано: 23 August 2010 - 11:43 PM
Благодарение снимките на Кикита, трите кученца бяха харесани в Швейцария. И днес отлетяха за там, пристигнали са благополучно. Маша и Даша ще останат в www.tiervermittlung.ch.vu , докато бъдат осиновени.А те са толкова мили и добрички, тези 3,5-килограмови кукли, че е въпрос на дни да грабнат нечие сърце.
За Ричи има осиновителка, но той си пада малко хашлак и не зная как ще се представи на срещата тази вечер. Ако се държи прилично - ОК, ако ли не - отива и той при Маша и Даша. Там управителката е прекрасен човек, изцяло отдадена на каузата. Ако трябва, ще се занимава индивидуално с него, няма да го остави така.
Аз искам точно за Ричи да ви разкажа малко повече, кученцето е много интересно. Бил е домашно куче, някъде в ж.к."Хиподрума". Ухапал дядото, викнали Екото. В Сеславци д-р Станкова е видяла като го свалят от колата, упоен, и суркайки го по пода, са го метнали в една клетка с четири едри кучета.
Видях снимките на Кики, разбрах, че "никой не го чака", освен св.Петър, и отидохме с брат ми да го вземем. Боже, едва го напъхахме в клетката - сърди се, ръмжи и щрака със зъби.
Междувременно бях помолила да не го кастрират там, и на другия ден го заведохме при д-р Димов. Тейче ще потвърди колко зор видяхме всички, докато му сложат упойката, абе чишит отвсякъде.
Два дни у нас се прави на сърдит, от третия - залепен за мене, а след една седмица вече ме "пазеше" и от кучетата ми, и от мъжа, и от щерката, не даваше никой да ме доближи на повече от метър. Препускаше по стълбите като кон, хранеше се много добре, въобще за 9-годишно куче си беше екстра.
Така изкарахме три седмици, през които ми беше все по-трудно да го опазвам от моите кучета. Ричи - джуджето с лъвско сърце, това е той. Тогава се включи Андриана, на която съм много благодарна. При нея Ричи пак така - в началото сърдик, ръмжи, щрака със зъби, на третия ден - вече "бодигард"

Какво са правили тези хора две седмици с Ричи - не знам, но днес от него се е носила такава миризма, че не са искали да го качат в самолета. След много молби и увещания - от тях да мине, Ричи се е цопнал в салона, искрено съчувствам на пътниците.
Обадиха ми се от Швейцария, след като пристигнаха кученцата, и казаха, че така не може, ще го изкъпят. Предупредих ги, че ще ги изпохапе, че на него му трябват 2-3 дни за адаптация, и т.н.
И сега следва най-интересното - изкъпали са го. Тейче, ти си го виждала, ще повярваш ли? И Ричи гък не е казал, държал се е перфектно. Даже два пъти са го къпали. И три пъти са го водили на разходка, и се е хранил два пъти, въобще се е държал безупречно.
Душевадецът му с душевадец, нас на маймуни ни направи, а там - идеалното кученце! Подмазвач! Но нека, като го чух това, камък ми падна от сърцето. Въпреки, че хората бяха предупредени, че кучо е много своенравен, и похапва даже - и пак си го искаха. Какви ли мисли са се въртели в малката му главица? Че трябва да е много послушен, за да не го върнат пак в хотела?
А за хотела нямам думи. Швейц. казаха, че най-вероятно кучето не е извеждано въобще от тесния бокс, където е било, затова днес е имало толкова мръсотия и миризма по него.
Но, така или иначе, днес три нежелани, изхвърлени на "кучешкото бунище" животинки започват нов живот. Нека там, в далечната страна, намерят обичта и грижите, които не получиха тук.
Ето ги юнаците, на едната снимка Ричи, а на другата - Маша и Даша, захвърлени в Сеславци.
#275
Публикувано: 24 August 2010 - 09:27 PM





In memoriam

За да си човек,бъди му приятел!
#276
Публикувано: 24 August 2010 - 11:26 PM

Снощи, в деня на полета, е била "сглядата" с кандидат-стопаните, които са го виждали само на снимка и са предупредени, че кучо е "особен". Ричко два пъти изкъпан, чистичък и примерен. Докато е вървял разговора, хората са му подавали саламчета и месца, куч е въртял опашка и така. Харесали са го, тръгнали са си с него. В колата се настанил на седалката и се гушнал в жената.
Хората имат други две болончета, йоркшир и две котки. Опитал се е само котките да подгони, но те са казали, че това е нормално и с времето ще отпадне проблема. През нощта - хоп, и се е качил в леглото на стопаните, спал е гушнат при тях. Между другото, нищо че е старичък, той и у нас сам се качваше по всички легла и столове, много е пъргав.
Тъй че малкият бодигард можем вече да не го мислим, много скоро ще оглави групата животинки, и ще е верен "бодигард" на стопаните. Но аз не спирам да мисля за тази метаморфоза - как от изнервен хапльо се превърна в нормално кученце? За мен отговорът е в отвратителния "хотелски" живот, продължил двайсетина дни. Ричи пази поведение, за да не би случайно да го върнем там.
А за Маша и Даша какво да кажа - те вече грейнаха на сайта на Мументалер. Много скоро ще ги осиновят, много са ги харесали. Ще има много кандидати, измежду които ще подберат най-добрите. Ето ги: http://www.tiervermi...nd.ch/Hunde.htm
За всеки случай изкопирвам и снимката, да не вземе да изчезне:
Боже, колко малко усилия трябват, за да е щастливо и да изглежда добре едно кученце! Пускам пак и снимката от Сеславци, от деня на приемането им там.
#277
Публикувано: 25 August 2010 - 10:01 AM


А снимката на двете принцеси е уникална!Даже по-точно двете снимки една до друга...


In memoriam

За да си човек,бъди му приятел!
#278
Публикувано: 26 August 2010 - 11:30 PM


Ама той си е умен, знае с кого как да се държи, не знам какъв дядо е ухапал, но с моята майка, 79-годишна и доста крехка като физика, се държеше перфектно в продължение повече от 15 дни. Спяха си следобед на едно легло, той гушнат зад гърба й, а "звероника-Панделка" - в краката й. Не ще да е било от добро, дето е ухапал неговия дядо. Та, знае си той как трябва да се държи, само дано някоя дребна шефка като моята да не вземе да го малтретира.
А за принцесите - нямам думи, ако може да ме уредите и мен там - обещавам да се държа перфектно


Всеки ден в България умират десетки кучета от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства на кучета, сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен живот.
#279
Публикувано: 27 August 2010 - 12:07 AM

Дано да си наляга парцалките там - осиновителите му са прекрасни хора.
#280
Публикувано: 31 August 2010 - 10:39 AM
Всяко усиновено животно носи радост както за вас така и за него.

Искено ваш COLT aka AP(animal planet)