[nort2005]

Това е Макси. Макси дълго време, около 6 месеца, е живял в Сеславци.
До преди месец на Макси му се случваха повече гаднички нещица - трудния живот на улицата, залавянето му от ловците на Екото, нежеланието на двукраките му съседи да го приемат пак в квартала, няколкомесечното му пребиваване в изолатора. Единственото хубаво нещо до преди месец - поне редовната "манджа" - там някакви батковци и каки идват и раздават редовно, не е като на улицата.
Но след няколко месеца тотален невървеж и скука, започват да се случват хубавите случки.
Първо Кикита прави снимка на момчето. Е само снимка ми липсваше, но нищо, тя раздава и храничка, от мен да мине, мисли си той,
После пък някаква непозната нему SMitreva много го харесва. И се заема да му търси дом.
През това време АРС прибират Макс в техния си приют, за да го подготвят за пътуването : обезпаразитяваници, ваксини, микрочипове - какво ли не. Момчето вече усеща, че става нещо, че има промяна. Много се надява да е за добро.
И днес случката се случва - Макс се качва в самолета. SMitreva се е погрижила полетът да го отведе при любящите му стопани - хора, за които той няма да е просто куче, а техния Макси.
Макси почти не познава тези, които го спасиха. Има да се чуди утре откъде му се изсипва цялото това щастие на главата - топла постеля, вкусна храна, много обич и внимание. Но ние знаем, затова много големи благодарности и признание за направеното от всички, най-вече на SMitreva, че забеляза Макси и му намери стопани.
А Макс е кротък, възпитан, обичлив, даже и красив. В Сеславци има още много такива кучета, на които нищо друго не им остава, освен да чакат. Чакат да бъдат забелязани и харесани, преди да изтекат дните им. Защото, няма какво да се заблуждаваме, Сеславци не е санаториум.
Дано повече животинки имат неговия късмет.

Снимка (и)

• 

[lillis]

Макси в деня на заминаването на аерогарата.Пожелавам му да бъде много щастлив!

[nort2005]

А това е Макси вече в новия си дом. Обичан и обичащ, щастлив и домашен.
Да благодарим на SMitreva за чудната развръзка и на тази кучешка съдба. Нежелан, подмятан и подритван уличник, затворен в изолатора, и изведнъж оказал се потопен в "море от любов"... Ако беше човек, можеше и да се "гътне" от такъв рязък обрат, но Макси се справя перфектно. Новата стопанка споделила, че кучето се държи, все едно цял живот е било с тях. Много го харесват и обичат, а с детенцето са неразделни.

Снимка (и)

• 
• 

[nort2005]

Миналата седмица тази нещастна майчица, на която всички бебенца намериха смъртта си в изолатора, успя да влезе в сърцето на една добра жена.
Вече си има име - Чара. Надявам се, че всички несгоди вече са зад гърба й.
Беше кожа и кости милата, със силно разстройство. Но сега наваксва усилено липсата на редовно хранене и ласки, загладила е ребърцата и цялата грее от щастие.
Пускам снимка от сеславския й период, след няколко дни ще я видите и как се е променила.

[nort2005]

И Джинка можем да я включим вече в щастливия раздел .
Момичето пристигна в Германия и още докато пътуваше, се появиха първите кандидат-стопани за нея. Невероятен късмет позволи на сладураната да се измъкне от нерадостния си живот. Ето и малко от нейната история:
Джинка е куче от голям строеж в Бояна. Строежът е завършен и тя става излишна. Викат Екоравновесие и казват, че не желаят кучето да се връща. Така Джинка се озовава в Сеславци.
Но там Кикита прави снимки. SMitreva забеляза нашата героиня и пое ангажимента да й намери дом. Аз прибрах Джинка у дома. След два месеца yorko и SMitreva намериха хора, за които малката сладурана не е "кучето от строежа", а същество, което заслужава да бъде обичано и има право да живее нормално.
Благодаря ви, момичета , че забелязахте и помогнахте на куче от изолатора - последна спирка за много животинки.
И дано повече хора да се сещат, че и там има прекрасни същества, които имат нужда и от дом.

[nort2005]

Снощи yorko ми съобщи - Джинка е настанена в приемен дом в Карлсруе. Разбирала се отлично с хората и техните кучета, нямат никакви проблеми с нея. Но тя, душицата, си е такава, и у нас беше същото. Социализирана, адаптивна, възпитана - истинско бижу.
SMitreva, как позна само по снимка, че Джинка е такова съкровище?

[nort2005]

Ето я добричката Джинка в приемния си дом в Германия. Веднага се е ориентирала към легълцето, умница е тя!
Добре, че успяхме да я отървем от Сеславци, където условията се влошават, за съжаление.

Снимка (и)

• 

[jani4ka]

Ееех, исках да ви пусна едни нови снимки на моето мило момченце Пилоу, което вече от година е щастливо задомено в Холандия, но не мога да копирам снимките тук. Ще помоля да ми ги изпратят отново. Няма да го познаете!

[кикита]

jani4ka, чакаме с нетърпениееее

А спомняте ли си това мъниче:






Открийте Сесличка



За който не помни това е Сесличка, която вече се казва Кикита, която замина за Несебър и сега живее в голям хотел, собственост на осиновителите и. Ще бъде кастрирана, когато дойде време.

Малко хронология за припомняне:

Ето я в изолатора:


Тук я взимам:


Тук сме в Добро Хрумване:

[Кристина]

И аз мислех да крадна снимките и да ги пусна тук, но Кикита ме изпревари.
Много топлят сърцето тия снимки А там с хъскито как се подава милата, много е сладка

[nort2005]

Чак сега виждам новите снимки на малката слабушка. Тя е претърпяла пълна промяна! Да са живи и здрави хората, които спасиха живота на това бебе, поклон !

[nort2005]

Спомняте ли си Дедко от Сеславци? Този, дето го разтягаха като ластик големите кучета, и все си ходеше недохранен?
Д-р Станкова го измъкна от Сеславци , SMitreva му намери дом в Австрия , през 2009г .
Соня ми изпрати нови снимки на деденцето, който си живее живота, нахранен е и никой не го бие. Дедко е присъствал на предколедното събрание на Тирхилфе-Зюден-Австрия и Соня го е наснимала в ресторанта.
От приятелчетата, с които беше наблъскан в клетките тук, я има 2-3 живи, я не. Дедко е от късметлиите. Благодаря ти, SMitreva, и за този спасен мъченик!

[Anelia]

nort2005, в 24 August 2010 - 09:31 PM, написа:

Тейче, приятните изненади продължават . Ричи вече е ОСИНОВЕН!
Снощи, в деня на полета, е била "сглядата" с кандидат-стопаните, които са го виждали само на снимка и са предупредени, че кучо е "особен". Ричко два пъти изкъпан, чистичък и примерен.

Малко късно видях хубавия разказ на Норт, но да се похваля - аз изкъпах старчето в Швейцария за първи път, още в деня на полета
Опитни кучкари около мен ми казваха - Внимавай, той много хапе! А той как послушно стоя под душа, много по-кротко от моите кучета. Че и накрая ми целуваше ръцете момченцето, за благодарност, че си говорихме и се галихме под водичката Не мога да си го обясня, кучетата явно имат по-висши сетива от хората за някои неща. И новото си семейство веднага хареса, хитрушко

[nort2005]

Анелия, ти си била значи, браво на теб. Обаче Ричи си е хапльо, така се оказа. В момента е с третите си поред стопани. Успял е да ухапе лошо жената, чак са я шили в болница, но много го обичат и са се примирили хората, ще го търпят. Иначе за такива неща в Швейцария евтаназират. А Ричи е шантавел, той се бие с другите кучета, защото е ревнив, и в бъркотията хората отнасят по някой зъб.
Например, точно в момента, Донка Шафнер е на гости в дома на Ричи. Поканили са я хората предколедно, на торта и сокче. Но няма фотоапарат, не знае как се пускат снимки, и съответно няма да го видим момчето.

А защо не ми казвате, че не съм публикувала снимките на Дедко от Австрия, голямо съм куку. Ето ги:

Снимка (и)

• 

[lillis]

Преди около две седмици с Наталия извадихме от изолатора това момче,което вече е с име Хектор.Още една спасена животинка.Хектор се намираше при кучетата без връщане на улицата.

[nort2005]

Изненада! Спомняте ли си Ричи, хапещата болонка, прибрана по сигнал на стопаните, че охапала дядото?
След като добре ни изтормози тук - Андриана и мен, и клиника "Син кръст" и "Бест вет", бульончо успя да се добере до Швейцария, август месец беше това. В началото - пази поведение, после полека-лека започва да избутва другото куче в семейството, не разрешава никой да се доближи до стопаните. Ако другото куче му се опре - бой. Точно при такива боеве е ухапал и първите, и вторите си стопани, които са искали да разтърват кучетата, и то лошо. Затова е бил на крачка от настаняване в приют, с доживотна присъда.
Но който си има късмет, си има. Намират се трети стопани за властното деденце. Две сестри, имат още йорки, пуделче и някакво друго възръстно куче, и две котки. Ричи - пак така, историята се повтаря. Но този път е случил на супер търпеливи женици, които не се впечатляват много-много от някакви си ухапвания - вече три за три месеца. И го хвалят, че постепенно се успокоява, само дето много гонел котките, но "и с тях ще свикне". И са казали, че за нищо на света няма да се разделят с Ричи.
Та ето го Ричи, в новия си дом в Швейцария. Изкъпан, подстриган - сладуранчо. Припомням и как изглеждаше в Сеславци.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[Andriana]

И аз бих поухапала тоя-оня за такъв дом!

Ама не прекалявай, моля те, глиганче:ea_103:

[tey4e]

Хаха,няма такъв късметлия като Зверонимо

[dikari]

Ха, зад Ричко е моята Лола, тя пък хапеше ножиците, а тук е с чудесна прическа. Събрали са се заедно българчетата, само да слушат повече.

[nort2005]

Днес е щастлив ден за три сеславски кучета. Само да напомня, че "сеславски" означава, че са били абсолютно ненужни, необичани и нежелани. Ако не беше така, все някой щеше да се заинтересува и да ги извади от изолатора след кастрацията.
Едната кучица е Биги - зарязана сляпа шар-пейка, с хронично кожно заболяване, не в първа младост. Д-р Станкова я взе от Сеславци преди осем месеца, с ясното съзнание, че може да си остане вечно нейна. Ужасът на сляпото бивше домашно куче в непознатата враждебна среда не можеше да остави Мариета безразлична. И Биги получи своя шанс.
Трикрачката Алексия - уличница, прибрана в изолатора с малките си бебчета преди осем месеца, без опция за връщане след кастрацията. Бебетата умират едно по едно, идва ред и на мама. И д-р Станкова не издържа на тази трагедия - прибира Биги у дома си.
И Биги, и Алексия са добродушни и гушливи. Третата късметлийка днес е Шели - черно-бялото кученце, извадено вчера от Сеславци. Тя е млада, здравичка - животът е пред нея. А колко му трябва на едно куче, за да е щастливо - за това то има нужда от свой дом и човек.
SMitreva успя да сбъдне мечтата и на тези три кученца ! Сигурно е било трудно, особено за Биги и Алексия, те са инвалиди. Но има хора с големи сърца, за щастие, и Соня ги откри.
Соня, сигурна съм, че всички приятели на сеславските заточеници високо оценяват това, което правиш за тях! Всички ние ти благодарим много и искрено за това, че финализираш нашите усилия да спасим повече животинки ! Да си жива и здрава, за да имаш сили да продължиш благородното си дело! Звучи като клише, но си е точно така.
Ето и снимки на трите днешни щастливки. Дано са много доволни в новите си домове, да слушкат и да "повлекат крак"!

Снимка (и)

• 
• 
• 
•