Много нежелани, Сеславци или... тези, които имаха късмета да се измъкнат
#61
Публикувано: 03 July 2009 - 04:20 PM
#64
Публикувано: 03 July 2009 - 04:58 PM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#65
Публикувано: 03 July 2009 - 05:21 PM

Той е при мен благодарение най-вече на нея.Дължим благодарности и на vlado zoo-той осигури транспортна клетка и 1 чувал гранулки за момчето.Херо не им се радва много,но объркани с кисело млекце ги хапваме.Сега сме го оставили сам да си спинка на дунапрененото легълце

п.п За сега не намирам следи от боя дето го е ял.Само лявото уше му е възпалено и изтича някаква течност,но ще си вземем капки и ще оздравее.
#66
Публикувано: 03 July 2009 - 06:34 PM
Норт, Бушката и сие поздравления!!! Днес се видяхме за кратко с Норт в Сеславци, но аз от притеснения забравих да я попитам дали всичко е минало ОК днес на летището, но тя не пропусна да ме окуражи с топли думи, които имах нужда да чуя и да ми пожелае успех. Норт - благодаря ти! Много добре ми въздейства!
Сега вече се чувствам добре


Иренче, нямах много време и говорех каквото се сетя като се видяхме, но сега ще си позволя малко разяснения ...
Транспортната клетка и чувалът храна са благодарение на двама души vlado_zoo (Голям приятел) и Иво Стефанов (Голям човек), който е вносител на Eukanuba за Бг. От две думи, Иво Стефанов е разбрал и действал. Благодаря и на двамата за съпричастността към проблема и дарената специализираната за възрастни ротвайлери храна. Толкова са мили, че чак им беше неудобно, че не могат да помогнат и с транспортирането на момчето София-Троян.

Ротчо е невероятен. Момче - мечта. Кротък, гушкав и ще стане още по-прекрасен, попаднал в ръцете на Ирена. За краткото ни време днес, той не пропускаше момент, в който да не дойде и да ме следи къде съм, усетил някаква сигурност. А като си тръгвах, не искаше да прекрачи прага на вратата. Хареса му там, и хората и мястото. Почувства се в свои води.
Пожелавам им на двамата с Ирена много години здраве, щастие и използване пълноценно всеки един момент, че са заедно!
Прегръщам ви силно!


Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро
#67
Публикувано: 03 July 2009 - 06:49 PM
Заслугата е освен на всички други, така и на теб




Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#68
Публикувано: 05 July 2009 - 02:33 PM
Прикачени снимки
#71
Публикувано: 09 July 2009 - 08:32 PM




"Животните са мои приятели, а аз не ям приятелите си." Джордж Бърнард Шоу
#73
Публикувано: 09 July 2009 - 10:03 PM
1. SMitreva, която се зае със съдбата на Тими. Тими е невероятен гальовник и добродушко, пребиваващ в Сеславци от миналото лято. Преживял безводния и гладен период там. Освен това, преборил се е сам с ганата, от която му е останал тремор на едното предно краче. Нежелан, неоценен, забравен. Сега започва живота си отначало, на чисто, благодарение на Соня. Няма как иначе, след като е вече в нормална държава, където я няма думата "помияр".
Благодаря ти, Соня, освен Тими, поне днес ще сме щастливи и всички, които познаваме това кученце.
2. sad eyes, която взе присърце тъжната история на Джина и Ружа - загубили стопанина си, те мигновено бяха захвърлени в изолатора. Шок след шок. В резултат на това състоянието им бързо започна да се влошава - Джина отказваше да се храни и за един месец от добре гледано куче се превърна в тапициран скелет, а Ружа, трикраката, все по-рядко успяваше да се изправи. Наложи се спешно да бъдат извадени от изолатора, за което благодаря на една прекрасна жена. Тя върна блясъка в очите им, стремежът им да бъдат обичани. Разкрасени и загладени, двете приятелки вече са в приемния си дом. Благодаря ти, Диана, ти направи чудото за тях. Отново ще живеят, и то добре и спокойно.
Да не пропусна благодарностите и за д-р Станкова - тя ваксинира и чипира животинките, оформи паспортите. И даде подслон на Тими преди пътуването.
Благодарности и на всички, които помагат на кучетата в Сеславци да живеят. Ето, че някои от тях, не малка бройка, успяват да намерят и дом - у нас и в чужбина.
Всички "виновници" - бъдете здрави и щастливи, много успехи и радост ви пожелавам!
#74
Публикувано: 09 July 2009 - 10:14 PM
dmm, в Jul 9 2009, 07:45 PM, написа:
За кой ли път ще се повторя, но ....
Норт, страхотна си!

Мила, в случая приносът ми е кръгла нула. В Швейцария не бих могла да изпратя нито едно от тези тричките кученца. Затова и съм толкова благодарна на SMitreva и sad eyes.
#76
Публикувано: 10 July 2009 - 05:19 PM


Браво на него, честно казано не вярвах да оцелее дълго след като пристигна в Сеславци. Помня, че му бях пуснала клипче в темата заради тиковете и положението ми изглеждаше доста страшно. Желая му любящи стопани с много свободни ръце за галене по коремчето (където най-обича, за доказателство прилагам и снимка).
На другите две девойки пожелавам също много късмет и един топъл дом, този път доживот!

#77
Публикувано: 10 July 2009 - 09:25 PM
nort2005, в Jul 9 2009, 11:14 PM, написа:
Моля да ме извинят SMitreva и sad eyes

Благодарности към двете и от мен!


Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро
#80
Публикувано: 13 July 2009 - 02:37 PM
Соня, пак хиляди благодарности за това, което правиш!