[Mamiha]

nort2005, в Jul 13 2009, 01:37 PM, написа:

...иначе са си еднакви двете кучанки.

И аз доста се пулих, докато разбера кое е наш'то момче, разпознах го по кръцнатото ушо.

[nort2005]

Верно бе, ухото. Тя така една близка видяла в Швейцария да разхождат куче с купирано уше, разпитала хората какво-що, и даже го идентифицирахме животинчето точно кое е.

[Илит]

Имате много поздрави от малката Чери (която вече не е толкова малка) и нейното семейство.

Снимка (и)

• 

[SMitreva]

Какво хубаво бяло зайче е станала, прекрасна е. Илит ти направи чудеса и спаси толкова малки душички, браво на теб! Пожелавам й много здраве и много дълъг живот.

[nort2005]

Кукла златна, тя е колкото красива, толкова и добричка. Братчето й не можа да оцелее - но Чери успя и ще бъде много щастлива, сигурна съм. Илит, поздравления за всеотдайността ти. Дано има повече млади хора като тебе, това е надеждата за много изстрадали душици. Много е трудно, отиват много нерви и време, но си заслужава да ги видиш гушнати на диванчето, нали?

[SMitreva]

Това е домът в който приеха Джорджо, можете да го видите на тяхната страница

http://www.franzisku.......ateg=1&UIN=

[Илит]

Докато чакаме нови снимки, ето малко на част от чисто новите холандци, бивши сеславци:)

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 

Прикачени снимки

• 

[albena]

хайде един и от мен бивш селавец кой е той?

Прикачени снимки

• 
• 
• 

[vaiolina]

"кой е той?"
Ей го на момчето! Веднага го познах Дай Боже повече животинки да имат снимки преди и СЛЕД...

Снимка (и)

• 

[albena]

Да има познал . казва се Хадес и ако знаете само колко голям е станал... има си брат и сестра и чудесен стопанин!

[nort2005]

Покрай другите емоции пропуснах да ви уведомя - преди две седмици е бил осиновен Дългунчо-Макс, оня най-кльощавия. Снимки от Швейцария няма да дочакаме, но хората и новият му дом били прекрасни, а стопаните всеки ден звънели в тирхайма, за да се хвалят с него - колко бил прекрасен, послушен и обичлив.
И той прескочи трапа, дай боже повече да имат неговия късмет.

[SMitreva]

Благодарение на теб Норт доста кученца се спасиха. Да си жива и здрава да им помагаш повече години. А дали със снимки или не, важното е да са спасени.

[nort2005]

Благодарение на дарителите от форума, Дългунчо не умря от глад. Д-р Станкова му излекува демодекозата, а аз го изпратих. Много сме тези, на които Макси трябва да благодари.

[SMitreva]

Радвам се,че ви има всички вас за да помагате и на другите "дългунчовци" в Сеславци, то иначе и да се събират пари като няма кой да отиде да ги нахрани, какво от това. Но и за парите е важно. Аз забелязах, че няма постъпления по сметката за Сеславци и това ме тревожи. Отдавам го на отпуските, но все пак кучетата трябва да се хранят независимо дали има лято и отпуски или не.....Отново ще призова за помощ за храната на кучовете в Сеславци. Моля да им помогнете!

[Anuk]

милото Дългунче

[Mamiha]

Голям кеф ми е тази тема...като ми е тъпо си я отварям и си я гледам...
Браво, хора!!!!! Страшни сте!

[Илит]

На мен пък точно тази тема ми е от най-нелюбимите в Чудния раздел...
Все я сравнявам с другата Сеславска и тази някак си... много е къса, а оная... Така се надявам да се изравнят един ден, ама...

[rodegunda]

Ах, Дългунчо.....
За мен неговите снимки станаха нещо като корица на темата, кажат ли Сеславци - той ми е пред очите.
Всичко най-най-най на момчето. И аз искам тази тема да стане по-дълга от онази.
А дано някой ден!

[bushkata]

Малко снимки (нещо се разбъркаха...) от пътуването на холандците.



Значи:

Качихме кучетата в Сеслвци. Буса е много голям, с вградени клекти. Отвън клетките са горе-долу добре. Отвътре обаче са скъсани повечето прегради. Само Абра и Арти бяха в отделна клетка и то защото Блуоушън завърза скъсната преграда със свински опашки. Още едни бяха в отделна. Всички други, които бяха уж преградени огънаха скъсаните прегради и по пътя се сляха. Нищо не можех да направя, а стърчаха много остри ръбове. Слава богу никое куче не се разпра на тях.
В отделни боксове бяха и Хъски, майчето и куцичкото куче.
Шофьорите бяха един от сеславските и сина му.
В кабината имаше място колкото да седнем един до друг, като моите колена бяха до скоростния лост, а от другата ми страна бедрата ми се опираха до седящия до мен. Обменихме много пот по пътя. Адски тяхно и неудобно за седене, за спане не може и дума да става.
Шофьора баща е бивш тираджия, което беше чудесно за пътуването, знаеше точно от къде да мине, без изобщо да ровим и гледаме карти, ориентираше се чудесно, минавал е стотици пъти.
Отидохме до Видин бързо и лесно. Там зачакахме ферибота. Адска жега. Слава богу намерхме малко сянка и се паркирахме там, отваряйки и двете врати на буса, зада става течение. Идваха много хора да надникнат с интерс в буса, но на повечето миризмата им идваше в повече и бързо се оттегляха. Много са малки кучетата и си акаха и пишкаха на общо основание.
Спирахме общо три пъти по пътя, за да изведа част от кучетата. Никое от тях не пишка и не ака. Много им беше интерсно да се разходят, но решиха, че всичко ще вършат вътре, не знам защо. Хъси, Абра и Арти бяха единствените които изобщо не свършиха нищо в клетките, бяха най-чистите кучета. При положение, че не искаха да вършат нищо на вън.
На останалите опитвах колкото мога да чистя. Загребвах мръсотията с вече напоените памперси и мятах нови.
Много често спирахме за да им давам вода. Бяхме качили един голям бидон с вода, който свърши чудесна работа. Както, разбира се, се досещате, шофьорите не пипват нищо. Хапват консерви русенско варено и хляб, докато аз чистя лайна.Но поне не бяха натрапчиви, държаха се добре.
Минахме с ферибота в Румъния. Там единствено ни искаха документите на кучетата. За къде пътувате?, Холяндия, Аха! Дрога!, казва митничара и сочи стомаха си, демек сме натъпкали кучетата с дрога. Поиска паспортите, чете ги внимателно, макар че се смънявам, че нещо разбира. После се зачете в писамата от Рене, които бяха на немски. Беше смешен как се правина важен и чете документ, който не разбира. Но явно му се стори достатъчно тежък и ни пусна.
От там започна кошмара. Пътя в Рунъния освен, че е кошмар, е и в ремонт. На всекиняколко километра има десйтващо само едно платно. Има светофари, накоито спираш, за да изчакаш идващите коли. Минахме я за около 10 часа, а са само 400 км.
От там нататък беше по-лесно. Появиха се хубави пътища, всичко беше въпрос на време. Спирахме чат-пат да поизчистя и дам вода.
Много беше притеснително на задръстванията в Германия. Оргомни аутобани, на които се кара кой с колкото може и катастрофите май винаги са с фатален край. Имаше няколко такива, които предизвикваха километрични задръствания. А отзад в буса адска жега. Движиш се едва, а не мога да отворя вратите, защото не сме спрели. Има два люка на покрива, на които се разчита да духа, но не и когат се движиш с 10 км в час.
Когато наближихме Холандия осъществихме вече връзка с Рене, който започна да звъни час по час и да пита къде сме. Явно е звънял и на Илит и на мен постоянно. Когато бяхме на 20 мин от него се набутахме в едно градче. Класика бай Ганьо дойде в Европа. Слязохме от магистралата не където трябва и се оказахме в еднопосочна улица, разбира се, срещу движението. Буса е много голям, уличката много малка и задръстихме колоната. Седяхме напреко на уличката, хората от колите ни гледаха в ееееей такива очи, докато опитвахме да обърнем газейки идеално поддържаните им тревни площи. Шофьора умираше от срам това за него е очбида, той- дългогодишния тираджия да се изложи така, а аз умирах от смях. Смешно ми беше как искрено хората се учудваха на това, което правим, и на шофьорските комплекси. Успяхме да обърнем. Първата баба, която срещнах говореше английски, обясни ми и лесно намерихме обратния път. Разбира се, през цялото това време Рене звънеше и питаше къде сме, та ситуацията се поизнерви.
Както и да е добрахме се до въжделения Гелеен (или май Херлеен едно такова гърлено). Рене ни поведе с колата си из градчето. Приличаше на декор. Едни нереалномалки къщички, с малки дворчета, с мънички прозорчета, малки улички, с мънички кръгови,на които се връткаш до припадък. Всичко толкова малко, че приличаше на град за деца. Всичко, разбира се, чисто, подредено и безкрайно спокойно.
После Рене обясни, че имало адски много стрес, много криминални, който почерняли живота им... Къде го тоя стрес, у тези толкова много възрастни хора, които кротко кретаха с проходилките си из улиците, не знам.
Вече бяхме много уморени. Тръгнали в 11, бяхме там колко 20 часа на практика пътували 31 часа без спиране, без сън (няма къде и как), бързахме да стигнем приюта и да пуснем кучетата на свобода. Да си отдъхнат, както и аз, щото много се притеснявах през цялото време. Последните часове изобщо не спирахме, само за вода, гледахме да стигнем максимално бързо.
Влизайки в приюта видях хората, които ни чакаха. Като едни работливи мравки. Без да си говорим много набутах се клетките, за да извадя кучетата. За да ги извядя, трябваше да вляза цялата вътре, иначе не ги достигаш. А вътре всичко беше...някакъв ад просто. Само вадех кучетата едно по едно и нечии ръце го поемаха. След минутки вискчи бяха на вън, пуснати на зелена полянка, с големи легени с вода. Едни каки бършеха всяко куче с мокри хавлии. Бяха толкова щастливи! И изглеждаха, сякаш не са пътували изобщо, за разлика от нас, които не знаехме на кое небе сме.
Като ги видях, на тази зелена полянка, в тоя, явно знаещи точно какво да правят, ръце, адски ми олекна. Това пътуване беше последното трудно нещо, което се случваше на тези късметлии. Тичаха и си исграеха по поляната, наливаха се с вода и се катереха по хората, за да бъдат погалени. Разплаках се от щастие.
Някой ми подаде кърпа, да се избърша (бях малко...много ляйняна), после ми тикнаха кафе в ръцете.
Бяха във възторг от Абра и Хъси, на когото лепнаха породата Ескимо (има таква порода). Всъщнст, бяха във възторг от всички кучета, които постоянно се бутаха в ръцете им, особено Арти, който се вкопчва с две лапки в теб и те гледа любовно. Цъкаха съчуствено на куцичкото, което опитвайки се да ходи, със задната си лапа настъпваше влачещата се предна и падаше. Беше жалка гледка, но кучо е превъзходен, всъщност моя любимец и съ сигруна, че ще се погрижат за него.
След като свалихме кучетата буса беше за секунди изпразнен и полят обилно с дезинфектант и оставен да се разкисва.
Дойде мениджъра, който държеше да се ръкува с мен. Казах му, че не е подходящо, имайки предвид хигиената ми за момента. Той хвана ръката ми с две ръце и здраво я раздруса. Ей такива, дребни жестове, които трогват.
Показаха ми приюта. Отвън изглежда малък, но вътре е доста голям. Много практично направен. Има вътрешни помещения с клетки, които имат излаз навън, а от там и излаз на полянка. Карантинни помещения, лекарски кабинет сега правят нов. Много клетки за котки, както и голямо, райско помещение за тях. С дивани, катерушки, къщи и т.н. Имат регистратура, в която посрещат посетителите.
Развеждащият ме също беше адски енергичен, само ходеше и обясняваше кое какво е, почти не можах да снимам.
Няма нужда да споменавам, че всикчо беше повече от чисто и подредено.
Възхитих се от приюта, организацията и хорат, които работеха като един човек, невероятен тим. Казах на мениджъра, че са пърфект. Той се доближи заговорничеки до мен, погледна ме в очите и каза Знам
Ако не бъркам, каза, че приюта са започнали да го правят 72 година. Доста време им е било нужно, да постигнат това, което е. Каза, че най-трудно му е било да сформира екипа, а е ясно, че хората на едно такова място са най-важните.
После следваше вечеря, бяха ни сервирали в помещението, което е за хранене и почивки. Китайска храна. Извиниха се и обясниха, че това е не е точно типичната холандска храна 
После Рене ни заведен в хотела. Настани ни, връчи ни една хладилна чанта, пълна със сандвичи, вода, няколко шоколада, сладкиши и сок. Всичко беше организирано и предвидено до най-малката подробност с особена грижа.
Хотела чуден малък, отново пестене на място. Със стръмна стълба и малки, но чисти и уютни стаи. Обща баня и тоалетна, която ползваш с кеф.
Наспахме се, на другия ден в точния час дойде Рене. Закара ни в приюта. Всички кучета били спали спокойно, всички били ок. Бяха ги разделили в клекти по 2-3-5, който с когото се разбира. Всички изглеждаха спуер спокойни. Скараха ми се, че съм им давала храна по пътя, макар че им дадох буквално по шепичка на куче. Изрично казаха, да не се дава абсолютно никаква храна, не са толкова малки. Били се подрискали. Това, че са се подрискали го видях още по пътя, но мисля, че е от Сеславци, не от хранененето по пътя. Факт, че Хъси, Абра и Арти не бяха подрискани. Нагалих всички подред, поплаках малко и това беше.
Буса беше напълнен с малко, както казаха, подаръци пластмасови легла, гризани, но напълно годни, плетени легла, коетшки тоалетни, нашийници, две големи касетки за малки кучета, един инкубатор за бебета има прозрачни стени и вградена лапма, за да топли, малки котешки боксове, две големи метлани клетки (пластмасови клетки). Ще огледам всичко и трябва да го разпределим. Казаха, че следващия път, когато ни очакват ще дадат повече 

Статистика Изминахме около 5000 хм за по-малко от 4 денонощия. С едно спане във вторник.
http://www.youtube.c...h?v=QDIO6nmCHNw

http://www.youtube.c...h?v=8npzIiVbEWA

http://www.youtube.c...h?v=pYjvZf1ncZg

http://www.youtube.c...h?v=dNs_Ron9w4c

[hani]

Bushka, ти и всички останали, можете ли просто да си представите какви хора сте, вие сте страхотни!