Vanya Karzhilova, в 27 October 2010 - 08:35 AM, написа:
И така...започнахме със възпитанието. Помолих всички, които идват в къщи да не му се възхищават толкова. Има ефект. Когато се прибирам, той ме посреща, но не му обръщам внимание. Вече се прибирам чиста в къщи, а не с лапички по дрехите. Относно агресията. Забелязах, че е само към мен. Към мъжът ми не проявява агресия. Може би, защото аз прекарвам повече време с него и му се карам повече. Не знам. Но започва да хапе по-силно. Започнах да му притискам главата към земята, когато понечи да ме хапе. В началото се стървеше повече. Сигурно си мислеше, че си играем, но видя, че ставам по-груба с него и малко се стресна. За сега дава резултат. Не знам дали метода е правилен, но се надявам да коригираме агресията докато е малък.
От копаенето на дупки не можем да се откажем. Рови навсякъде. Целият двор е в дупки. Извади всички гладиоли. Градинарче ми е той.

Понякога ми идва да го завържа и да не го пускам поне седмица, но като ме погледне с онзи поглед и започне да ми "говори", всичката ми ярост изчезва. Хитрец.
Той не е агресивен към тебе, защото му се караш - а защото счита, че НЕ стоиш по-високо от него в йерархията и защото усеща, че може да те разчувства с красивия си поглед. Явно и ти си тази, която го глези най-много. Уви, трябва да си извоюваш по-високо място и уважение от негова страна. Имах същия проблем с Финве - към 7-8-мия месец, когато израсна много и почувства сила и решителност, той сметна, че аз не мога да му бъда шеф и така уж на игра, ми се нахвърляше и хапеше, или като се заиграем или когато нещо не му харесва (примерно като дам команда НЕ, или друга команда) - а след такива негови "нападения" ако се опитах да го натисна на земята, още по-силно почваше да стиска, да дърпа дрехите ми. Сега звучи смешно, обаче единственото нещо, което ми помогна за да спре да ме хапе, беше да го тръшна на земята и да го ухапя за ухото. Това го направих в момент, когато не можех да го овладея по никакъв друг начин, а хапането на маламута не е шега работа - не става въпрос че хапе до кръв, просто стиска със зъби, но от това стискане имах синини по ръцете си и скъсани дрехи. Та - като скочих върху него с цялата си сила и бързо го ухапах по ухото, той изпищя и избяга. След минута се върна и отново реши да ме "атакува" за надмощие, аз пак го тръшнах и го ухапах и от тогава ми има страха. Никога повече не повтори тези неща! С другите две кучета не съм имала такива проблеми, просто защото от малки ги научих да се подчиняват и да изпълняват команди. А с Финве - нещата стоят по различен начин, тогава нито знаех как, нито в какво да го обучавам и той си растеше разглезен.
Не искам да оставаш с впечатление, че трябва и ти да хапеш Арес - просто споделих на мен какво ми помогна, когато нищо не знаех за обучение и йерархия, и бях в момент на отчаяние. Сега бих постъпила по друг начин - просто бих се държала строго с него, без да го глезя известно време (примерно месец) и без много да му обръщам внимание, а ако ме хапе - с много строг глас бих му се скарала, без да крещя. Игнорирането е най-голямото наказание за маламута - като не му обръщаш внимание, той започва да слуша повече. Ругатни, каране, викане, най-малкото пък бой - не вършат никаква работа
За копаенето трябва да се примирите - към третата година ще се кротне и няма да изкопава всички цветя